№ 3715
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Татяна Д.
Членове:Михаил Ал. Малчев
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100510213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 20130807 от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. № 35368/2020 г. на
Софийски районен съд, 120 състав, е признато за установено по предявените от М. А. Б. с
ЕГН:********** срещу "ЕОС М." ЕООД с ЕИК:******* обективно съединени искове с
правно основание чл. 439 ГПК, че М. А. Б. не дължи на "ЕОС М." ЕООД сума в общ размер
на 16989.70 лева, формирана от 14294.12 лева - главница и договорна лихва в размер на
2695.58 лева, присъдени с изпълнителен лист от 02.08.2010 г., издаден по гр. д. №
35740/2010 г. на СРС, 39-ти състав, въз основано на който е образувано изпълнително дело
№ 20208380402043 по описа на ЧСИ М.Б. с peг. № 838 на КЧСИ, поради погасяване
възможността вземането да се събере принудително от кредитора с изтичане на погасителна
давност по чл. 110 ЗЗД.
Решението е обжалвано изцяло от ответника в първоинстанционното производство -
"ЕОС М." ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител. Изложените доводи във
въззивната жалба са за неправилност на решението. Твърди се, че районният съд неправилно
е приел, че в разглеждания случай процесните взеамния са погасени по давност. Поддържа
се, че първоначално въз основа на изпълнителния лист срещу длъжника е било изп. дело
№6275/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б., по което са били осъществени изпълнителни
действия, които са прекъснали давността. С оглед на това прекъсване новото изпълнително
дело № 20208380402043 по описа на ЧСИ М.Б. е образувано преди изтичането на
1
петгодишния срок и преди погасяването на вземанията по изпълнителния лист. Моли се да
се уважи въззивната жалба, като предявените искове бъдат отхърлени изцяло и се присъдят
сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
Ответникът по въззивната жалба - М. А. Б., действаща чрез процесуалния си
представител, е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В
отговора се излагат съображения за правилност и законосъобразност на решението на
районния съд и се оспорва като неоснователна въззивната жалба. Иска се присъждане на
разноски, сторени във въззивното производство, в полза на въззиваемия.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с
въззивната жалба доводи за неоснователни.
За да постанови обжалваното съдебно решение, с което иск с правно основание чл.
439 ГПК е уважен, първоинстанционният съд е приел, че не са ангажирани доказателства от
страна на ответника и такива не се намират в изпълнителното дело, от които да се приеме, че
след 02.08.2010 г. до образуването на изпълнително дело № 20208380402043 по описа на
ЧСИ М.Б., са извършвани изпълнителни действия, които да спират или прекъсват
давностния срок. Поради това процесиите вземания са погасени по давност на 02.08.2015 г.
Следователно към датата на образуване на новото изп. дело № 20208380402043 по описа на
ЧСИ М.Б. - 03.06.2020 г., вземанията за събиране на които е образувано, са погасени по
давност. Ето защо към датата на депозиране на процесната искова молба – 05.08.2020 г., тези
вземания са били погасени по давност, поради което предявеният иск е основателен.
Така изложените правни аргументи на районния съд са законосъобразни, обосновани
са, при правилно прилагане на закона и след анализ на събраните по делото доказателства,
2
поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се
потвърди.
В чл. 116, б. „в“ ЗЗД е изрично установено правилото, че давността се прекъсва с
предприемането действия за принудително изпълнение. Същинско действие за
принудително изпълнение обаче може да предприеме само съдебният изпълнител (или друг
орган на принудително изпълнение – публичен изпълнител, синидик, съд по
несъстоятелността) и то прекъсва давността, но давността е свързана с поведението на
кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е
направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган
преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора,
давността се счита прекъсната с искането, дори то да е било нередовно, ако нередовността е
изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство. Давността не
се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието.
Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с
обратна сила, ако след поискването давността е изтекла. След това тя се прекъсва
последователно във времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни
процесуални действия: запор или възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта,
разгласяване, приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т.н. до
влизането в сила на постановлението за възлагане. В Тълкувателно решение №2 от
26.06.2015 г. по тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е посочено, че в
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Ето защо всяко насочване на изпълнението върху отделен
имуществен обект на длъжника прекъсва давността, тъй като с него започва да се
осъществява принудата в изпълнителния процес – длъжникът започва да търпи ограничение
в правната си сфера – неговите актове на разпореждане стават непротивопоставими на
първоначалния и присъединените кредитори.
Безспорно се установява в разглеждания случай, че кредиторът „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и
праводател на "ЕОС М." ЕООД се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, издаден на 02.08.2010 г., за парични вземания, произтичащи от договор
за потребителски кредит, срещу М. А. Б. с ЕГН:**********, тогава с фамилията К.. На
месец декември 2010 г. заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са предявени за
изпълнение, като е образувано изпълнително дело №6275/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б.. В
разглеждания случай давността е прекъсната с изтичането на срока за възражение, след
връчването на заповедта за незабавно изпълнение на 19.12.2010 г. (работен ден), ведно с
поканата за доброволно изпълнение, лично на длъжника, т.е. на 04.01.2011 г., когато влиза в
сила заповедта за изпълнение и започва да тече новата 5-годишната давност за вземанията,
3
установени със сила на пресъдено нещо (преди това няма данни давността да е била
прекъсната с извършването на изпълнителни действия по изпълнителното дело).
Действително след 04.01.2011 г. не се установяват осъществяването на изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността по изпълнително дело №6275/2010 г. по описа на
ЧСИ М.Б.. Ето защо на 04.01.2016 г. е изтекла петгодишната давност и процесните вземания
са погасени по давност. В тази насока правилен се явява изводът на районния съд, че към
момента на образуване на новото изп. дело№ 20208380402043 по описа на ЧСИ М.Б. -
03.06.2020 г., вземанията за събиране на които е образувано, са погасени по давност.
За по – голяма яснота следва да се посочи, че действително в разглеждания случай на
04.01.2013 г. е настъпила перемпция на изпълнително дело №6275/2010 г. по описа на ЧСИ
М.Б. съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Тя обаче няма пряка относимост към погасяването по
давност на процесното вземане, предмет на принудителното изпълнение и искът по чл. 439
ГПК. В тази насока, че между перемпция и погасяването по давност на вземанията, предмет
на изпълнителното производство, няма пряка връзка на зависимост е например решение №
37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС.
По възражението на въззивника, че по изпълнително дело №6275/2010 г. по описа на
ЧСИ М.Б. са предприемани действия по принудително изпълнение, които са прекъсвали
давността:
Недоказани и следователно несъстоятелни са твърденията на въззивника, че в хода на
изпълнителното производство по изпълнително дело №6275/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б.
са осъществявани изпълнителни действия, които съгласно разрешенията дадени в ТР по
тълкувателно дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, да са били годни да прекъснат
погасителна давност. "ЕОС М." ЕООД, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства, с които да установи по категоричен начин на коя дата и с какво точно
изпълнително действие е била прекъсвана давността. Ето защо обосновано районният съд е
заключил, че давността не е била прекъсвана в продължение на повече от пет години и
вземанията по изпълнителния лист са били погасено по давност към момента на образуване
на новото изп. дело№ 20208380402043 по описа на ЧСИ М.Б. - 03.06.2020 г. За по-голяма
яснота следва да се посочи, че процесните вземания са били погасени по давност още към
25.02.0216 г. - момента на конституирането на въззивника по изпълнително дело
№6275/2010 г. по описа на ЧСИ М.Б. като нов взискател въз основа на договор за цесия.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди изцяло.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемата страна има право на
такива съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. В разглеждания случай обаче липсват
доказателства, че реално са извършени разноски от въззиваемата. Към отговора на
въззивната жалба е посочено, че е представен договор за защита и правно съдействие, но
такъв в действителност липсва. Ето защо посочената в представения списък по чл. 80 ГПК
4
сума от 500 лева – адвокатско възнаграждение, няма доказателства, че е заплатено от страна
на М. А. Б. в полза на процесуалния си представител във въззивното производство.
Изложеното е причината разноски да не бъдат присъждани на въззиваемата.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20130807 от 03.06.2021 г., постановено по гр. д. №
35368/2020 г. на Софийски районен съд, 120 състав.
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при
обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5