Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 05.08.2019г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
двадесет и осми май
година 2019
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Светлана Влахова
като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 9108 описа за 2016 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени субективно съединени искове с
правно основание чл. 49 от ЗЗД за вреди
от нарушаване на чл. 4, параграф 3 от
ДФЕС, чл.86 от ЗЗД.
По
изложените с исковата молба и молба –уточнение от 19.08.2016г. обстоятелства „Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес ***, е предявило срещу Н.С. на РБ, обективно съединени искове
за заплащане на сумата 67 824, 69лв.
с ДДС, представляваща обезщетение за претърпени вреди в периода от мес.
08.2015г. до мес. 06.2016г., от промяна в цената на изкупуваната от ФЕЦ „Брек
Бело поле” електроенергия, въведена
с приемането на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ
/обн. в ДВ 56/24.07.2015г./, формирана като разлика в цената на произведената
ел.енергия, съгласно сключения договор за изкупуване и протоколите издавани от
електроразпределителното дружество, след влизане в сила на законодателното
изменение, както и 2920,60лв. лихва за забава
в периода от 01.08.2015г. до
22.07.2016г.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е изградило и
експлоатира фотоволтаична електрическа централа „Брек Бело поле”, която се
намира в УПИ ХІV- 615, кв.3 по
плана с.Бело поле, обл.Стара Загора. Сочи се, че изграждането на централата е
частично финансирано с Договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ от
27.12.2010г. по програма за развитие на
селските райони за периода 2007 г. – 2013г. Стопанисваната от ищеца ФЕЦ
получила разрешение за ползване под №ДК -07-С3-103/27.06. 2012г. Сочи се, че на 28.06.2012г. между
„БРЕК” и „ЕВН Б.Е.” АД е сключен договор за изкупуване по фиксирани
договорени цени на цялото количество електроенергия произведена от ФЕЦ „Брек
Бело поле”, за срок от 20 /двадесет/ години, считано от датата на въвеждане на
централата в експлоатация. Ищецът се позовава на чл.31, ал.4 от ЗЕВИ /приет
2011г./, според който цената на ел.
енергия от възобновяеми източници не се изменя за срока на договора за
изкупуване.
Релевираният в исковата молба
юридически факт, върху който се основават претенциите на дружеството- ищец е
твърдението, че поради правните последици на приетия от ответника §18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ (обн. в ДВ бр. 56 от
24.07.2015г.), дружеството производител на ел.енергия от възобновяеми източници
понесло значителни имуществени вреди, а вредите произтичали от извършеното в
нормотворческия процес нарушение на приложимото
право на ЕС - чл. 4, параграф 3 от ДФЕС, чл.17 от ХОПЕС, Директива 2009/28/ ЕО за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми енергийни източници. Явно Твърди се, че Народното събрание явно и
тежко е нарушило своите правомощия, като е преуредило приложимите към сключения
от „Б.” ЕООД договор и цени за изкупуване на електроенергия произведена от
възобновяем енергиен източник, в противоречие с принципа на оправданите правни
очаквания, залегнал в правото на ЕС. Позовава
се на конкретни решения на СЕС, като твърди, че са по сходни казуси. В
допълнителна уточнителна молба, „Б.“ ЕООД обосновава тезата си за допустимостта
на предявения иск и редовността на исковата молба (касателно размера на
дължимата държавна такса) със задължителната практика на ВКС на РБ по чл. 290
от ГПК- Определение № 269 от 08.05.2015 г. по гр.д. № 1867/2015г., Г. К., ІІІ
Г.О. на ВКС. При изложените фактически
твърдения, дружеството- ищец претендира за осъждане на ответника, да му заплати
обезщетение за преди в размер на сумата от 67824,
69 лева главница, дължима на основание чл. 4 §3 от ДЕС вр. с чл. 7 от КРБ,
формирана като разлика в цената на произведената ел.енергия, съгласно сключения
договор за изкупуване от 28.06.2012г. и
протоколите издавани от електроразпределителното дружество„ЕВН Б.Е.” АД, след
влизане в сила на законодателното изменение прието с §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ . Твърди
се, че налице пряка причинна връзка между твърдяното нарушение и вредоносния
резултат, т.к. след приемането на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ пряко се засяга цената,
по която „ЕВН Б.Е.” АД е длъжно да
изкупува произведената ел.енергия. Без тази разпоредба електроразпределителното
дружество щяло да изкупува по цената действала към момента на въвеждане в
експлоатация на фотоволтаичната централа.
Претендира и сумата 2920, 60 лева мораторна лихва в
периода от 01.08.2015г. до 22.07.2016г.,
както и сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът - Н.С. на
РБ, депозира писмен отговор на ИМ,
в който оспорва допустимостта на иска, а
при условията на евентуалност – оспорва и неговата основателност. В отговора на
исковата молба са наведени подробни съображения срещу тезата, че процесът по
предявения иск следва да се развие по реда на ЗОДОВ и при предвидената за този
особен закон държавна такса. Наведени са доводи, че искът е недопустим, поради
факта, че Народното събрание е конституционен нормотворчески орган, който
представлява суверена на страната и поради това процесуалната възможност за
обсъждане на законосъобразността на неговите актове от национални съдилища
/правораздавателни юрисдикции извън КС/ е дефинитивно изключена. При условията
на евентуалност – ответникът оспорва основателността на претенциите, като
оспорва тезата за осъществяване на неправомерно поведение от страна на
Народното събрание. Поддържа, че не е налице нарушение от страна на Народното
събрание, не биха могли да се презюмират вреди за ищеца и следователно - не
може да бъде ангажирана отговорността на законодателния орган. Ответникът оспорва претенциите и по размер. Моли за
отхвърляне на предявените срещу него искове. Претендира разноски.
В открито заседание ищецът, чрез
пълномощника си адв.Ст. К., поддържа
предявените искове. Представя списък на
разноски и писмена защита.
В открито заседание ответникът Н.С. на РБ, чрез
юрк.Л.Т.оспорва предявените искове. Представя списък на разноски и писмена защита.
Софийски градски съд, I – 7 състав, след като взе предвид становищата и
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени
съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Не се
спори, че по силата на Договор №24/312/1035 от 27.12.2010г. за отпускане на
финансова помощ по мярка 312 „подкрепа за създаване на микропредприятия”,
ищцовото „Б.” ЕООД е ползвател на безвъзмездна финансова помощ от
391 162,1лв. за осъществяване на
проект за изграждане на фотоволтаична
електрическа централа „Брек Бело поле./л.19-л.24
от делото/
Не е спорно по делото, че на
дружеството ищец е издадено разрешение за ползване на изградената ФЕЦ „Брек Бело поле”, която се
намира в УПИ ХІV- 615, кв.3 по
плана с.Бело поле, Община Опан, обл.Стара Загора. /л.27
от делото/
Приет е неоспорен Договор № 652 / 28.06.2012 г. за изкупуване
на електрическа енергия, сключен между ищцовото „Б.” ЕООД, като производител –
продавач и „ЕВН Б.Е.” АД, като купувач, съгласно продавачът се е задължил да
произвежда електроенергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – фотоволтаична
централа ФтЕЦ „Брек Бело поле”, която се намира в УПИ ХІV- 615, кв.3 по плана с.Бело пол се срещу насрещното
задължение на купувача да изкупува цялото количество произведена енергия на
преференциални цени за срок от 20 /двадесет/ години, считано от датата на
въвеждане на централата в експлоатация../л.28-л.33 от делото/ Съгласно чл. 1, ал. 1 купувачът изкупува
енергията по преференциални цени, а по силата на ал. 4 на същия член
изкупуването на енергията по преференциални цени се извършва при спазване
изискванията, съдържащи се в действащите нормативни актове. Според чл. 5, ал. 1
енергията се изкупува по определената от ДКЕВР преференциална цена, действаща в
конкретния случай, съобразно приложимото законодателство. В чл. 27 от договора страните изрично са уговорили: „В
случай че по силата на нормативен или административен акт на компетентен орган
се променят условията при които се сключва настоящия договор (срок,
преференциална цена и др.) и новите условия са задължителни за Страните, то те
ще се прилагат в отношенията между Страните, без да е необходимо подписване на
допълнително споразумение.”
Безспорно е, че цените за изкупуване на произведената енергия от възобновявеми
източници не са общите преференциални цени по чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ, а специални
такива. Те се определят на основата на наредба, а именно Наредба № 1 за регулиране на цените на
електрическата енергия от 18.03.2013 г. (НРЦЕЕ; обн., ДВ, бр. 33 от 5.04.2013
г., в сила от 5.04.2013 г.; изм. и доп., бр. 17 от 28.02.2014 г., в сила от
28.02.2014 г., бр. 4 от 16.01.2015 г., в сила от 1.02.2015 г.). Последното
регулаторно решение за корекция на преференциалните цени, визирано в § 18, ал.
1 ПЗР ЗИДЗЕ, е Решение № Ц-14 от 1.07.2014 г. на КЕВР, което е прието по
делото./л.41 –л.53/
По делото са представени фактури /на л.54 до л.120/ и протоколи за
количеството произведена ел.енергия от ФтЕЦ „Брек Бело поле” за процесния
период. Представени са и писма на „ЕВН Б.Е.” АД, до дружеството ищец, с които
са върнати издадени от „Б.” ЕООД
фактури, поради това, че същите не отразяват цената по която ЕВН е длъжно да изкупува произведената от
обекта ел.енергия, с оглед §18 от ПЗР на
ЗИДЗЕ /обн. в ДВ 56/24.07.2015г./.л.
106,л. 116,л.117 от делото/
Разпоредбата в ал. 1 от § 18 ПЗР
ЗИДЗЕ /обн. в ДВ бр.56 от 2015г./ установява правилото, че за
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници
чрез енергийни обекти, които са изградени със средства от национална или
европейска схема за подпомагане и по отношение на които заявления за
подпомагане са постъпили до влизането в сила на ЗЕВИ, се прилагат цените по
чл. 31, ал. 8 от същия закон, които последно са определени с решение на
Комисията за енергийно и водно регулиране към датата на влизането в сила на
този закон. Следващите три алинеи от § 18 (ал. 2 – 4) уреждат реда и сроковете
за реализиране на ал. 1: съгласно ал. 2 производителите по ал. 1 в срок до 31
юли 2015 г. привеждат договорите за изкупуване на електрическа енергия, които
са сключили с обществения доставчик или съответния краен снабдител, в
съответствие с изискванията на ал. 1; съгласно ал. 3 след изтичане на срока по
ал. 2 общественият доставчик или съответният краен снабдител изкупува
произведената електрическа енергия по цените, предвидени в ал. 1 и съгласно ал.
4, ал. 3 се прилага и в случаите на неизпълнение на задължението по ал. 2.
Безспорно, дружество ищец е адресат на
нормата на ал. 1 от § 18 ПЗР на
ЗИДЗЕ, доколкото отговоря на условията посочени в нормата.
По делото е изслушано
и прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице С.И.И..
В заключението си вещото лице е посочило, че единичната цена, претендирана от
ищеца е 0,56741 лв. за kWh, а единичната цена по протоколите на „ЕВН Б.Е.” АД е
0,10614. В Таблица –приложение /на
л.282/, вещото лице е описало издадените от „Б.” ЕООД 11 броя фактури за произведена ел.енергия в
периода от 31.08.2015г. до 31.05.2016г.
Вещото лице е отразило, че фактурите
за периода от м.01.2016г. до м.05.2016г. са платени по по-ниската
стойност от 0,10614, а фактурите в
периода от м.08.2015г. до м.12.2015г. не са платени.
При тези ангажирани от страните доказателства
настоящият съдебен състав прави следните правни
изводи:
По допустимостта: Предявения
осъдителен иск срещу Народното събрание, с оглед задължителните указания дадени
в Определение №1646/18.05.2017г. по ч.гр.д.№2091/17г. на САС е допустим.
По
същество: Решаващия състав намира,
че отговорността на държавата за действия, които не попадат в обхвата на ЗОДОВ,
следва да се реализира по реда на чл.45 и следващите от ЗЗД. /в този см.
Определение №30/12.01.2015г. на ВКС/ По въпроса относно приложимия процесуален
ред за искова претенция с правно основание
чл. 4, § 3 ДФЕС, е образувано тълк.д.№2 /2015г. на ВКС -ОСГТК и ВАС, по което, към момента на
решаване на настоящия спор, все още не е постановен тълкувателен акт.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД е отговорност за чужди виновни действия,
която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице.
Същата има обективен и безвиновен характер. За да се ангажира тази отговорност
на ответника, е необходимо да са налице всички елементи на фактическия състав
на непозволеното увреждане, от което произтича претенцията за обезщетяване на
претърпените имуществени вреди, които са действие или бездействие, извършено противоправно
и виновно от лице при и по повод на възложена му работа, което е причинило
вредите. Тези елементи следва да са кумулативно дадени. По силата на чл. 45,
ал.2 от ЗЗД само вината на причинителя на вредата се предполага до доказване на
противното. Не е спорно между страните, че процесната по делото сума от
67 824, 69лв. с ДДС, се претендира, като обезщетение за претърпени
вреди в периода от мес. 08.2015г. до мес. 06.2016г., от промяна в цената на
изкупуваната от ФЕЦ „Брек Бело поле” електроенергия, въведена с
приемането на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. в ДВ 56/24.07.2015г./, формирана
като разлика в цената на произведената ел.енергия, съгласно сключения договор
за изкупуване и протоколите издавани от
електроразпределителното дружество, след влизане в сила на законодателното
изменение. Периодът от време, за което ищецът претендира обезвреда за
причинените му вреди като времеви отрязък съвпада с периода, през който тази
разпоредба е действала т.е. била е част от обективното българско
законодателство. Законодателната дейност е правомерна такава респ. законите са
задължителни за всички правни субекти, поради което не е налице противоправно
поведение от страна на ответника.
Като вредоносно поведение
ищецът е изтъкнал и нарушение на нормата, въвеждаща процесната такса с правото
на ЕС – чл. 4, § 3 ДФЕС, чл.17 от ХОПЕС, Директива
2009/28/ ЕО.
С нормата на чл. 4, § 3 ДФЕС е въведен принципът
на „лоялното сътрудничество”, регламентиран в текста на чл. 4, § 3 ДФЕС. Съгласно
принципа за лоялно сътрудничество държавите - членки са длъжни да вземат всички
общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи
от правото на ЕС, да подпомагат общността за постигане на нейните цели и да се
въздържат от всякакви мерки, които могат да застрашат тези цели. Постоянната
практика на СЕС е, че чл. 4, § 3 ДЕС закрепва общо задължение на държавите -
членки, чието конкретно съдържание зависи във всеки конкретен случай от
разпоредбите на Договорите или правилата, които се извеждат от общата система
на Договорите. От това следва, че сама по себе си тази разпоредба не поражда
права за частноправните субекти, на които те да могат да се позовават пред съд,
тоест тя няма директен ефект, доколкото не се сочат конкретни норми на
Европейското право.
За да бъде ангажирана извъндоговорната
отговорност на държавата по чл. 4, § 3 ДЕС следва да е налице нарушение на
правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни
субекти, нарушението да е достатъчно съществено и наличието на
причинно-следствена връзка между нарушението и вредата. В случая не се установи
нито един от елементите на този фактически състав не е налице.
В
хода на производството ищецът не доказа твърденията си, че ответникът Народното събрание на Р.Б. да е нарушило норма
на правото на Европейския съюз, която да предоставя права на ищеца в качеството
на частноправен субект.
Не се доказана и твърдяното нарушение на
чл. 17 § 1 ХОПЕС. Тази разпоредба гарантира правото на собственост върху
имущество на частноправни субекти, придобито законно. Но текстът на
разпоредбата предвижда, че субект може да бъде лишен от своята собственост „в
обществена полза“. В случая е налице такава легитимна цел - обществен интерес,
който оправдава напълно лишаването на частни субекти от една бъдеща полза.
Следва да се отбележи, че бъдещата печалба към момента на промяната не е все
още „придобита“, и следователно - не е налице задължение за обезщетяване на
засегнатите от промяната. Както се посочва и в исковата молба, за да смята за
„собственост”, бъдещият доход следва да е бил вече спечелен, да е бил обект на
сигурно вземане или ако са налице особени обстоятелства, които могат да
създадат у заинтересованото лице оправдани правни очаквания. Безспорно, доходът
не е бил придобит към момента на законодателната промяна и не е бил обект на
сигурно вземане.
На следващо място в приетия по делото договор
за изкупуване на електрическа енергия № 652/28.06.2012 г. не е посочена
конкретна цена на енергията. Съгласно чл. 1, ал. 1 купувачът изкупува енергията
по преференциални цени, а по силата на ал. 4 на същия член изкупуването на
енергията по преференциални цени се извършва при спазване изискванията,
съдържащи се в действащите нормативни актове. В чл. 27 страните изрично са
уговорили: „В случай че по силата на нормативен или административен акт на
компетентен орган се променят условията при които се сключва настоящия договор
(срок, преференциална цена и др.) и новите условия са задължителни за Страните,
то те ще се прилагат в отношенията между страните,
без да е необходимо подписване на допълнително споразумение.” Безспорно, ищецът
се е съгласил с всички тези условия, които безспорно допускат промяна в
отношенията между страните.
На следващо място с Решение № 5 от 11 май 2017 г. по к.д. №
12/2016 г., което по силата на чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е
задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани,
Конституционният съд, отхвърли искането за на 49 народни представители за
обявяване на противокоституционност и установяване на несъответствие с ДФЕС на §18, ал.1, ал.2, ал.3, ал.4 и 5 от ПЗР на
ЗИДЗЕ. /обн. в ДВ 56/24.07.2015г./ Решението на Конституционния
съд съдържа основополагащи изводи относно държавната
намеса в регулирането на обществените отношения в дадена сфера и анализ на
съответствието на българското законодателството с правото на ЕС в областта на
производството на ел. енергия от ВИ. Прието е, че целите
на Европейския съюз в сектор енергетика,
така както са определени в чл. 194 (1), дял IV (Свободно движение на хора,
услуги и капитали), глава "Енергетика", включват и гарантиране на
функционирането на енергийния пазар, обезпечаването на енергийната сигурност,
както и насърчаването разработването на възобновяеми енергийни източници.
Преференциалните цени за енергия от ВИ са тип мярка за насърчаване
производството на енергия от ВИ, за постигане на посочените цели, която в
сравнение с други схеми за стимулиране, предвидени в Директива 2009/28, е
непазарно ориентирана. Според практиката на ЕК и СЕС тя е държавна помощ и като
всяка държавна помощ създава селективно икономическо предимство за нейните
получатели и крие потенциална заплаха да наруши конкуренцията и да бъде
несъвместима с общия пазар, освен ако не е предвидено друго в Договорите (чл.
107 (1) ДФЕС).
Според Решение № 5 от 11 май
2017 г. по к.д. № 12/2016 г. на КС, промените, въведени с §18
от ПЗР ЗИДЗЕ, преследват легитимната цел да предотвратят неадекватно високата
финансова тежест, която се поема от потребителите на електроенергия. Държавната
интервенция в разходите на обществото чрез ограничаване на мерките за
подпомагане, когато икономическата ситуация го изисква, е социално оправдана
освен в случаите на очевидна нерационалност на законодателните промени,
основание за констатиране на каквато в случая КС не намира. Ако се запази
помощта с преференциални цени на нивото до промяната, има реален риск тя да
бъде непропорционална на целите на самия ЗЕВИ, както и на целите според
европейската правна рамка в сектора. В ЗЕ се съдържат специални правила за
насърчаване енергията от възобновяеми източници. Българската държава прави
избор в полза на преференциалните цени като схема за насърчаване на енергията
от възобновяеми източници. Тази схема търпи последователни промени.
Същественото е, че със ЗИДЗЕ (ДВ бр. 56/24.07.2015 г.) се свежда до минимум
прилагането на една непазарно ориентирана схема за подпомагане производството
на енергия от възобновяеми източници и се прави решаваща стъпка за преодоляване
на прякото финансиране с публичен ресурс.
Посочените съображения за необходимостта от
регулиране на пазара на ВЕИ обуславят легитимната цел, в подкрепа на която е
приет процесният параграф. В този смисъл, не е налице нарушение и противоправно
действие от страна на законодателния орган. С оглед липсата на нарушение не е
изпълнен и фактическият състав по ангажиране отговорността на Държавата в
лицето на нейния законодателен орган по чл. 4, § 3 ДЕС.
По отношение нарушенията на Директива 2009/28/CE
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване
използването на енергия от възобновяеми източници допуска национална правна
уредба, която предвижда събирането на такса върху вятърните генератори,
предназначени за производството на електроенергия. Държавите членки разполагат
с право на преценка относно мерките, които считат за подходящи за постигането
на задължителните общи национални цели, определени в член 3, параграфи 1 и 2 от
Директивата /решение на Съда /първи състав/ 20 септември 2017 година по
съединени дела C 215/16, C 216/16, C 220/16 и C 221/16/. Предвид което и този
иск като неоснователен следва да се отхвърли.
Претенцията за заплащане на лихва за забава с
оглед акцесорният си характер и неоснователността на претенцията досежно
главното вземане също е неоснователна.
По разноските:
При този изход
на спора право на разноски има ответника.
На основание чл.
78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски от 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и същия смисъл, СГС, ГО, I- 7 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.”
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес ***, срещу Н.С.
на Р.Б., иск с
правно основание чл. 4,
§ 3 ДЕС, за заплащане на сумата 67 824, 69лв. с ДДС, представляваща обезщетение за
претърпени вреди в периода от мес. 08.2015г. до мес. 06.2016г., от промяна в
цената на изкупуваната от ФЕЦ „Брек Бело поле” електроенергия, въведена с
приемането на §18 от ПЗР на ЗИДЗЕ /обн. в ДВ 56/24.07.2015г./, както
и иска за сумата 2920,60лв. лихва за забава на главницата в
периода от 01.08.2015г. до 22.07.2016г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Б.”
ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес ***, да
заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на Н.С. на Р.Б., с адрес гр.София, пл.”Н.С.” №2, сумата от 150 лв.
– юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: