№ 1287
гр. София, 05.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501886 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца А. А. К. срещу решението на СГС, І-18 състав
от 17.03.2021г. по гр.д. № 4381/2020г., с което е уважен частично иска по чл.432, ал.1 КЗ
срещу ЗАД“ОЗК –Застраховане“ и са присъдени разноски.
Въззивникът иска отмяна на решението в частта, с която искът му е отхвърлен за
разликата над 10 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, като излага доводи за
неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Въззиваемият ЗАД“ОЗК –Застраховане“ оспорва жалбата.
Ищцата е подала и частна жалба срещу определението на СГС, І-18 състав от
10.05.2021г., с което е отказано да бъде изменено решението в частта по присъдените на
ответника разноски.
Ответникът оспорва частната жалба.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно, допустимо и правилно. По очертания от
оплакванията на въззивника предмет на въззивен контрол излага следното:
Ищецът К. е пострадала в резултат от ПТП от 13.04.2019г. Механизмът на
произшествието, противоправното поведение на делинквента и липсата на съпричинително
поведение от ищеца са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и не
са спорни пред въззивния съд.
В резултат от произшествието К. е получила контузия и рана на главата, контузия на
лявото рамо, фрактура и деформация на 7-мо ребро в ляво, контузия и разкъсно – контузна
рана на лявата подбедрица. Вида на травматичните увреждания се установява от
1
неоспореното заключение на в.л. Б., който е съобразил представената по делото медицинска
документация. Вещото лице определя фрактурите на 4, 5 и 6 то ребро вляво като стари
травми, нямащи връзка с процесното ПТП. Съдът напълно кредитира този извод на вещото
лице, обоснован подробно в с.з. на 04.03.2021г. и в съответствие с данните от медицинската
документация. Незнанието на разпитаната по делото свидетелка на ищцата последната да е
имала стари травми не противоречи, а още по – малко опровергава извода на експерта.
След произшествието ищцата е хоспитализирана, прегледана, раните й почистени и
превързани, и е била освободена от болницата. Счупеното ребро е зараснало за 18 дни, а
деформацията му не оказва никакво негативно влияние върху дихателната дейност на
белите дробове, нито се очаква такова в бъдеще. Раните са зараснали окончателно за 10-12
дни. През възстановителния период, който е около месец, ищцата е търпяла интензивни
болки за 2 седмици ( в.л. Б.) и сериозен битов дискомфорт ( св. В.). Понастоящем К. е
напълно възстановен от процесните травми, няма данни за усложнения при
възстановяването, няма остатъчни явления от уврежданията.
Въззивният съд, като отчита възрастта на ищеца – 62 г. към датата на ПТП, вида на
травмите; протеклото без усложнения възстановяване; времето, в което болките и
страданията са търпени и техния интензитет; пълното възстановяване за кратък период и
липсата на остатъчни явления, намира за справедлив размер на обезщетението такъв от 10
000 лева. При определянето му въззивната инстанция отчита психологическия дискомфорт,
който ищцата понася при пресичане, както и социално- икономическите условия в страната
към 2019г.
С оглед изложеното, като намира оплакванията по жалбата за неоснователни и достига до
еднакви крайни изводи с първостепенния съд, въззивният следва да потвърди решението в
обжалваната част.
По частната жалба:
Частната жалба е неоснователна.
За да откаже изменение на решението в частта по присъдените на ответника разноски,
съдът е приел, че ищецът не е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Този извод е правилен. Противно на оплакванията по частната жалба, в с.з. на
04.03.2021г. процесуалният представител на ответника адв. К. е представила списък по чл.
80 ГПК, а ищецът не е възразил срещу отразените там разноски ( така протокола от
съдебното заседание). В същото съдебно заседание са представени и доказателствата за
заплащане на договорения адвокатски хонорар.
Предвид изхода по съществото на спора пред въззивната инстанция, на ответника се
следват сторените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,
които съгласно представения списък на лист 43 от делото са в размер на 2373, 00 лева с
ДДС. Възражението за прекомерността им е основателно. Пред въззивната инстанция е
проведено едно съдебно заседание, спорът е с ниска фактическа и правна сложност, а
разноски за изготвяне на отговор на въззивната жалба и за процесуално представителство
не се дължат поотделно, след като ответникът е представляван във въззивното производство
от адвокат. Ето защо, дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде в минималния
размер по чл. 7 НМРАВ или 996 лева с ДДС.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-18 състав от 17.03.2021г. по гр.д. № 4381/2020г.
в обжалваната част, с която искът по чл. 432 , ал.1 КЗ е отхвърлен.
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. А. К. срещу определението по чл. 248
ГПК на СГС, І-18 състав от 10.05.2021г. по гр.д. № 4381/2020г.
ОСЪЖДА А. А. К. ЕГН **********, съдебен адрес адв. К.Н., гр.***, бул. ***, № 12, ет.3,
да плати на ЗАД ОЗК Застраховане , гр.София, съдебен адрес адв. Д. Х., гр.***, бул. *** №
64, ет.3, ап.7, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 996 лева за разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3