Присъда по дело №358/2022 на Районен съд - Елхово

М О Т И В И към Присъда № 65/12.09.2022 година,
постановена по НОХД № 358/2022г. по описа на РС-Елхово:

Наказателното от общ характер производство е образувано по внесен от Районна
прокуратура-Ямбол обвинителен акт, с който е предявено обвинение против подсъдимия
А.Х. /A.H./, поданик на Кралство Мароко, в извършване на престъпление по чл.279 ал.1
от НК, за това, че на 15.07.2022г. в района на гранична пирамида № 249, находяща се в
землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в
хипотезата на чл.269 ал.3 т.1 от НПК, в отсъствието на подсъдимия, който по смисъла на
чл.358 ал.3 от НПК се явява призован от прокурора, като последният е връчил и препис от
обв.акт, по реда на чл.180 ал.3 от НПК - чрез служебния му защитник – адв.Н.Н. от АК-
Ямбол и с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП, като е приел, че
са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор при РП-Ямбол-ТО-Елхово,
поддържа изцяло така повдигнатото обвинение против подсъдимия А.Х., като излага
доводите си, поради които счита, че от събраните по делото доказателства е установено, че
подсъдимият е осъществил както от обективна, така и от субективна страна престъпния
състав на вмененото му престъпление по чл.279 ал.1 от НК. Предвид на това представителят
на обвинението моли съда да признае подс. А.Х. за виновен по повдигнатото му от РП-
Ямбол обвинение и му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, като при
определянето му от една страна се вземе предвид високата степен на обществена опасност
на инкриминираното деяние, а от друга страна чистото съдебно минало на подсъдимия и
пълните му самопризнания, способствали за разкриване на обективната истина по делото. С
оглед постигане целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК прокурорът
предлага на подс. А.Х. да бъдат наложени минимално предвидените в престъпния състав на
чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно – три месеца лишаване от свобода,
което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и
глоба в размер на 100 лева.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия
А.Х., адв.Н. в хода на устните прения не оспорва, че подзащитният му е извършил
вмененото му престъпление по чл.279 ал.1 от НК. Пледира при определяне на наказанието
да се приложи разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, като подсъдимият бъде признат за
виновен, но да не бъде наказван, тъй като са налице предпоставките на тази норма. В тази
насока се, че подсъдимият е влязъл в страната ни с цел да търси закрила, в подкрепа на
което е подадената от него молба за закрила пред ДАБ при МС.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства и като съобрази закона, прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият А.Х. /A.H./, е роден на ********** година в гр.Танжер, Кралство
Мароко, поданик на Кралство Мароко, без образование, с адрес - гр.Танжер, Кралство
Мароко, без документи за самоличност.
При задържането у подсъдимия не са били намерени национални документи за
самоличност, като самоличността му е била снета от разследващия орган в хода на БП чрез
преводач, по негови данни, както при привличането му, така и при разпита му като
обвиняем. Така установената във фазата на БП самоличност на подсъдимия, се възприе и от
съда, предвид липсата на представени и в хода на съдебното следствие документи за
1

самоличност на подсъдимия.
Видно от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице, същият решил да напусне родината си поради тежкото социално-
икономическо състояние в страната, липсата на работа и затрудненото си финансово
състояние, като намерението му е било да отпътува и се установи в Кралство Испания. За
целта през месец април-май 2022г. подсъдимият А.Х. заедно с двама свои сънародници
напуснали заедно Кралство Мароко и се придвижили до Република Турция. Пристигайки в
град Истанбул подсъдимият със сънародниците си, се свързали с още двама техни
сънародници, единият от които чрез социалните мрежи установил контакт с непознато лице
от арабски произход, което срещу сумата от по 1 500 евро на човек, им обещало да им
помогне сами да преминат границата на Р. Турция с Р. България. Разяснило им, че след това
ще им прати координатите на мястото, от където ще ги вземе автомобил, който ще ги откара
до гр.София, където той ще ги чака и посрещне. По така дадените указания на
„каналджията“ подсъдимият и 4-мата му сънародници оставили поисканите им пари на
човек, който да ги предаде на непознатия им каналджия след като пристигнат в гр.София.
Вечерта на 13.07.2022г. подсъдимият и 4-мата му сънародници тръгнали от
гр.Истанбул с автомобил, управляван от непознат им сириец. След няколко часа, на
следващия ден - на 14.07.2022г. стигнали до гориста местност, находяща се в близост до
турско-българската граница. Там автомобилът спрял, подсъдимият и 4-мата му сънародници
излезли и тръгнали пеша през гората в посока към границата, а шофьорът с автомобила се
върнали обратно. От там подс. А.Х. и сънародниците му, продължили пеша в посока към
турско-българската граница като за ориентир ползвали приложение на ползван от един от
спътниците на подсъдимия моб.телефон – „Гугъл Мапс“. По този начин стигнали до
оградното съоръжение /ЕСС/, където останали да пренощуват. На следващия ден – на
15.07.2022г. подсъдимият и останалите 4-ма мароканци преодолели ЕСС като се покатерили
на дърво в близост до съоръжението и по този начин се озовали на българска територия.
Така на 15.07.2022г. подсъдимият А.Х. влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България в района на гранична пирамида № 249, находяща се в
землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово обл.Ямбол.
На територията на Република България, подсъдимият и спътниците му вървели
няколко дни и на 17.07.2022г. надвечер стигнали до мястото, което им посочил каналджията
като точката, от която ще ги вземе автомобил, който ще ги откара до гр.София. След
известно време, на мястото пристигнал лек автомобил, черен на цвят, който спрял. След
като водача му /от женски пол/, излязъл и отворил вратите на автомобила, подсъдимият А.Х.
и двама от спътниците му, се качили в този автомобил, а останалите двама сънародници на
подсъдимия се качили в друг, пристигнал на място автомобил, сив на цвят.
Автомобилът марка „Ауди А6“ с рег.№СВ 3209 НК, в който се качил подс. А.Х.
потеглил, но след известно време /около 10 минути според обясненията на подсъдимия
дадени в хода на БПкато обвиняемо лице/, около 19.40 часа на 17.07.2022г. бил спрян на
главен път II-79 /Елхово-Бругас/, по време на движението му в посока към гр.Елхово, в
района на разклона за с.Маломирово, от служители на ЗЖУ-Плевен при ГДЖСОБТ-МВР,
между които бил и разпитания по делото като свидетел АЛ. ЦВ. Ф. /на длъжност
„ст.тактически полицай“ при ЗЖУ-Плевен/. След като служителите на ЗЖУ-Плевен
извършили проверка на документите на водача на автомобила, констатирали, че същия е
българска гражданка, а тримата пътници са чужди граждани, без документи за самоличност,
представили се, че са от Мароко. Поради това св.Ф. и колегите му от автопатрула,
уведомили оперативния дежурен на ГПУ-Елхово. На място пристигнали служители на ГПУ-
Елхово, които извършили задържането и конвоирането на тримата чужди граждани, между
които бил и подс.А.Х. и на водача на автомобила, до ГПУ-Елхово.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.№860 от
2

19.07.2022г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след направена справка в ЦБС при
Министерство на правосъдието, се установи, че подсъдимият А.Х. не е осъждан.
От представените по делото от страна на участващия по делото прокурор при РП-
Ямбол справка от ГПУ – Елхово рег.№686500-1253 от 02.09.2022г. и справка изх.№КП-
3914/1/ от 05.09.2022г. на ДАБ при МС, се установява, че подсъдимият А.Х. след подаване
на молба за закрила е регистриран в Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет на 03.08.2022г., с ЛНЧ ********** с имена О.А.К. /O.A.K./ и е бил настанен в РПЦ-
Харманли, но същият самоволно е напуснал центъра и е в неизвестност от 09.08.2022г., като
няма данни лицето да е напускало територията на страната през ГКПП на Р България.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа
на събраните гласни и писмени доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на БП, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от
НПК, показанията на свидетеля АЛ. ЦВ. Ф., дадени в хода на съдебното следствие,
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите
съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието,
както и такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното
престъпление.
Показанията на разпитания свидетел Ф. се кредитират от настоящия съдебен състав
като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на
свидетеля. Показанията на св.Ф. кореспондират с останалия доказателствен материал по
делото, в т.ч. и с обясненията на самия подсъдим в частта им по начина и мястото на
задържането му от граничните власти. Възпроизведените от свидетеля факти са пряко
относими както към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното
деяние, така и към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия като пътник в
спрения за проверка л.автомобил от командированите в граничната зона по линията на
миграционния трафик служители на ЗЖУ-Плевен, между които е бил и св.Ф. и последвалото
задържане на подс.А.Х. от служители на ГПУ-Елхово.
Писмените доказателства, приложени по БП № 112/2022г. по описа на ГПУ-Елхово
/справка за съдимост на подсъдимия, Заповед за задържане на лице от 17.07.2022 г.,
Протокол за полицейски обиск на лице от 17.07.2022 година, Декларация от 18.07.2022
година/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият А.Х. /A.H./, роден на
********** година в гр.Танжер, Кралство Мароко, поданик на Кралство Мароко, без
образование, с адрес - гр.Танжер, Кралство Мароко, неосъждан, без документи за
самоличност по негови данни, с ЛНЧ ********** и с регистрация в Държавната агенция за
бежанците при Министерски съвет на 03.08.2022 година с имената О.А.К. /O.A.K./, с
деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 15.07.2022г. в
района на гранична пирамида № 249, находяща се в землището на с.Голям Дервент,
общ.Елхово обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от
Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия
А.Х. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р
Турция към Р България. Същото е осъществено като на 15.07.2022г. подсъдимият е влязъл
3

през границата на страната ни, без да е получил разрешение от надлежните органи на
властта, осъществяващи гранично - пропусквателен контрол. А.Х. не е имал необходимата
виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото
гражданство, така и с оглед на държавата, от която осъществява фактическото преминаване
на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с
деянието си, подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на
държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма,
визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в
хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че
подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от граничните
полицейски органи на главен път II-79 /Елхово-Бругас/, в района на разклона за
с.Маломирово, след като е установен като пътник, чужд гражданин, без документи за
самоличност, в хода на извършена от служители на ЗЖУ-Плевен при ГДЖСОБТ-МВР
проверка на лек автомобил марка „Ауди А6“ с рег.№СВ 3209 НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на обясненията
на подсъдимия А.Х., дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в
доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се
установи, че същият е предприел пътуването си, като е напуснал Р.Турция, където е
пребивавал 2-3 месеца, след като доброволно през месец април/май 2022г. е напуснал
родината си – Кралство Мароко поради трудния живот, липсата на работа и доходи, с
намерение да отпътува от страната ни за Кралство Испания, където да потърси работа и да се
установи. Същият не е заявявал изрично в дадените от него обяснения пред разследващия
орган в хода на БП, че е влязъл в страната ни, за да търси закрила. Предприемайки
пътуването си към Република България и ползвайки услугите на „каналджия“, подсъдимият
е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че
му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р България като държава-член на ЕС, бил
е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната
ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните
власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния
характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а
от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да
влезе на територията на Република България, от където да продължи към Кралство Испания.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лице, което влезе в страната ни, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Липсват каквито и да било доказателства, че подсъдимият е
преминал границата без съответно разрешение по причини, свързани с неговия произход,
политически убеждения или религиозни вярвания или че е бил преследван заради своите
убеждения или дейност в защита на международно признати права и свободи. Не са
направени и доказателствени искания в тази насока от подсъдимия чрез неговия служебен
защитник в хода на съдебното следствие. Не е достатъчно защитата голословно да се позове
и то едва в пледоарията си по прилагането на чл.279 ал.5 от НК, след като не е проявила
активност в хода на съдебното следствие да се съберат доказателства за наличие на
предпоставките да бъде приложена цитираната разпоредба при произнасянето на съда за
наказването на подсъдимия. Законът изисква да бъде установено наличието на посочените
обстоятелства, за да се приложи хипотезата на чл. 279, ал.5 от НК, че влизането в страната е
свързано единствено с желание, да се ползва от правото на убежище по смисъла на чл.27,
ал.2 от Конституцията на Република България, като основанието за предоставяне на закрила
- основателно опасение от преследване по причини на раса, религия, етническа
принадлежност, политически убеждения или принадлежност към определена социална
4

група, следва да е налице по отношение на конкретното лице – в случая на подсъдимия,
поданик на Кралство Мароко, а не само да се твърди. Съобразявайки се в случая с
причините, мотивирали подсъдимия А.Х. да напусне доброволно родината си – Кралство
Мароко и да влезе нелегално на територията на страната ни след 2-3 месечен престой на
територията на Р. Турция, които са от социално-икономическо естество и го определят като
икономически имигрант, въпреки подадената от него молба за закрила, като взе предвид и
обстановката в държавата по произход /липсата на безогледно насилие, характеризиращо
наличие на въоръжен конфликт/, съдът в настоящия си състав прие, че не са налице
основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК спрямо подсъдимия, тъй като
извършеното от него не попада в приложното поле на този фактически състав.
Предвид изложеното, съдът призна подсъдимият А.Х. /A.H./, поданик на Кралство
Мароко, за виновен в извършването на престъпление по чл.279 ал.1 от НК.
Причините и мотивите за извършването на деянието, съдът намери в
незачитане от страна на подсъдимия на установения в страната ни правов ред и в частност
на законовата уредба, регламентираща реда за преминаване на държавната граница, както и
в личните и икономически мотиви, принудили подсъдимия да напусне доброволно родината
си – Кралство Мароко, а впоследствие и Р.Турция, където пребивавал за период от 2-3
месеца, за да премине на територията на държава-членка на ЕС, каквото се явява Р.
България, от където да се придвижи към Кралство Испания, където желаел да се установи и
да заживее по-добре.
При определяне на вида и размера на наказанието съобразно изискването на
чл.54 от НК, съдът намира, че макар престъплението, извършено от подс.А.Х. да е против
дейността на държавни органи, то в случая осъщественото от подсъдимия престъпление по
чл.279 ал.1 от НК не се отличава с по-висока степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпления от същия вид, като се съобрази с динамиката на този
вид престъпления понастоящем в страната ни. Съдът отчете и ниската обществена опасност
на подсъдимия, който към настоящия момент не е осъждан, имал е добросъвестно
процесуално поведение в хода на БП, правейки самопризнания по предявеното му
обвинение, с което е съдействал за разкриване на обективната истина по делото. Взеха се
предвид причините и подбудите за извършване на престъплението, както и механизма на
извършването му. Посочените смекчаващи обстоятелства не биха могли обаче да бъдат
определени както като многобройни, така и като изключителни, за да се определи наказание
при условията на чл.55 от НК. При тези фактически констатации, и при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, както и с оглед изпълнение на целите на наказанието,
съобразно изискването на чл.36 от НК – да се поправи и превъзпита дееца към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и му се отнеме
възможността да върши други престъпления и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото, съдът наложи на подсъдимия А.Х.,
кумулативно предвидените наказания по чл.279 ал.1 от НК при условията на чл.54 от НК в
предвиденият в закона минимален размер, а именно: - ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода, както и наказание ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 лв.
Относно прилагането на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК: Съдът прецени, че
са налице предвидените в посочената разпоредба условия за прилагането на този вид
/условно/ осъждане спрямо подсъдимия А.Х. за деянието по чл.279 ал.1 от НК, в
извършването на което бе признат за виновен. А именно: подсъдимият А.Х. към датата на
извършване на инкриминираното престъпно деяние не е бил осъждан на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното му наказание лишаване от свобода за
срок от 3 месеца е от вида, за който е допустимо отлагането на изтърпяването му /лишаване
от свобода/ и същото е в рамките до три години. Съдът намери, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия и за постигане целите на наказанието, визирани в
5

разпоредбата на чл.36 от НК, не е необходимо наложеното на А.Х. наказание лишаване от
свобода, да бъде изтърпяно ефективно, тъй като личността му не е с висока степен на
обществена опасност. Предвид на това на основание чл.66 ал.1 от НК съдът отложи
изпълнението на наложеното на подсъдимия А.Х. наказание лишаване от свобода за срок от
3 месеца, за изпитателен срок от ТРИ години, считано от датата на влизане на присъдата
в сила.
По отношение на разноските:
По правилата на наказателния процес, на основание чл.189 ал.3 от НПК
подсъдимият А.Х. бе осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната пласт, по сметка на
РС-Елхово, направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 98.71 лева,
представляващи изплатени на свидетеля А.Ф. от бюджета на РС-Елхово пътни разноски за
явяването му в съдебно заседание, както и 5.00 лева държавна такса при издаване на
изпълнителен лист.
На основание чл.189, ал.2 от НПК съдът с присъдата си постанови направените по
делото разноски за преводач в хода на БП в размер на 30.00 лева, да останат за сметка на
органа, който ги е направил – РД”ГП”-гр.Елхово.
Воден от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/М. Кирова/

6

Номер на акта:	65
Дата:	12 септември 2022 г.
Съдия:	Мартина Иванова Кирова

Дело:	20222310200358
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 август 2022 г.

Присъда по дело №358/2022 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите