РЕШЕНИЕ
№ 363
гр. Русе, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20214500500600 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от АЛ. В. П., ЕГН:**********, чрез
адв. А.К. от АК – Русе, със съдебен адрес гр. Р*********, против Решение №
260479/21.06.2021 г. по гр.д. № 5415/2020 г. на РС – Русе, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя иск срещу "МЕДИКО ПЛЮС-1" ЕООД,
ЕИК*********, за заплащане на сумата от 900 лв., представляваща заплатена
парична сума на отпаднало основание за прахосмукачка „Hera” по Договор №
08711/11.10.2020 г.
Жалбоподателят счита първоинстанционното решение за неправилно,
като постановено в нарушение на материалния закон и при неправилна
преценка на събраните по делото доказателства, както и за необосновано.
Сключеният договор за покупко-продажба бил такъв за стоки извън търговски
обект, за който следвало да намери приложение чл. 54 ЗЗП. Поръчаната от
жалбоподателката прахосмукачка била посочена само с марката си “Hera”, без
в договора да имало отбелязвания за характеристиките на същата като
мощност, приставки, размери, функции, цвят, още по-малко индивидуални
1
нейни качества. Представената с отговора на исковата молба преддоговорна
информация не била попълнена от жалбоподателката, а от св. Д., която, като
служител на дружеството, осъществила презентацията на продуктите. Ищцата
не получила екземпляр от този документ, като противно на приетото от
районния съд същият не представлява неразделна част от процесния договор.
Поради това изводът на първата инстанция, че жалбоподателката поръчала
прахосмукачка “Hera” с отбелязаните в преддоговорната информация
характеристики бил необоснован, произволен и несъответстващ на събраните
по делото доказателства. От същите било видно, че прахосмукачките „Hera” и
всички приставки към тях са заявявани от ответника от сайта на фирмата
производител в Италия, на който обаче те се предлагали свободно и можели
да бъдат закупени онлайн от всеки. На този сайт освен това прахосмукачката
се предлагала в 5 възможни цвята. Неправилен бил изводът на районния съд,
че предметът на продажбата бил изключителен и индивидуален поради това,
че същият се отличавал от базовия модел по цвят. Въззиваемият освен това
твърдял, че ако жалбоподателката поискала да бъде предоставен „базовият
модел“, е щяла да го получи веднага, тъй като бил в наличност, докато
изборът на друг модел, различаващ се само по цвят и накрайници от базовия
такъв, правел поръчката индивидуална, защото ответникът нямал такава
прахосмукачка в наличност. Договорената екологична система, макар и да е с
различен от презентираната такава и да притежава повече приставки, не
ставала изключителна и индивидуална, нито в житейски смисъл, нито по
смисъла на разпоредбата на закона. За да се приемело, че е налице
индивидуален избор, а оттам и индивидуална пръчка, поръчаният продукт
следвало да има и някакви индивидуални качества, каквито в случая не били
налице. Възможностите на поръчаната прахосмукачка са били демонстрирани
на презентация пред жалбоподателката, като е било направено предложение
да закупи подобна на промоционална цена, заради която взела прибързаното
решение да я закупи и не била договаряла никакви специални нейни качества,
характеристики и прочие. Изводите на съда за това, че жалбоподателката е
направила индивидуална поръчка по смисъла на чл. 57, т. 3 ЗЗП, при което
разпоредбите на чл. 50-56 ЗЗП за право на отказ на потребителя от договора
не били приложими, противоречал на доказателствата по делото, както и на
разума на закона, вложен в цитираните разпоредби. Те били насочени към
осигуряване на равнопоставеност в отношенията между търговеца и
2
купувача, като акцентът бил върху защитата на купувача, за когото се
приемало, че бил по-слабата страна. При договор извън търговския обект той
бил застрашен от елемента на изненадата от сключване на договора, без да е
предварително подготвен и без да е проучил икономическите последици от
него, поради което законът му гарантирал правото да се откаже от договора,
без това да доведе за него до някакви неблагоприятни последици. При
внимателен прочит на разпоредбата на чл. 57 ЗЗП се налагал изводът, че
цитираните в нея хипотези се отнасят до стоки, от които, ако клиентът се
откаже и върне на търговеца, той ще претърпи значителни загуби от това, че
не би могъл да ги продаде на друг следващ клиент въобще или ще се наложи
да ги продаде на по-ниска цена. Настоящият случай обаче не бил такъв, тъй
като прахосмукачката, дори и да бъде в червен цвят, дори и да не е с една, а с
три четки и с каквито и да било приставки, продавачът, след отказ на клиента
да я закупи, пак би могъл да я продаде на същата цена на следващ клиент, без
да търпи каквито и да е било загуби от това. Налице бил сключен между
страните договор за покупко-продажба на стоки извън търговски обект, за
който следвало да намери приложение чл. 54 ЗЗП, като жалбоподателката е
направила валиден отказ в качеството на потребител от Договор №
08711/11.10.2020 г. Поради това заплатената първоначална вноска в размер на
900 лв. за прахосмукачка “Hera” се явява платена на отпаднало основание и
следователно подлежала на възстановяване. Моли за отмяната на
обжалваното решение и за постановяване на ново, с което предявеният иск да
бъде уважен изцяло. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателката прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
упълномощения от въззиваемия адвокат.
Въззиваемата страна "МЕДИКО ПЛЮС-1" ЕООД, ЕИК*********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, р-н *************** чрез адв.
В.С. П. от АК – София, със съдебен адрес гр. С., бул. „Б.“ № **, партер, в
законоустановения двуседмичен срок е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил, че
сключеният между страните договор бил за индивидуална поръчка и попада в
изключението на чл. 57, т. 3 ЗЗП, съответно не било налице правото на
потребителя в 14-дневен срок от приемането на стоката да се откаже от
договора съгласно чл. 50, т. 2 ЗЗП. Според показанията на св. Д. ищцата
3
поръчала продукт, който не бил стандартно предлаган и презентиран на
презентацията, като искала допълнителни приставки, прахосмукачката да
бъде с друг цвят и мощност, които били предмет на индивидуална поръчка,
която следвала да се извърши в 30-дневен срок от подписване на договора.
Показанията на свидетелката се подкрепяли от представената по договора
преддоговорна информация, в която били отразени индивидуалните искания
на клиента. Неоснователно било твърдението, че в сключения договор
липсвало отбелязване на характеристиките на прахосмукачката “Hera”, за
която жалбоподателката сключила договор, тъй като това било видно от
преддоговорната информация. Не било оспорено по делото, че документът,
озаглавен „преддоговорна информация“, не съдържал място за подпис на
купувача потребител, а следвало да се попълни от представител на фирмата, в
която се вписвали всички характеристики на поръчката. Освен цвят и
различна мощност на двигателя и индивидуално изброени различни
приставки, системата можела да поддържа различни функции, които
индивидуално можели да бъдат заявени, като това обстоятелство било
изрично обяснено на презентацията на ищцата, която се съгласила и поръчала
системата за екологично почистване с различна мощност, функции и цвят,
индивидуално избрани от нея. Възраженията на ищеца били само във връзка с
обстоятелството, че същата прахосмукачка можела да бъде закупена през
сайта на фирмата производител в Италия. Това било право на производителя
да обяви всички произвеждани от него артикули в своя сайт, за да могат
потенциални купувачи да разглеждат и да изберат измежду тях желаните за
поръчка и доставка, докато в сайта на въззиваемото дружество изрично било
посочено кой модел бил стандартен и наличен за продажба, а именно
прахосмукачка “Hera” с мощност на двигателя 1 900 W, в черен цвят, заедно
със съответните стандартни приставки. Всички останали допълнителни
функции, мощности, цветове и приставки не се предлагали в наличност от
дружеството, тъй като сами по себе си били доста по-скъпи и се продавали
само и единствено след изрична поръчка по желание на купувача.
Твърдението, че всички видове прахосмукачки се предлагали свободно от
фирмата производител, било голословно и недоказано, защото
жалбоподателят не бил приложил доказателства в тази насока, а още повече
същият не проверил дали ако поръча червена прахосмукачка със зададените
параметри, същата щяла да бъде налична в склад и дали нямало да бъде
4
необходимо заводът производител да я изработи и след това да я достави.
Неоснователно било възражението на въззивника, че договорът не бил за
индивидуална поръчка по смисъла на чл. 57, т. 3 ЗЗП и нямало
изключителност и индивидуалност на продукта. Фактите сочели, че ако
ищцата била поръчала базовия модел, същият щял да бъде предоставен
веднага, а не след изработката на индивидуално уговорените в нея условия.
Жалбоподателката направила строго индивидуален избор по заложени от нея
критерии, които били различни от стандартната система за почистване,
предлагана от дружеството. За това обстоятелство потребителката била
изрично информирана, тъй като в общите условия към договора за
индвидиуална поръчка било отбелязано, че договорът се сключвал при
условията на чл. 57, т. 3 ЗЗП и по него нямало право на отказ. Съгласно
дефиницията на § 13, т. 33 от ДР на ЗЗП, за да е налице договор за доставка
на стоки, изработени по поръчка, било необходимо стоката да не е изработена
предварително, а въз основа на индивидуален избор или решение на
потребителя. Поръчаната от ищцата прахосмукачка “Hera” била извън
предлаганите общодостъпни стоки, посочени в сайта за електронна търговия
на въззиваемия, и представяни на презентациите, които дружеството
осъществявало, нито се поддържали такива стоки на склад. На склад се
поддържала прахосмукачката, която била т.н. „базов модел“ – черна на цвят, с
мощност на двигателя 1 900 W, заедно с комплект приставки, които се
считали за стандартни. Всичко останало извън това се считало за
индивидуална поръчка на клиента. Възможността за избиране на по-ниска
мощност била свързана с оглед по-ниския шум и икономичност. По време на
представянето на прахосмукачката “Hera”, присъстващите били
информирани, че може да им бъде изработена такава по индивидуална
поръчка. С полагането на подписа върху документа, обективиращ договора,
ищцата се съгласила за изработването по поръчка съобразно нейните
индивидуални изисквания на стока, за която изрично и предварително се
съгласила и потвърдила, че знае, че щяла да изгуби правото си на отказ.
Неоснователно било възражението на жалбоподателя, че заложените в
договора клаузи били предварително изготвени и представлявали типови
договори. Същите не били типови договори, защото никъде в тях не била
посочена прахосмукачката „Hera” като артикул, нито сокоизтисквачка, поради
което било наложено изписването на бланката на ръка с избраните от ищцата
5
артикули. С оглед гореизложеното ищцата не е развалила договора, поради
което сумата в размер на 900 лв. не се дължи и обжалваното решение
следвало да бъде потвърдено като правилно. Моли за присъждането на
разноски, като в съдебно заседание прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
В хода на производството пред въззивната инстанция процесуалният
представител на жалбоподателката П. е представил доказателства, че същата е
поставена под пълно запрещение, а за настойник е назначена Б. М. Д. – нейна
д.. Представено е и ново пълномощно, с което вече определеният за законен
представител на жалбоподателя по смисъла на чл. 3, изр. 2 ЗЛС Б.Д. е
упълномощила същия адвокат за осъществяване на процесуалното
представителство по гражданското дело. В този смисъл адв. К. се явява
редовно упълномощен да представлява жалбоподателката и след поставянето
под запрещение, тъй като съгласно чл. 41 ЗЗД упълномощаването се
прекратява с поставянето на упълномощителя под запрещение, поради което
представянето на ново пълномощно, изхождащо от законния представител на
жалбоподателката, е било необходимо с оглед продължаване извършването на
надлежни процесуални действия от същия процесуален представител от
името и за сметка на страната по делото, като доказателствата за поставянето
на ищцата под запрещение не са представени във връзка със спора по
същество, противно на развитите от въззиваемия съображения за тяхното
неприемане в съдебно заседание.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява ОСНОВАТЕЛНА.
По делото не е спорно, че на 11.10.2020 г. жалбоподателката П. е
присъствала на презентация на артикули, организирана от въззиваемото
дружество "МЕДИКО ПЛЮС-1" ЕООД, която се провела в зала на хотел
„Рига“ в гр. Русе. На същата е била представена система за почистване
6
„Hera”, като св. Д. Д., служителка при ответното дружество, лично е
представяла всеки един от продуктите. На представянето на процесната
система за почистване – прахосмукачка “Hera”, били демонстрирани нейните
способности и функционалности. За целта била използвана прахосмукачка
“Hera”, с мощност на двигателя 1 900 W, в черен цвят, която ответното
дружество определяло за „базов модел“. След презентацията ищцата П.
решила да закупи система за почистване “Hera”, която била предлагана на
промоционална цена от само 2 900 лв. За това между ищцата и св. Д. бил
подписан Договор по индивидуална поръчка № 08711/11.10.2020 г., според
който П. закупувала прахосмукачка “Hera”, като получавала безплатно
подарък сокоизтисквачка “Hugo” – всичко само за 2 900 лв., 900 лв. от които
жалбоподателката платила на място в брой. Като подарък получила още и
една чанта. За останалите 2 000 лв. страните се споразумели да бъдат
заплатени в срок до 30.10.2020 г. Св. Д. отразила във формуляр, озаглавен
„Поръчка по преддоговорна информация“ за избраната система за екологично
почистване „Hera” от страна на ищцата. Отбелязано било, че същата ще бъде
с мощност на двигателя 1 200 W, в червен цвят и в комплект със следните
приставки: маркуч с дръжка, мултифункционална четка, приставка за
изсмукване на течности, приставка за килими, 2 бр. удължители, бутилка за
пълнене на резервоара, четка за почистване на прозорци, четка за почистване
на килими, комплект 150-милиметров накрайник с приставка за парно
почистване на прозорци и мека мебел, комплект за парно почистване на душ
кабини, фуги и метални повърхности, прозрачна четка за измиване (малка и
голяма). Малко по-късно след покупката, консултирайки се с членовете на
семейството си, жалбоподателката П. преценила, че направената покупка била
прекалено скъпа и несъобразена с финансовите възможности. Затова на
16.10.2020 г. подала по електронната поща на "МЕДИКО ПЛЮС-1" ЕООД
стандартен формуляр за отказ, с което уведомявала ответното дружество, че
се отказва от покупката съобразно чл. 54 ЗЗП. На 21.10.2020 г. ответникът
отговорил, че ищцата няма право на това и че ще бъде задействано
изработването на артикула след изплащането на остатъка от дължимата сума
– 2 000 лв., на две равни вноски по 1 000 лв. На 23.10.2020 г. ищцата
изпратила до ответника стандартен формуляр за отказ от договора, но
ответното дружество поддържало изпратения по-рано отговор като
отбелязало, че съгласно чл. 57, т. 3 ЗЗП ищцата нямала право на отказ, защото
7
се касаело до стока, изработена въз основа на индивидуалните изисквания на
ищцата. На 28.10.2020 г. ищцата се опитала да върне получената от нея като
подарък чанта през куриерска фирма „Еконт Експрес“ ЕООД, но служителите
на ответника отказали получаването ѝ.
От тази фактическа обстановка въззивният съд намира за безспорно
установено обстоятелството, че между жалбоподателя и въззиваемия е бил
сключен договор за покупко-продажба на екологична система за почистване
(прахосмукачка), марка “Hera“, която отговаря на спецификациите, посочени
в приложеното по делото писмено доказателство, озаглавено „Поръчка по
преддоговорна информация“, в което е посочено, че прахосмукачката ще бъде
в червен цвят, с мощност на двигателя 1 200 W и ще бъде получена с
изброените в нея приставки, за които въззиваемият твърди, че само
стандартни приставки се явяват само маркуч с дръжка, мултифункционална
четка, 2 бр. удължители и бутилка за пълнене на резервоара. Приложеният по
делото частен диспозитивен документ – Договор за индивидуална поръчка №
08711/11.10.2020 г. носи подписите на страните, поради което доказва
сключването на договора между тях. Неоснователно е твърдението на
жалбоподателя, че ищцата е следвало да бъде запозната с документа
„Поръчка по преддоговорна информация“, както и че същият като неразделна
част от подписания Договор за индивидуална поръчка е следвало да носи
нейния подпис. Договорът за продажба, включително и потребителска такава,
е неформален, следователно за неговата действителност не е необходимо
същият да бъде сключен в писмена форма. Последната може да бъде
използвана само като такава за доказване, каквото в случая е направено. От
свидетелските показания на св. Д. става ясно за това какви спецификации е
посочила жалбоподателката по отношение на заявената от нея прахосмукачка,
а свидетелката е отразила в преддоговорната информация това, което ищцата
е заявила. Обстоятелството относно с каква мощност и в какъв цвят,
съответно с какви приставки, е била заявена прахосмукачката марка “Hera” от
страна на жалбоподателката не е било и спорно по делото. Поради тези
съображения настоящият въззивен състав не вижда причина да не кредитира
показанията на св. Д. относно сключването на договора между страните по
делото.
Основателни обаче се явяват оплакванията на жалбоподателя досежно
признаване правото му да се откаже от сключения договор на основание чл.
8
50 ЗЗП. По делото не е спорно, че процесната продажба представлява такава,
сключена извън търговския обект на ответното дружество, видно и от
доказателствата по делото, че представянето на прахосмукачката, която е
била предмет на продажбата, е осъществено в зала на хотел „Рига“, която
очевидно не представлява търговски обект на ответника, тъй като последният
не осъществява там постоянно или обичайно своята дейност по смисъла на
дефиницията на § 13 т. 37 от ДР ЗЗП, още повече че за събитието са били
изпратени покани по пощата. Съгласно чл. 50, т. 2 ЗЗП потребителят може да
се откаже от закупената от него стока извън търговския обект в 14-дневен
срок от получаването , който съдът приема, че не е почнал да тече, защото
процесната прахосмукачка към момента на предявяване на иска не е била
доставена от ответното дружество и това обстоятелство не е спорно. Поради
това въззивната инстанция приема, че потребителят, изпращайки изявления
до дружеството на 16.10.2020 г. и на 23.10.2020 г., е заявил надлежно пред
въззиваемия желанието си да се откаже от договора. Спорен по делото се
явява въпросът дали е налице изключението по чл. 57, т. 3 ЗЗП, което
ограничава приложението на правото на отказ на потребителя от договора,
когато последният има предмет стоки, изработени по негова поръчка или
съобразно неговите индивидуални изисквания.
Настоящият въззивен състав намира, че предметът на процесния
потребителски договор не попада в изключението на чл. 57, т. 3 ЗЗП.
Изработването на стока по поръчка на потребителя съобразно неговите
индивидуални изисквания не следва да бъде ограничавано в специфичен кръг
параметри, зададени предварително от търговеца, каквато е настоящата
хипотеза. Разпоредбата на чл. 57 ЗЗП е въведена като изменение на Закона
във връзка с транспонирането на Директива 2011/83/ЕС на Парламента и
Съвета, регламентиращи някои условия, при които потребителят няма право
да се откаже от договора, сключен от разстояние или извън търговския обект.
В съображенията на същата е посочено, че правото на отказ не следва да се
прилага по отношение на стоки, които имат подчертано персонализиран
характер. Видно от приложения по делото формуляр „Поръчка по
преддоговорна информация“ посочени са само ограничен брой белези на
артикула, върху които клиентът може да влияе. Така например са посочени
само три цвята – син, черен и червен, а за мощност само два вида – 1 200 W и
1 000 W. Очевидно тези свойства на даден продукт не го правят подчертано
9
персонализиран, доколкото същите не се отнасят до основни негови качества.
Още по-малко би направило една поръчка „индивидуална“ пък възможността
дадена вещ да бъде заявена с допълнителни приставки, които се явяват вещи
принадлежности към главната вещ и могат винаги да бъдат закупени отделно
от нея, дори и известно време след закупуването на главната вещ. В
настоящия случай по делото не е доказано купувачът жалбоподател да е
направил искане за прахосмукачка, която да разполага с функционалност и
способности, различни от тези, които са демонстрирани на презентацията. Не
са събрани доказателства прахосмукачките марка “Hera”, предлагани като
„индивидуални“ поръчки, да се различават нито по функционалност, нито по
дизайн от тази, която е презентирана. В подкрепа на това е и приложения по
делото информационен лист за характеристиките на Система за почистване
“Hera” (л. 27-30 от делото). В него никъде не се прави разграничение между
основните характеристики на прахосмукачката в син или червен цвят в
отлика с тази в черен цвят – т.н. „базов модел“. Отбелязването на различна
мощност освен това също не влияе върху функционалността и
предназначението на предлаганите от ответника артикули, а сам същият
заявява в отговора на въззивната жалба, че отбелязването на различна
мощност е с оглед ниския шум и икономичност. Би било нелогично, а и би
представлявало заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е ЗЗП,
търговецът да представя един продукт, а да приканва потенциални клиенти да
сключват договор за друг, с различни функции и свойства. В настоящия
случай очевидно не е така, тъй като според показанията на св. Д. винаги се
сключва договор на място, който се попълва на ръка и се отбелязва в какъв
цвят и с каква мощност ще бъде прахосмукачката, а от представената
преддоговорна информация липсва възможност да бъде отбелязана
прахосмукачка, която не само да бъде в черен цвят, но и с мощност от 1 900
W, каквато е използвана на презентацията. В този смисъл неоснователни са
твърденията на въззиваемия, че жалбоподателката е можела да поръча
базовия модел на същата прахосмукачка, която е била използвана на
презентирането, ако я е поискала, тъй като в бланката за преддоговорна
информация липсва възможност за предлагане на прахосмукачка с мощност
от 1 900 W. От представените доказателства и от показанията на разпитания
свидетел е видно, че на потенциалните купувачи не може да им бъде
предложено нещо различно от това, отразено в преддоговорната информация,
10
включително и прахосмукачка с мощност 1 900 W, като следвайки тезата на
въззиваемия така всеки един клиент ще бъде принуден да направи
„индивидуална поръчка“, тъй като заявеното от него винаги ще бъде различно
по минимални характеристики от представения „базов модел“.
В настоящия случай е без значение въпросът дали даден артикул е
наличен или не. На изследване подлежи въпросът какво точно представлява
стока, изработена по поръчка на потребителя или съобразно неговите
индивидуални изисквания. Отговор в този смисъл дава тълкуването на
легалния термин „поръчка“ през призмата на разпоредбите на чл. 258 и сл.
ЗЗД, които уреждат договора за изработка. Съгласно чл. 258 ЗЗД
изпълнителят се задължава да изработи нещо съгласно поръчката на другата
страна – възложителя. В този смисъл чл. 57, т. 3 ЗЗП има предвид договор за
изработка, а не договор за продажба. Основната разлика в двата договора е,
че при договора за продажба задължението на продавача е за заместими
вещи, докато по договор за изработка страните се уговарят за конкретна
индивидуално определена вещ или резултат. В настоящия случай е без
значение каква прахосмукачка с марка “Hera“, която да бъде в червен цвят и с
мощност 1 200 W, ще престира ответникът, тъй като тези белези са
достатъчно да определят вещта, предмет на договора, само по нейните родови
белези, а не по индивидуалните такива, поради което не може да се приеме, че
процесната вещ би имала подчертано персонализиран характер по смисъла на
Директива 2011/83/ЕС.
Твърдението, че така определената прахосмукачка не била в наличност,
е без значение за възможността в настоящия случай потребителят да упражни
правото си по чл. 50 ЗЗП. Вярно е, че е налице легална дефиниция за „стоки,
изработени по поръчка на потребителя“ в § 13, т. 33 ДР ЗЗП, според която
това са стоки, които не са изработени предварително, а са изработени въз
основа на индивидуален избор или решение на потребителя. Тази дефиниция
следователно въвежда правното положение, че всички предварително
изготвени стоки не са направени по индивидуална поръчка. Дефиницията
обаче не може да бъде тълкувана с аргумент от противното, доколкото не
всяка неизработена към момента на сключване на договора стока може да
бъде определена като заявена при индивидуална поръчка или индивидуален
избор на потребителя. В настоящия случай, предвид че става въпрос за
заместима вещ, без да са заявени конкретни отличителни индивидуалности по
11
отношение на нея от страна на потребителя, не може да се приеме, че ако към
момента на продажбата вещта не е била налична, то непременно сме
изправени пред хипотезата на индивидуално поръчана вещ, доколкото
потребителят очевидно е направил заявка за стока, която е определена по
съвсем общи родови белези, които не влияят върху нейната функционалност
и предназначение. Няма данни последните да са и били съобразени с
индивидуалните вкусове и особени изисквания на купувача потребител, от
което следва изводът, че стоката не е по индивидуален избор на потребителя,
а по предоставен избор от страна на продавача, в рамките на предварително
зададени от него ограничен кръг параметри.
Настоящата инстанция не споделя твърдението на въззиваемия,
възприето и от районния съд, че договорът и клаузите към него не попадали
под т.н. „типови договори“. Вярно е, че използваната бланка, върху която е
обективиран договорът между страните, не съдържа като предмет нито
прахосмукачка „Hera”, нито сокоизтисквачка „Hugo”. Това обаче не изключва
типовото му качество, доколкото е използвана бланка на дружеството
продавач, като всички останали текстове и клаузи са непроменени и са
предварително отпечатани. Практиката познава случаи на типови договори, в
които съдържанието е предварително изготвено, като е оставено място за
вписване само на конкретния предмет на договора. Дописването на продукт,
невключен в бланката за договор, не представлява по-различна хипотеза, още
повече че е извършено от служител на дружеството ответник. Освен това
очевидно е, че е налице договор, сключен при общи условия по смисъла на
чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като обективираните клаузи върху гърба на бланката за
договор са предварително изготвени от страна на продавача търговец. Следва
да се отбележи, че текстът в представените общи условия, гласящ, че
договорът се сключва като такъв по индивидуална поръчка по смисъла на чл.
57, т. 3 ЗЗП, като клауза от общи условия е нищожна на основание чл. 59, ал.
3 ЗЗП, доколкото с цитираната разпоредба е налице императивна забрана за
отказ на потребителя от правото му по чл. 50 ЗЗП. В този смисъл е правилно
становището на жалбоподателя, че макар и наименован „договор за
индивидуална поръчка“, не името, а съдържанието на договора определят
вида на същия както и дали купувачът потребител има право на отказ от него.
От гореизложеното следва изводът, че купувачът потребител е
упражнил надлежно правото си по чл. 50 ЗЗП да се откаже от договора в
12
рамките на законоустановения за това срок, който не е почнал да тече, тъй
като ищцата не е получавала вещта. Налице е валидно упражнено
преобразуващо право на страна по договора, на която е призната правната
възможност с едностранно волеизявление да прекрати облигационната връзка
между контрахентите, поради което даденото от страна на жалбоподателката
като продажна цена по договора подлежи на възстановяване на отпаднало
основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, за което е бил предявен и
такъв иск.
Поради изложените съображения първоинстанционното решение следва
да бъде отменено изцяло, а вместо него да се постанови друго, с което
предявеният от жалбоподателката иск против въззиваемото дружество за
заплащането на сумата от 900 лв. да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото жалбоподателката има право на направените
от нея разноски в двете инстанции. В първата инстанция тя е направила
разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение и 50 лв. за
държавна такса. Предвид възражението за прекомерност, направено от
ответника по иска, отчитайки и факта, че делото не е с голяма фактическа и
правна сложност, но и обстоятелството, че процесуалният представител на
ищцата е участвал активно по делото, като се е явил в единственото
проведено открито съдебно заседание, в което делото е било решено, но в
което е разпитан и един свидетел, представял е и писмени доказателства,
настоящата инстанция счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
редуцирано до 400 лв. Във втората инстанция жалбоподателката е направила
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. и за държавна
такса в размер на 25 лв. Предвид обстоятелството, че по делото не са
събирани нови доказателства, но са били проведени две съдебни заседания, в
които процесуалният представител на жалбоподателя се е явил, настоящата
инстанция, с оглед направеното възражение за прекомерност от насрещната
страна, счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на
400 лв.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение № 260479/21.06.2021 г. по гр.д. №
13
5415/2020 г. на РС – Русе, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА "МЕДИКО ПЛЮС-1" ЕООД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление в гр. София, р-н**************, ДА ЗАПЛАТИ на Б.
М. Д., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, ул. „Н.“ № **, вх. * ет. *, в
качеството на настойник на АЛ. В. П., ЕГН: **********, сумата от 900 лв.,
представляваща заплатена сума на отпаднало основание за прахосмукачка
„Hera” по Договор № 08711/11.10.2020 г., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА "МЕДИКО ПЛЮС-1" ЕООД, ЕИК*********, ДА
ЗАПЛАТИ на Б. М. Д., ЕГН: **********, в качеството на настойник на АЛ.
В. П., ЕГН: ***********, сумата от 875 лв. – разноски за двете инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14