№
град
Разград, 08.10.2020 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание на 14.09.2020 г., в състав:
Председател:
Анелия Йорданова
Членове: В. Димитрова
Атанас Христов
при
секретаря Дияна Г. разгледа
докладваното от съдия Атанас Христов
въззивно гражданско дело № 160 по описа за 2020 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С
Решение № 6 от 05.02.2020 г. по гр.д № 944/2019 г. по описа на РС – Разград,
съдът е постановил следното:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения по реда на
чл.422 от ГПК иск за съществуване на вземане от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК-********* против В.Г.Е., ЕГН **********, за сумата от 2
353,97 лева главница по договор за потребителски кредит №PLUS-11870695, сключен
на 25.11.2015г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД; за сумата от 930,98 лева
договорена лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.12.2019г. и 357,16 лева
законна лихва за забава за периода от 21.07.2017г. до 01.03.2019г.
ОБЯВЯВА сключения на 08.08.2016г. между„БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ЕАД с ЕИК *********, /сега „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А.,
клон България/ и В.Г.Е., ЕГН ********** договор за потребителски кредит
№PLUS-11870695 и договор за застраховка към него за НИЩОЖНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ЕАД с ЕИК-********* против В.Г.Е., ЕГН ********** осъдителен иск за
сумата от 2 353,97 лева главница по договор за потребителски кредит
№PLUS-11870695, сключен на 25.11.2015г. с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД,
ведно със законна лихва, считано от 15.05.2019г.; за сумата от 930,98 лева
договорена лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.12.2019г. и 357,16 лева
законна лихва за забава за периода от 21.07.2017г. до 01.03.2019г., като
неоснователен и недоказан.
Недоволен
от решението останал жалбоподателят „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД, който го обжалва изцяло. В жалбата се сочи на необоснованост, неправилност
и незаконосъобразност на решението. Прави се искане за неговата отмяна и
постановяване на друго по същество на спора, с което исковите претенции да
бъдат уважени. Излагат се подробни съображения. Претендира разноски. Не прави
доказателствени искания.
Насрещната
по жалбата страна, чрез особения си представител адвокат М.Н. ***, е депозирала
в срок отговор на въззивната жалба, като
застъпва становище за нейната неоснователност. Не прави доказателствени искания.
В открито съдебно заседание, при редовност в
призоваването, за въззивника не се явява представител. Пълномощникът му
юрисконсулт Иван Николаев Недков депозира писмена молба, с която сочи че не
възразява да се даде ход на делото в негово отсъствие, поддържа жалбата,
оспорва отговора депозиран от насрещната страна и претендира разноски.
В открито съдебно заседание при редовност в призоваването
за въззиваемата страна се явава особения
представител адвокат М.Н. ***. Поддържа отговора на въззивната жалба и излага допълнителни съображения
за потвърждаване на обжалваното решение.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо, с изключение на частта му, с която съдът е обявил за нищожни договора за кредит и за
застраховка. В тази му част решението е недопустимо, поради следното:
Твърдението за нищожност на договорите е въведено с възражение от особения
представител на ответника по иска, а не с предявяване на насрещен иск, поради
което по него съдът следва да се произнесе само в мотивите на решението, но не
и в диспозитивната му част. Когато твърдението за нищожност се релевира с
предявяване на иск, тогава съдът дължи произнасяне по иска и в резолютивната
част на решението. Като е обявил договорите за нищожни, съдът е постановил
недопустимо решение в тази част. Допуснатото
процесуално нарушение е основание за обезсилване на решението в тази му част.
Така и постановеното в производството по чл. 290 ГПК Решение № 788 от 4.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I г. о., ГК,
както и Определение № 222 от 18.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5042/2016 г., I
г. о., ГК.
В останалата му част
решението е правилно като краен резултат.
Всички фактически изводи на
районния съд са обосновани и се споделят изцяло от настоящия въззивен съдебен
състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към мотивите на първоинстанционното
решение в тази връзка. Между страните няма и спор по фактите, а спорът е
относно действителността на сключения между страните договор.
По възраженията в
жалбата съдът намира следното:
По въпроса дали нормата на чл. 235, ал.
3 ГПК намира приложение, и по
отношение на настъпилия след подаването на заявлението за издаването на
заповедта за изпълнение и преди приключването на съдебното дирене, факт на
изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане на задължението
по кредита.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. №
8/2017 г., ОСГТК: “Предявеният по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК иск за установяване
дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.“ В този смисъл вж. постановените
по реда на чл. 290 ГПК Решение
№ 184 от 4.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 60361/2016 г., IV г. о., ГК и Решение № 15 от 9.05.2017 г. на ВКС по гр. д. №
60034/2016 г., I г. о., ГК. Настоящия съдебен състав намира, че горното решение намира приложение
както при изададена заповед по чл. 417 ГПК, така и по чл. 410 ГПК.
Ето защо, настоящия състав намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че нормата на чл. 235, ал.3 ГПК е неприложима относно факта на
изтичане на крайния уговорен между страните срок за изплащане на задължението
по кредита - падежа на последната погасителна вноска настъпил на 20.12.2019г. /преди
приключване на съдебното дирене пред РС/.
По въпроса дали уговарянето
на възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
протоворечи на добрите нрави.
По
поставения въпрос е налице противоречива съдебна практика, в която са застъпени две принципни становища.
Според ПЪРВОТО становище: Уговарянето
на лихва за забава, надвишаваща трикратния размер на законната лихва,
протоворечи на добрите нрави. Това становище е намерило израз
в: Решение
№ 2917 от 11.05.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 9173/2018 г., Решение № 151 от
15.05.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 197/2019 г., Решение № 360 от
23.11.2018 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 512/2018 г., Решение № 68 от
13.03.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 511/2018 г., Решение № 169 от
29.05.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 245/2019 г., Решение № 175 от
4.06.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 214/2019 г., Решение № 144 от
13.05.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 138/2019 г., Решение № 143 от
13.05.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 106/2019 г., Решение № 95 от
12.03.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 88/2020 г., Решение № 584 от
9.12.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 640/2019 г., Решение № 260018
от 20.08.2020 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 419/2020 г., Решение № 49 от
16.01.2020 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 844/2019 г., Решение № 43 от
15.01.2020 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 889/2019 г., Решение № 30 от
10.01.2020 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 871/2019 г., Решение № 331 от
23.07.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 467/2019 г., Определение №
589 от 9.04.2020 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 678/2020 г., Решение № 794 от
6.08.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 653/2020 г., Решение № 622 от
25.06.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 699/2020 г., Решение № 85 от
16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г., Решение № 79 от
15.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1780/2018 г., Решение № 938 от
4.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1067/2018 г., Решение № 66 от
19.04.2019 г. на ОС - Русе по в. т. д. № 54/2019 г., Решение № 45 от
5.02.2019 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 381/2018 г., Решение № 194 от
27.05.2019 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 225/2019 г., Решение № 150 от
7.08.2020 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 100/2020 г., Определение №
237 от 1.06.2020 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 120/2020 г., Определение №
233 от 28.05.2020 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 121/2020 г., Определение №
233 от 28.05.2020 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 121/2020 г., Определение №
190 от 14.04.2020 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 74/2020 г.
Според ВТОРОТО становище: След
като сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи, не надвишава
фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР в чл. 19, ал.4 ЗПК /Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България/, то определянето на лихвения процент
надвишаващ трикратния размер на законната лихва, не противоречи на добрите нрави. Това становище е намерило израз
в: Решение
№ 260072 от 17.07.2020 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 623/2020 г., Решение № 869 от
11.10.2019 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 962/2019 г., Решение № 1440
от 27.02.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 9176/2018 г., Определение № 262
от 14.04.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 146/2020 г., Определение № 379
от 2.06.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 200/2020 г., Решение № 158 от
16.04.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 100/2019 г., Решение № 152 от
3.07.2019 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 87/2019 г., Решение № 431 от
18.10.2019 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 702/2019 г., Решение № 135 от
9.05.2019 г. на ОС - Сливен по в. гр. д. № 141/2019 г., Определение №
874 от 11.11.2019 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 598/2019 г., Решение № 22 от
24.02.2020 г. на ОС - Русе по в. т. д. № 11/2020 г., Определение от
8.04.2020 г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 101/2020 г., Определение №
388 от 4.06.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 187/2020 г., Решение № 152 от
12.06.2020 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 142/2020 г., Определение №
421 от 16.06.2020 г. на ОС - Кюстендил по в. ч. гр. д. № 190/2020 г., Определение №
1720 от 23.06.2020 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1250/2020 г., Решение № 176 от
29.06.2020 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 234/2020 г., Определение №
304 от 1.07.2020 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 150/2020 г., Определение №
1844 от 2.07.2020 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 799/2020 г., Определение №
1900 от 7.07.2020 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1258/2020 г., Решение № 120 от
9.07.2020 г. на ОС - Шумен по в. гр. д. № 59/2020 г., Определение №
2153 от 29.07.2020 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1577/2020 г., Решение № 1100
от 29.07.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1315/2020 г., Решение № 1111
от 29.07.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 2005/2019 г., Решение № 194 от
30.07.2020 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 137/2020 г., Решение № 260016
от 12.08.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1346/2020 г., Определение №
260065 от 17.08.2020 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1771/2020 г., Решение от
19.08.2020 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 513/2020 г., Решение от
26.06.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д. № 134/2019 г., Решение № 215 от
4.07.2019 г. на ОС - Враца по в. гр. д. № 177/2019 г., Решение № 169 от
24.07.2019 г. на ОС - Ловеч по в. гр. д. № 195/2019 г., Решение № 369 от
25.10.2019 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 525/2019 г., Решение № 380 от
28.10.2019 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 641/2019 г.
Липсва тълкувателно решение по чл. 130 ЗСВ.
Съгласно разясненията, дадени в
мотивите на т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
1/2009 г., ОСTK: Добрите нрави са морални норми, на които законът е
придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е
приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Настоящият състав, с
оглед събраните по делото доказателства намира, че уговорената договорна лихва за нищожна като противоречаща на
добрите нрави. Ето защо, законосъобразен е извода на
първоинстанционния съд, че с оглед разпоредбата на чл. 23 ЗПК ответницата дължи
връщане само на чистата стойност на усвоените пари, която сума е била
изплатена, поради което исковите претенции се явяват неоснователни.
По тези съображения е безпредметно да се обсъждат останалите
възражения във въззивната жалба. В този смисъл вж. Решение № 2101 от 1.10.2017 г. на САС по т. д. №
5869/2016 г., Решение № 281 на
САС по в. т. д. № 3679/2016 г., Решение № 1641 от 30.07.2014 г. на
САС по в. гр. д. № 834/2014 г., Решение № 1541 от
25.11.2016 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2066/2016 г.,
Решение
№ 1089 от 4.02.2016 г. на СГС по в. гр. д. № 7531/2015 г., Решение от 13.02.2019 г. на ОС - Ямбол по в. гр. д.
№ 362/2018 г., Решение № 2572 от 28.05.2018 г. на ОС - Благоевград
по ч. т. д. № 259/2016 г.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 270 и чл. 271 ГПК,
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
Решение
№ 6 от 05.02.2020 г. по гр.д № 944/2019 г. по описа на РС – Разград в
ЧАСТТА, с която съдът: ОБЯВЯВА сключения
на 08.08.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ЕАД с ЕИК *********, /сега „БНП Париба Пърсънъл Файненс“С.А., клон
България/ и В.Г.Е., ЕГН ********** договор за потребителски кредит № PLUS-11870695
и договор за застраховка към него за НИЩОЖНИ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
7 от 24.01.2020 г. по гр.д № 2270/2018 г. по описа на РС – Разград, в
останалата му част.
Решението,
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ДГ