№ 870
гр. Варна, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Росица Шкодрова
при участието на секретаря Искрена Г. Иванова
като разгледа докладваното от Росица Шкодрова Административно
наказателно дело № 20223110202101 по описа за 2022 година
МОТИВИ: Производството по делото е образувано по жалба на «****» ЕООД, чрез
управител против НП № 03-010291/19.09.2018г., издадено от Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което на дружеството е наложено административно
наказание „имуществена санкция”.
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че същото не е било връчено по
надлежен ред и следователно не е влязло в сила. Смита се, че НП е издадено в нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Иска се отмяната му.
В съдебно заседание не се явява представяващ дружеството.
Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.
По същество изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да
потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 18.08.2021г. била извършена проверка от служители на Дирекция ”Инспекция по
труда”-Варна, сред които св- Д.. Проверката била инициирана по сигнал от работници за
неизплатени трудови възнаграждения и обхващала дейността вм обект – ресторант
«Копитото», находящ се в гр. Варна, кк «Св. Св. Константин и Елена», стопанисван от
«****» ЕООД.
При проверка на разчетно -платежна ведомост за месец март 2018 година било
установено, че на Д.П.В. не било изплатено дължимото трудово възнаграждение за месец
март 2018г. в срок.
На 10.09.2018г. бил съставен акт за установяване на администартивно нарушение, в
който били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му
1
квалификация. Актът бил връчен лично на представляващ въззивното дружество, който
вписал в съдържанието му като възражения, че не може да ъде открито лицето, за да му се
изплати възнаграждението.
Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление, с което
наказващият орган е санкционирал въззивното дружество за това, че на 02.05.2018г. в
гр.Варна в качеството си на работодател «****» ЕООД , не е изплатил в срок трудово
възнаграждение за положен труд през месец март на Д.П.В..
Гореописаното съдът приема за установено от събраните по делото писмени
доказателства – ведомост за заплати за месец март 2018г; АУАН; копия от сигнали и др.
Съдът ги кредитира изцяло като взаимно допълващи се и непротиворечиви.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът констатира следното :
Административно наказателното производство по установяване на нарушението е било
съобразено с изискванията на процесуалния закон. И при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаване на НП са спазени всички срокове и
процедури по тяхното издаване. Съобразени са изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно, всестранно и пълно са отразили фактическата обстановка на
база на събраните доказателства – ведомост за заплати за месец март 2018г. и др. В акта за
установяване на административно нарушение е била посочена правилната правна
квалификация на описаното административно нарушение. Административно наказващият
орган, на база на събраните доказателства е направил единствения възможен извод за
извършено административно нарушение от категорията на нарушенията чл.128 т.2 вр.
чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ.
Съдът намери, че при определяне размера на административното наказание
имуществена санкция, административно наказващият орган правилно е определил
санкционната норма , но неправилно е определил размера на административното наказание
над минималния. Предвид на факта, че се касае за констатирано нарушение за първи път,
адекватно на нарушението се явява административно наказание имуществена санкция в
минималния размер и в този смисъл наказателното постановление следва да бъде изменено.
Що се отнася до наведените с жалбата и в съдебно заседание възражения, извън това за
завишен размер на наказанието, съдът намира следното:
С жалбата се иска отмяна на НП, като се сочи, че същото не е било връчено по
надлежен ред и следователно не е влязло в сила.
Доколкото е реализирано правото на защита на санкционираното лице посредством
обжалване на наказателното постановление и образуване на настоящото въззивно
поризводство, съдът намери възражението за основателно. Същото обаче не влияе върху
2
законосъобразността на наказателното постановление.
Счита се, че НП е издадено в нарушение на прозесуалните правила и на материалния
закон.
По така наведените общи възражения съдът намери за нужно единствено да
отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати
съществени нарушения на закона. Анализът на доказателствения материал по делото
извежда еднозначно именно фактическата обстановка, твърдяна с наказателното
постановление.
Съдържанието на АУАН и на наказателното постановление се преценява от съда като
достатъчно, за да бъдат изведени елементите от състава на нарушението и да се обоснове
дирене на административнонаказателна отговорност към момента на издаването му, като е
налице правилна правна квалификация на нарушението. Наказващият орган се е произнасял
по неоспорена фактическа обстановка, при събрани доказателства в достатъчен обем за
правилното решаване на административно наказателната преписка и не е възникнало
задължение за допълнително разследване.
Съдът намира, че установените по делото факти не припокриват хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва
занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид –
нещо повече, периодът от време, в който работника е бил лишен от трудовото си
възнаграждение завишава степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл
правилно въззивното дружество е било санкционирано за извършеното административно
нарушение, предмет на разглеждане по делото.
Предвид изложеното, съдът намери, че следва да измени наказателното постановление,
като намали размера на наложеното наказание до минимално предвидения.
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 03-010291/19.09.2018г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на «****» ЕООД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ,
като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ от 2000 лева на 1500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Варна в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
3
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4