Решение по дело №87/2020 на Административен съд - Смолян

Производството по делото е по чл.156, ал.1 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), образувано по жалбата на З. Г. З. от [населено място], [улица], чрез пълномощник адв. С., срещу Ревизионен акт № Р-16002119002491-091- 001/12.11.2019 г., издаден от З. Д. В., на длъжност Началник на сектор възложил ревизията, и Ф. Г. К., на длъжност гл. инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК, потвърден изцяло с Решение № 47 от 30.01.2020 г. на изпълняващ правомощия директор на дирекция „ОДОП“, [населено място], при ЦУ на НАП. С оспорения ревизионен акт за жалбоподателя са установени задължения по ДОО, ЗДДФЛ, УПФ, ЗОО за период от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. и задължения ЗДДС за период от 29.06.2014г. до 31.03.2017 г. в размер на 80 291,75 лв. и лихви в размер на 33 534,98 лв.

В жалбата се сочи, че ревизионният акт е незаконосъобразен, неправилен, издаден при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуален закон от страна на приходния орган.

На първо място, според жалбата не са налице предпоставките за образуване на ревизионното производство по особения ред, предвиден в чл. 122 ДОПК с доводи, че ревизиращият екип безусловно е прел данните от куриерското дружество послужили при определяне на задължението на ревизираното лице. Не е преценено дали те се отнасят за лицето З. З.. Твърди се, че реално липсват доказателства за прехвърляне собствеността на конкретните стоки към трети лица и не е извършен анализ на произхода на стоките. Единствено извършените плащания не могат да формират краен извод за действително реализирани продажби. Жалбоподателят счита, че в случая не са доказани доставките, от които са получени укритите доходи.

В жалбата се твърди, че липсват категорични доказателства, установяващи по безспорен начин изводите на приходния орган за извършени и неотчетени продажби на стоки по интернет, респ. реализирани доходи от жалбоподателя. Посочва се, че оспореният РА е базиран на едностранно изготвени справки и документи, представени от куриерското дружество, които не могат да се свържат с реално предаване на стоки и плащания към лицето З. З.. Сочи се още, че извършените насрещни проверки не допринасят за формиране на категорични изводи на ревизиращия екип.

На следващо място с жалбата се оспорва извода за достигнат праг - облагаем оборот над 50 хил. лева за данъчен период 2015г., 2016г. и 2017г. и възникнало задължение за регистрация по ЗДДС.

Не на последно място, според жалбата е неправилен подхода на ревизиращия екип и отказа му за присъединяване към ревизионното производство на друго такова, образувано срещу съпруга на жалбоподателката З. - С. З.. Поддържа се, че е налице съвместност /в режим на СИО/ упражняване на дейност като физическо лице.

Предвид направените оплаквания се иска отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят З. лично и чрез адвокат С. поддържа жалбата и предлага на съда да я уважи по съображенията, изложени в нея и в допълнително представени писмени бележки. Моли за присъждане на разноски.

Ответникът по жалба, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. С писмено становище упълномощеният юриск. Д. К. оспорва жалбата като неоснователна. Допълнителни доводи се сочат в писмени бележки. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Административен съд-[област], втори състав, като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и след анализ на събраните по делото доказателства, прие от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002119002491-020-001/15.04.2019 г. на З. Д. В. - Началник на сектор при ТД на НАП-[област] /л. 483 от делото/. В цитираната заповед е определено ревизията да бъде извършена от Ф. Г. К. - Г. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и С. З. С. - Г. инспектор по приходите, като обхване следните видове задължения по периоди:

1.Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.;

2.Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.;

3.ДОО - за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017 г.;

4.Здравно осигуряване – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017 г.;

5.Универсален пенсионен фонд – за самоосигуряващи се за периода от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.

Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.04.2019 г.

Заповедта е изменена със заповед за изменение на ЗВР №Р-16002119002491-020-002/15.07.2019 г. (л.480), с която е допълнено в обхвата на ревизията установяване на задължение за:

6.Данък върху добавената стойност за периода от 29.06.2014 г. до 31.03.2017 г. Определен е нов срок за завършване на ревизията – до 18.09.2019 г., заповедта за изменение е връчена електронно на жалбоподателя на 16.07.2019 г.

 

За ревизирания период 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. ревизията установила реализирани продажби на дрехи чрез куриерски пратки в общ размер [рег. номер],02 лв., от които чрез наложен платеж са платени 112028,00 лв. и чрез пощенски паричен превод 213701,62 лв. Установени са и продажби, за които са получени плащания по банков път в общ размер на 66643,55 лв. Общият размер продажби установени чрез куриерски услуги и получени плащания по банки, /таблица на л.14-16 от РД/ са в размер [рег. номер],57 лв.

По искане на ревизионния орган от „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ ООД е изготвена справка вх. № 5237/22.05.2019 г., включваща периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. и информация за всички изпратени и получени пратки, изпратени и получени парични преводи, получени наложени платежи, включително договорености между куриерското дружество и З. Г. З.. Справката включва представени данни в табличен /хартиен носител, приложени от л. 326 до 381 на делото/.

На следващо място приходният орган е събрал сведения за притежанието и движението по банковите сметки на задълженото лице от „Уникредит Булбанк“АД (ИПДСПОТЛ от 13.05.2019 г. л.176 и следв.) от „Банка ДСК“ ЕАД (ИПДСПОТЛ от 13.05.2019 г. л.213 и следв.) и от ЦКБ (ИПДСПОТЛ от 13.05.2019 г., л.229 и следв.) .

На база получените данни за паричния поток по банковите сметки и анализа на файловото съдържание, предоставено от „Еконт Експрес“ ООД за „изпратени“ и „получени“ пратки, ревизорите приемат, че вписаните номера в товарителниците и колетните пратки са с изпращач З. З.. Прегледа на разписките за изплатени пратки показал на ревизорите, че сумите по разходните касови ордери и пощенски паричен превод/ППП/ са изплащани на титуляра З. Г. З.. От ревизорите се приема за безспорно установено, че З. е получавала въпросните суми чрез наложени платежи и парични преводи от „Еконт Експрес“ ООД и по банков път от различни клиенти-физически лица.

 

От подадените от З. ГДД по ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. на 07.11.2017 г. са декларирани доходи от търговската дейност, приходи/данъчна печалба по години, както следва: 8 433,50 лв. - 2014 г.; 714 лв. - 2015 г. и 30 271.80 лв. - 2016 г.

Както се посочи, според ревизорите общо реализираните брутни приходи от продажби за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2017 г. са в размер 403 444.57 лв. Но е направено заключение, че тези приходи не са отчетени в пълен размер, тъй като декларираните от задълженото лице по подадените ГДД са в размер на 39 419.30 лв. общо.

 

За резултатите от ревизията на 24.09.2019г. е издаден ревизионен доклад №Р-16002119002491-092-001, съставен и подписан надлежно с електронни подписи (вж. диск на стр.485) от екип от ревизори: 1. Ф. Г. К. - Г. инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и 2. С. З. С. - Г. инспектор по приходите. Ревизионният доклад е издаден в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК. Ревизионния доклад е връчен електронно на ревизираното лице на 24.09.2019 г. (удостоверение за връчване стр. 61)

На 12.11.2019 г. е издаден обжалваният в настоящото производство Ревизионен акт № Р-16002119002491-091-001. Ревизионният акт е връчен по електронен път на ревизираното лице на 12.11.2019 г., съгласно удостоверение на л.32 от делото.

В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК ревизионният акт е обжалван пред горестоящия административен орган /жалба вх.№2067Д от 25.11.2019 г. на л.19-22/. В срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК изпълняващият правомощия директор на дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 47/30.01.2020 г., с което е потвърдил изцяло ревизионен акт № Р-16002119002491-091-001/12.11.2019г., издаден на З. Г. З. за установени задължения по:

- ДДС в периода 29.06.2014 г. - 31.03.2017 г. в размер 53 872,66 лв. и 23 382.64 лв. начислена лихва;

- Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2014 г. в размер 5 671.35 лв. и 2 611.84 лв. лихва;Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2015 г. в размер 5 861.53 лв. и 2 099.1 лв. лихва;

- Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2017 г. в размер 444.00 лв. и 69.20 лв. лихва;

- Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г в размер 1 038.47 лв. и 161.84 лв. лихва ;

- Вноски за ДОО за 2014 г. - 2 606.91 лв. и 1200.43 лв. лихва;

- Вноски за ДОО за 2015 г. - 3 630.9 лв. и 1346.42 лв. лихва;

- Вноски за ДОО за 2017 г. в размер 515.95 лв. и 119.34 лв. лихва;

- Вноски за ЗО за 2014 г. в размер 1 629.32 лв. и 657.44 лв. лихва;

- Вноски за ЗО за 2015 г. в размер 2 269.35 лв. и 807.45 лв. лихва;

- Вноски за ЗО за 2017 г. в размер 127,66 лв. и 41.08 лв. лихва;

- Вноски за ДЗПО – УПФ за 2014 г. - 1 018.32 лв. и 468,92 лв. лихва;

- Вноски за ДЗПО-УПФ за 2015 г. - 1 418.34 лв. и 525.93 лв.лихва;

- Вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г. - 186.94 лв. и 43.26 лв. лихва.

Общият размер на задълженията, потвърдени с решението, е 80 291.75 лв. главница и начислени лихви 33 534.98 лв. Решението на изпълняващия правомощията директор на дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП е връчено на ревизираното лице чрез куриер на 07.02.2020 г., видно от известие за доставяне на л.7 от делото.

 

Жалбата е подадена по пощата на 19.02.2020 г. /известие за доставка на л.6/, заведена е при административния орган с вх. № 94-00-29/20.02.2020 г. и с писмо вх. № 586/06.03.2020 г. е изпратена в съда със заверено копие от преписката по издаване на оспорения ревизионен акт. Към административната преписка са приложени цитираните по-горе актове на хартиен носител и оптичен магнитен носител (л. 485), удостоверяващ валидни електронни подписи на съответните органи по приходите.

С оглед делегирането на правомощия, към административната преписка са приложени оправомощителните заповеди, ведно с приложения към тях списъци на лицата със заместващи функции - Заповед № РД-09-1801/28.09.2018г. и № РД-09-1/13.01.2017 г., издадени от изпълнителния директор на ТД на НАП [област]. (л. 23 - 27).

По делото органите на НАП са представили разпечатки на документите, които са били предоставени от „Еконт експрес“ООД на електронен носител – диск ( л.325 от делото). За формата на представените документи на хартиен носител процесуалният представител на ответника с писмо от 16.12.2024г. до съда заявява, че представените документи представляват „разпечатки на снимки на РКО и товарителници от диск“, представен от „Еконт експрес“ООД, които няма как да бъдат заверени от ответника (л.1674 от делото).

Съдът задължи „Еконт експрес“ООД като трето неучастващо по делото лице да изпрати по делото оригиналите на товарителници, разходни касови ордери, разписки, пощенски записи и др. документи по отношение на лицето З. З. и описани в Справка изх. №6833/21.05.2019г., изготвена от „Еконт експрес“ООД. Получен е отговор с писмо изх.№7016/24.06.2020г. от „Еконт експрес“ООД, с което уведомява съда, че изисканите документи са представени на ОД на МВР-[област] по досъдебно производство № ЗМ-55/2020г., Прокурорска преписка вх.№ 576/2020г. по описа на Окръжна прокуратура-[област].

С писмо вх.№67/10.01.2025г. от ОД на МВР-[област] във връзка с Досъдебно производство № ЗМ-55/2020, прокурорска преписка № 576/2020г. на ОП-[област] са изпратени на съда фотокопия на оригиналите на документи, получени от „Еконт експрес“ООД по ДП(л.1689). Видно е, че по ДП са били изпратени разходни касови ордери и разписки за доставка на пощенска пратка общо 59 броя, в които е вписано името на З. З..

Процесуалният представител на жалбоподателя е оспорила авторството на документите, в които е вписано името на З. З. и е заявила, че ръкописните текстове не са изписани от нея, както и подписите не са положени от нея.

В хода на ревизията е прието наличие на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК /недекларирани приходи от ревизираното лице/ и на ревизираното лице са изготвени и връчени уведомления по чл. 17, ал. 1. т. 2 и чл. 124, ал. 1 от ДОПК (л.457 и следв; л.461-462), че основата за облагане с ДДС за периода от 29.06.2014 г. до 31.12.2017 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. /за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ/ ще бъдат определени по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК. Заедно с уведомлението са връчени електронно ИПДПОЗЛ, с които на основание чл. 37, ал.2 и 3 от ДПОК са изискани справки, данни и документи за източници и размер на доходите на З. по отчетните/проверявани години (стр. 470, 473 и сл., 464-467)

Ревизираното лице е представило отговори по искания на ревизиращия екип (приложени на л.382 и следв. от делото). Представено е и писмено обяснение от З. З. като управител на „З. СТИЛ 75“ ЕООД, регистрирано от м.октомври 2017 година (л.291 и сл.).

Във връзка със ЗДДФЛ ревизията е установила следното:

С ревизионния доклад е прието, че физическото лице З. З. е извършвала стопанска дейност свързана с покупко-продажба на стоки. Прието е, че тя е задължено лице за целите на ЗДДФЛ /търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец/. Прието е, че З. е извършвала дейност по занятие, а не еднократно и инцидентно. Данъчната основа за доходи от дейността за ревизираните години е определена като разлика между установените от ревизията доходи /недекларирани приходи/ получени от ревизираното лице суми от наложен платеж, изплатен в брой и установените от ревизията разходи. Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност е определена като за едноличен търговец, т.е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък, съгласно чл.48, ал. 2 от ЗДДФЛ.

В хода на проверката З. е дала обяснения,че са направили разходи за придобиването на стоките, рекламна дейност и спедиторски разходи в куриерското дружество, както и за издръжка на семейството си.

Според РД З. не е декларирала дейността си в подаваните от нея ГДД. На база присъединените с Протокол № Р-16002119002491-П73-003 декларирани данни в ОПР за 2017 г. и 2018 г. от „З. СТИЛ-75" ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала е З. З., установяват средния годишен размер на търговската надценка, която дружеството е прилагало за осъществяване дейността си по извършвана търговия на дребно чрез поръчки онлайн по интернет, телефон - в размер на 56 %.

При установяване имущественото и финансово състояние на ревизираното лице в хода на ревизията са взети предвид данни за съпруга на З. – С. З., за когото е установено, че не е разполагал със средства, които да предостави на съпругата си за покриване на извършените разходи.

В хода на проверката са установени разходи, направени за издръжка от РЛ, които са документално доказани /по договори с А1 ЕАД /Мобилтел ЕАД, Теленор ЕАД, ЕВН [държава] Електроснабдяване ЕАД, ВиК, и БТК/ годишно са: 2014 г. – 1748,35 лв., 2015 г. 1446,31

лв., 2016 г. - 1265,75 лв. и 2017 г. - 2015,09 лв.

На база тези факти и обстоятелствата, приходният орган е извел заключение, че ревизираното лице З. З. е упражнявала независима икономическа дейност /в смисъла на чл. 26, ал.7 от ЗДДФЛ, като за регистриран търговец/, от която е реализирала приходи – обект на данъчно облагане. Ревизиращият екип определя, при условията и основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и чл. 122, ал. 2 от ДОПК годишната данъчна основа за облагане с годишен данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ по периоди както следва:

2014 година - Общо приходи от дейността за лицето – 143 473,29 лв. от продажбата на дрехи /157 898,15 – 14 424,86 - начислен ДДС за 2014 г./ Общо разходи от дейността за лицето - 91970,06 лв. и получен финансов резултат /ФР/ - положителен от 51 503,23 лв. Установено е, че РЛ се осигурява като самоосигуряващо се лице, като авансово са внесени осигурителни вноски 2175,85 лв. Общо дължими според РД осигурителни вноски са определени на 5254,55 лв. /при осигурителен доход за лицето за 2014 г. 20366,50 лв./ За формиране на данъчна основа са приспаднати /намалени авансовите осигурителни вноски за ЗОВ, ДЗПО, ДОО, вследствие на което кумулираната данъчна основа за 2014 г. - 44072,83 лв. /51 503,23 лв. - 2175,85 лв. - 5254,55/. Върху тази основа е определен данъка по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, в размер на 6610,00 лв., след приспадане на внесения от лицето данък - 938,00 лв. е фиксиран дължимия данък за довнасяне за 2014 г. - 5672,00 лв.

На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ поради невнесен в срок /чл.67, ал.4 ЗДДФЛ/ е определена лихва в размер на 2534,63 лв., изчислена към датата на РД.

2015 година - Общо приходи от дейността /продажба на дрехи/ за лицето - 131238,17 лв. /157485,80 - 26247,63 - начислен ДДС за 2015 г./ Установени общо разходи - 84127,03 лв. и формиран положителен ФР от 47111,14 лв. Годишният осигурителен доход, установен за лицето като самоосигуряващо се, за периода е 5334,00 лв. След приспадане на авансовите осигурителни вноски – 1376.17 лв. и ЗОВ ДОО, ДЗПО общо - 6126,67 лв. е кумулирана данъчната основа за 2015 г. - 39608,30 лв. /47111,14 лв. - 1376,17 лв. - 6126,67 лв./ и върху нея е начислен данъка по чл.48, ал.2 ЗДДФЛ, в размер на 5941,00 лв. След приспадане на внесения от лицето данък 79 лв. е определен дължим данък за довнасяне за 2015 г. - 5862,00 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ поради невнесен в срок /чл.67, ал.4 ЗДДФЛ/ е определена лихва, начислена към датата на издаване на РД.

2016 година - Общо приходи от дейността /продажба на дрехи/ - 63571,42 лв. /176285,70 - 12714,28 - начислен ДДС за 2016 г./ Общ размер на установени с РД разходи от дейността - 40750,91 лв. е формирал положителен ФР 22820,51 лв. Лицето се е осигурявало като самоосигуряващо се лице върху 2600,00 лв. месечно за периода 01-10.2016 г. и върху 1134,00 лв. за м. 01, 02, 09 и 10.2016г. Установени са надвнесени ЗОВ за периода /общо 820,29 лв./ Годишният осигурителен доход за 2016 г. е определен общо 5887,70 лв. Определената с РД за 2016 г. данъчна основа е в размер на 16932,81 лв. /22820,51 лв. - 5887,70 лв. / и върху нея е определен данък по чл. 48, ал. 2 на ЗДДФЛ от дейност като ЕТ /умножена данъчна ставка 15 на сто/ в размер на 2539,00 лв. Ревизията установява, че внесения от лицето данък е 3534,00 лв. или е надвнесен данък от 995,00 лв. От ЗЛ са внесени лихви в размер на 309,74 лв. Определените с РД за дължими са 181,91 лв. или разликата от 127,83 лв. според РД се явяват надвнесени.

2017 година - Общо приходи от дейността /продажба на дрехи/ - - 11289,02 лв. /11774,90 - 485,88 - начислен ДДС за 2017 г./ Общо установени разходи от дейността за лицето 7236,56 лв. е кумулирал положителен ФР от 4052,48 лв. Годишният осигурителен доход за 2017 г. е определен общо на 3680,00 лв. Установени /и приспаднати/ са вноски като самоосигуряващо се лице в общ размер на 986,24 лв./ ДОО - 507,84 лв., ДЗПО - 184,00 лв. и ЗО - 294,40 лв./ приспаднати са надвнесените ЗОВ общо - 99,82 лв. Съответно определената с РД за 2017 година данъчна основа е в размер на 2966,42 лв. /4052,48 лв. - 986,24 лв. - 99,82 лв./. Върху нея е определен данък по чл. 48, ал. 2 на ЗДДФЛ от дейност като ЕТ /умножена данъчна ставка 15 на сто/ в размер на 444,00 лв. Установено е, че за периода е внесен 0,00 лв. данък или дължим данък за довнасяне е 444,00 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ поради невнесен в срок /чл.67, ал.4 ЗДДФЛ/ е определена лихва в размер 63,15 лв., начислена към датата на РД.

 

Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. В хода на проверката от лицето са поискани ИПДПОЗЛ № Р-16002119002491-040-003 допълнително конкретни данни за съответствие на установените постъпления и извършените разходи. Представен е отговор вх. № 9247/28.08.2019 г. от З. З., според който недостига на парични средства за 2017 г. е покрит от трудови доходи от нейния съпруг С. З.. На база изготвени справки ревизионният екип приеама, че за 2017 г. С. З. не разполага с парични средства, които да покрият превишението на разходите спрямо постъпленията на ревизираното лице. На база анализира на получените справки за имуществено състояние и установените факти, свързани с приходната дейност на лицето, ревизиращите констатират недостиг на парични средства за извършваните разходи от РЛ през ревизирания период. Конкретно ревизорите установили отрицателна разлика в размер на 10384,74 лв., която РД определя за доход - годишната данъчна основа за 2017 г. по смисъла на чл. 48, ал.1 от ЗДДФЛ. Въз основа на това са определени облагаеми доходи за 2017 г., както следва:

Сума от годишните данъчни основи по чл.17 от ЗДДФЛ - 10384,74 лв.

Обща годишна данъчна основа - 10384.74 лв.

Данък върху общата годишна данъчна основа - 1038,47 лв.

Авансово удържан и/или внесен данък - 0,00

Деклариран данък за внасяне - 0,00 лв.

Внесен данък от ЗЛ - 0,00 лв.

Дължим данък за довнасяне - 1038,47 лв.

 

В резултат на ревизията, на основание чл. 48 от ЗДДФЛ ревизорите предлагат и за 2016 г. да се начисли данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 1038,47 лв. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ и с чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ е начислена /към издаване на РД/ дължима лихва в размер на 147,71 лв.

 

По ЗДДС според ревизиращите:

Ревизираното лице З. З. не е регистрирано по ЗДДС. В хода на ревизията по справките за отразените продажби и такива реализирани чрез куриерските фирми, се приема, че общите продажби и натрупаният/облагаемият оборот на З. за периода 01.01.2014 г. - 31.05.2014 г. е 56796,00 лв. В резултат и на основанията на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС от ревизията е приложен реда по чл.102 от ЗДДС – служебна регистрация по ЗДДС, считано от датата на връчване на акта за регистрация.

Данъчната основа за облагаемия доход по ЗДДС е определена по реда на чл.122, ал. 2 от ДОПК поради установени от ревизията данни за укрити приходи и/или доходи, представляващи обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. За определения от ревизията ред по чл.122-124а от ДОПК на З. са връчени Уведомления № Р-16002119002491-139-001 и № Р-16002119002491-113-001 (стр. от 457 до 463) за определяне на основа за облагане с данък по ЗДДС за периода от 29.06.2014 г. до 31 03.2017 г. и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014г. - 31.12.2017 г. /за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ и данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ/ вноските за ДОО, 30 и ДЗПО за самоосигуряващото се лице по КСО и 330 за периода 01.01.2014 г. - 31 12.2017 г.

За установените от ревизията неотчетени приходи от продажби е фиксирана данъчната ставка 20 на сто за всяка облагаема доставка /осн.на чл. 66 ЗДДС/. Реалните продажби от З. З., установени в периода 29.06.2014 г. – 31.03.2017 г. са: продажби чрез куриерски услуги на „Еконт експрес“ ООД в размер [рег. номер],80 лв., получени плащания по банкови сметки на ЗЛ /[Наименование]…..810; [интернет адрес] и [Наименование]….2500/ са съответно 127,15 лв.; 30291,00 лв. и 10338,00 лв. Или констатираните общо продажби са в размер [рег. номер],95 лв. и дължимо ДДС 53872,66 лв. /таблица на стр.59 от РД/ .Тъй като размерът на данъка не е посочен отделно, органът приема, че е включен в договорената цена.

Ревизията определя, че извършените продажби /на дрехи/ са облагаеми доставки и З. дължи данък, който ревизията начислява, считано от датата на служебна регистрация по ДДС - 29.06.2014 г. до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация по ЗДДС – 31.03.2017 г. Приетият от ревизията за първи данъчен период е 29.06.2014г. – 30.06.2014г., когато ревизираното лице е следвало да подаде справка-декларация по ЗДДС, съгласно чл.87, ал.3 от ЗДДС. По този начин определените с ревизионния доклад задължения на З. З. са конкретно посочени по данъчни периоди от 29.06.2014г. до 31.03.2017 година.

На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за невнесени в срок суми са начислени лихви в размер на 22649,29 лв. към датата на изготвяне на ревизионния доклад.

 

Задължителни осигурителни вноски

Проверяващите констатират, че З. З. е извършвала трудова дейност и има качеството на самоосигуряващо се лице /по смисъла на КСО и ЗЗО/.

След като е прието наличие на обстоятелството по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за периода 01.01.2014г. - 31.10.2017г., е приложен специфичния процесуален ред за определяне на данъчната основа и осигурителния доход по ДОПК за установяване размера на дължимите данъци и суми за ЗОВ. На основанията на чл. 124а от ДОПК /в сила от 15.02.2011 г. /, приложим е реда по чл. 122-124 от ДОПК, съответно и за установяване на задължителни осигурителни вноски. На база констатациите от ревизията е прието, че лицето е извършвало търговска дейност по смисъла на чл.1 от ТЗ, продажба на стоки/дрехи. Констатирано е, че ревизираното лице е извършвало трудова дейност като самоосигуряващо се лице - З. Г. З., за което подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице. Последното е обстоятелство за дължими ЗОВ за конкретния период, на основание чл. 10, във връзка с чл. 7, ал. 6 и чл. 6, ал. 7 и 8 /респ. в сила от 01.01.2016 г. и чл. 6, ал. 8 и 9/ от КСО.

Определените от ревизията задължения за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2017 г. с обхват ЗОВ са на база данъчната основа, определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, която се явява окончателният размер на осигурителния доход за съответните години, и върху който се начисляват задължителните осигурителни вноски. Определените за довнасяне /авансови и окончателни вноски/ на основание чл. 113 от КСО и чл. 107 от ЗЗО са с начислени лихви по чл. 175, ал. 1 от ДОПК.

 

По отношение на вноски за здравно осигуряване по ЗЗО

За установената упражняваната дейност като ЕТ от З. З. през периода 2014г. - 2017г., на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, ревизираното лице като самоосигуряващо се, е задължително осигурено и за здравно осигуряване. Задълженото лице следва да внася авансови здравноосигурителни вноски в приход на НЗОК върху осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен в ЗБДОО за съответната календарна година, в срока, определен в същия член на ЗЗО.

Размерът на здравноосигурителната вноска за ревизирания период е 8 на сто, съгласно Закона за бюджета на НЗОК.

За самоосигуряващите се лица /каквато се явява З. З./ са задължителни осигурителни вноски, като е констатирано, че З. е без данни за здравно осигуряване за периода м.01.2015 г. – 04.2015 г.

В резултат на установените обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, определената с ревизията данъчна основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК се явява осигурителен доход за определяне на дължимите ЗОВ за 01.01.2014 г. – 31.12.2017 г. Взети са предвид подадените от З. З. данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. – 2017 г., с които е деклариран облагаем доход и осигурителен доход, върху който се дължат авансови осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. Според ревизията, установеният по-горе осигурителен доход, върху който се дължат авансово осигурителните вноски от самоосигуряващото се лице на основание чл. 6, ал. 7 от КСО, е в размер на 420.00 лв. на месец за периода 2014 г. – 2016 г. и в размер на 460,00 лв. на месец за 2017 г.

Дължимите осигурителни вноски за ЗО за ревизирания период по години, определена върху годишен осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, във връзка с чл. 122, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ДОПК, са посочени в РД.

 

Във връзка с оспорването от жалбоподателя на представените по делото дискове, съдържащи снимки на документи, съдът не е приел като доказателства електронните носители /дисковете/ - диск с фактури на л. 199 и диск от „Еконт“ на л.325 от делото, изпратени от ответника. Посочените дискове съдържат снимки на документи, а не са електронни документи.

След изискване от ответната страна, по делото с писмо изх.№ 94-00-29#11 от 10.12.24г. са представени разпечатки на документите от дисковете и са приложени по делото от лист 1354 до 1672 вкл. Същите се оспорени от жалбоподателя и е открито производство по оспорването им.

Жалбоподателят З. чрез пълномощника си е оспорила и оригиналите на документите, представени от „Еконт“ по досъдебното производство.

Установи се от писмо рег.№345000-305 от 09.01.2025г. от ОД на МВР-[област], че по досъдебно производство №ЗМ-55/2020г. по описа на ОД на МВР-[област] от „Еконт“ са изпратени общо 59 броя оригинални документи, представляващи разходни касови ордери и разписки за доставка на пощенска пратка/ пощенски запис, съдържащи името на З. З..

Съдът назначи съдебно-почеркова експертиза на документите по оспорването на жалбоподателя З.. Според експерта документите като снимков материал, които са приложени от л. 1354 до л.1672. имат ръкописен текст и подписи. Визуалното изследване на текста и подписите е установило, че те са пространствено изкривени и с изключително лошо качество, което не позволява да се извърши каквото и да било сравнително идентификационно изследване, с цел установяване на авторството им.Поради тази причина не е възможно да се отговори на въпроса дали ръкописният текст и подписите върху снимковия материал на документите са изпълнени от лицето З. Г. З..

Вещото лице-графолог въз основа на съдебно удостоверение и разрешение на наблюдаващия прокурор е получило достъп до оригиналите на документи, изпратени от „Еконт“ и приложени по досъдебно производство №ЗМ-55/2020г. на ОД на МВР-[област], касаещи З. З.. Документите представляват 38 броя оригинали на Разписка за доставка на пощенска пратка/ пощенски запис, издадени от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС", за изплатени суми от конкретно посочени дати, както и 21 броя оригинали на Разходен касов ордер за изплащане на наложен платеж, издадени от "ЕКОНТ ЕКСПРЕС" ООД, за изплатени суми от конкретно посочени дати.

Вещото лице е установило, че върху всички 59 на брой документи с химикалка паста е изписано името „З. Г. З.“ и е положен подпис за „Получил сумата“.

В резултата от извършените изследвания вещото лице прави категоричното заключение, че З. Г. З. не е изписала името си върху изследваните оригинали на 59 броя документи - Разписка за доставка на пощенска пратка/ пощенски запис и РАЗХОДЕН КАСОВ ОРДЕР за изплащане на наложен платеж.

На следващо място по отношение изследването на подписите, вещото лице-графолог е достигнало до извода, че З. Г. З. не е полагала подписи върху изследваните оригинали на 59 броя документи - Разписка за доставка на пощенска пратка/ пощенски запис и РАЗХОДНИ КАСОВ ОРДЕР за изплащане на наложен платеж.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го възприема като обективно и компетентно изготвено.

 

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза.

Вещото лице на база заверените от ОД на МВР-[област] копия от 59 документа, съхранявани по досъдебно производство №ЗМ-55/2020г. като оригинали и постъпилите суми по банкови сметки на З. е посочило в Справка-Приложение 1 към експертизата в колони от 2-ра до 6-та по месеци получените от З. З. приходи от куриера „Еконт Експрес” ООД и получените суми по банкови сметки. Общият размер на приходите за процесния период с включени документи от „Еконт експрес“ ООД е 75896.55 лева. От тях от куриера - 9253,00 лева въз основа на документите, за които съдебно-почерковата експертиза е установила, че подписът не е на З. З.. Без документите на куриерската фирма, приходите на З. по банкови сметки са в размер на 66643.55 лева.

Вещото лице е установило, видно от справката и в двата варианта на изчисление, че през никой от месеците оборотът за последните 12 месеца не надхвърля 50 000 лева - границата, при достигането на която, лицето следва да подаде декларация за регистрация по ЗДДС.

На следващо място вещото лице е посочило какъв би следвало да е размера на задълженията по ЗДДФЛ, за социални и здравни осигуровки въз основа на данните от т.1 от заключението, при това във варианти със и без доходите по документите от „Еконт експрес“.

Вещото лице е изготвило и справка за установяване на съответствие между получените доходи и направените разходи от З. З. със или без доходите от „Еконт експрес“, за които СПчЕ е установила, че документите не са подписани от З..

При изслушване на експертизата вещото лице уточнява, че не навсякъде в банковите документи е записано основанието за плащане.Не са приложени банкови бордера, не е писано по фактура.

С допълнителното заключение на вещото лице са уточнени получените суми по сметки на З. от трети лица за ревизирания период, както и наредените от З. суми от разплащателните й сметки за трети лица. Прави впечатление, в Справката за получени от трети лица преводи, че е отбелязано в преобладаващия брой случаи основание „захранване“ или „захранване на сметка“.Само в няколко случаи е записано „превод за стока“, „25 броя екипи“, „ екипи 30 броя“. Данъчните органи са изпратили искане за предоставяне на информация и обяснение от всички лица, на които З. З. е нареждала суми и от които е получавала суми по сметките си. Отговор е получен само от две лица.

Съдът приема първоначалното и допълнителното заключение на вещото лице като обективно изготвени.

 

При така установеното,съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 156, ал. 5 във връзка с ал.4 от ДОПК, в съответствие с изискванията за форма и реквизити, и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство, поради което се явява процесуално допустима.

При разглеждането на жалбата по същество, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт в оспорената му част включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби по издаването му.

Обжалваният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че ревизионният акт е надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Издаден е в предвидената форма, съгласно чл. 120, ал. 1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

Ревизията е извършена в определения съгласно чл.113, ал.1, т.3 от ДОПК във вр. с чл.114, ал.2, от ДОПК, срок указан в /ЗИЗВР/ като за резултатите й е съставен ревизионен доклад /РД/ № Р-16002119002491-092-001/24.09.2019 г. от органите по приходите от ревизиращия екип. Съдържанието на този ревизионен доклад е съгласно посоченото в чл.117, ал.2, т.1 - 10 от ДОПК съдържание; към него са приложени събраните от ревизията, доказателства по чл.117, ал.3 ДОПК.

Ревизираното лице се е възползвало от правото си по чл.117, ал.5 ДОПК да направи писмено възражение срещу РД, които са обсъдени в оспорения РА № Р-16002119002491-091-001/12.11.2019 г.

 

Ревизионният акт е издаден в нарушение на материалния закон.

Според чл. 124 ал.2 ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Или, за да се приложи чл. 124 ал.2, констатациите на органите по приходите по чл. 122 трябва да са несъмнено установени. Това според съда не се установи в конкретния случай, тъй като по делото няма категорични доказателства за основанията по чл. 122 ал.1 точки 2 от ДОПК. Не са събрани доказателства за укрити доходи за периода 2014-2017г., като не се доказват посочените в РА неотчетени приходи от доставки на стоки до трети лица чрез куриерската фирма и получени средства с наложен платеж, нито получените приходи по банковите сметки. Жалбоподателят З. е оспорила копията на документи, представени на оптичен и хартиен носител, и е поискала представянето на оригиналите, но по делото е установено, че са налични в оригинал само 59 на брой документи, които са приложени по неприключилото досъдебно производство № ЗМ-55/2020г. на ОД на МВР-[област]. Останалите документи не са запазени и не са представени от ответника и от третото неучастващо по делото лице „Еконт експрес“, въпреки конкретните указания на съда.

Съдът е открил производство по чл. 193 ГПК. В хода на делото от неоспорената съдебно-почеркова експертиза е установено, че нито един от 59-те оригинали документи – разходни касови ордери и разписки на „Еконт експрес“, не е подписан от ревизираната З. З.. Тези документи, ведно с неоспорените документи са съобразени при изготвяне на СИЕ. Като резултат от оспорването, съдът счита, че единствено оригиналите са годни доказателства за правни изводи в настоящото производство. Копията на документи, представени като разпечатки по чл. 54 ал.5 ДОПК не са годни доказателствени източници. По-голямата част от тези документи са неясни и нечетливи, а освен това не могат да бъдат обект на съдебно-почеркова експертиза. Става дума за частни свидетелстващи документи, а неавтентичния документ винаги означава липса на документ.

Документите са универсален доказателствен източник – чл. 49 ДОПК и чл. 40 ал.1 АПК. Частните документи не обвързват съда да приеме за установено закрепеното в тях, но не може и да откаже да ги цени без да ги съпостави с другите доказателствени средства /Реш.12630/1.10.2013г. по адм.д.1915/2013г. на ВАС/. А в случая други доказателствени средства не са налице, доколкото оригиналите не са запазени, с изключение на 59-те броя оригинали по досъдебното производство, по причина, която не може да се вмени във вина на страната, която ще се ползва от тях – ответника.

По отношение на доказателствената сила на таблиците, справките и снимките на първичните документи, изпратени от третото лице „Еконт Експрес“ на оптичен носител, които документи в последствие са представени от НАП като разпечатки, съдът съобрази следното:

Представянето на частен документ, издаден от трето на спора лице, в който е възпроизведено съдържанието на първични счетоводни документи, само по себе си, не е достатъчно като документална опора на оспорения РА. В този смисъл е Реш. 9330/13.07.2020г. по адм.д. 13306/2019г. на ВАС. Непредставянето на оригиналните писмени документи или други доказателства, свързани с тях, възпрепятства оспорващата страна да реализира защитата си. Настоящият съд не изключва от доказателствата представените от третото лице документи, но приема, че по делото не са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на данъчния орган. Приложените по делото доказателства са в такъв вид, че не отговарят на изискванията за форма и не могат да обосноват фактическите и правните изводи.Така, релевантният по делото въпрос, продажбата на стоки без да се отчитат приходи от тези продажби и без да се начисляват данъци, остана недоказан. Това е така, тъй като представените документи, на които почиват констатациите на данъчните органи, са копия, оспорени по авторство. Що се отнася до таблиците и справките от „Еконт експрес“, в които са възпроизведени първични счетоводни документи, то същите дори да са електронни документи по см. на Регл. /ЕС/ №910/2014г., съдът счита, че не са достатъчна документална опора на РА. Релевантнтните за делото документи не са електронните, а първичните – товарителници, разписки и др. В случая първичните е следвало да бъдат представени на хартиен носител в оригинал, или в заверен препис, но заверен от оригинала препис, а не от отразявания в системата на третото лице. Предвид това, съдът счита, че по делото не са представени документи, въз основа на които да се направи категоричен извод за наличието на укрити приходи от продажби на стоки и извършени облагаеми доставки. А само въз основа на таблици, които нямат характер на счетоводен документ и съдържат вторична, обощена информация, съставена от трета неучастваща по спора страна, не може да се достигне до фактически, а от там и до правни изводи, каквито са направени от приходния орган /адм.д.№5763/1019г., адм.дело №9264/2019г., адм.д.№ 2823/2020г. на ВАС/.

 

Устновената в чл. 124 ДОПК презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима и съобразно съдопроизводствените тежести, според които оборването е в тежест жалбоподателя, последният при условията на пълно и насрещно доказване обори констатациите на ревизиращия орган. На първо място жалбоподателят оспори копията и разпечатките на документи от „Еконт“, както и се позова на заключенията на съдебно-почерковата и съдебно-счетоводната експертизи.

Основателно е и възражението на жалбоподателя З., че липсват основания за регистрацията й по ЗДДС и съответно начисляването на косвения данък. Няма безспорни доказателства по делото за повтарящи се продажби, тоест за извършвана стопанска дейност, поради което тази дейност да се приравнява на дейност на предприятие. В оспорените доказателства - фотоснимките на разписки и др. документи, няма данни за получател и подател на пратките; също така стоката не е индивидуализирана в тях. Не се доказа също, че Зашева е получател на сумите, тъй като липсва неин подпис на оригиналите на документи от „Еконт експрес“. А за копията и разпечатките вещото лице сочи, че не подлежат на идентификация.

От значение за установяване получаването на приходи и обемът на извършваната дейност са документи, изходящи от доставчика и получателя по сделките, каквито документи не са нито таблиците, съдържащи се в технически носител, нито самият технически носител, при своевременно стореното оспорване на данните от тях от страна на лицето.

Що се отнася до постъпленията по банкови сметки, то изводи не могат да се правят поради липса на първичните документи – фактури за сделки. От насрещните проверки също не е установено,че сумите получени по банковите сметки, са резултат от покупко-продажби с трети лица, от които са реализирани доходи, които не са декларирани. По делото няма доказателства за предаването на конкретни стоки и извършени проверки от получателите. Дрехите са родово-определини стоки и собствеността върху тях се прехвърля с индивидуализацията им и с предаването им – чл. 24 ал.2 ЗЗД. Липсата на данни за предаване на стоките, води до извод, че прехвърлянето на собственост не е доказано по делото.

Въз основа на заключението на съдебно-икономическата експертиза може да се направи извод,че З. З. не е реализирала оборот в размера по чл.96 ал.2 от ЗДДС и не подлежи на регистрация по ДДС.

След като не се установи по делото извършвана търговска дейност по занятие през ревизирания период в посочените обеми в РА, то няма основание за облагане с ДДС и ДДФЛ, както и допълнително начисляване на вноски по КСО и ЗЗО.

Предвид всичко изложено, съдът приема,че оспореният ревизионен акт е неправилен и като такъв следва да бъде отменен изцяло.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1, от ДОПК, Административен съд гр.[област], втори състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Ревизионен акт № Р-16002119002491-091- 001/12.11.2019г., потвърден с Решение № 47/30.01.2020 г. на изпълняващ правомощията директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - [област], по оспорването на З. Г. З. от [населено място], [улица].

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд, подадена в 14-дневен срок, чрез настоящия съд, считано от съобщаването му.