РЕШЕНИЕ  

 

№                         10.04.2017 г.            Град  Пазарджик

 

 

В       И  М  Е  Т  О        Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, ХІ граждански състав

На  петнадесети март две хиляди и седемнадесета  година

В  публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

                                                                                 Секретар:Р.Д.      

като разгледа докладваното от районен съдия Ралинова
гражданско дело   №370  по описа за   2016  година.

 

Предявен  е  иск с правно основание  чл. 124. ал. 1 от ГПК.

Депозирана е искова молба от Д.К.Д. с ЕГН ********** и Е.А.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес адв. М.С.К. ***, офис107, срещу И.А.К., ЕГН ********** и С.Д.К. с ЕГН ********** ***,в която се твърди, че ищците  били собственици на имот съставляващ поземлен имот № 448 за който е бил отреден УПИ VI- 448 в квартал 47 по действащия регулационен план от 1986г. на село Момина Клисура, общ.Белово.С този план се е предвиждало части от имота на ищците по източната граница на имота да бъдат придадени към собствения на ответника К. съседен имот, за който към онзи момент са били отредени парцели с номера IV- 450 и V- 449.Регулацията не била прилагана на място, не била приложена нито към 01.10.2001г._. /шест месеца след влизане на ЗУТ в сила/ нито и към настоящия момент. Владеели имота си така както е съществувал отпреди регулационния план от 1986г. и в съществуващите имотни граници. По отношение на придаваемите се части предвидени в плана не били сключвани сделки за прехвърляне на собственост в нотариална форма.Твърдят ищците,че съгласно императивната разпоредба на параграф 8, ал.1 във връзка с параграф 6 ал.2 от ДР на Закона за устройство на територията отчуждителното действие на влезлия в сила, но неприложен дворищно регулационен план се прекратявало.Като собственици на имота през 2015г., ищците на осн. пар 8, ал.1 от ДР ЗУТ, чл.110,ал.1т.1 и чл.124. ал.2 от ЗУТ внесли в община Белово искане вх.№ УТЕ-283/09.04.2015г. за изработване на проект за частично изменение на ПУП- ПРЗ на УПИ VI- 448 в квартал 47 по плана на село Момина Клисура, общ.Белово като вътрешните регулационни линии с УПИ IV- 450 и УПИ V- 449 в квартал 47 /на ответника/да  се променят по имотните граници. По това искане със Заповед № 88 от 15.04.2015г. било  допуснато изготвяне на проекта.Твърди се, че проекта за ПУП бил депозиран в общината за одобрение в определения 60 дневен срок и с Протокол №3 и решение №3 от 07.07.2015г. експертен съвет при община Белово бил разгледал молба с           вх. № УТЕ- 457 от 29.05.2015г. от Д. и Е. Добреви.Във връзка с постъпило в Община Белово възражение вх. № УТЕ 516 от 15.06.2015г. от ответника И.А.К. срещу проекта за частично изменение на ПУП ПРЗ на УПИ VI- 448, УПИ IV- 450 и УПИ V- 449 в квартал 47 същият демонстрирал, че оспорва правото им на собственост върху имота в неговите реални граници и по конкретно относно придаваемите части предвиждани от регулационния план на селото, поради което процедурата по одобряване на заявения ПУП ПРЗ била прекратена.Едновременно с това възпрепятствал административното установяване на граници по реално съществуващата имотна линия.Налице било  наличие на правен интерес за воденето на гражданско дело срещу ответниците с предмет: съда да приеме за установено в полза на ищците, че отчуждителното действие на влезлия в сила, но не приложен на терен дворищно регулационен план от 1986г. на село Момина Клисура е прекратено предвид разпоредбите на параграф 8, ал.1 във връзка с параграф 6 ал.2 от допълнителните разпоредби на ЗУТ и че правото им на собственост се разпростира върху целият имот представляващ УПИ IV-448 в квартал 47 по плана на с. Момина Клисура по съществуващите имотни граници.

Във връзка с изложеното се моли съдът, да  приеме за установено по отношение на ответниците, че Д.К.Д. и Е.А.Д. са собственици на имот съставляващ ПИ №448 съществуващ в граници съответстващи на имотните граници при условията на неприложена регулация предвидена с регулационния план на с. Момина Клисура, общ. Белово от 1986г. С молба от 25.01.2017 година ищците уточняват,че желаят съда да приеме за установено спрямо ответниците,че са собственици по имотни граници на УПИ IV-448 в квартал 47 по плана на с. Момина Клисура с площ по графични данни от 925 кв.м.,включващо и придаваемо място с площ от около 45 кв.м. по източната граница на имота съседен на ответниците.

В едномесечният срок за отговор ответниците  чрез адв.П.К. са депозирали писмен отговор, като заявяват, че са собственици на УПИ IV-450 в кв.47 по плана на с.Момина Клисура, общ.Белово, обл. Пазарджик по силата на покупко-продажба съгласно нот.акт №184, том III, н.д. 1430/1987г. по описа на нотариус при ПРС,като покупко-продажбата е станала по време на брака, от което се пораждала съсобствеността в имота.

Оспорва се предявеният от ищеца иск, като неоснователен по следните съображения:към момента на закупуване на имота е действал ЗРП на село Момина Клисура одобрен със заповед №1218/1986г. В нотариалният акт не били посочени неуредени регулационни отношения, поради което считат, че още към момента на закупуване на имота, регулацията е била приложена.Твърденията на ищците, че „владеят имота си както преди регулационния план от 1986г." не отговаряло на истината. Още от момента на закупуване на имота владеели имота си съгласно регулационните предвиждания и граници по действащия регулационен план на с. Момина Клисура одобрен със Заповед №1218/1986г., включително и придаваемото място от имота на ищците, което ищците твърдели че владеят.Твърди се,че след закупуването на имота през 1990г., ищецът  заедно с баща му-А. Димитров К., бивш жител ***, изградили навес по цялата западна регулационна линия на имота им, включваща и придаваемото място от имота на ищците. Този навес бил по цялата дължина на жилищната им сграда, разделен бил на две части, като в едната част съхранявали дърва за огрев и подпалки, а в другата въглища за огрев.През 1996г. изградили заедно със съседа си по северната граница на имота, а именно собственика на УПИ III-451, подпорна стена поради денивелацията на двата имота, и ограда над нея с циментови колове и метална мрежа. Тази подпорна стена, както и металната ограда били изградени по северната граница на имота им до точката на пресичане със западната регулационна линия на имота им, включваща и придаваемото място на ищците, и граничеща с началото на УПИ VI- 448 собственост на ищците.В тези граници, в които бил изграден навеса от западната страна на имота и подпорната стена и оградата от северната страна на имота се владеел още от закупуването му през 1987г., така и през 1996г. и до настоящия момент.Твърди се, че  през 2014г. ищците заедно със собственика на УПИ II-451 изградили останалата част от подпорната стена, заедно с оградата до края на имота на ищците.През 1997 година изградили навес за съхраняване на инструменти/евентуално кочина за отглеждане на прасе, като тази постройка била изградена по северо-западната граница на имота по регулационната линия на имота им, включваща и придаваемото място, и граничела с имота на ищците.На тази граница не били изградили плътна ограда, само защото до 2014г. били в добри отношения с ищците и оставените от тях между описаните постройки пътеки били запазени с оглед по-лесното преминаване от имота на ищците до техния имот и обратно,тъй като контактували ежедневно.Твърди се,че през 2014г. отношенията им се влошили, ищците отправили закани, че ще унищожат изградените навеси, описани по-горе. Твърдят още,че тези изградени навеси, заедно със съхраняваните в тях дърва и въглища за огрев, както и навеса за съхранение на инструменти, изградени от ищците на западната регулационна граница на имота  включваща и придаваемото от имота на ищците място/ ответниците владеели  и до настоящия момент. Това бил и мотивът да подадат възражение вх. №УТЕ-516/15.06.2015г. срещу проекта за частично изменение на ПУП ПРЗ на УПИ VI-448, УПИ IV-450 и УПИ V-440, в кв.48 по плана на с. Момина Клисура, общ.Белово.Към възражението било приложено и издаденото от Община Белово удостоверение изх. №УТ- 690/25.07.2014г.Считат предявеният иск за допустим, но неоснователен, тъй като регулацията била приложена на място,поради което не можели да се приложат императивните разпоредби на параграф 8 във връзка с параграф 6, ал. 2 от ДР на ЗУТ.

Моли се съдът  да отхвърли иска изцяло, като неоснователен и недоказан, ведно с присъждане на разноски.

          Районният  съд, като се запозна с твърденията и исканията изложени в исковата молба и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства,поотделно и в съвкупност,при съблюдаване  на  разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От представеното удостоверение за описание на имота от община Белово и нот.акт №148 /1.04.1964 година и нот.акт №181/1975г. ,се установява,че ищците са собственици на УПИ VІ-448 в кв.47 по действащия план на с.Момина Клисура,с площ от 918 кв.м. по графични данни и 750 кв.м. според нотариален акт №181/1975г.

По делото е представена копие на адм.преписка за частични изменение на ПУП касаещ вътрешните регулационни граници между имота на ищците и ответниците и заповед №582/05.11.2014 година на кмета на община Белово.

Ответниците са представили нот.акт №184 от 29.07.1987 година  легитимиращ ги като собственици на съседния парцел ІV-450 в св.47 по плана на село Момина Клисура с площ от 314 кв.м.Представено е и възражение депозирано от ответниците във връзка с административната процедура по изменение на ПУП инициирана от ищците,в което те изтъкват,че са закупили урегулиран имот през 1987 година и регулацията била приложена по силата на плана от 1968 година.

По делото са разпитани свидетели.Свидетелят В. В. установява,че ищците и ответниците били в прекрасни отношения служели за пример на цялото село,тъй като Е. и И. били брат и сестра,установява,че между двата имота никога не е имало граница и хората от селото минавали през дворните им места,тъй като нямало друг път.Установява,че след закупуване на имота И.К. заедно със своя баща изградили дървен навес по цялата дължина на къщата,разделен на две,в едната част си слагали дървата,а от другата въглищата.Установява,че по късно изградили и подпорна стена,но от закупуване на имота до сега нямало промяна в ползването на имотите.

Разпитаният св.Д. В. също съсед на страните в производството установява,че имали чудесни отношения страните и между двата имота никога не било имало ограда,цялото село минавало оттам,тъй като улицата граничела с планинска част обрасла с храсти,кална и непочистена и затова всички минавали през двете места.Спорове между тях за ползването на имота не било имало до преди 2-3 години когато И.К. закупил празно място под неговия имот.

За изясняване на фактическата страна от спора по делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза,не оспорена от страните,която съдът изцяло кредитира.От експертизата се установява,че за поземлен имот №448 с площ от 925м.кв. е отреден УПИ VІ-448 с площ от 918м.кв. в кв.47 по ПУП на с.Момина Клисура, сега действащ и одобрен със Заповед №1218 от 1986г. с определен начин на трайно ползване – дворно място в урбанизирана територия, свободно стоящо за ниско застрояване, собственост на ищците.В дворното място е изградена сграда от основното застрояване с жилищно предназначение и сграда от допълващото застрояване с обслужващо предназначение.

За поземлен имот №450  бил отреден УПИ-ІV-450 с урегулирана площ от 314м.кв. в кв.47 по ПУП село Момина Клисура с начин на трайно ползване - дворно място в урбанизирана територия, свободностоящо за ниско застрояване, собственост на ответниците.   В дворното място е изградена сграда от основното застрояване с жилищно предназначение и сгради от допълващото застрояване с обслужващо предназначение.

От заключението на вещото лице се установява,че двата имота са съседни, като плана е създал регулационни отношения между тях и предвиждал за урегулирането на УПИ-ІV-450 да се придаде площ 29 м.кв. с размери 1,98/14,65м.л. от поземлен имот №448.На място между двата имота нямало материализирана граница, а в придаваемото място били изградени сгради от допълващото застрояване с обслужващо предназначение към имота на ответниците, както следва:1.Навес до една оградна стена от дървена конструкция, покрит с гумени керемиди с размери в план от 8,60/1,97м.л., hсв. = 2,46м.л.Същият бил долепен до жилищната сграда на ответниците от запад и разделен на две за съхранение на отоплителни материали-въглища и дърва и 2.Стопанска сграда с бетонови стени и навес над нея от дървена конструкция с размери от 1,47/1,88м.л., hсв. = 1,90м.л., разположен на 1,35м.л.от навеса по т.А/ , на северозападната дворищно регулационна линия, към съседни        УПИ-ІІ- 451 и УПИ-VІ-448.Същият се обслужва с входа от имота на ответниците.

От заключението се установява, че северната странична дворищно регулационна граница на УПИ-VІ-448 и УПИ-ІV-450 е материализирана на терена от бетонова подпорна стена и над нея е поставена оградна мрежа, замонолитена на метални тръби с височина до 1,50м.л. Бетоновата основа е изпълнена на два етапа : първи етап с дължина от 31м.л. и втори етап с дължина от 22 м.л. Границата между двата етапа съвпадала с тази, отразена като регулационна линия.

В заключение вещото лице не е открило към момента на проверката към 01.10.2001г. отчуждителна преписка за уреждане на регулационните отношения, създадени от действащия план между УПИ-VІ-448 и УПИ-ІV-450 в кв.47 по прилагане на регулацията.На терена между двата имота нямало материализирана граница, а за такава служела външната ограждаща стена от запад на навеса и стопанската сграда, изградени в придаваемото място.

            При така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Съдът намира, че предявеният иск по чл.124 от ГПК, е допустим,тъй като от изложените в исковата молба обстоятелства е видно,че е налице правен интерес за ищците да установят  правото си на собственост.Искът е и основателен.

Фактическият състав на разпоредбата - §8 ал.1 от ПР на ЗУТ-след изм. с ДВ, бр.61 от 2007г. обхваща ДРП за съсобствени парцели и придаваеми места.Собствениците на поземлени имоти по ал.1 от §8 разполагат с възможностите, установени в ал.2 от същата разпоредба. С нормата на §8 ал.1 ПР на ЗУТ преди изменението бе уредена формална процедура по прекратяване на отчуждителното действие, по искане на заинтересованите собственици - достатъчно е било да има искане само от собственика на единия имот и при наличие на предпоставките на §8 ал.1 ПР на ЗУТ, общинската администрация е дължала служебно да извърши исканата промяна по съществуващата имотна граница.Изменението на вътрешната регулационна линия по изменената разпоредба изключваше съгласието на собственик на другия имот, начинът за администриране бе указан от закона /в тази насока Решение № 6832 от 03.07.2003г. на ВАС по адм.д.№ 4142 от 2003г. ІІ о..: “Само по себе си, това е едно ново и специално основание за изменение на устройствения план в регулационната му част, различно от основанията по чл. 134 от ЗУТ, които визират други хипотези.”/.Интереси биха били засегнати само ако новата вътрешна регулационна граница не е прокарана по съществуващата имотна граница или ако се оспорва мястото на последната, т.е. ако има спор за материално право.

В случая ищците са депозирали заявление за изменение на плана по реда на §8 ПР ЗУТ след изм. с ДВ, бр.61 от 2007г.

Дворищната регулация има отчуждително действие само по отношение собствеността на предадени към парцела имоти, но не въобще към собствеността на парцела. Собственик на парцела е собственикът на имота, за който той се отрежда, тъй като собствеността на ДРП произтича от тази върху имота, за който е отреден. По силата на чл.110 ЗТСУ /отм./ придадените по ДРП места се считаха отчуждени с влизане в сила на този план, но след изтичане на срока по §6 ал.4 ПР ЗУТ това отчуждително действие се отменя, ако собственикът на приемащия имот не е подал молба за приложение на плана.Следователно, собствеността върху придаденото място се възстановява по силата на законовата норма и това е основанието по § 8 ал.1 ЗУТ за иницииране изменението на ПУП - и регулиране на поземлените имоти по кадастралните им граници. Предпоставка за отпадане на отчуждителното действие е единствено неплащане на сумите, дължими за изравняване на частите в съсобствени парцели и/или за придаваемите се части - §8 ал.1 ЗУТ, а не приложена ли е регулацията като условие за изменението й според разграниченията по чл.33 във вр. с чл.32 ЗТСУ /отм./, отчитаща заемането им.

В настоящият случай безспорно се установи от СТЕ,че отчуждителна преписка няма,съответно няма и плащане на суми от ответниците на ищците за предвиденото придаваемо място,след като не са уредени сметките по регулация, отчуждителното действие на плана е прекратено по силата на ал.1 на §8, което е основание за изменение на дворищнорегулационния план по ал.4 във връзка с ал.2, т.3 на §8 от ПР ЗУТ/каквото искане са отправили ищците към кмета на община Белово/.

 Съгласно пар.6 ал.2 от ПР на ЗУТ/ ДВ бр.1 от 2.01.2001г. в сила от 31.03.2001г. / действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашният ред /това е редът по ЗТСУ, идентичен с реда по ЗПИНМ/ в шестмесечен срок от деня на влизане на закона в сила.Според пар.8 ал.1 от ПР на ЗУТ, след изтичането на срока отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени  дворищно-регулационни планове, се прекратява.По делото е безспорно установено,че ответниците в указаният срок не са предприели процедурата по пар.6 ал.2 от ПР на ЗУТ, поради което и към 30.09.2001г. отчуждителното действие на плана от             1986 година/сега действащ/ досежно процесният имот, представлявал придаваемо място към имота на ответниците е прекратено.

В този смисъл е и даденото разрешение и в ТР№3/28.03.2011г. на ВКС.С разпоредбите на пар.6 и пар.8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила,но неприложени дворищно-регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се продължава само временно – до изтичане на сроковете по пар.6 ал.2 и 4, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона, без да е необходимо провеждането на административна процедура по пар.8 ал.1 изр.2 от ПР на ЗУТ /сега пар.8 ал.2 от ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложеният дворищнорегулационен план. С изтичането на сроковете по пар.6 ал.2 и 4 правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота за който е бил отреден дворищнорегулационният парцел, а придаваемите места се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.

В този смисъл предявеният иск е основателен,доколкото ищците искат да се установи,че са собственици на 925 кв.м.,а според заключението на вещото лице това е площта при неприложената регулация.Без значение за основателността е,че ищците с допълнителна молба са посочили размера на придаваемото място с площ от около 45 кв.м.,а вещото лице е посочило 29 кв.м. това би имало значение по основателността на претенцията ако се касаеше за ревандикация по чл.108 от ЗС.

По изложените съображения искът следва да се уважи като се приеме за установено,че ищците са собственици на УПИ IV-448 в квартал 47 по плана на с. Момина Клисура с площ по графични данни от 925 кв.м.

При тези изводи на съда на основание чл.78 ал.1 от ГПК,следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищците сторените разноски съобразно списък по чл.80 от ГПК в размер на 390 лева от които ДТ-30 лева,депозит за в.л. -100 лева и адв. хонорар -250 лева,ДТ вписване на исковата молба-10 лева.

              Мотивиран    от горното Пазарджишки районен съд,  

 

Р     Е     Ш     И  :

 

          По иска на Д.К.Д. с ЕГН ********** и Е.А.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес адв. М.С.К. ***, офис107,срещу И.А.К., ЕГН ********** и С.Д.К. с ЕГН ********** ***,ПРИЕМА за УСТАНОВЕНО,по отношение на ответниците И.А.К., ЕГН ********** и С.Д.К. с ЕГН **********, че ищците Д.К.Д. с ЕГН ********** и Е.А.Д. с ЕГН **********,са собственици на поземлен имот №448 за който е отреден УПИ VІ-448 в квартал 47 по плана на с.Момина Клисура с площ по графични данни от 925 кв.м.

ОСЪЖДА И.А.К., ЕГН ********** и С.Д.К. с ЕГН ********** ***, да заплатят на Д.К.Д. с ЕГН ********** и Е.А.Д. с ЕГН ********** със съдебен адрес адв. М.С.К. ***, офис107,разноски в размер на 390 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия Окръжен съд,  с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: