Р Е Ш Е Н И Е № .........
гр. Плевен, 11.
05., 2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД търговско отделение,
на двадесет и пети април, ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година,
в публично заседание ,в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
СЕКРЕТАР:
Велислава Трифонова
като разгледа докладваното от съдията МЪЛЧИНИКОЛОВА
ТД № 222 по описа за 2017 година , за да се произнесе взе
предвид следното
Обективно и субективно съединени
искове, предявени от А.Й.К., гр. С. Г.С.„ № ** -временен
синдик на „***“ АД гр. Д. М., ЕИК *******/ в производство по несъстоят по т.д. 22/2017 г. на Пл.ОС/, чрез адвокат Л.И.
***, съдебен адрес:***, офис 7 , против:
- „А.- Б. ****” ЕООД с. Б., Община Г. представлявано от П. С.С., с ЕИК ******,
представлявана от П. С.С. и - ’’ ***” АД
гр. Д.М., промишлена зона с ЕИК ****.
Моли съда да постанови решение, с което да обяви за
недействителна по
отношение на кредиторите на „***” АД сделките, извършени с фактура №
25368/20.12.2016 по отношение на 1 бр. ГАЗОКАР l,5t/3.3 m за сумата от 2 500
лв. без ДДС и два броя ЕЛЕКТРОКАРИ.
Като последица от уважаването
на първия иск, се иска осъждане на „ А.
- Б.**” ЕООД да предаде на ищеца, в полза на масата на несъстоятелността,
собствеността и владението по отношение на един ГАЗОКАР. Алтернативно , в
случай, че процесиите движими вещи са отчуждени преди налагането на допуснатата
обезпечителна мярка „ запор” или липсват и не бъдат предадени на ищеца, се иска
осъждането на „ ***“ ЕООД, да заплати в полза на масата на несъстоятелността
на „***” АД пазарната им стойност към
датата на сключването на недействителните сделки - 20. 12. 2016 г. — за 1 бр., ГАЗОКАР за 45 000 лв. и за 2 бр. ЕЛЕКТРОКАРИ — по 1000
лв. всеки един от тях, ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА от предявяване датата на плащането.
Иска се присъждане на направените
деловодни разноски ,както и присъждане на разноските в размер
на 1091лв, направени от ищеца по ч.т.д. 198/2017 г. на Плевенския
окръжен съд, по което е допуснато обезпечение на иска чрез налагане на „запор”
по отношение на един бр. газокар и два бр. електрокари.
Твърденията на страните:
Твърди се
от ищеца ,че с решение № 111/27.06.2017 г., постановено по т.д.22/2017г.,
Плевенският окръжен съд е открил производство по несъстоятелност по отношение на „***” АД гр. Долна Митрополия, в
което ищецът е назначен за синдик.
Сочи се също в исковата молба /ИМ/, че с договор-фактура № 25368/20.12.2016 г.
ответникът„ ***” АД се е разпоредил,
като е продал на „ ***” ООД с. Б., товарна техника - 1 бр. ГАЗОКАР 1,5t /3.3 m
за сумата от 2 500 без ДДС и 2 бр. електрокари за сумата 416.66 лева без
ДДС , за всеки един от тях. С тази сделка ищецът счита че продавачът –
ответникът „З.“ АД е увредил кредиторите си ,като се е разпоредил със своя
собствена вещ и по този начин е намалил имуществото си, което е могло да
послужи за удовлетворяване на кредиторите му.
Твърди се също така в ИМ, че освен това,
посоченото имущество е продадено значително под пазарната му стойност. Сочи се
също така ,че прехвърлителната сделка ответникът „***“ АД е извършил при
наличието на много негови задължения в значителен размер, в резултат на което
се е лишил от собствени движими вещи, която възмездна сделка, съгласно
константната съдебна практика винаги уврежда кредиторите.
Твърди се
също така, че към датата на посочената
сделка, част от задълженията на „***“ АД са били и все още са обезпечени с
договорни ипотеки по отношение на недвижими имоти, собственост на продавача, а и
на същата дата , същите две страни по
сделката са сключили и сделка с недвижим имот- Нот. акт № 16 том ІV ,рег.№ 5772
от 20.1.2016 г. на нотариус П.Х., както и поредица от сделки с друго движимо
имущество, собственост на втория ответник , а именно: пет бр. МПС,
селскостопанска техника- фадрома; резервоар за съхранение на олио, които също са извършени при цена
,далеч по- ниска от пазарната към
момента на сделките.
Към исковата молба са приложени като
писмени доказателства, следните документи: преписи от: решение № 111/27.06.2017 г., на Плевенския
окръжен съд; Списък на приетите вземания; Договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите от
20.12.2016 г., рег.№ 579 на Нот. Х., рег.№ 377 на НК; Нотариален акт № 16 том
IV, нот.д.402 от 20. 12.2016г. на нотариус П.Х.;Фактура №25367/20.12.2017г.,
Фактура№25368/20.12.2016г. и Д 25365/20.12.2016 г.; Удостоверение №
4754/15.11.2017 год./извлечение/ издадено от Агенция по вписванията, имотен
регистър-Плевен.
В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК от
ответника „***“ ЕООД е постъпил отговор на ИМ, чрез пълномощника му – адвокат С.П.,***.
С
отговора ответникът е взел становище по допустимостта и основателността на
предявените искове. Счита ,че предявените искове са недопустими и
неоснователни. Излага доводи че исковете по чл.135 от ЗЗД, чл.647 от ТЗ и
чл.108 от ЗС са самостоятелни искове и не могат да се завеждат едновременно. По иска с правно основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД, с отговора на исковата молба се възразява ,че в конкретния случай са
касае за възмездна сделка, по която са престирани парични средства, и по която
страна е трето добросъвестно лице “***“ЕООД , което дружество по никакъв начин
не е знаело, че се увреждат кредиторите на „***“АД. Твърди се с отговора ,че не е налице и
хипотезата на чл. 135 ал.2 от ЗЗД, че
знанието се предполага до доказване на противното, тъй като страните по
сделките не са свързани лица.
Относно
иска по чл. 647 от ТЗ с отговора на исковата молба се възразява ,че в случая не са налице предвидените в
тази норма кумулативно дадени
предпоставки, защото датата на неплатежоспособността на „***“АД(н) е 30.01.2017
год., а сделките с имущество на дружеството са от 20.12.2016 год. Освен това,
според този ответник, цената на
сделката, съответства на състоянието на вещите към деня на тяхната продажба и е
ощетено тяхното похабяване и вътрешно и външно състояние. Относно предявения
иск по чл. 108 от ЗС, с отговора ответникът изразява становище, че този иск е
недопустим към настоящия момент,а ако се
приеме за разглеждане то същия е изцяло неоснователен.
Вторият ответник „***“АД не е подал
отговор на исковата молба.
В срока по чл. 372,ал.1 от ГПК от ищеца
е подадена допълнителна искова молба /ДИМ/.
С ДИМ
ищецът е направил пояснение на ИМ, като
е уточнил ,че поддържа и предявения под формата на евентуалност иск с правно
основание чл.135 ЗДД, с твърдение, че при хипотезата на този иск е достатъчно
да е налице увреждане, но не е необходимо то да е съществено.
Сочи се в ДИМ, че разликата в цените не е
определящ елемент на увреждащата сделка, каквато е константата съдебна практика, тъй като винаги
, когато длъжникът се разпорежда със свое имущество срещу парична престация,
налице е увреждане на кредиторите, защото паричната престация лесно може да се
укрие, както това е сторено в случая.
Поддържа
се предявеният обусловен иск вр.с чл. 108 от ЗС, чието уважаване зависи от
изхода на делото по главния иск (по чл. 647 от ТЗ), съответно, ако бъде уважен иска по чл. 135 ЗЗД,предявен
при условията на евентуалност.
Допълва
се от ищеца ,че и двете страни по сделката към датата на сключването й са
знаели, че „ ***” АД има задължения по банкови кредити и по търговски сделки.
Това според ищеца е се установява от обстоятелството ,че на същата дата, между
същите страни е изповядана и сделка за покупко-продажба на недвижим имот и
купувачът е бил запознат за вписаните обезпечителни мерки и договорни ипотеки
върху останалата недвижима собственост на длъжника.
С
допълнителната искова молба се поддържа ,че при условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск за заплащане левовата равностойност съобразно пазарната
цена към деня на извършване на сделката -20.12.2016 г. на движимата вещ -
газокар, който не е във видение на синдика - предмет на сделката ,при условия
,че се окаже ,че вещта липсва или са погинали преди предаването й.
В срока по чл. 373,ал.1 от ГПК, от
първия ответник е постъпил допълнителен отговор.
С
допълнителния отговор се поддържат всички направени с отговора на ИМ възражения
по допустимостта и основателността на предявените искове.
В открито
съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си адв.Л.И. поддържа предявените
искове, моли да бъдат уважени, като претендира заплащане на направените
разноски, включително и тези от обезпечителното производство, за което
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът е
конституирал в производството като ищец А.Г. К.– назначен за постоянен синдик
на ответника „ З.“ АД /н/, съгласно влязлото в сила Определение № 340/
30.03.2018г на ОС- Плевен по т.д. № 22/ 2017г.
Ответникът
„***“ ЕООД,чрез пълномощника си адв. С.П. пледира за отхвърляне на предявените
искове като неоснователни. Иска присъждане на разноските в това производство
,за което представя списък.
Предявени са обективно съединени при условията
на евентуалност следните искове:
Главен иск с правно основание по чл.
649,ал.1 вр. с чл. 647, ал.1,т.3 от ТЗ и съединен при условията
на евентуалност
иск с правно основание по чл.
649,ал.1, вр. с чл. 135 ,ал.1 от ЗЗД, като се твърди, че при сключването на
сделката, купувачът е знаел за увреждането на кредиторите.
Обусловен иск с основание по чл. 649,ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 108 от ЗС за попълване масата на несъстоятелността, предявен срещу ответника
„ ***“ ЕООД, като се иска връщане на собствеността и предаване владението върху
продадената вещ - ГАЗОКАР 1,5t /3.3 m, в
масата на несъстоятелността на „***„АД / в п-во по несъстоятелност/ - гр.Долна
Митрополия. Този иск е съединен
алтернативно с иск, за заплащане на пазарната равностойност на вещта –
45 000 лв. към датата на сделката- 20.12.2016 г., ако същата липсва ,ведно
със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до датата на
плащането.
Съдът е
изготвил проект за доклад по делото, който е обявен на страните и е приет за
окончателен, поради липса на постъпили възражения.
С доклада
съдът е изразил становище ,че всички обективно съединени при условията на
евентуалност искове са допустими, тъй като са предявени в срока по чл. 649, ал.1
от ТЗ.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства съдът прие за установено:
Не се спори, че с Решение № 111/ 27.06.2017г.,
постановено по т.д. № 22/ 2017г, по описа на Окръжния съд Плевен, ответникът „З.“
АД, ЕИК *******е обявен в неплатежоспособност с начална дата 30.01.2017 г.;
открито е производство по несъстоятелност, постановена и обща забрана и запор
върху имуществото на длъжника, назначен е временен синдик ,насрочено първо
събрание на кредиторите.
Безспорно
е също така между страните, че с договор, обективиран във Фактура № 25368/20.12.2016 г. ,ответникът„ ***”
АД се е разпоредил с със свои
движими вещи – трайни активи, като е продал на „ ***” ООД с. Б., товарна
техника - 1 бр. ГАЗОКАР 1,5t /3.3 m за сумата от 2 500 без ДДС и два електрокара за сумата по 416.66 лева без ДДС , за всеки един от
тях, видно от представената с ИМ и приета като писмено доказателство фактура(л.10)
. Също така не се спори между страните, че газокарът, предмет на продажбата от
20.12.2016г е във владение на ответника „***“ ЕООД, а двата електрокара –
предмет на същата продажба са във владение на ищеца.
Съдът е
назначил съдебно-техническа експертиза, заключението на което не е оспорено от
страните и се приема от съда като компетентно и обосновано на данните по
делото. Вещото лице инж. В.И. дава заключение,че средно претеглената пазарна
стойност на газокар 1.5т/ 3.3м. към датата на отчуждителната сделка 20.12.2016г
е била 13 888 лева с ДДС.
По
отношение на двата електрокара, които са технически неизправни и с липсващи
части, възли и агрегати, вещото лице дава заключение ,че средно претеглената пазарна
стойност е общо 1 456 лева с ДДС или по 728 лв. с ДДС за всеки електрокар.
При определяне на пазарната стойност, вещото лице е използвало два частични
методи за оценка на кари: по метода на пазарните аналози и по метода на ликвидационната стойност.
При такава фактическа обстановка съдът
намира следното от правна страна:
По иска с правно основание по чл.
647,ал.1,т.3 от ТЗ.
Съгласно закона – чл. 647, ал.1, т. 3 ТЗ възмездна сделка, при
която даденото значително надхвърля по стойност полученото, извършена в
двугодишен срок преди молбата за обявяване в несъстоятелност, но не по – рано
от датата на неплатежоспособността може да бъде обявена за нищожна по отношение
кредиторите на несъстоятелността. В случая договорът за продажба на процесните
движими вещи е сключен на 20.12.2016 г.
в двугодишния срок преди подаване на молбата за откриване производство
по несъстоятелност , но преди началната дата на неплатежоспособност 30.01.2017г.
С оглед
така установените обстоятелства е видно ,че липсва един от кумулативно дадените
елементи от фактическия състав на иска по чл.647,ал.1,т.3 от ТЗ, а именно
възмездната сделка да е извършена не по рано от датата на
неплатежоспособността. При това положение така предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде
отхвърлен, поради което съдът следва да
разгледа евентуално предявения иск , с правно основание по чл. 649,ал.1,вр. с
чл. 135 , ал.1 от ЗЗД.
По евентуално предявения иск с основание
по чл. 649,ал.1,вр. с чл.135,ал.1 от ЗЗД:
По
предявения иск с правна квалификация чл. 135 ЗЗД в доказателствена тежест на
ищцата е да установи, че е налице сключен възмезден договор между длъжника
"***“ АД и третото лице „***“ ЕООД; качеството си на кредитор спрямо
длъжника, увреждането кредиторите на несъстоятелността като резултат от
възмездната сделка; знание у длъжника, че уврежда кредитора и знание на третото
лице за увреждането на кредитора.
В
настоящото производство съдът не изследва отношенията, легитимиращи ищеца като
кредитор, тъй като синдикът е процесуален субституент на кредиторите на
несъстоятелността, а изхожда от
положението, че вземанията им
съществуват , с оглед безспорно установеното обстоятелство, че
ответникът „***“ АД е производство по
несъстоятелност по т.д. № 22/ 2017г на ОС- Плевен.
В случая по делото е безспорно установено, че
по отношение на ответник „***“ АД с Решение от 27.06.2017г. постановено по т.д.
№ 22/ 2017г на ОС- Плевен е открито производство по несъстоятелност, с начална
дата на неплатежоспособност 30.01.2017г. Съдът по несъстоятелността е одобрил списъка на кредиторите с приети
вземания в производството по несъстоятелност на "***“ АД, като предявени в
срока по чл. 685, ал.1 от ТЗ.
От
служебната справка в ТР се установи ,че
с Решение от 18.04.2018г съдът по несъстоятелността е ОБЯВЯВИЛ на
основание чл.710 вр. чл.711 от ТЗ В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „***“АД с ЕИК***;
ПОСТАНОВЯВА прекратяване на дейността на предприятието на „***“АД с ЕИК***;
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „***“АД с ЕИК***;
ПРЕКРАТЯВА правомощията на органите на „***“АД с ЕИК***; ЛИШАВА и управителните
органи на „***“АД с ЕИК*** от правото да
управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на
несъстоятелността; ПОСТАНОВЯВА започване на осребряване на имуществото на „***“АД
с ЕИК*** , включено в масата на несъстоятелността и разпределение на
осребреното имущество.
Видно съдържанието на приетите като писмени
доказателства по делото : Покана за доброволно изпълнение от 16.01.2017г, ,
уведомление по чл.60,ал.2 от ЗКИ, изх.№ 41000339/ 30.01.2017г. от кредитора ***„
АД, Нот. покана рег. № 303/ 24.02.2017г – акт на Нотариус Г.Б., рег. № 360 на
НК(л. 53-55), се установява че, към
датата на сключване сделката за продажба на процесните движими вещи – газокар и
два електрокара, задълженията на
несъстоятелният длъжник „***“ АД произтичащи от договори за банкови кредити, са
възникнали преди датата на сделката 20.12.2016г и с изискуемост настъпила далеч
преди тази дата.
Съгласно
установената практика на Върховния касационен съд( Решение 50/12.11.2013г по
т.д. № 731/ 2016 на ВКС, ІV т.о.,; Реш.49/ 12.11.2013гпо т.д. № 422/12 на ВКС ,
І т.о; Реш. № 639 от 06.10.2010 г. по
гр. д. № 754/2009 г. IV г. о. ВКС), всяко отчуждаване на имущество на длъжника
намалява възможностите за удовлетворение на кредитора. Увреждането на
кредиторите като елемент от фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД е от
категорията на обективните предпоставки и предполага, че чрез извършеното
правно действие се затруднява възможността на кредитора да се удовлетвори от
имуществото на длъжника. Увреждането на кредиторите може да намери израз в трансформирането на
имуществото в паричен еквивалент, или обременяване на имуществото чрез ипотека
и др.
Съобразно константната съдебна практика при
всички случаи на отчуждаване на имущество е налице увреждане предвид реалната
възможността към момента на реализиране на принудителното изпълнение паричните
средства да не са налични.
Фактът на
разпореждане с конкретно имущество е безспорно установен с извършената в полза
на ответника „***“ЕООД продажба на един газокар и два електрокара за общо 2500
лева без ДДс.
Към
датата на сключване на атакуваната сделка, безспорно длъжникът е знаел за
съществуването на негови задължения към кредиторите на несъстоятелността, което
се установява от съдържанието на нотариалната покана от ***АД , поканата за
доброволно изпълнение и удостоверението от АП за вписани договорни ипотеки, обезпечаващи
вземанията на банката по няколко договора за кредит, отпуснати на „***“ АД в
периода 2008 – 2012г. , без значение е дали тези задължения са били изискуеми
или не, поради което следва да се
приеме, че длъжникът е съзнавал увреждането на кредиторите си чрез
разпоредителните действия със свое имущество в полза на втория ответник“***“
ЕООД с. Б..
Независимо от факта, че по делото не са представени доказателства, че в
имуществената сфера на първия ответник са постъпили паричните средства,
договорени като цена по сделката, съдът приема, че сключената между ответниците
сделка е възмездна. В случая е налице хипотезата на чл. 135, ал.1, изречение
второ от ЗЗД,като в тежест на ищеца е да установи не само знание на длъжника,
но и знание на съдоговорителя му за увреждащото кредитора действие.
Знанието като елемент от фактическия състав на
отменителния иск се отнася до това, че в резултат на тази възмездна сделка
имуществената сфера на продавача, представляваща съгласно чл. 133 ЗЗД общо
обезпечение на неговите кредитори, е претърпяла негативни промени, водещи до намаляване
възможността на ищеца като кредитор да получи удовлетворение на вземането си в
същия обем, в който е могъл преди разпоредителната сделка.
Знанието на ответника „***“ ЕООД за сериозната
задлъжнялост на „***„ АД и съответно, за увреждането на кредиторите се установява от събраните по делото косвени доказателства,
обсъдени в тяхната съвкупност. За
наличие на знание е достатъчно приобретателят по транслативната сделка да е
съзнавал, че в резултат на сделката съществува възможност да се възпрепятства
кредиторът да се удовлетвори от стойността на вещите, предмет на
разпоредителната сделка.
Доказването на това знание може да е чрез
преки доказателства, но предвид неговия субективен характер ищецът много рядко
разполага с преки доказателства за обстоятелството дали ответникът -
приобретател по възмездния вещно - прехвърлителен договор е знаел за
увреждането .Ето защо, доказването на този субективен елемент може да стане и с
косвени доказателства, стига те, преценени в тяхната съвкупност да създадат
сигурно убеждение у съда и да обусловят извод, че вторият ответник е осъзнавал
увреждането на кредиторите при
сключването на договора – предмет на иска по чл. 135 ЗЗД.
В настоящия
случай от съдържанието на приетите като писмени доказателства - Договор за
покупко-продажба на МПС с нотариална
заверка на подписите от 20.12.2016 г., рег.№ 579 на Нот. Х., рег.№ 377 на НК;
Нотариален акт № 16 том IV, нот.д.402 от 20. 12.2016г. на нотариус П.Х.;Фактура
№25367/20.12.2017г, ,неоспорени от ответниците, които съдът цени като
непротиворечиви и убедителни, следва
изводът, че в своята съвкупност същите установяват наличието на съответното
знание у ответника „***“ ЕООД, приобретател по договора за покупко-продажба на
газокар и два електрокара, от 20.12.2016 г., намерил отражение във ф-ра №
25358/ 20.12.2016г.
Установява се,че на една и съща дата
20.12.2016г. ответниците ударно са сключили множество възмездни сделки , с които длъжникът „***“ АД е продал
на втория ответник: недвижим имот с идентификатор 02227.500.28 , с площ 5 322 кв. м.ведно с
построените в него сгради за сумата 18 400 лева.; Пет бр. МПС/видно от
договора за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите :л.а
„Фолксваген голф“ 1.4 за 1000 лв.; товарен автомобил „Фолксваген Кади“ за 3000
лв.;, л.а „Киа Соренто“ за 2 500 лв., два автобуса общо за 6000 лв. и скъпа селскостопанска
машина - телехендлер „Манито МТ 732“ за нищожната цена от 3000 лв.
Подготовката
на тези сделки е отнела продължително
време , за да се набавят необходимите за тях документи: нотариални актове,
кадастрални скици и схеми на имоти, удостоверения за данъчна оценка, за
застрахователна стойност, фактури и др. Също така е необходимо технолотично
време на страните за да преговарят по тези сделки с оглед уточняване условията на отделните договори. При всяка
една сделка, купувачът обичайно прави проучвания дали въпросните имоти и движим
вещи не са обременени с тежести, дали не са обект на възбрани и дали не служат
като обезпечение на кредитори.
Сключването на толкова много и разнообразни по своя предмет сделки на
една и съща дата, напомня на ликвидация, при което купувачът неминуемо се
интересува и проучва ,каква е причината за тази масова разпродажба на
имущество, при това на толкова ниски цени. Тези справки се извършват и по електронен път
от базата данни на АП – Имотен регистър, от която ответникът „***“ ЕООД е имал възможност да
установи на първо място, че към датата на сделката ответника „***“ АД има
огромни задължения към кредитори по договори за банкови кредити, които са
обезпечени с договорни ипотеки .
Относно
наличието на знание у приобретателя на двата електрокара и един газокар, както
и на останалите имоти и движими вещи за задлъжнялостта на „***“ АД и че е направил необходимите справки и е знаел за задлъжнялостта на „***„ АД,
съответно ,че с процесната сделка се увреждат кредиторите на първия ответник,
съдът прави извод от изричната уговорка вписана в Нот. Акт. № 16, том ІV №
5772/ н.д.402 от 20.12.2016г. на нотариус П. Х., от изрично вписаната в него
уговорка, че „страните не желаят удостоверение за тежестта на имота“. Тази
уговорка очевидно сочи, че купувачът
вече е извършил необходимите справки, относно финансовото състояние и задлъжнялостта
на „***“АД,поради което е бил наясно, защо дружеството разпродава спешно и на
безценица имуществото си. Същевременно, купувачът с тази уговорка си създава
своеобразно алиби,че не знае за увреждането на кредиторите, като резултат от
продажбата на недвижимия имот, следователно и за увреждането чрез всички други
сделки ,сключени на същата дата, в това число и сделките ,предмет на иска.
Ответникът
„***“ ЕООД не е представил доказателства, че е заплатил на първия ответник цената на продадените му два
електрокара и газокар, а от своя страна „***“ АД в продължение на повече от
година не предприел никакви действия ,за
да получи договорената цена.
От друга
страна , от датата на сделката 20.12.2016г. вкл. и до момента, купувачът „***“ ЕООД не е получил владението върху двата
електрокара, които все още са във владение на продавача. Това обстоятелство
преценено с останалите доказателства по делото , дава основание да се направи
извод, че „***“ ЕООД не се нуждае от въпросите вещи, след като не е проявил
активност да си ги получи, а единствената цел на сделката е да се попречи на
кредиторите на продавача, да се удовлетворят от стойността им.
При така
установената фактическа обстановка и правни изводи, съдът приема, че при
извършването на отчуждителната сделка ответниците са имали съзнанието, че с тези свои действия, „***“
АД увеличава платежния си дефицит, т.е. налице е знание за увреждане на кредиторите и в двете страни по сделката.
С оглед момента на извършване на сделката,
достатъчно е съзнанието, че с извършване на разпоредителното действие се
ощетяват кредиторите, че длъжникът увеличава неплатежоспособността си или
затруднява удовлетворяването на своите кредитори. Безспорно е, че с така
извършената от първия ответник - длъжник сделка са увредени интересите на кредиторите на несъстоятелността, доколкото
имуществото на длъжника е намалено и е създадена трудност за удовлетворяване на
кредиторите. Доказано е и знанието на третото лице - ответник за увреждането
чрез тази сделка на кредиторите на дружеството - продавач.
Предвид на горното съдът намира за доказани
обективните и субективни предпоставки на предявения иск, поради което същият се
явява основателен и следва да бъде уважен, като се обяви за недействителна по
отношение кредиторите на „***“ АД в несъстоятелност, сключената от ответниците сделка - обективирана във фактура № 25368/ 20.12.2016г.
По обусловения иск с правно основание по
чл. 108 от ЗС, алтернативно – за заплащане стойността на газокара в размер на
45 000 лева, в случай ,че вещта липсва у втория ответник:
При основателността на иска с основание по
чл.135 от ЗЗД, следва извода, че прехвърлените с процесната сделка движими
вещи, едната от които ГАЗОКАР 1.5t* 3.3q който е в патримониума на втория
ответник, следва да се счита за част от масата на несъстоятелността на първия
ответник. Поради това се налага осъждането на втори ответник да го върне в
масата на несъстоятелността на ответника „ *** АД“ в несъстоятелност. Осъдителният
иск по чл. 108 от ЗС включва установителна част относно правото на собственост
и осъдителна част, с която ответникът следва да бъде осъден да върне и предаде
на ищеца владението върху вещта.
По делото
, обаче не е доказано ,че процесната
движима вещ се намира във владението на втория ответник и на кое точно
място. В първото по делото заседание,
пълномощникът на ответника „***“ не е оспорил обстоятелството ,че газокарът е
във владение на неговия доверител, но същевременно с това е заявил ,че няма представа,
къде точно се намира тази вещ. Същото
обстоятелство се установява и от вещото лице инж. В. И., когото ответникът не е осведомил дали
вещта се намира в негово владение и на кое място точно, както и не оказал
съдействие на вещото лице, лично да й направи оглед.
При това
положение, съдът намира ,че към момента на постановяване решението, няма доказателства дали процесният газокар
е във владение на ответника „***“ ЕООД,
поради което на ищеца следва да бъде присъдена неговата равностойност.
В случая
съдът намира ,че е налице алтернативно, обективно съединяване на осъдителен иск за собственост по чл. 108 ЗС с
иск по чл. 55,ал.1 пр.3-то ЗЗД, за присъждане пазарната равностойност на вещта,
в случай ,че тя е отчуждена или не се
намира във владение на ответника, тъй
като ищецът е предоставил на съда , да разгледа и уважи един от съединените
искове. Това е така ,тъй като в случай на уважаване на главния иск по чл.
649,ал.1,вр. с чл. 135 ЗЗД, ищецът разполага с две конкруриращи се основания на същото право: претендира връщане на собствената вещ, поради
обявяване продажбата за недействителна по отношение кредиторите на длъжника или
претендира пазарната равностойност на собствената вещ, която липсва. В случая
за ищеца е безразлично, на кое от конкуриращите се основания ще му бъде
признато претендираното право – попълване масата на несъстоятелността на отв.“***“
АД, дали чрез предаване владението на вещта или заплащане на нейната пазарна
равностойност.
Ето защо,
в случая съдът не необходимо да постановява отхвърлителен диспозитив по
отношение на алтернативно предявения осъдителен иск по чл. 108 от ЗС, а следва
да се произнесе по алтернативно, обективно съединения иск за заплащане
пазарната равностойност на процесния газокар.
От заключението на съдебно – техническата
експертиза, прието от съда като обективно, обосновано и компетентно се
установява, че следно претеглената
пазарна стойност на процесния газокар към момента на продажбата му е 13 888
лева. До този размер искът за заплащане равностойността на газокара към датата
на продажбата му 20.12.2016г. се явява основателен и следва да бъде уважен,ведно
със законната лихва от предявяването на иска 22.12.2017г. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата
над 13 888 лева до предявения размер 45 000 лева искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на делото, на основание чл. 649,ал.6 от ТЗ, ответникът „***“ ЕООД следва
да понесе направените от ищеца деловодни разноски, направени в това
производство , включително и в производството по обезпечаване на предявените
искове по т.д. № 198/ 2017 на ОС- Плевен съответно на уважената част от
предявените искове, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
представените доказателства . Общо направените
от ищеца разноски в обезпечителното производство и в настоящото исково
производство са в размер на 2 341 лева. Съразмерно на уважената част от
исковете, ответникът „***“ ЕООД следва да заплати в полза на масата на
несъстоятелността на „***“ АД /н/ разноски в размер на 798 лева.
На
основани чл.78,ал.3 от ГПК ответникът „***“ ЕООД има право на разноски – 667.89
лв., съразмерно на отхвърлената част от исковете. С оглед горното, по
компенсация, вторият ответник следва да заплати на масата на несъстоятелността
на „***“ АД /н/ направените деловодни разноски в обезпечителното производство и
в настоящото, общо в размер на 130.11 лв.
При този изход на спора по същество и на основание чл. 649, ал.6,
изр.2 от ТЗ, от осъдената страна „***“ ЕООД следва да се събере ДТ в общ размер 1 227 лева, върху цената на
предявените , обективно съединени искове
по чл. 649,ал.1, ал.1, вр. с чл.135 ,ал.1 от ЗЗД и
по обусловения иск по чл.649,ал.2 от ТЗ, , съобразно дадената пазарна оценка от
вещото лице на движимите вещи, предмет на предявените искове.
Мотивиран
от горното, ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от
синдика на „***“ АД в несъстоятелност , с правно основание по чл. 649,ал.1 вр. с чл. 647, ал.1,т.3 от ТЗ, за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, на сключената между ответниците на 20.12.2016г. възмездна сделка – фактура №
25368/ 20.12.2016г., с която „***“ АД/ в производство по несъстоятелност е
продало на „***“ един ГАЗОКАР за сумата
2 500 лева без ДДС и два бр. ЕЛЕКТРОГАРИ за сума от 416.66 лв. без ДДС
всеки един от тях, при която даденото значително надхвърля полученото, като
неоснователен.
ОБЯВЯВА,на основание чл. 649,ал.1 от ТЗ,във вр. с чл. 135,ал.1 ЗЗД, за недействителна по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „***“ АД – в несъстоятелност ,
ЕИК ****, сделката за покупко -
продажба на 1 бр. ГАЗОКАР l,5t/3.3 m и
два броя ЕЛЕКТРОКАРИ, обективирана във
фактура № 25368/20.12.2016, сключена
между „***„АД, ЕИК
*******,със седалище и адрес на управление
гр.Долна Митрополия, Промишлена зона, и „***“ ЕООД, с. Б., Община Г., ЕИК- ***.
ОСЪЖДА, на основание чл. 649,ал.2 от ТЗ,
***“ ЕООД, ЕИК- ***,със седалище и адрес на
управление: с. Б., Община Г., обл.
Плевен, ДА ЗАПЛАТИ в полза на МАСАТА
НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА на „З.“ АД – в несъстоятелност, ЕИК ****, гр. Д.М.СУМАТА 13 888 лева /Тринадесет
хиляди осемстотин осемдесет и осем лева/, представляваща пазарната
равностойност на един ГАЗОКАР l,5t/3.3 m., собственост на „***“ АД /н/ ЕИК ***,
ведно със ЗАКОННАТА ЛИХВА, считано от датата на предявяването на иска
20.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над
13 888 лв. до размер на 45 000 лева, ОТХВЪРЛЯ предявения иск ,като
неоснователен.
ОСЪЖДА ***“ ЕООД, ЕИК- ***, ДА
ЗАПЛАТИ по компенсация, в полза на МАСАТА НА НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТТА на "***"
АД /в несъстоятелност/, ЕИК ****, сумата
130.11 лв. /Сто и трийсет лева и 11 ст./, общо направените в обезпечителното
производство по ч.т.д. № 198/ 2017г на ОС- Плевен и в настоящото
производството, деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***“ ЕООД, ЕИК- ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на ОКРЪЖНИЯ СЪД - Плевен, ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 1 227 лева
/Хиляда двеста двадесет и седем лв.), ведно със ЗАКОННИТА ЛИХВА за забава на
държавни вземания върху сумата, считано
от датата на предявяване на иска 22.12.2017г. до окончателното й изплащане.
Решението може да се обжалва пред Апелативния съд гр. Велико
Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: