Р Е Ш Е Н И Е
№
град Русе,
29.06.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - РУСЕ, ДЕВЕТИ наказателен състав, в публично заседание, проведено
на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАЙЛО ЙОРДАНОВ
при секретаря РАДОСТИНА СТАНЧЕВА и прокурора …...…………...…,
като разгледа докладваното от съдия Йорданов АНД № 234 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.З.С., депозирана против наказателно постановление № 38-0001489/28.10.2019г.,
издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за длъжностно лице по реда на чл.
92, ал. 2 ЗАП, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: по т. 1
от НП на основание чл. 178в, ал. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 500 лева, за нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от
15.05.2006г. и по т. 2 от НП, на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение
по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І,
т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
С
жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно,
поради допуснати съществени нарушения от материалноправен и процесуалноправен
характер и се моли за неговата отмяна. Оспорват се приетите за осъществили се
фактически констатации в АУАН и НП. В подкрепа на така релевираните твърдения
се развиват съображения, че наказателното постановление не отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН и не са посочени всички обстоятелства
от съставомерен характер, и е налице неясно и неточно индивидуализиране на административните
нарушения, което е ограничило правото на защита на наказаното лице. Посочва се,
че е налице отсъствие на съставомерност на деянието, съгласно дадената му
правна квалификация. По отношение на нарушението по т. 1 се посочва, че
неправилно административнонаказаващия орган не е взел под внимание
представеното още на следващия ден с възражението срещу АУАН Удостоверение за
психологическа годност и не е отчел това обстоятелство като смекчаващо такова
при индивидуализация на наказанието, като същевременно липсва и произнасяне,
относно приложимостта на чл. 28 ЗАНН. По отношение на нарушението по т. 2 от НП
се релевират доводи, че не е извършена проверка от инспекторите, съгласно
изискванията на Приложение № 5, т. 5.2.3 от Наредбата и неправилно е издирена и
приложена санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 3 ЗДвП, а е трябвало да
бъде наложена санкцията по чл. 183, ал. 4, т. 5 ЗДвП. На следващо място се
твърди, че не е ясно, защо на жалбоподателя са наложени две наказания за едно
нарушение, както и че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.
54 ЗАНН и в същото липсва положителен отговор на въпроса има ли извършено
деяние, какво е по вид и извършено ли е виновно.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява и не се
представлява.
Административнонаказващият
орган, редовно призован, не изпраща представител и не заема становище по
същество.
Районна
прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.
Жалбата
изхожда от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Депозирана е в преклузивния срок за
обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество
досежно нейната основателност.
Съдът‚
след като обсъди ангажираните от дружеството жалбоподател фактически и правни
доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка
на обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314 НПК,
вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Административнонаказателното
производство е започнало със съставянето на АУАН № 268726/08.10.2019г. против жалбоподателя,
за това, че на 08.10.2019г., около 18,05 часа, в град Русе, бул. „България“, в
района на ГКПП Дунав мост, управлява товарен автомобил от категория N 3, МАН 19.422, с рег. № СТ 44 80 РК и прикачено
полуремарке с рег. № СТ 01 08 ЕМ, извършващ международен превоз на товар, с
маршрут на движение Р. България – Русия, съгласно CMR № 82
49, CARNET TIR XE82426769 и копие на лиценз №
*********, за следните нарушения: 1. Водачът извършва международен обществен
превоз на товар без валидно Удостоверение за психологическа годност на водача,
като при извършената проверка, същият е представил Удостоверение за
психологическа годност с № 320093, валидно до 10.05.2019г., което е било
субсумирано от актосъставителя като нарушение на чл. 19, ал. 1, т. 7 от Наредба
№ 11/31.10.2002г. на МТ и 2. Водачът извършва превоза с товарен автомобил МАН,
с рег. № СТ 44 80 РК, на който на втора ос отдясно от вътрешната страна има
един брой гума с разкъсване, която техническа неизправност е била определена
като значителна съгласно Приложение № 5, част І, т. 5.2.3., б. „г“ от Наредба №
Н-32/2011г. на МТИТС и които факти са приети от страна на актосъставителя, че
осъществяват състав на административно нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП,
вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба
№ Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
В срока
по чл. 44, ал. 1 ЗАНН е била депозирана молба от нарушителя до
административнонаказващия орган, с която същият е представил Удостоверение за
психологическа годност № 593685, издадено на основание протокол № 47 от дата
10.10.2019г.
Въз
основа на така съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно
постановление, с фактическо описание на всяко едно от двете деяния, идентични с
тези съдържащи се в АУАН. На основание чл. 52, ал. 4 ЗАНН, наказващия орган
след извършена допълнителна проверка е установил, че водачът е придобил
Удостоверение за психологическа годност № 593685, валидно до 10.10.2022г.,
поради и което е изменил дадената от актосъставителя правна квалификация по т.
1 от акта и е квалифицирал нарушението като такова по чл. 8, ал. 1 от Наредба №
36/15.05.2006г. на МТИТС, за което на основание чл. 178в, ал. 5 ЗДвП е наложил
наказание „Глоба“ в размер на 500 лева. По т. 2 от наказателното постановление
наказващият орган е приел, че не е налице промяна в правната квалификация на
описаното в АУАН деяние и на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП е наложил на
жалбоподателя административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за
нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с Приложение
5, Част І, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС.
Въз
основа на така установените фактически обстоятелства, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните изводи:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Актът и
наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания
на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална
страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Констатираните нарушения са
описани подробно, по начин напълно индивидуализиращ всяко едно от нарушенията и
позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е
санкциониран, като както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП са
намерили отражение всички обективни признаци на състава на всяко едно от
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също
и конкретните законови разпоредба, под които са субсумирани фактите, установени
от административния орган, за всяко едно от нарушенията и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
нарушителя.
Противоречието
между фактите и правната квалификация на деянието, описано в т. 1 от НП са
преодолени от страна на административнонаказващия орган по реда на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.
Не е
налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на жалбоподателя с издаденото наказателно
постановление.
По
гореизложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията с жалбата, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Административнонаказаващият
орган е взел предвид депозираните възражения от страна на жалбоподателя срещу
АУАН и представеното доказателство и именно въз основа на тях е изменил и
дадената с АУАН правна квалификация на нарушението по т. 1 от НП.
Изложени
са и мотиви, защо административнонаказаващият орган е приел, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН.
С оглед
изложеното съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, както
и такива, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно
постановление на процесуално основание.
По
същество, съдът намира, че от събраните в хода на административнонаказателно
производство гласни и писмени доказателства, които се намират в корелатвно
единство по между си и безспорно подкрепят приетите за осъществели се факти от
обективната действително, изложени в АУАН и НП, следва да бъде изведен
единственият възможен извод, а именно, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна съставите на нарушенията по чл. 8, ал. 1 от
Наредба № 36/15.05.2006г. на МТИТС и по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101,
ал. 4, вр. с Приложение 5, Част І, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС.
По
отношение нарушението по т. 1 от наказателното постановление.
Съгласно
приетата за нарушена материалноправна разпоредба на чл. 8, ал. 1
от Наредба № 36 от 15.05.2006 г. на МТ, при всяко постъпване на
работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или
водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за
председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа
годност.
Между
страните не е налице спор, а и от представените по делото писмени доказателства
– справка от Регистър за психологическа годност на водачите за явяванията на
психологическо изследване и представеното от жалбоподателя Удостоверение за
психологическа годност № 593685, издадено на основание протокол №
47/10.10.2019г. безспорно се установява и доказва, че към датата на нарушението
08.10.2019г. жалбоподателят, като водач на автомобил за обществен превоз на
товари, не е притежавал Удостоверение за психологическа годност, тъй като
предходното му удостоверение е било валидно до 10.05.2019г., а последващото
удостоверение е било издадено на 10.10.2019г. т.е. два дни след извършената му
проверка, което обосновава и извода, че към датата на управлението на товарния
автомобил от жалбоподателя, с който е извършван обществен превоз на товари,
съгласно приложената по делото международна товарителница (CMR) № 8249, жалбоподателят не е притежавал удостоверение за
психологическа годност.
Доказването
на психологическата годност на водачите се извършва именно с представянето на
удостоверение за психологическа годност, издадено при условия и ред, определени
от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласно
чл. 152, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, което следва от буквалното тълкуване на
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 36/15.05.2006г. на МТ. Именно такова
удостоверение за психологическа годност, съгласно чл. 8, ал. 1 от същата
наредба се представя от водача при всяко извършване на обществен превоз на
пътници или товари.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. В съзнанието на дееца
са намерили отражение представи, че предходното му удостоверение за
психологическа годност е било изтекло на 10.05.2019г. и че към датата на
извършване на превоза не е притежавал Удостоверение за психологическа годност и
въпреки това е привел в движение и е управлявал посочения товарен автомобил, с
който е извършал международен превоз на товари.
Правилно
е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна разпоредба
на чл. 178в, ал. 5 ЗДвП, която предвижда именно административно наказание
„Глоба“, което е в абсолютен размер, а именно 500 лева, на водач, който
извършва обществен превоз на пътници или товари без валидно удостоверение за
психологическа годност.
По
изложените мотиви неоснователни се явяват твърденията с жалбата, че е налице
отсъствие на съставомерност на извършеното деяние, съгласно дадената от страна
на наказващия орган правна квалификация. Напротив, деянието е доказано по
безспорен и несъмнен начин и правилно е приложен материалния закон, като установените
факти са субсумирани от страна на наказващия орган като нарушение по чл. 8, ал.
1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. на МТ, за което е наложена съответстващата на
това нарушение санкция по чл. 178в, ал. 5 ЗДвП.
По
отношение на нарушението по т. 2 от наказателното постановление.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП
Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни, като неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата
по чл. 147, ал. 1 ЗДвП, а именно посочената в АУАН и издаденото въз основа на
него НП Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. В Приложение 5, Част І, т.
5.2.3, б. „г“ от същата, касаеща техническото състояние на гумите на моторното
превозно средство, като значителна неизправност е оценена „сериозно повредена
или срязване на гума и кордата се вижда или е повредена. Указан е и начина, по
който се установява тази повреда, а именно посредством визуална проверка на
цялата гума или чрез звъртане на колелото, когато не докосва повърхността при
поставено над канал или върху подемник превозно средство, или чрез движение на
превозното средство назад и напред над канал.
В
конкретния случай описаната в АУАН и НП техническа неизправност е установена,
видно от показанията на актосъставителя именно посредством визуална проверка.
Съгласно
§ 6, т. 72 ДР
към ЗДвП, съдържаща легална дефиниция на понятието „значителна
неизправност“, същата е такава, констатирана включително при укрепването на
товара, която може да засегне безопасността на превозното средство или да има
въздействие върху околната среда, или да породи риск за други участници в движението
по пътищата, както и други по-значителни несъответствия.
В
конкретния случай, управлението на тежкотоварно МПС, с гума с разкъсване, категорично
поражда риск за другите участници в движението.
Правилно
е издирена и приложена и съответстващата на това нарушение санкционна
разпоредба на чл. 179, ал. 6, т. 2 ЗДвП, която предвижда именно санкция за
водач, който управлява техническо неизправно пътно превозно средство при
констатирани значителни неизправности.
Посочената
в жалбата разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 5 ЗДвП касае хипотезата при която се
управлява МПС с износени или разкъсани гуми, когато обаче не се касае за
значителна неизправност, съгласно легалната дефиниция на § 6, т. 72 ДР
към ЗДвП и Приложение 5, Част І, т. 5.2.3, б. „г“ от Наредба № Н-32
от 16.12.2011г. на МТИТС.
На
последно място във връзка с твърденията с жалбата следва да бъде посочено, че в
конкретния случай са осъществени съставите на две административни нарушения,
извършени от страна на жалбоподателя, поради и което и в съответствие с
разпоредбата на чл. 18 ЗАНН на същия за извършените нарушения са му наложени и
съответните наказания.
Не са налице предпоставките за
приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като освен, че се каса е за две нарушения,
нито едно от тях не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. В
хода на производството не бяха установени многобройни или едно, но изключително
смекчаващо отговорността на жалбоподателя обстоятелство. Засилената защита и
ограничаване на рисковите фактори за безопасността на движението по пътищата,
са основна цел на законодателя по отношение на безопасното управление на
превозно средство и личностните качества и на водача, извършващ превози. Във
връзка с тази основна цел, неспазване на изискването за психологическа годност
на водачите, не може да бъде определено като маловажен случай, още повече, че
видно от доказателствата по делото предходното удостоверение за психологическа
годност на водача е било изтекло преди близо 5 месеца. И по отношение на
второто нарушение също липсват многобройни или едно но изключително по своя
характер смекчаващо отговорността обстоятелство и едновременно с това самото
нарушение, разкрива само по себе си висока степен на обществена опасност,
съотнесена към нарушенията от този вид, именно с оглед неблагоприятните
последици за останалите участници в движението, които биха могли да настъпят,
включително и такива с летален изход.
По гореизложените мотиви съдът
намира подадената жалба за неоснователна, а наказателното постановление за
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По
гореизложените мотиви и на основание чл. 63 от ЗАНН‚ съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-0001489/28.10.2019г., издадено Началник ОО „АА” - Русе, определен за
длъжностно лице по реда на чл. 92, ал. 2 ЗАП, с което на П.З.С., ЕГН: **********,*** са наложени следните наказания: по т. 1 от НП на основание чл. 178в,
ал. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 500 (петстотин)
лева, за нарушение по чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36 от 15.05.2006г. и по т. 2 от НП, на основание чл. 179,
ал. 6, т. 2 ЗДвП му е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста)
лева, за нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 ЗДвП, вр. чл. 101, ал. 4, вр. с
Приложение 5, Част І, т. 5.2.3, буква „г“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: