Решение по дело №165/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба Д. И. М. [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], вх. Г, ап. 3, чрез адв. Д. Далакманска срещу Решение № 42/ 11.02.2024 г. по АНД № 512/2023 г. описа на Районен съд - Добрич, с което е потвърдено Наказателно постановление № РД – 17 – 1/19.04.2023 г., издадено от Председателя на Държавната агенция за закрила на детето при Министерския съвет на Република България, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 45 ал. 11 във вр. с чл. 7 ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за закрила на детето, на основание чл. 45 ал. 11 във вр. с чл. 7 ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за закрила на детето е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в наказателното постановление не се съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават, а именно че в посочения осеммесечен срок детето се е нуждаело от закрила. Напротив, навежда се наличие на доказателства, че детето не е било в риск, както и че веднага слея подаване на жалба от родители, директора на ДГ е предприела незабавни мерки за изяснявана на случая и освобождаване на помощник-възпитателя Д. М.. Релевира се липса на осъществен състав на административно нарушение по чл. 45, ал. 11 от ЗЗДт във връзка с чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от с.з. Настоява се за прилагане на института на маловажния случай.

При тези аргументи се иска съдът да отмени решението на въззивната инстанция, респ. атакуваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата и иска решението на въззивния съд да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира сторените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на Районен съд-Добрич като правилен и законосъобразен съдебен акт намира, че следва да бъде потвърдено.

Административен съд – Добрич, като прецени направените по делото доводи и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение, е прието от Районен съд-Добрич, че административната санкция е наложена на касатора за нарушение на чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето, за това че като Директор на Детска градина в гр. Добрич при изпълнение на нейната професионална дейност, има задължение за незабавно уведомяване на сочените в нормата държавни органи при узнаване, че дете е в риск и се нуждае от закрила, като съобразно чл. 11 ал. 2 от Закона за закрила на детето е акцентирано, че всяко дете има право на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси. Признато е, че след като липсва уведомяване непосредствено след узнаването, което неоспорено е на 03.02.2022 г., и детето се е нуждаело от закрила по смисъла на Параграф 1, т. 11 б. „б“ от ДР на Закона за закрила на детето като жертва на насилие или всякакво друго нехуманно или унизително отношение от страна на помощник - възпитателя, независимо дали това поведение е субсумирано към конкретна дефинитивна норма като цифрово изражение, тъй като не препятства защитата на нарушителя, поради ясното словесно описание на риска, е налице пълна липса на изпълнение на задължението, доколкото изобщо не е предприето каквото и да е уведомление до който и да е от посочените в чл. 7 от ЗЗДт институции, а вместо това е предприето вътрешно разследване.

Институтът на маловажния случай не е приложен, поради липсата на обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца.

При така установените факти съставът на Районен съд – Добрич приема, че наказателното постановление не страда от съществени пороци, които да налагат отмяната му и го потвърждава изцяло.

Решението е допустимо, валидно и правилно.

Въззивната инстанция правилно и въз основа на събраните доказателства установява фактическата страна на спора. Касационният състав споделя изложените от въззивния съд изводи за правилно прилагане на материалния закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността, а доколкото възраженията, поддържани пред настоящата инстанция преповтарят коментираните вече от районния съд, то на основание чл.221, ал. 2 от АПК Административен съд – Добрич препраща към мотивите на Районен съд-Добрич.

Не се спори по делото, че на 03.02.2022 г. касаторът като директор на детска градина узнава за отношението на помощник-възпитателя Д. М. спрямо детето З. С. И., изразяващо се в нецензурни, обидни думи и многократно ритане на стола на малолетната. Налице е дете, нуждаещо се от закрила, дете в риск, съобразно цитираната по – горе норма.

Не се отрича и че, институциите по чл. 7, ал. 1 от ЗЗДт не са уведомени незабавно, а е проведено собствено разследване на случая, което обуславя извода относно осъществяването на състава на административното нарушение от обективна и субективна страна.

Правилно и законосъобразно е прието от районния съд пълното описание на нарушението, времето и мястото на извършването му. В този смисъл съдебният състав намира възражението на касатора за неоснователно. В АУАН и в НП са посочени всички относими реквизити на административнонаказващата норма.

Като е съобразен дефицитът на обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, законосъобразно не е приложен институтът на маловажния случай.

С оглед изложеното касационната жалба е неоснователна. Районен съд – Добрич е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на делото и своевременно направеното искане на ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определено на основание чл. 37 от ЗПП, във връзка с чл. 27е от НЗПП.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, I касационен състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 42/ 11.02.2024 г. по АНД № 512/2023 г. г. по описа на Районен съд – Добрич.

ОСЪЖДА Д. И. М. [ЕГН] да заплати на Държавна агенция за закрила на детето сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща сторените по делото разноски в касационното производство.

Решението е окончателно.