Решение по дело №485/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 902
Дата: 17 юли 2019 г.
Съдия: Иванка Димитрова Дрингова
Дело: 20193100500485
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№………./17.07.2019г.

гр. ****

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова

Иванка Дрингова

при секретар Димитричка Георгиева,

като разгледа докладваното от съдията Дрингова

въззивно гражданско дело № 485 по описа за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 7460/31.01.2019г. на Г.Й.Б., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез пълномощника си адв. Д.Б., срещу решение № 5197 от 14.12.2018г., постановено по гр.дело № 17467/2017г. на Варненския районен съд, ХІ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от въззивницата срещу П.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***8 евентуално съединени искове: 1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 86, том V, рег.№ 9504, дело № 877/31.08.2017г. на нотариус ****с район на действие РС-гр.****, вписан в Служба по вписванията-гр.**** с вх.рег.№ 23649/31.08.2017г., акт №160, том LVI, д.№12138 на СВ към АВ-****, поради липса на съгласие и 2/ иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен от ищцата, в качеството й на наследник на ****Б., ЕГН **********, починала на 11.09.2017г., за което е съставен акт за смърт № 0567/12.09.2017г., за разваляне до ½ ид.ч. на сключения на 31.08.2017г. между ****Б., от една страна и П.Й.Х., от друга, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 86, том V, рег.№ 9504, дело № 877/31.08.2017г. на нотариус ****с район на действие РС-гр.****, вписан в Служба по вписванията-гр.**** с вх.рег.№ 23649/31.08.2017г., акт №160, том LVI, д.№12138 на СВ към АВ-****, поради виновното неизпълнение от страна на ответницата на задължението й за поемане издръжката и гледането на покойната прехвърлителка.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон. Намира, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение на закона, като е отхвърлил искането на страната за изменение на главния иск от иск за прогласяване на нищожност на договора за гледане и издръжка в иск за обявяването на договора за относително недействителен по отношение на ищцата, поради липса на представителна власт. Оспорва извода на съда за недоказаност на предявения в евентуалност конститутивен иск за разваляне на договора за гледане и издръжка. Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се уважат предявените искове, както и за присъждане на направените съдебно – деловодни разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искова молба на Г.Й.Б. срещу П.Й.Х., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.2 и чл.87, ал.3 от ЗЗД.

Ищцата излага в исковата си молба, че страните са сестри и законни наследници на майка им ****Б., починала на 11.09.2017г., както и че на 03.04.2017г. е починал и баща им Й.П.Б.. Излага, че през 2013г. родителите са дарили на ответницата собствената си ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2520.397, а през следващата година са й учредили безсрочно и безвъзмездно вещно право на строеж върху недвижим имот, което право е реализирано. След смъртта на майка си, ищцата е узнала, че на 31.08.2017г. същата е сключила договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с вх.рег.№23649/31.08.2017г., акт №160, том LVI, д.№12138 на СВ към АВ-****, със сестра й П.Й.Х., действаща за себе си и като пълномощник на майка им. С този договор покойната Г. Б. е прехвърлила собствената си 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2520.397, находящ се в гр.****, община ****, област ****, район „Приморски", кв."Виница", с.о. „Траката", местност „Таушан тепе", №397, целият с площ от 600 кв.м., както и 2/3 ид.ч. от построената в имота вилна сграда, с идентификатор 10135.2520.397.3 по КККР, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, последно изменение със заповед 18-6406/30.08.2017г. на началник на СГКК-****, състояща се от полуподземен етаж, с площ от 9 кв.м.; първи етаж - с площ от 52 кв.м. - по удостоверение за търпимост, а по дан. оценка със застроена площ от 28 кв.м., срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, лично или чрез трето лице, като и осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила и до сега, както и за грижите, полагани лично през последните пет години, като в полза на прехвърлителката е учредено безвъзмездно право на ползване.

Ищцата твърди, че родителите й винаги са били самостоятелни, живеели са добре, били са в добро здравословно състояние. Никога не са имали нужда от помощ в домакинството или каквито да е други по специфични нужди. Размерът на месечния им доход /от пенсии/ е бил около 1000 лв. Получавали и ренти от земеделска земя. Всяка година си организирали почивки, на които пътували сами със собствения си автомобил. Дори 2014г. си сменили стария автомобил, като си закупили по-нов. От баща си разбрала, че миналата зима са ползвали услугите на социално заведение за доставка на храна по домовете, т.к. сестра й не желаела да поеме ангажимент за това, както и че, при майка й са зачестили изявите характерни за старческата склероза. Но въпреки това, видно от представени амбулаторни листи и извършени изследвания на 07.04.2017г. в СМДЛ СИИЛАБ ООД, майка й е била в добро общо състояние. След на смъртта на баща й, от роднини разбрала, че майка й е настанена от ответницата, в дом за възрастни хора „Здравец", находящ се в местност „Ваялар" № 86. П.Й.Х. еднолично решила, без да я уведоми, че въпросният дом за възрастни хора е най-подходящото място за майка им, независимо от факта, че последната би могла да продължи да води същият нормален и спокоен живот, какъвто е водила до момента в собствения си дом, макар и вече сама. След постъпването си в дома за възрастни хора, около средата на месец април 2017г., състоянието на майка й се влошило изключително много. Тя била превърната в друг непознат за ищцата човек. При първоначалното й посещение в дома, заварила майка си в лошо състояние - била силно обезпокоена, отслабнала, не изглеждала добре, чувствала се излъгана и предадена от сестра й. Споделила й, че иска да си ходи вкъщи, че домът не й харесва, че я държат против волята й, че я е страх за живота си. При следващите посещения установила, че здравословното състояние на майка й се било влошило още повече. Не веднъж е заварвала майка си завързана за леглото, под въздействието на силни успокоителни/приспивателни със заключена от външната страна врата. В стаята на майка й, винаги било изключително горещо и задушно, нямало климатизация, липсвала елементарна хигиена. Майка й не само, че била изключително отслабнала, но изглеждала и занемарена, неизкъпана в ужасен вид. Не била в адекватно психично състояние, изглеждала, като човек, които е опиянен от въздействието на силни успокоителни/приспивателни. Никога не я е заварвала да стои навън на въздух. Винаги я намирала в безпомощно състояние да лежи на леглото си и в повечето случаи заключена. В подобно състояние е виждала и други възрастни хора, настанени в дома. Ищцата излага, че майка й е била с високо кръвно налягане и лека форма на диабет, но редовно е вземала предписаните от личния си лекар медикаменти и е поддържала добро общо състояние. В рамките на тези няколко месеца, престой в дома за възрастни хора, майка й се била превърна в друг човек. Изпитвала непрестанно страх за живота, заявила, че иска ищцата да я гледа. Последното посещение на ищцата е било на 10.09.2017г., при което заварила майка си отново на легло, но този път тя едва дишала, изглеждала ужасно и със счупен крак. Не й е била оказана нужната медицинска помощ, поради отказ от хоспитализация в съответното медицинско заведение, даден от М.Й.Т.Н.. Последната била пълномощник на ответницата, която била в чужбина. Ищцата веднага повикала бърза помощ, които отвели незабавно майка й в МБАЛ „Света Марина" ЕАД-**** около 16.30ч. На 11.09.2017г. в 05.56ч. майка й е починала.

В заключение е изразено становище за неточно изпълнение на поетите по договора задължения от страна на ответницата, както и наведени твърдения за нищожност на представеното по прехвърлителната сделка пълномощно, както и на самата сделка. След многократни уточняващи молби, включително и в първото открито съдебно заседание, ищцата се позовава на липса на съгласие и липса на предписана от закона форма. В същото заседание ищцата е оттеглила три от исковете по чл.26 от ЗЗД, поради което производството по тях е прекратено. За разглеждане са останали иска с правно основание чл.26, ал.2, предл. второ от ЗЗД и иска по чл.87, ал. 3 от ЗЗД по отношение на прехвърлителната сделка. В това заседание съдът е намерил за недопустимо искането на ищцата за изменение на иска по чл.26, ал.2 от ЗЗД в такъв по чл.42 от ЗЗД, поради което го е оставил без уважение

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искови претенции. Оспорва изложените твърдения като неверни. Не оспорва единствено обстоятелството, че след 2012 г. ищцата трайно се е дезинтересирала от родителите си, не е осъществявала никакъв контакт с тях. Като причина за това сочи отказа на родителите й да й прехвърлят процесния имот. Ответницата, освен че живеела заедно с родителите им, била поела и ангажимента да им помага, да ги издържа, да им осигури спокоен и сигурен живот. През този период е наемала лица, които да й помагат в домакинството, да им пазарят, тя самата им е пазарувала ежедневно, ангажирала е и частна кухня, която да им доставя храна. В продължителен период от време е плащала и на жена - тяхна съседка, която да идва и да помага на родителите й в ежедневието им. Тя била единствената, която при нужда е ангажирала лекари, които да осигурят адекватно лечение на родителите й, включително и частни прегледи у дома. Закупувала е нужните им лекарства, медикаменти и консумативи, заплащала е битовите сметки и комуналните услуги. В периодите, когато е отсъствала от града, ангажирала нейни приятели и близки всеки ден да посещават родителите й, за да им помогнат при необходимост. Ищцата, считано от 2012г., нито веднъж не отишла дори да види родителите им. Не е посетила баща им преди да почине, не отишла и на погребението му. На погребението на майка им през цялото време стояла отвън и пушила цигара. Родителите й настоявали да й прехвърлят процесния имот приживе, като знак на благодарност за грижите, които полагала - както лично, така и с помощта на дъщеря й и трети лица. След смъртта на баща й, майка й още по-настойчиво искала да й прехвърли имуществото, с което разполага. Тъй като майка й се нуждаела от физическа подкрепа след смъртта на баща й, била ангажирала жена, която да остава при нея. Майка й обаче не се чувствала комфортно така, поради което заедно с нея взели решение да я настани в хоспис, в който освен ежедневните грижи, ще получава и медицинска помощ при необходимост. В този период майка й била трудно подвижна, случвало се да не може да отиде до тоалет, трябвало да се следи да си взема всички лекарства. Домът за възрастни хора, който избрали, се намирал в непосредствена близост до дома й, майка й имала обособен кът за себе си и разполагала с всички лични вещи, които пожелала да вземе със себе си. Ответницата посещавала ежедневно майка си в хосписа, а поне един път седмично я вземала с колата и отивали у дома или на разходка. Почти всеки уикенд била у дома, а в неделя вечер я водела отново в хосписа. Единственият случай, в който майка й била силно разстроена е след посещението на Г.Й., в началото на м. 06.2017г., когато ищцата я е посетила и се е държала изключително грубо и обидно с нея, след като повече от 5 години не я е виждала. Тогава се е наложило с медикаменти да бъде стабилизирано емоционалното й състояние от персонала на хосписа. След този случай ответницата предложила на сестра й, ако има някакво претенции да я вземе да я гледа при нея, но тя категорично отказала, както и повече не я посетила до началото на м. 09.2017г. Ответницата сочи, че е поемала всички разходи, нужни за нормалното съществуване на родителите й - както за закупуване на лекарства и медикаменти (около 200 лв. месечно за двамата), така и за заплащане на прегледи, на хората, които им помагали (500 лв. месечно), за домашна кухня ( 330 лв. месечно), за консумативи ( ток, вода, телефон), таксата за хосписа за майка й (850 до 1000 лв.), за храна и поддръжка на домакинството им, а в последствие и за погребенията на родителите им (общо около 5000 лв.). Доходите им в този период били от пенсия-около 480 лв. на баща й и около 220 лв. на майка й.

Ответницата излага, че 08.08.2017г., в гр.Девня, майка й издала в нейна полза пълномощно, по силата на което да се разпореди в нейна полза с имуществото, предмет на спора. Излага се, че пълномощното е подписано лично от майка й, като в изпълнение на изискванията на чл. 589, ал. 2, вр. Чл. 189, ал. 1, вр. Чл. 579, ал. 2 от ГПК, тъй като не можала да изпише имената собственоръчно, майка й поставила отпечатък от палеца си. Майка й била трудно подвижна, с бастун и не можела да се качи до кантората, пред която имало желязна стълба с около 10 стръмни стъпала, поради което нотариус В. Майсторов удостоверил полагането на подписа пред него, на паркинга пред кантората му. Г. Б. изразила категоричното си съгласие и разбиране на текста на пълномощното, след което било подписано от нотариуса. Намира, че пълномощното отговаря на изискванията на закона, като се позовава на ТР№ 5/2014г. на ОСГТК на ВКС.

С обжалваното решение предявените искове са отхвърлени, като неоснователни.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

От договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 86, том V, рег. № 9504, дело № 877/31.08.2017г. на нотариус Огнян Шарабански, с район на действие РС-гр.****, вписан в Служба по вписванията-гр.**** с вх.рег.№ 23649/31.08.2017г., акт №160, том LVI, д.№12138 на СВ към АВ-**** е видно, че ****Б., действаща чрез пълномощника си П.Й.Х., прехвърля на П.Й.Х. следните недвижими имоти, придобити по параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и по наследство: 1/3 /една трета/ ид.ч. от ПИ с идентификатор 10135.2520.397 по КККР, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК, находящ се в гр.****, община ****, област ****, район „Приморски", кв."Виница", с.о. „Траката", местност „Таушан тепе" №397, целият с площ от 600 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване до десет метра, номер по предходен план:5200397, при посочени граници, както и 2/3 ид.ч. от построената в имота вилна сграда - еднофамилна, с идентификатор 10135.2520.397.3, състояща се от полуподземен етаж, с площ от 9 кв.м.; първи етаж - с площ от 52 кв.м. - по удостоверение за търпимост, а по дан. оценка със застроена площ от 28 срещу задължението на приобретателката да поеме гледането и издръжката на прехвърлителката, лично или чрез трето лице, като и осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила и до сега, както и за грижите, полагани лично през последните пет години, като в полза на прехвърлителката е учредено безвъзмездно право на ползване върху прехвърляния имот.

С пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощителя под № 3701/08.08.2017г. на нотариус В.М., с район на действие РС-Девня, с рег.№ 465 на НК, ****Б. е упълномощала П.Й.Х. с правата да се разпореди с гореописания недвижим имот.:

От удостоверение за наследници на ****Б. с изх.№АУ087322МЛ/26.09.2017г., изд. от р-н Младост при Община ****, същата е починала на 11.09.2017г. и нейни наследници са двете й дъщери - Г.Й.Б. и П.Й.Х..

От приетата по делото е медицинска документация относно здравословното състояние на ****Б., се установява, че на ****Б. е поставена основна диагноза „хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност, с придружаващо заболяване- неинсулинозависим захарен диабет и диабетна полиневропатия. Видно от епикриза с изх.№36349 при постъпване на 10.09.2017г. в 16.50ч. в МБАЛ „Света Марина" ЕАД на Г. Б., на същата е поставена окончателна диагноза-исхемичен мозъчен инсулт. Същата диагноза е посочена и в аутопсионен протокол №100/2017г.

От договор за предоставяне на социална услуга от 30.04.2017г., по силата на който П.Й.Х., в качеството й на възложител, възлага на „Дом Здравец“ ЕООД, като собственик на Дом за възрастни хора „Здравец-2“ да осъществи в посочения дом срещу заплащане цялостното обгрижване на ****Б. с цел да й бъдат създадени условия за нормален живот за неопределено време с месечна такса на услугата от 850 лв.  Договорът е сключен за шесмесечен срок.

Видно от служебна бележка за заплатена услуга по доставка на храна, издадена от „Просперити ****-1“ ООД, П.Й.Х. е ползвала услугите на фирмата за производство и доставка на храна за периода от 12.10.2016г. до 02.05.2017г., като стойността за посочения период е 1648,30 лв.

Видно от приетата по делото съдебно-графологична експертиза, неоспорена от страните, подписът, положен срещу „Упълномощител" в пълномощно с peг. №3701 и 3702 на нотариус с peг. № 456, с район - РС-гр.Девня от 08.08.2017 год., е изпълнен от ****Б..

От заключението на в.л. д-р Д.И.Г.по проведената по делото съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира като компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява, че в периода 2005-2017г. ****Б. е страдала от хипертонична болест на сърцето, за периода 2011-2017год. е страдала от захарен диабет 2 тип, като през 2014год. са установени и усложнения на този диабет - диабетна множествена невропатия. При проведените оглед и аутопсия на ****Б. са установени дългогодишни, хронични, в напреднала степен на развитие заболявания, водещи до недостатъчност в мозъчното кръвообращение и развитие на мозъчни инфаркти, недостатъчност в кръвоснабдяването на сърдечния мускул - исхемична болест на сърцето, хипертонична болест, определящи хронична сърдечна недостатъчност, хронични изменения в белодробна тъкан водещи до дихателна и сърдечносъдова недостатъчност, дългогодишен диабет 2 тип обуславящ бъбречна недостатъчност и периферна невропатия. Във връзка с усложненията от описаните заболявания е настъпването на смъртния изход на ****Б.. Според вещото лице здравословното състоянието на Б. е следено регулярно в дома за стари хора и е провеждано адекватно на съществуващите заболявания медикаментозно лечение.

По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпит на допуснатите на ищцовата страна свидетели Р.Н.Н.и М. Й. Т. – Н., като и тези на ответната страна - Д.И.Т.и П.С.Д., като съдът ще обсъди в мотивите си.

Във въззивното производство е прието като доказателство Постановление от 23.04.2019г. за прекратяване на досъдебно производство № 123/2018г. по описа на ОД-МВР гр. ****, водено за престъпление по чл.309, ал.1 от НК.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 2, предл.второ от ЗЗД:

Липсата на съгласие е основание за нищожност на сделката поради липса на фактически състав и в този случай имаме несъществуваща или незавършена сделка, поради което тя не може да произведе желаното действие. В настоящия случай безспорно се установи, че страните по атакувания договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 31.08.2017г. са се явили лично или чрез пълномощник и са изразили съгласието си, като са подписали документа. По делото се събрани доказателства за извършеното от прехвърлителката упълномощаване, който документ е представен пред нотариуса при изповядване на сделката. От проведената съдебно-графологична експертиза се установява, че пълномощното е подписано от Г. Б., поради което не е налице порок на едностранната сделка, който да води до недействителност и на договора за продажба. По изложените съображения, искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Отхвърлянето на главния иск налага необходимостта съдът да се произнесе по евентуалния иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД:

Предвид характера на алеаторния договор, задължението за издръжка и гледане има за предмет една продължителна престация - то трябва да се изпълнява до смъртта на прехвърлителя, като изпълнението следва да бъде непрекъснато и ежедневно съобразно нуждите на същите. С оглед целта и предназначението на договора между страните следва да се създаде обща семейна среда, която да обезпечи на кредиторите по-добри социално-битови условия за живот /в този смисъл ТР № 96/66 г. на ОСГК на ВС/. От възмездния характер на договора за гледане и издръжка, както и от основанието за неговото сключване следва, че прехвърлителят като изправна страна могат да изискват точно изпълнение на поетото към тях задължение за гледане и издръжка. В тежест на преобретателя е да докаже обстоятелството, че е престирал дължимите грижи и издръжка на прехвърлителя. В хода на процеса ответницата е ангажирала убедителни доказателства в тази насока. От показанията на водените от ответницата свидетели Д.И.Т.и П.С.Д., както и разпитаната по искане на ищцата – М. Й. Т. – Н., които съдът кредитира като преки, непосредствени и безпротиворечиви, се установява, че ответницата през целия си живот е живяла заедно с родителите си, като през последните години е полагала изключителни грижи за тях и е осигурявала издръжката им. Когато лично не е можела да се грижи за тях, е наемала лица, които да помагат в домакинството на прехвърлителката, както и да осигурявал храната им. Отделно от това, ответницата е пазарувала хранителни продукти, осигурявала е необходимите медикаменти и е заплащала сметки за ползвани битови консумативи. В периодите, когато е отсъствала от града, ответницата е ангажирала нейни приятели, които при необходимост да посещават майка й и да се отзоват при спешна нужда от грижи. Прехвърлителката е приела изключително тежко загубата на своя съпруг, който е бил неин неизменен другар и спътник в живота й, както и опора и помощ в ежедневието. Тази загуба довела до влошаване на здравословното състояние на Г. Б., поради което П. е била принудена да я е настанила в дом за възрастни хора, срещу заплащане на месечна такса от 850,00 лв. Установи се, че в дома са полагани необходимите грижи и провеждано адекватно лечение на възрастната жена. Ответницата ежедневно е посещавала майка си в дома, а почивните дни са прекарвали в дома им. П.Х. се е постарала да създаде на майка си уют и атмосфера в дома, близки до условията, в които е живяла преди това. Не се установи по делото някой друг, освен ответницата и ангажираните от нея лица, да е полагал грижи за майката на страните.

Посочената установеност обуславя извода за пълно и точно изпълнение на поетото от ответницата задължение по отношение на прехвърлителката Г. Б.. Ето защо искът с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Като е достигнал до идентични изводи, първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен акт и обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

Съобразно изхода на спора и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата се следват направените съдебно –деловодни разноски пред въззивната инстанция инстанции. Същата е представила списък по чл.80 от ГПК и договор за поръчка за заплатено адвокатско възнаграждение от 2000 лв. Въззивницата своевременно е релевирала възражение за прекомерност на същото, което съдът преценя като основателно. Съдът като съобрази, че въззивното производство е приключило в едно съдебно заседание, без събиране на доказателства, намира, че адвокатското възнаграждение на адв. К. следва да се определи в размерите, посочени в чл.7, ал.6 от Наредбата №1/09.07.2004г., а именно 1200 лв.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

 

 

Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 5197 от 14.12.2018г., постановено по гр.дело № 17467/2017г. на Варненския районен съд, ХІ-ти състав, с което са отхвърлени предявените от Г.Й.Б., ЕГН ********** *** срещу П.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***8 евентуално съединени искове: 1/ иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. второ от ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 86, том V, рег.№ 9504, дело № 877/31.08.2017г. на нотариус ****с район на действие РС-гр.****, вписан в Служба по вписванията-гр.**** с вх.рег.№ 23649/31.08.2017г., акт №160, том LVI, д.№12138 на СВ към АВ-****, поради липса на съгласие и 2/ иск с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен от ищцата, в качеството й на наследник на ****Б., ЕГН **********, починала на 11.09.2017г., за което е съставен акт за смърт № 0567/12.09.2017г., за разваляне до ½ ид.ч. на сключения на 31.08.2017г. между ****Б., от една страна и П.Й.Х., от друга, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в НА № 86, том V, рег.№ 9504, дело № 877/31.08.2017г. на нотариус ****с район на действие РС-гр.****, вписан в Служба по вписванията-гр.**** с вх.рег.№ 23649/31.08.2017г., акт №160, том LVI, д.№12138 на СВ към АВ-****, поради виновното неизпълнение от страна на ответницата на задължението й за поемане издръжката и гледането на покойната прехвърлителка.

            ОСЪЖДА Г.Й.Б., ЕГН ********** *** да заплати на П.Й.Х., ЕГН **********, с адрес: ***8 сумата от 1200 лв. /хиляда и двеста лева/, представляващи направените пред въззивната инстанция съдебни разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: