№ 43
гр. Габрово, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Благовеста Костова
Пламен Попов
при участието на секретаря Ваня Ил. Николова
в присъствието на прокурора *. А. Хр. А.
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20234200600095 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ от НПК. Образувано е по жалба от подсъдимия
Т. И. К. от гр. Севлиево, чрез защитника адв. П. Д. от АК – Габрово, срещу присъда №
7 от 17.02.2023 г. по НОХД № 98/2022 г. по описа на Районен съд – Севлиево.
С присъда № 7 от 17.02.2023 г. по НОХД № 98/2022 г. по описа на Районен съд
– Севлиево подсъдимият Т. И. К. е признат за ВИНОВЕН в това, че в периода от
22.06.2019 г. до 03.11.2019 г., в гр. Севлиево, при условията на продължавано
престъпление – чл. 26, ал. 1 от НК, на три пъти: първият път – на 22/23.06.2019 г., от
кафе-автомат „Зануси“, находящ се на ул. “Г.“ пред входа на СОУ „***“; вторият път -
на 02.11.2019 г., в ж.к. „***“, от лек автомобил „***“ с рег. № ***, паркиран в двора на
Детска градина „***“ и третият път - на 03.11.2019 г., в ж.к. „***“, от лек автомобил
„*** с рег. № ***, паркиран до блок № 10; чрез разрушаване на прегради, здраво
направени за защита на имот: първият път – взломяване на панти в долна лява част на
автомата; първият път чрез използване на техническо средство - отверка; в
предварителен сговор: първият път - с М. Ф. Ф. и С. Ц. С.; вторият и третият път – с М.
Ф. Ф. и Х. Е. Е.; отнел чужди движими вещи: първият път – монетник на стойност 260
лева, метална кошница /каса/ на стойност 20 лева и сумата от 60 лева, всичко на обща
стойност 340 лева, собственост на „***“ ООД; вторият път – 4 бр. прахови
1
пожарогасители, съдържащи по 6 кг. прахово вещество, на обща стойност 140 лева,
собственост на детска градина „***“ с. П., общ. Севлиево и третият път – рибарски
прът „Cormax 270“ с монтирана макара „FCP 240“ с корда, рибарски прът „King Fisher
300“ с монтирана макара „Hiboy“ с корда, рибарски прът „Pontus“ с монтирана макара
„Pro GT 3500“ с корда, рибарски прът „Sea Leader 3007“ с монтирана макара „Browning
2“ с корда, рибарски прът „Dam“ с монтирана макара „Rettner“ с корда, рибарски прът
„Blazer“ с монтирана макара „Roen“ с корда, рибарско столче, 1 бр. куфар, съдържащ
рибарски принадлежности както следва: 5 бр. рибарски кукички № 12,7, рибарски
кукички № 10, 1 бр. кутийка, съдържаща оловни тежести за риболов от 0.15 до 1,25
грама и 1 бр. пакет, съдържащ 9 бр. вирбели, размер 6, всички вещи на обща стойност
169.09 лева, собственост на Б. Д. Б.; или всичко на обща стойност 649.09 лева, от
владението на „***“ ООД, Детска градина „***“ и Б. Б., без съгласието на управата на
дружеството, директора на детската градина и Б., с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е немаловажен, при което като непълнолетен разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, с което е
извършил престъпление, за което на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо, т. 4,
предл. второ и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ с пробационните мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от
шест месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния
служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от шест месеца.
С присъдата подсъдимият Т. И. К. е признат за НЕВИНЕН в това да е
осъществил второто деяние чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита
на имот – повреждане на ключалката на вратата на багажника, и е оправдан в тази част
на предявеното му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо и
второ, т. 4, предл. второ и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Със същата присъда са осъдени подсъдимите М. Ф. Ф., Х. Е. Е. и С. Ц. С., както
следва:
Подсъдимият М. Ф. Ф. от гр. Севлиево е признат за виновен в това, че в
периода от 16.06.2019 г. до 03.11.2019 г., в гр. Севлиево, при условията на
продължавано престъпление - чл. 26, ал. 1 от НК, на пет пъти: първият път – на
16/17.06.2019 г., от кафе-автомат „Бианчи“, находящ се на ул. „И.“ № 21; вторият път -
на 22/23.06.2019 г., от кафе-автомат „Зануси“, находящ се на ул. „Н.“ до магазин „А.“;
третият път - на 22/23.06.2019 г., от кафе-автомат „Зануси“, находящ се на ул. „Г.“ пред
входа на СОУ „***“; четвъртият път - на 02.11.2019 г., в ж.к. „***“, от лек автомобил
„***“ с рег. № ***, паркиран в двора на Детска градина „***“ и петият път - на
2
03.11.2019 г., в ж.к. „***“, от лек автомобил „*** с рег. № ***, паркиран до блок № 10;
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот: първият път –
взломяване на преден панел на автомата; вторият път – взломяване на панти в долна
лява част на автомата; третият път – взломяване на панти в долна лява част на
автомата; първият, вторият и третият път чрез използване на техническо средство -
отверка; в предварителен сговор: третият път – с Т. И. К. и С. Ц. С.; четвъртият и
петият път – с Т. И. К. и Х. Е. Е.; отнел чужди движими вещи на обща стойност 330
лева, собственост на „**“ ООД; на обща стойност 320 лева, собственост на „***“ ООД;
обща стойност 340 лева, собственост на „***“ ООД; на обща стойност 140 лева,
собственост на Детска градина „***“ с. П., общ. Севлиево и на обща стойност 169.09
лева, собственост на Б. Д. Б.; или всичко на обща стойност 1299.09 лева, от владението
на „**“ ООД, „***“ ООД, Детска градина „***“ и Б. Б., без съгласието на управата на
дружествата, директора на детската градина и Б., с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е немаловажен, при което като непълнолетен разбирал
свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си, с което е
извършил престъпление, за което на основание чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо, т. 4,
предл. второ и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1,
т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, е осъден на ПРОБАЦИЯ с налагане на
пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК - задължителна регистрация по
настоящ адрес за срок от седем месеца с периодичност на явяването и подписването
пред пробационния служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от седем месеца.
Подсъдимият М. Ф. Ф. е признат за невинен в това да е осъществил деянието:
първият и вторият път в преварителен сговор с неустановено по делото лице, а
четвъртият път чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот –
повреждане на ключалката на вратата на багажника, поради което е оправдан в тази
част на предявеното му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо
и второ, т. 4, предл. второ и т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Подсъдимия Х. Е. Е. от гр. Севлиево е признат за ВИНОВЕН в това, че в
периода от 02.11.2019 г. до 03.11.2019 г., в гр. Севлиево, при условията на
продължавано престъпление – чл. 26, ал. 1 от НК, на два пъти: първият път – на
02.11.2019 г., в ж.к. „***“, от лек автомобил „***“ с рег. № ***, паркиран в двора на
Детска градина “***“ и вторият път - на 03.11.2019 г., в ж.к.“***“, от лек автомобил
„*** с рег. № ***, паркиран до блок № 10; в предварителен сговор с М. Ф. Ф. и Т. И.
К.; отнел чужди движими вещи: първият път –на обща стойност 140 лева, собственост
на Детска градина „***“ с. П., общ. Севлиево и вторият път - на обща стойност 169.09
лева, собственост на Б. Д. Б.; или всичко на обща стойност 309.09 лева, от владението
на Детска градина „***“ и Б. Б., без съгласието на директора на детската градина и Б.,
3
с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен, при което
като непълнолетен разбирал свойството и значението на извършеното и могъл да
ръководи постъпките си, с което е извършил престъпление, за което на основание чл.
195, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и
чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на обществено порицание, което наказание да се
изпълни чрез оповестяването му по Общинско радио - Севлиево.
Подсъдимият Х. Е. Е. е признат за невинен в това да е осъществил деянието
чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот – повреждане на
ключалката на вратата на багажника, и е оправдан в тази част на предявеното му
обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. второ и т. 5, във вр. с чл. 194,
ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Подсъдимият С. Ц. С. от гр. Севлиево е признат за ВИНОВЕН в това, че на
22/23.06.2019 г., в гр. Севлиево, от кафе-автомат „Зануси“, находящ се на ул.“Г.“ пред
входа на СОУ „***“, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот - взломяване на панти в долна лява част на автомата и чрез използване на
техническо средство - отверка; в предварителен сговор с Т. И. К. и М. Ф. Ф., отнел
чужди движими вещи - монетник на стойност 260 лева, метална кошница /каса/ на
стойност 20 лева и сумата от 60 лева, всичко на обща стойност 340.00 лева,
собственост на „***“ ООД, от владението на „***“ ООД, без съгласието на управата на
дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен,
при което като непълнолетен разбирал свойството и значението на извършеното и
могъл да ръководи постъпките си, с което е извършил престъпление, за което на
основание чл. 195, ал. 1, т. 3, предл. първо, т. 4, предл. второ и т. 5, във вр. с чл. 194, ал.
1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК е осъден на обществено
порицание, което наказание да се изпълни чрез оповестяването му по Общинско радио
- Севлиево.
Със същата присъда подсъдимите М. Ф. Ф., непълнолетен и действащ със
съгласието на своя баща, Т. И. К., Х. Е. Е., непълнолетен и действащ със съгласието на
своята майка и С. Ц. С. са осъдени да заплатят разноски по делото, както следва: по
сметка на ОД на МВР – Габрово - направените в досъдебната фаза на процеса разноски
в размер по 29.13 лева за всеки от четиримата, както и по 5 лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист; по сметка на Окръжна прокуратура – Габрово -
направените в досъдебната фаза на процеса разноски в размер по 421.13 лева за всеки
от четиримата, както и по 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист;
по сметка на Районен съд – Севлиево - направените в съдебната фаза разноски в размер
по 26.25 лева за всеки от четиримата.
Със същата присъда подсъдимите са осъдени да заплатят на НБПП разноски за
предоставена правна помощ в досъдебната фаза на процеса, както следва: подсъдимият
4
М. Ф. Ф., непълнолетен и действащ със съгласието на своя баща - в размер на 560 лева;
подсъдимият Т. И. К. - в размер на 280 лева; подсъдимия Х. Е. Е., непълнолетен и
действащ със съгласието на своята майка - в размер на 280 лева, и подсъдимият С. Ц.
С. - в размер на 280 лева.
В жалбата от подсъдимия Т. К., депозирана от договорния защитник адв. П. Д.,
се развива довод за явна несправедливост на наложеното наказание „пробация“.
Претендира се за изменение на присъдата и налагане на наказание „обществено
порицание“.
Както първоинстанционният, така и въззивният съд са уведомили неподалите
жалба подсъдими за правото им по чл. 320, ал. 6 от НПК. До даване ход на делото пред
настоящия съд никой от подсъдимите М. Ф., С. С. и Х. Е. не прави искане за
присъединяване към жалбата от подсъдимия Т. К.. Във въззивната жалба адв. Д., в
качеството на служебен защитник на подсъдимия Е., заявява, че подзащитният му е
доволен от присъдата и не желае да я обжалва. Адв. В. И. от АК – Габрово, в
качеството на служебен защитник на подсъдимия Ф., депозира становище, че не се
присъединява към въззивната жалба. В проведеното на 19.04.2023 г. съдебно заседание
адв. И. И. – С., в качеството на служебен защитник на подсъдимия С., заявява, че
подзащитният й не се присъединява към въззивната жалба.
В производството пред въззивния съд адв. П. Д. поддържа жалбата, но по
съображения, различни от първоначално изтъкнатите. Защитникът се позовава на
новонастъпили обстоятелства, свързани с настаняването на подсъдимия К. за
задължително лечение по реда на Закона за здравето в ДПБ – Севлиево. По съществото
на делото, с оглед заключението на приетата в хода на въззивното съдебно следствие
комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, изразява
становище за наличие на продължително разстройство на съзнанието, което изключва
вменяемостта на подсъдимия К.. Прави искане за отмяна на присъдата по отношение
на Т. К. и прекратяване на наказателното производство в тази част.
При упражняване на правото си на лична защита и в последната си дума
подсъдимият Т. К. изразява желанието си по-скоро да бъде изписан от психиатричната
болница, за да може да продължи образованието си.
В речта си пред въззивния съд представителят на Окръжна прокуратура -
Габрово заявява, че с оглед изслушаното заключение на комплексната
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, присъдата следва да се
отмени по отношение на подсъдимия Т. К., като се прекрати наказателното
производство в тази част.
Въззивният съд счита, че жалбата е допустима. Същата е депозирана от страна
в процеса, която е легитимирано да атакува постановения съдебен акт и е подадена в
срока за обжалването му.
5
Преди да пристъпи към собствен анализ на събраните доказателства,
настоящият съд следва да очертае предмета на въззивно обжалване, отчитайки
обстоятелството, че на съд са предадени четири лица и първата инстанция е признала за
виновни и четиримата подсъдими, но присъдата е обжалвана само от един от тях, а
останалите не се присъединяват към депозираната жалба. Независимо от това,
следвайки разпоредбата на чл. 314 НПК и ревизионното начало, разбирано като
цялостна проверка на съдебния акт - по отношение на всички основания, включително
и непосочените от страните, по отношение на целия акт, включително и в
необжалваните му части и спрямо всички лица, включително и неподалите жалба и
неприсъединили се към нея, следва, че пределите на въззивната проверка са
ограничени единствено от правилото reformatio in pejus.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия ред, като при
проведеното съдебно следствие да събрани относими доказателства и доказателствени
средства – обясненията на подсъдимите М. Ф., Т. К., Х. Е. и С. С., показанията на
свидетелите Б. Б., Ц., П., К., Ф. Ф., Бистра Е.а, Т., Т.и Р.; писмени доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за
доброволно предаване, разписки за върнати вещи и характеристични справки за
подсъдимите; изслушани са заключенията на оценъчните и психиатричните
експертизи. Въз основа на така събрания доказателствен материал и неговия анализ,
първоинстанционният съд е приел следното от фактическа страна:
Подсъдимият М. Ф. Ф. е роден на **** г. През 2019 г. бил ученик в *** -
Севлиево. Същият бил регистриран в Детска педагогическа стая при РУ на МВР -
Севлиево за извършени множество противообществени прояви, по повод на които му
били налагани всички възпитателни мерки по реда на ЗБППМН.
Подсъдимият Т. И. К. е роден на *** г. През 2019 г. бил ученик в **“ -
Севлиево. Същият бил регистриран в Детска педагогическа стая при РУ на МВР -
Севлиево за извършени множество противообществени прояви, по повод на които
няколкократно му била налагана възпитателна мярка „Възпитателен надзор на
обществен възпитател“ по реда на ЗБППМН.
Подсъдимият Х. Е. Е. е роден на *** г. През 2019 г. бил ученик в *** -
Севлиево. Същият бил регистриран в Детска педагогическа стая при РУ на МВР -
Севлиево за извършени противообществени прояви, по повод на които му били
прилагани възпитателни мерки по реда на ЗБППМН.
Подсъдимият С. Ц. С. е роден на *** г. През 2019 г. бил ученик в *** -
Севлиево. Същият бил регистриран в ДПС при РУ на МВР - Севлиево за извършени от
него противообществени прояви и спрямо него били наложени възпитателни мерки по
чл. 13, ал. 1, т. 5, т. 10 и т. 12 от ЗБППМН.
През периода месец юни - месец ноември 2019 г. четиримата подсъдими не
6
били навършили пълнолетие. Същите дружали и често били заедно в една компания.
В гр. Севлиево, на ул. „И.“ № 21, от източната страна на павилион за
хранителни стоки имало монтиран кафе-автомат марка „Bianchi“, който бил
собственост на „**“ ООД гр. Севлиево. Същият бил захванат в горната и долната си
част с метални скоби с катинари. На 16/17.06.2019 г. подсъдимият М. Ф. се разхождал
през нощта в района на посочената улица. Случайно срещнал неустановено по делото
лице на име ** и двамата с помощта на отвертка взломили предният панел на кафе-
машината. След това през образувалия се отвор взели намиращия се в нея монетник,
както и монети, намиращи с в нейният кош. Отдалечили се от мястото, след което
отворили монетника и взели намиращите се в същия монети. Общата стойност на
монетите била в размер на 70 лева, които двамата си разделили, а монетника
захвърлили. На сутринта собствениците на автомати установили, че от същия е
извършена кражба, за което подали сигнал в РУ на МВР - Севлиево. На мястото на
произшествието бил извършен оглед, за който бил съставен съответен протокол с
фотоалбум. От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, което не се оспорва
от страните по делото, се установява, че стойността на монетника е в размер на 260
лева.
В гр. Севлиево, на ул. „Н.“, до магазин „А.“, имало монтиран кафе-автомат
марка „Зануси“, който бил собственост на „***“ ООД. Освен тази машина,
дружеството имало монтирани и други кафе-автомати на територията на гр. Севлиево,
които се обслужвали от свидетеля Н. Т.. На 22/23.06.2019 г. подсъдимият М. Ф. отново
се разхождал през нощта в гр. Севлиево. Минал покрай кафе-автомата и решил да
отнеме монетите, намиращи се в него. След това с помощта на отвертка взломил
предният панел на кафемашината. През образувалият се отвор взел намиращите се в
нея монетник и метална каса. Отдалечил се от мястото, след което отворил монетника и
взел намиращите се в същия монети на обща стойност 60 лева, а монетника захвърлил.
Впоследствие свидетелят Т. бил уведомен за извършената кражба. При отиване на
място същият констатирал взломяването на машината, както и, че от нея липсват
монетника и сумата от 60 лева. От заключението на съдебно-оценъчна експертиза,
което не се оспорва от страните, се установява, че стойността на монетника е в размер
на 260 лева.
В гр. Севлиево, на ул. „Г.“, пред входа на СОУ „***“, имало монтиран кафе-
автомат марка „Зануси“, който също бил собственост на „***“ ООД и се обслужвал от
свидетеля Н. Т.. Отново през нощта на 22/23.06.2019 г. подсъдимият М. Ф.
разхождайки се из града се срещнал с подсъдимите Т. К. и С. С.. Тримата решили да
отнемат паричните средства от посочения кафе-автомат. Придвижили се до мястото,
след което с помощта на отвертка взломили предния панел на кафе-машината. През
образувалият се отвор взели намиращите се в нея монетник и метална каса.
7
Отдалечили се, след което отворили монетника и взели намиращите се в същия монети
на обща стойност 60 лева, а монетника и металната каса захвърлили. Паричната сума
разделили помежду си. Впоследствие свидетелят Т. бил уведомен за извършената
кражба. Отишъл на място и констатирал взломяването на машината, както и, че от нея
липсват монетника, металната каса и сумата от 60 лева. От заключението на съдебно-
оценъчната експертиза, което не се оспорва от страните, се установява, че стойността
на монетника е в размер на 260 лева, а на металната каса – 20 лева.
В гр. Севлиево, в ж.к. „***“, се намирала Детска градина “***“, директор на
която била свидетелката Т.. Същевременно Детска градина „***“ имала осем бази в
осем от селата на територията на община Севлиево, а седалището й било в с. П., общ.
Севлиево. Директор на последната била свидетелката Ц.. Двете детски градини
ползвали по съвместителство служебен лек автомобил „***“ с рег. № *** – до обяд се
ползвал от Детска градина „***“, а след обяд от другата детска градина. Водач на
превозното средство бил свидетелят Б. Р.. Обичайно въпросният автомобил домувал
паркиран в двора на Детска градина “***“ в Севлиево. На 02.11.2019 г. свидетелят Р.
натоварил в автомобила пожарогасителите, използвани от Детска градина „***“, тъй
като същите трябвало да бъдат презаредени. Тъй като в рамките на работното време не
му останало време да ги занесе за обслужване, пожарогасителите останали в
превозното средство. След приключване на работа, Р. паркирал автомобила на мястото,
където домувал – в двора на Детска градина „***“. След това заключил страничните
му врати и си тръгнал. Задната врата на автомобила обаче имала проблем с
ключалката, поради което се заключвала, но се отваряла с лостче от външна страна. На
същата дата - 02.11.2019 г., късно вечерта, подсъдимите М. Ф., Т. К. и Х. Е. били
заедно. Преминавайки покрай Детска градина „***“ забелязалия паркирания в двора
лек автомобил и решили да извършат кражба на вещи от него. За целта с лостче
отворили задната му врата и проникнали в купето. От там взели пожарогасителите,
след което изпръскали прахообразното вещество на някои от тях. Тези, които
изпръскали в двора на градината оставили на място, а със себе си взели четири
пожарогасителя, които впоследствие, след като се отдалечили изхвърлили в контейнер.
На сутринта свидетелят Р. установил липсата на част от пожарогасителите, както и че
други са изпръскани и оставени в двора. Сигнализирал за случилото се на свидетелката
Д. - М.. Тъй като пожарогасителите били собственост на Детска градина „***“,
посочената свидетелка уведомила свидетелката Ц.. От заключението на съдебно-
оценъчната експертиза, което не се оспорва от страните, се установява, че стойността
на 4 бр. прахови пожарогасители, съдържащи по 6 кг. прахово вещество, е в размер на
140 лева.
На следващият ден - 03.11.2019 г., късно вечерта, подсъдимите М. Ф., Т. К. и Х.
Е. отново били заедно. Тримата се разхождали в ж.к. „***“ в гр. Севлиево. Пред блок
№ 10 в същия комплекс бил паркиран лек автомобил „*** с рег. № ***, собственост на
8
свидетеля Б. Б.. В автомобила си последният държал рибарски пръти с монтирани на
тях макари и рибарски принадлежности. След като го паркирал пред жилищният блок,
където живеел, свидетелят не заключил превозното средство. Разхождайки се, тримата
подсъдими забелязали автомобила и решили да проникнат в него и извършат кражба на
намиращите се в същия вещи. След това го отворили и проникнали вътре. От
посоченото превозно средство подсъдимите взели следните вещи: рибарски прът
„Cormax 270“ с монтирана макара „FCP 240“ с корда, рибарски прът „King Fisher 300“
с монтирана макара „Hiboy“ с корда, рибарски прът „Pontus“ с монтирана макара „Pro
GT 3500“ с корда, рибарски прът „Sea Leader 3007“ с монтирана макара „Browning 2“ с
корда, рибарски прът „Dam“ с монтирана макара „Rettner“ с корда, рибарски прът
„Blazer“ с монтирана макара „Roen“ с корда, рибарско столче, 1 бр. куфар, съдържащ
рибарски принадлежности, както следва: 5 бр. рибарски кукички № 12,7, рибарски
кукички № 10, 1 бр. кутийка, съдържаща оловни тежести за риболов от 0.15 до 1,25
грама и 1 бр. пакет, съдържащ 9 бр. вирбели, размер 6. Подсъдимите отнесли вещите в
домовете на подсъдимите Ф. и Е.. Тръгвайки рано сутринта за работа, свидетелят Б. се
качил в автомобила си и забелязал, че от него са откраднати посочените по-горе вещи.
Тъй като трябвало своевременно да се яви на работа, решил да сигнализира за
извършената кражба след като приключи работната му смяна. Междувременно обаче
авторството на деянието на тримата подсъдими било установено от полицейски
служители, които уведомили Б., че извършителите на кражбата от автомобила му са
разкрити. С протоколи за доброволно предаване от 04.11.2019 г. подсъдимите Ф. и Е.
предали на служител при РУ на МВР - Севлиево отнетите от тях и подсъдимия К.
вещи. В Протокола за доброволно предаване подсъдимият Ф. собственоръчно вписал
„…куфарът и въдиците, които предавам доброволно откраднахме с Т. и Х. от сив
автомобил до бл. 10 западния на 03.11.19 г.“. В протокола за доброволно предаване
подсъдимият Е. вписал собственоръчно „…въдицата и столчето, които предавам
доброволно, където откраднахме с М. и Т. от сив автомобил до блок десет на 03.11.19
г.“. Впоследствие срещу надлежно оформена разписка вещите били върнати на
свидетеля Б.. От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, което не се оспорва
от страните, се установява, че общата стойност на вещите, отнети от свидетеля Б., е в
размер на 169.09 лева.
Пред районния съд са изслушани заключенията на комплексни
съдебнопсихиатрични и психологични експертизи, от които се установява, че всеки от
подсъдимите М. Ф., Х. Е. и С. С. не страда от разстройство на съзнанието, вследствие
на което да не може да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ги
ръководи.
Пред първоинстанционния съд е проведен разпит на вещите лица и е прието
заключението и на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по
отношение на подсъдимия Т. И. К.. Според експертното заключение подсъдимият К.
9
не страда от разстройство на съзнанието, разбира свойството и значението на своите
постъпки и може да ги ръководи; не се установяват болестни психични отклонения,
умствено недоразвитие или физически недостатъци, възпрепятстващи възможностите
на лицето за адекватна ориентация и правилно възприемане на явленията от
обективната действителност. Към момента на експертизирането Т. К. е психически
годен правилно да възприема фактите, които имат значение за делото и да дава
достоверни обяснения за тях; интелектуалното му развитие съответства на очакваното
за календарната възраст. Изследването очертава профил на емоционално
неуравновесен младеж, с неоформена ценностна система и неустойчиви етични
задръжки - нетърпелив, лекомислен, проявява склонност към увлечение и емоционално
повлияни постъпки, омаловажавайки социалната им неприемливост. Експертизата
отчита известно забавяне в личностното развитие на непълнолетния, причинно
свързани с неблагоприятни психосоциални фактори и обстоятелства. В проведеното
пред районния съд съдебно заседание вещите лица поддържат така изготвеното
заключение.
Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа
обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране
на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички относими доказателствени
материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други,
без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.
Анализирани са обясненията на подсъдимите, като същите са съпоставени с
показанията на свидетелите, информацията, която се извлича от протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него, данните от протоколите за доброволно
предаване; взети са под внимание и останалите писмени доказателства, както и
заключенията на експертизите. Доказателствата и доказателствените средства, които са
в основата на присъдата не са предмет на оспорване от страните по делото,
включително от четиримата подсъдими и техните защитници.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд е
приел, че с деянието си подсъдимият Т. К. е осъществил от обективна и субективна
страна всички признаци на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. с чл. 194, ал.
1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което е ангажирал наказателната
му отговорност и му е наложил наказание пробация.
В хода на въззивното производство адв. Д., като защитник на подсъдимия К.,
представя препис от решение № 39/06.04.2023 г. по ЧНД № 83/2023 г. по описа на
Районен съд – Севлиево. От съдебния акт става ясно, че подсъдимият Т. К. е настанен
на задължително лечение по реда на Закона за здравето в ДПБ – Севлиево за
неопределен срок, но не повече от три месеца, поради установено при него психично
заболяване – Шизотипно разстройство.
10
Вземайки под внимание представеното от адв. Д. писмено доказателство и
отчитайки наличието на съмнение относно вменяемостта на подсъдимия К.,
въззивният съд назначи комплексна съдебно психиатрична и съдебнопсихологична
експертиза.
Според заключението на изслушаната и приета комплексна
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, изготвена от д-р А. А. –
лекар-психиатър и Н. Д. – клиничен психолог, Т. К. страда от психично заболяване –
„Проста шизофрения“ (код по МКБ-10 F:20.1). Вещите лица поясняват, че в
психиатричната теория е общоприето становището, че заболяването „Проста
шизофрения“ по правило предопределя заключение за невменяемост, като същото се
характеризира с прогредиентен ход, без ремисии, с напредваща шизофренна
деградация на личността и може да се разгърне постепенно и без манифестна
психотична продукция. В заключението се посочва, че всички хронично протичащи
същински психични заболявания, каквото е „Простата шизофрения“, се приравняват на
„продължително разстройство на съзнанието“ съгласно втория показател на
психиатричния (медицинския) критерий за невменяемост. Експертите поясняват още,
че клиничният опит показва, че „Простата шизофрения“ и „Хебефренната шизофрения“
са най-неблагоприятните варианти на заболяването и перспективата за преодоляване
на болестната симптоматика е песимистична, поради това, че те водят до най-дълбока
личностова деградация и лечебните ресурси при тези две форми са най-слаби.
Настоящият състав изцяло кредитира заключението на комплексната
съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза, тъй като същото е изготвено
от компетентни в своята област лица и обективно, точно и ясно изяснява съществени
въпроси, относими към предмета на доказване.
Въззивният съд, след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен
акт и като взе предвид доводите, депозирани в хода на съдебните прения, намира, че са
налице предпоставките по чл. 334, т. 4, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК за отмяна на
присъдата в частта, в която подсъдимият Т. К. е признат за виновен и осъден за
престъпление и са му възложени разноски по делото, и прекратяване на воденото
срещу посочения подсъдим наказателно производство. Съображенията в тази насока са
следните:
Наказателната отговорност на подсъдимия Т. К. е ангажирана по чл. 195, ал. 1,
т. 3, 4 и 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за
престъпни деяния, извършени в периода 22/23.06.2019 г. – 03.11.2019 г.
Видно от заключението на назначената и изготвена на досъдебното
производство и приета като доказателство по делото комплексна съдебнопсихиатрична
и съдебнопсихологична експертиза по отношение на подсъдимия К. (л. 170-174 от ДП),
която както първоинстанционният, така и въззивният съд кредитира с доверие, Т. К. не
11
страда от разстройство на съзнанието, разбира свойството и значението на своите
постъпки и може да ги ръководи. Оттук и изводът, че към периода на извършване на
инкриминираните деяния, подсъдимият е действал в състояние на вменяемост и е бил
наказателноотговорен.
Във времето след периода на извършване на инкриминираните деяния е
настъпила качествена промяна в здравословното състояние на подсъдимия К.. Същият
е настанен по реда на Закона за здравето на задължително лечение в ДПБ – Севлиево.
Съгласно кредитираното с доверие заключение на комплексната съдебнопсихиатрична
и съдебнопсихологична експертиза, Т. К. страда от психично заболяване – „Проста
шизофрения“. Изложеното обуславя извод, че е настъпила промяна в психичното
състояние на подсъдимото лице – продължително разстройство на съзнанието му, в
резултат на което се е проявил медицинския критерий за невменяемост на лицето,
довел и до проява на юридическия критерий за това – невъзможност същият да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, респективно да
разбира значението на извършваните спрямо него процесуални действия.
Съгласно ППВС № 3/1979 г., разстройството на съзнанието е продължително,
когато обхваща дълъг период от време, без да е необходимо да е постоянно. То може
да продължи години и да се превърне в постоянно, но това не е необходимо за
приложението на основанието за прекратяване на наказателното производство.
Достатъчна е констатацията, въз основа на обективни данни, че това състояние ще
продължи с години, без сигурна благоприятна прогноза.
Съобразно ТР на ОСНК на ВС № 15/1987 г., „краткотрайно разстройство на
съзнанието“, което изключва вменяемостта е това, което трае кратко или по-дълго
време, но винаги има временен характер и е излечимо, а „продължително разстройство
на съзнанието“, което изключва вменяемостта е това, което обхваща дълъг период от
време, като изключва краткотрайното, и при което липсва сигурна благоприятна
прогноза, без да е необходимо да е постоянно.
С оглед данните по настоящия казус следва да се приеме, че след извършване
на инкриминираните деяния подсъдимият К. е изпаднал в продължително разстройство
на съзнанието, което изключва вменяемостта му. Това е пречка наказателното
производство спрямо него да продължи и да приключи със съдебен акт, с който съдът
да се произнесе по същество на повдигнатото му обвинение. С оглед динамиката на
състоянието на подсъдимия, не се очаква обратно развитие до предболестно ниво на
психично функциониране. Изслушаните в съдебно заседание вещи лица са категорични
в своята експертна преценка, че към настоящият момент К. е в състояние на
невменяемост, като установената при него симптоматика по принцип е необратима.
Следователно е налице абсолютна пречка производството спрямо Т. К. да продължи и
е налице визираното в чл. 24, ал. 1, т. 5 от НПК основание за неговото прекратяване.
12
По отношение на останалите, необжалвали присъдата подсъдими, въззивният
съд намира, че при правилно установената фактическа обстановка контролираната
инстанция е извела законосъобразни правни изводи, като е ангажирала наказателната
отговорност на подсъдимия М. Ф. Ф. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1, т. 4,
пр. 2 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на
подсъдимия Х. Е. Е. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.
26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК и С. Ц. С. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
пр. 1, т. 4, пр. 2 и т. 5, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Правните
съображения на районния съд са мотивирани и съобразени с установената по делото
фактология, като изцяло се споделят от настоящия състав. Страните по делото не
оспорват изведените прави квалификации на престъпната деятелност на който и да е от
посочените трима подсъдими.
По отношение на подсъдимите Х. Е. и С. С. районният съд е приел наличието
на предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК и е заменил предвиденото
наказание лишаване от свобода, редуцирано по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, с
наказание обществено порицание. Въззивният съд намира, че наказанията са правилно
определени. Всъщност, следва да се посочи, че за настоящия съд не е налице каквото и
да възможност да измени присъдата в частта за наказанията на обсъжданите двама
подсъдими, дори и да застъпва различно становище - първо, защото липсва съответен
протест, второ – защото наказанията са определени по втората алтернатива на чл. 55,
ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК.
С присъдата на подсъдимия М. Ф., при приложение на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“
от НК, е наложено наказание „пробация“ с налагане на пробационните мерки по чл.
42а, ал. 2, т. 1 и 2 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от седем
месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два
пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
седем месеца. Въззивният съд счита, че не са налице основания служебно да се намеси,
за да изменени присъдата в тази й част, като намали продължителността на
пробационните мерки до законоустановения минимум от шест месеца или да наложи
наказание „обществено порицание“. Видно от мотивите на проверявания съдебен акт,
че са обсъдени всички обстоятелства, имащи значение за индивидуализация на
наказанието, като правилно предвиденото наказание лишаване от свобода, редуцирано
по реда на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е заменено с пробация с двете задължителни
пробационни мерки, всяка от които за срок доближаващ се до минималния.
Правилно и в съответствие с нормата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил
всеки от подсъдимите М. Ф., Х. Е. и С. С. да заплати разноските по делото, дължими
на ОД на МВР – Габрово, Окръжна прокуратура – Габрово, Районен съд – Севлиево и
НБПП, както и да заплатят по сметка на съда държавни такси в случай на служебно
13
издаване на изпълнителни листи.
При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата
да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да
обуславят отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане.
В обобщение, въззивният съд приема, че на основание чл. 334, т. 4, вр. с чл. 24,
ал. 1, т. 5 от НПК присъдата следва да се отмени в частта, в която подсъдимият Т. К. е
признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. с чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, както и е осъден да заплати
разноски по делото, като се прекрати воденото срещу посочения подсъдим наказателно
производство. В останалата част, по отношение на подсъдимите М. Ф., Х. Е. и С. С.
присъдата следва да се потвърди.
В съответствие с изложеното и на основание чл. 334, т. 4, във вр. с чл. 24, ал. 1,
т. 5 от НПК и чл. 334, т. 6, във вр. с чл. 338 от НПК, Окръжен съд - Габрово
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 7 от 17.02.2023 г. по НОХД № 98/2022 г. по описа на
Районен съд – Севлиево в частта, в която подсъдимият Т. И. К. от гр. Севлиево, ЕГН
**********, е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5,
вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, както и е осъден да
заплати разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство, образувано и водено срещу
подсъдимия Т. И. К., ЕГН **********, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр.
с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, на основание чл. 24, ал.
1, т. 5 от НПК, поради това, че след инкриминираните деяния подсъдимият е изпаднал
в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените разноски по воденото срещу
подсъдимия Т. И. К. наказателно производство остават за сметка на държавата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останала й част.
Решението, в частта за прекратяване на наказателното производство, подлежи
на обжалване и/или протест пред Върховния касационен съд в 15-дневен срок от
съобщаването му, а в останалата част не подлежи на касационно обжалване или
протест.
За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
14
1._______________________
2._______________________
15