Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 30.09.2020
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, I състав в закрито заседание на тридесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
ГЕРГАНА КОЮМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдия
Коюмджиева ч.гр.д.№ 8681 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе
предвид:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Ч.Е.Б.“ АД,
като длъжник по изп.д. № 20208480400380 срещу постановление от 01.07.2020г. на
ЧСИ Р.А.с рег.№ 848 от КЧСИ, с район на действие СГС, с което е оставено без
уважение искането на частния жалбоподател за намаляване по реда на чл.78, ал.5 ГПК адвокатския хонорар в полза на взискателя по изпълнителното дело от 1 839
лв. до 200 лв. Счита, че претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение
в размер на 1 839 лева е прекомерно и не съответства на извършената правна
работа по делото и следва да бъде редуцирана до предвидения в чл.10 от Наредба
№ 1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
Взискателят, редовно уведомен в срока за възражение по реда на чл.436,
ал.3 ГПК
излага становище за неоснователност на частната жалба.
ЧСИ Р.А.с рег.№ 848
от КЧСИ, в изложените от него мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК за обжалваните
действия, сочи, че жалбата е неоснователна.
След преценка доводите на страните и материалите по делото, настоящият
съд намира за установено следното:
Депозираната
частна жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който подлежи
на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК, в
законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, изхожда от надлежна страна и
отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 ГПК и като такава е допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20208480400380
по описа на ЧСИ Р.А.с рег.№ 848 от КЧСИ с район на действие СГС е образувано
въз основа на молба с вх. № 2655 от 12.06.2020г. от „Т.“ ЕАД, ЕИК ******, към
която е приложен оригинал на Изпълнителен лист от 27.05.2020г. издаден от
Апелативен съд - София, въз основа на Решение № 510 от 27.02.2020г. постановено
по търг. дело № 3047/2019г. по описа на САС. По силата на така посочения
изпълнителен лист длъжникът е осъден да заплати на взискателя сума в размер на 81 155.52
лв., представляваща получена от ответника без основание цена на достъп за
периода ноември – декември 2012 година; януари – март 2013 година и от май 2014
година до октомври 2015 година. С молбата за образуване на изпълнителното дело
е представено нотариално заверено пълномощно, съгласно което дружеството взискател
е учредило представителна власт на адв. П.Г. да представлява същото. С молба
вх. № 2672 от 15.06.2020г. по изпълнителното дело е представена фактура № 515
от 15.06.2020г., съгласно която е заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 1 839.60 лева с вкл. ДД, като основание в същата е вписано – образуване
и представителство по изп. дело № 380/2020г.
До
длъжника по изпълнението е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена
на същия на 17.06.2020г. В същата, като задължение, са вписани 1 839 лева –
адвокатско възнаграждение. На същата дата е наложен запор на банковите сметки
на длъжника в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, като на 24.06.2020г. дължимите по
изпълнителното дело суми са преведени изцяло.
На
26.06.2020г. длъжникът по изпълнителното дело е депозирало възражение пред
съдебния изпълнител по отношение на разноските за адвокатско възнаграждение, с
искане да бъдат редуцирани до минимално предвидените по Наредба № 1 от
09.07.2004г., както и по отношение на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. С
обжалваното постановление от 01.07.2020г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение искането на длъжника за намаляване на приетите в изпълнението разноски,
като „Ч.Е.Б.“ АД е получил постановлението на 01.07.2020г. Други действия по изпълнението
не са извършени.
Въз
основа на горното, съдът прави следните изводи:
С разпоредбата
на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на
постановлението за разноски по изпълнителното дело от страна на длъжника. Въпросът
за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита
срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на
ГПК, като в чл. 79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в
изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на
адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в
изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г.
по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането
в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи на обжалване по реда на
чл. 435, ал.2, предл. последно ГПК.
Съдът не споделя
довода на частния жалбоподател, че по изпълнителното дело липсват доказателства
за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 839.60 лева. По
делото на лист 10 е представена фактура № 515 от 15.06.2020г., от която се
установява, че дружеството взискател е заплатило на адв. П.Г.процесната сума с
основание - образуване и представителство по изп. дело № 380/2020г., с оглед на
което съдът намира, че са спазени изискванията на т.1 от ТР № 6/2012г. на
ОСГТК.
Съобразно
разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС възнаграждението за
процесуално представителство за образуване на изпълнителното производство е в
размер на 200 лева, а съобразно т.2 от същия член действаща към датата на
образуване на изпълнителното дело - за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над
1000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7.
При анализ на материалите по делото
настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се касае за присъждане
на възнаграждение само по чл.10, т.1 от Наредбата, тъй като не се установи да
са извършвани някакви други процесуални действия освен депозирането на молба за
образуване на изпълнително производство. Не се установи процесуалният
представител на взискателя да е извършвал някакви други действия, които да
попадат в хипотезата на чл.10, т.2 от Наредбата, а именно водене на
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания, поради което и съдът намира, че на същият не следва да му присъжда възнаграждение за тях. В
конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя не са
били извършени други действия, освен подаването на молба за образуване на
делото. Нещо повече, с молбата за образуване на изпълнително дело, съгласно
изискванията на чл. 428 ГПК са посочени и изпълнителни способи. Други
изпълнителни действия, касаещи удовлетворяване на паричното вземане не е
извършил, поради което на същия се дължи възнаграждение само по чл. 10, т.1 от
цитираната наредба. От материалите по изпълнителното дело е видно, че сумата е
преведена изцяло на 23.06.2020г., т.е. в срока за доброволно изпълнение. /л.13 от
приложеното изп.д. №
20208480400380 по описа на ЧСИ Р.А./
Същевременно, липсват данни по делото длъжникът да е станал причина за
образуване на изпълнителното дело, доколкото не са ангажирани доказателства, че
изпълнителният лист е бил депозиран пред него с искане за плащане преди
образуване на изпълнителното дело. Процесното изпълнително дело не се отличава
с фактическа и/или правна сложност. Същото е образувано срещу електроразпределително
дружество, което спада към категорията на т.нар. „сигурни платци“. В тази
връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се
откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния
представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното
от ЧСИ Р.А.възнаграждение за процесуалния представител на взискателя следва да
бъде намалено до размера от 300 лв.
Във връзка с изложеното съдът
намира, че жалбата е основателна, поради което Постановлението на ЧСИ Р. А., с
което е определена сума от 1 839 лв. – адвокатско възнаграждение следва да се
отмени, като същите следва да се намалят до минималния размер от 300 лв.
По
разноските:
Разноски в настоящото производство
не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение
на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради
което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител,
а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора
се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в
производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с
възможността по чл. 74 от ЗЧСИ.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановление от 01.07.2020г. по изп.д.
№ 20208480400380 по описа на ЧСИ Р.А.с рег.№ 848 от КЧСИ с район на действие
СГС, с което е оставено без уважение искането на „Ч.Е.Б.“ АД за намаляване по
реда на чл.78, ал.5 ГПК намаляване размера на разноските за адвокатско
възнаграждение, И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК
разноските на взискателя „Т.“ ЕАД, ЕИК ****** за адвокатско възнаграждение от 1
839 лв. на 300 лв., поради прекомерност.
Решението не
подлежи на обжалване по аргумент от чл.437, ал.4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.