РЕШЕНИЕ
№ 961
гр. Сливен, 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Петя В. Петрова - Светиева
при участието на секретаря Пенка М. Стоянова
като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело
№ 20242230101078 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба на А. А. А. с, която
срещу „АПС БЕТА България" ЕООД е предявена е искова претенция с правно
основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че срещу него са издадени три
броя изпълнителни листове, както следва:
Изпълнителен лист от 04.06.2009 година, издаден въз основа на Заповед
за изпълнение № 1265/12.05.2009 година по ч.гр.дело №1947/2009 година по
описа на Районен съд-Сливен, с който е осъден да заплати на „Ти Би Ай
Кредит" ЕАД, сумите: 736,03 лева главница по договор за потребителски
кредит № ********** от 10.12.2007 година, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 11.05.2009 година до окончателното изплащане
на задължението, както и 125 лв. разноски по делото.
Изпълнителен лист от 15.01.2010 година, издаден въз основа на Заповед
за изпълнение № 3336/14.12.2009 година по ч.гр.дело № 5296/2009 година по
описа на Районен съд - Сливен, с който е осъден да заплати на „Ти Би Ай
Кредит" ЕАД, сумите: 912,90 лева главница по договор за потребителски
кредит от 13.09.2008 година, мораторна лихва за периода 05.10.2008 година до
1
11.12.2009 година в размер на 272,64 лева, ведно със законната лихва, считано
от 11.12.2009 година до изплащане на главницата и разноски по делото в
размер на 125лв.
Изпълнителен лист от 20.01.2010 година, издаден въз основа на Заповед
за изпълнение № 3463/29.12.2009 година по ч.гр.дело №5520/2009 година по
описа на Районен съд - Сливен, с който е осъден да заплати на „Ти Би Ай
Кредит" ЕАД , ЕИК: 12154961 сумите: 891,83 лева главница, мораторна лихва
в размер на 297,01 лева за периода от 15.10.2008 година до 28.12.2009 година,
законна лихва от 28.12.2009 година до окончателното изплащане на сумите,
разноски в размер на 125 лв.
По трите изпълнителни листа са били образувани прекратени вече
изпълнителни дела, както следва:
По Изпълнителен лист от 04.06.2009 година по ч.гр.дело № 1947/2009
година - изп.дело 1025/2009 година, което е прекратено на основание чл. 433,
ал.1, т. 8 с последно изпълнително действие, извършено на 14.05.2010 година.
По Изпълнителен лист от 15.01.2010 година по ч.гр.дело № 5296/2009
година и Изпълнителен лист от 20.01.2010 година по ч.гр.дело № 5520/2009
година - изпълнително дело 1193/2010 година, което е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 с последно изпълнително действие извършено на
02.10.2011 година.
Ищецът твърди, че на 23.02.2024 година получил покана за доброволно
изпълнение с изх. № 10534/23.02.2024 година по изпълнително дело №
884/2018 година по описа на ЧСИ П. Г., № 837 в КЧСИ с взискател „АПС
БЕТА България" ЕООД, ЕИК: *********. Ведно с поканата за доброволно
изпълнение получил и копия от описаните горе изпълнителни листове.
Сочи се, че кредиторът „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД е прехвърлил
вземанията си от посочените по-горе изпълнителни листове на ответното
дружество „АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК: ********* с Договор за
прехвърляне на вземания от 23.02.2015 година.
По заявление вх. № 13873/14.05.2018 година от ответното дружество е
образувано изпълнително дело № 884/2018 година по описа на ЧСИ П. Г. с peг.
№ 837, което е действащо към настоящия момент и спрямо ищеца са
предприети принудителни действия запор банковите ми сметки в „Изипей"
АД и „Айкарт" АД. Това обуславя и правният интерес на ищеца от
2
предявяване на настоящия иск.
Ищецът твърди, че за сумите по Изпълнителен лист от 04.06.2009
година, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 1265 от 12.05.2009
година по ч.гр.дело № 1947/2009 година за периода 14.05.2010 година до
14.05.2018 година датата на образуване на изпълнително дело № 884/2018
година не е прекъсвана давността по отношение на А. А. А., по смисъла на чл.
116 от ЗЗД и не е извършвано изпълнително действие по смисъла на т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС, постановено по
тълк. д. № 2/2013 година, ОСГТК, т.е. изминал е период повече от 5 години за
главницата и 3 години за лихвите.
Ищецът твърди, че за сумите по Изпълнителен лист от 15.01.2010 година
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3336/14.12.2009 година по
ч.гр.дело № 5296/2009 година и сумите по Изпълнителен лист от 20.01.2010
година издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 3463/29.12.2009 година
по ч.гр.дело № 5520/2009 година за периода от 02.10.2011 година до 14.05.2018
година датата на образуване на изпълнително дело № 884/2018 година не е
прекъсвана давността по отношение на А. А. А., по смисъла на чл.116 от ЗЗД и
не е извършвано изпълнително действие по смисъла на т.10 на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС, постановено по тълк. д. № 2/2013
година, ОСГТК, т.е. изминал е период повече от 5 години за главницата и 3
години за лихвите.
От съда се иска да постанови решене, с което да признае за установено
по отношение на ответното дружество че ищецът не дължи на „АПС БЕТА
България" ЕООД, ЕИК: ********* сумите:
По Изпълнителен лист от 04.06.2009 година - 736,03 лева главница,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 11.05.2009
година до окончателното изплащане на задължението, както и разноски в
размер на 125 лева.
По Изпълнителен лист от 15.01.2010 година - 912,90 лева главница,
мораторна лихва за периода 05.10.2008 година до 11.12.2009 година в размер
на 272,64 лева, ведно със законната лихва, считано от 11.12.2009 година до
плащане на главницата и разноски по делото в размер на 125 лева.
По Изпълнителен лист от 20.01.2010 година - 891,83 лева главница,
мораторна лихва в размер на 297,01 лева за периода от 15.10.2008 година до
3
28.12.2009 година, законна лихва от 28.12.2009 година до окончателното
изплащане на сумите, разноски в размер на 125 лева.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок от ответната страна е депозиран отговор, с
който се изразява становище по основателността на исковата претенция. Сочи
се, че на 10.12.2007 година е сключен Договор за кредит № ********** между
А. А. А. и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и предходно
наименувание „Транзакт Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за Цесия, подписан
на 23.02.2015 година между „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
цесионср, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило вземането по Договор
за кредит № **********. Длъжникът не е изпълнил задължението си в
посочения в процесния договор срок. Въз основа на изпълнителен лист,
издаден на 04.06.2009 година по г. д. № 1947/2009 година, по описа на Районен
съд - Сливен, по силата на който ищеца е осъден да заплати на „Ти Би Ай
Кредит“ посочените в изпълнителния лист суми, е образувано изпълнително
дело № 1025/2009 година, по описа на ЧСИ П. Г., peг. № 837.
На 05.07.2008 година е сключен Договор за кредит № ********** между
А. А. А. и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и предходно
наименувание „Транзакт Юръп“ ЕАД), също така на дата 13.09.2008 година е
сключен Договор за кредит № ********** между А. А. А. и „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и предходно наименувание „Транзакт
Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за Цесия, подписан па 23.02.2015 година
между „Транзакт Юръп“ ЕАД ( предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионср, „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило вземането по Договори за кредит №
********** и № **********. Длъжникът не е изпълнил задълженията си в
посочения в процесния договор срок. Въз основа на съответните
изпълнителни листи, по описа на Районен съд - Сливен, по силата на които
ищеца е осъден да заплати на „Ти Би Ай Кредит“ посочените в
изпълнителните листи суми, е образувано изпълнително дело № 1193/2010
година, по описа на ЧСИ П. Г., peг. № 837.
С издаването на изпълнителни листи съответно на 04.06.2010 година,
15.01.2010 година и 20.01.2010 година, за вземанията, давността е прекъсната
и е започнала да тече нова давност. С образуването на изп. дела № 1025/2009
4
година и № 1193/2010 година. по описа на ЧСИ П. Г., peг № 837, давността е
прекъсната и с спряла да тече по време на изпълнителното производство,
съгласно ППВС № 3/1980 година Съгласно решение № 170/17.09.2018 година
по гр. д. № 2382/2017 година по описа на ВКС, IV гр. о., извършената с т. 10
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година на ВКС по тълк. д. №
2/2013 година, ОСГТК, с което ППВС № 3/1980 година е обявено за изгубило
сила, отмяна на постановлението поражда действие от датата на обявяване на
тълкувателното решение - 26.06.2015 година; до тази дата приложимо е
предходното тълкуване, т. е. по време на изпълнителното производство
давността не тече. Следователно от 2009 година до 26.06.2015 година
погасителната давност с спряла да тече.
След 26.06.2015 година е приложимо новото тълкуване, дадено от ВКС -
съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането, като в хода на
изпълнителното производство давността не спира, а се прекъсва многократно
- с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването
на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ /т. 10 на
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година па ВКС по тълк. д. № 2/2013
година, ОСГТК/.
Изрично в тълкувателното решение се сочи, че искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, по
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес,
като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните
действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Поради това съгласно т. 10 на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 година нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, горецитираните изпълнителни
дела са прекратени и въз основа на изпълнителен лист от 04.06.2009 година,
по ч.гр.д. 1947/2009 година, по описа на Районен съд - Сливен, изпълнителен
5
лист от 15.01.2010 година по ч.гр.д. 5296/2009 година и изпълнителен лист от
20.01.2010 година, по ч.гр.д. 5520/2009 година е образувано изпълнително
дело № 884/2018 година по описа на ЧСИ П. Г., peг. № 837, по което
Дружеството е поисквало извършването па множество действия по събиране
на вземането си и и такива действия са предприемани от ЧСИ, с които
многократно с прекъсвана давността, сред които: 14.05.2018 година -
изпълнителното дело е образувано; 26.06.2018 година - запор на банкови
сметки в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД; 07.11.2019 година - молба от
взискателя за извършване на изпълнителни действия; 21.02.2020 година -
молба oт взискателя за извършване на опис на движимите вещи на
длъжника;25.02.2021 година - молба от взискателя за извършване на
изпълнителни действия; 09.03.2021 година - запор на трудово възнаграждение;
26.09.2022 година - молба от взискателя за извършване на изпълнителни
действия; 19.04.2023 година - молба от взискателя за извършване на
изпълнителни действия; 01.02.2024 година - молба от взискателя за
извършване на изпълнителни действия; 19.2.2024 година - налагане на запор
на банковите сметки на длъжника в „ИЗИПЕИ“ АД и „АЙКАРТ“ АД.
Последиците при перемпцня по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален
характер, изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.
Перимирането с основание за прекратяване на процесуалното
правоотношение по изпълнителното производство, но то не заличава ефекта
от предприетите принудителни действия (резултатни или безрезултатни), е
които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този ефект се запазва и
се отчита при възражение за изтекъл давностен срок - Решение № 257 от
30.04.2020 година на ВКС по гр. д. -№ 694/2019 година, III година о., ГК. За
прекъсването па давността е от значение единствено на коя дата е било
предприето последното валидно изпълнително действие и дали от тази дата са
изминали повече от пет години, за да се приеме, че вземането, което е предмет
на принудително изпълнение, е погасено поради давност Решение № 325 от
13.01.2016 година на ВКС по гр. д. № 2783/2015 година, III година о., ГК. В
този смисъл е и Решение № 37 от 24.02.2021 година на ВКС по гр. д. №
1747/2020 година, IV година о,. ГК: "когато по изпълнителното дело е
направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той
6
дължи подчинение на представения и намираш се все още у него
изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в
ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото с прекратено по право.
Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали
съдебният изпълнител го е образувал в ново дело. или не с образувал ново
дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен
способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на
кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 година на ВКС по тълк. д. № 2/2013 година, ОСГТК, искането за
извършване на действие по събиране на вземането също прекъсва
погасителната давност. Поради това, видно от горната хронология по
предприети и искани действия, погасителната давност е прекъсвана
многократно и е започвала да тече нова петгодишна погасителна давност.
В съдебно заседание, редовно призованият ищец не се явява, но се
представлява от пълномощник. Исковите претенции се поддържат и се иска
уважаването им. Подробни съображения са изложени в представена по делото
писмена защита.
Ответното дружество, редовно призовано в съдебно заседание се
представлява от пълномощник, който моли за отхвърляне на исковите
претенции и присъждане на разноски по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на Заповед за изпълнение № 1265/12.05.2009 година по
ч.гр.дело №1947/2009 година по описа на Районен съд - Сливен е издаден
Изпълнителен лист от 04.06.2009 година, съгласно който ищеца е осъден да
заплати на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, сумите: 736,03 лева главница по договор
за потребителски кредит № ********** от 10.12.2007 година, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от 11.05.2009 година до
окончателното изплащане на задължението, както и 125 лв. разноски по
делото.
Въз основа на Заповед за изпълнение № 3336/14.12.2009 година по
ч.гр.дело №5296/2009 година по описа на Районен съд - Сливен е издаден
Изпълнителен лист от 15.01.2010 година, съгласно който ищецът е осъден да
заплати на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД, сумите: 912,90 лева главница по договор
за потребителски кредит от 13.09.2008 година, мораторна лихва за периода
05.10.2008 година до 11.12.2009 година в размер на 272,64 лева, ведно със
7
законната лихва, считано от 11.12.2009 година до изплащане на главницата и
разноски по делото в размер на 125 лева.
Въз основа на Заповед за изпълнение № 3463/29.12.2009 година по
ч.гр.дело №5520/2009 година по описа на Районен съд – Сливен е издаден
Изпълнителен лист от 20.01.2010 година, съгласно който ищецът е осъден да
заплати на „Ти Би Ай Кредит" ЕАД , ЕИК: 12154961 сумите: 891,83 лева
главница, мораторна лихва в размер на 297,01 лева за периода от 15.10.2008
година до 28.12.2009 година, законна лихва от 28.12.2009 година до
окончателното изплащане на сумите, разноски в размер на 125 лева.
По Изпълнителен лист от 04.06.2009 година, издаден по ч.гр.дело №
1947/2009 година е образувано изпълнително дело 1025/2009 година, което е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 с последно изпълнително действие,
извършено на 14.05.2010 година.
По Изпълнителен лист от 15.01.2010 година, издаден по ч.гр.дело №
5296/2009 година и по Изпълнителен лист от 20.01.2010 година, издаден по
ч.гр.дело № 5520/2009 година е образувано изпълнително дело 1193/2010
година, което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 с последно
изпълнително действие извършено на 02.10.2011 година.
На 23.02.2024 година получил покана за доброволно изпълнение с изх.
№ 10534/23.02.2024 година по изпълнително дело № 884/2018 година по описа
на ЧСИ П. Г., № 837 в КЧСИ с взискател „АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК:
*********.
На 10.12.2007 година е сключен Договор за кредит № ********** между
А. А. А. и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и предходно
наименувание „Транзакт Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за Цесия, подписан
на 23.02.2015 година между „Транзакт Юръп“ ЕАД (предишно наименование
„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
цесионср, „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило вземането по Договор
за кредит № **********.
На 05.07.2008 година е сключен Договор за кредит № ********** между
А. А. А. и „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и предходно
наименувание „Транзакт Юръп“ ЕАД), също така на дата 13.09.2008 година е
сключен Договор за кредит № ********** между А. А. А. и „Ти Би Ай
Кредит“ ЕАД (настоящо РАЙВЪЛ ЕУ, и предходно наименувание „Транзакт
Юръп“ ЕАД). Съгласно договор за Цесия, подписан па 23.02.2015 година
между „Транзакт Юръп“ ЕАД ( предишно наименование „Ти Би Ай Кредит“
ЕАД), цедент и „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, цесионср, „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е придобило вземането по Договори за кредит №
********** и № **********.
По заявление вх. № 13873/14.05.2018 година от ответното дружество е
образувано изпълнително дело № 884/2018 година по описа на ЧСИ П. Г. с peг.
№ 837, по което спрямо ищеца са предприети принудителни действия запор
8
банковите ми сметки в „Изипей" АД и „Айкарт" АД.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото и неоспорени от
страните писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване по
отношение на ответното дружество, че че ищецът не дължи на „АПС БЕТА
България" ЕООД, ЕИК: ********* сумите: По Изпълнителен лист от
04.06.2009 година - 736,03 лева главница, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 11.05.2009 година до окончателното изплащане
на задължението, както и разноски в размер на 125 лева,По Изпълнителен
лист от 15.01.2010 година - 912,90 лева главница, мораторна лихва за периода
05.10.2008 година до 11.12.2009 година в размер на 272,64 лева, ведно със
законната лихва, считано от 11.12.2009 година до плащане на главницата и
разноски по делото в размер на 125 лева, по Изпълнителен лист от 20.01.2010
година - 891,83 лева главница, мораторна лихва в размер на 297,01 лева за
периода от 15.10.2008 година до 28.12.2009 година, законна лихва от
28.12.2009 година до окончателното изплащане на сумите, разноски в размер
на 125 лева е допустима, но е неоснователна и като такава следва да се
отхвърли по следните съображения.
По правило длъжникът в изпълнителното производство има интерес да
установи, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като с положително
решение по отрицателния установителен иск ще постигне прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК.
С Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 година на ВКС по тълк. д. №
3/2020 година, ОСГТК е прието, че погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на 26.06.2015 година на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015
година по т. д. № 2/2013 година, ОСГТК, ВКС. Съгласно чл. 130, ал. 2 от ЗСВ
тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за
органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни
актове. Така в случая следва да се приеме, че за вземането по издадените
изпълнителни лист, коментирани в изложението по горе давността е
започнала да тече на 26.06.2015 година. След тази дата изпълнителното дело
са искани и извършвани изпълнителни действия, които са годни да прекъснат
отново давността. Поради това и вземанията не са погасени по давност. Това
обосновава извод за неоснователност на исковите претенции, поради което
същите следвало да се отхвърлят. До този обобщаващ правен извод се стига
като се имат предвид, че последиците при перемпцията по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК са от процесуален характер, т. е изпълнителният лист не губи характера
си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя
продължава да съществува. Перемирането е основание за прекратяване на
9
процесуалното правоотношение по изпълнителното производство, но то не
заличава ефекта от предприетите принудителни действия (резултатни или
безрезултатни), е които е прекъсвана давността за изпълняемото право - този
ефект се запазва и се отчита при възражение за изтекъл давностен срок. В този
смисъл е Решение № 257 от 30.04.2020 година на ВКС по гр. д. -№ 694/2019
година, III година о., ГК. За прекъсването па давността е от значение
единствено на коя дата е било предприето последното валидно изпълнително
действие и дали от тази дата са изминали повече от пет години, за да се
приеме, че вземането, което е предмет на принудително изпълнение, е
погасено по давност. Решение № 325 от 13.01.2016 година на ВКС по гр. д. №
2783/2015 година, III година о., ГК. В този смисъл е и Решение № 37 от
24.02.2021 година на ВКС по гр. д. № 1747/2020 година, IV година о,. ГК:
"когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като
перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и
намираш се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва
да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като
старото с прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело.
или не с образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи
искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с
нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника.
Преди 1980 година съдебната практика на ВС приема, че разпоредбата на
чл. 116, б. “в” ЗЗД трябва да се тълкува в смисъл, че погасителната давност се
прекъсва, както с исканията на взискателя за предприемане на изпълнителни
действия от съдебния изпълнител, така и със самото им предприемане в
рамките на изпълнителен способ по време на висящото изпълнително
производство по ГПК. След 1980 година това тълкуване е изоставено. В
ППВС № 3/1980 година се възприема тълкуването, аргументирано от Ж. С.
след 1960 година, че с образуване на изпълнителното производство по ГПК
погасителната давност се прекъсва, а по време на неговата висящност тя спира
да тече. През 2015 година в т. 10 от ТР № 2/2015 година, ОСГТК на ВКС
отново се възприемат тълкуванията в съдебната практика, съществуващи от
преди 1980 година.
В теорията се приема, че действията по принудително изпълнение са
всички онези действия на кредитора, третите лица, действащи по негова
поръчка, и съдебния изпълнител, които са насочени пряко или косвено към
удовлетворение по принудителен ред. Това понятие трябва да се разграничи
от близкото по значение понятие за изпълнителни действия. Те обхващат
действията на кредитора, третите лица, действащи по негова поръчка, и
съдебния изпълнител, които определят способа, чрез който пряко може да се
осъществи принудителна намеса в имуществената сфера на длъжника. Не
всички действия по принудително изпълнение са изпълнителни действия, но
10
всички изпълнителни действия са действия по принудително изпълнение.
Следователно, обхватът на първото понятие е по-широк от този на второто.
Според буквата на закона обаче, погасителната давност се прекъсва с
осъществяване на по - широкото понятие за действия по принудително
изпълнение. В допълнение трябва да се посочи, че чл. 116, б. “в” ЗЗД се говори
за “предприемане” на действия по принудително изпълнение. Подадената
молба за образуване на изпълнителното производство с посочен изпълнителен
способ в нея или овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, както и допълнителните
молби от взискателя след образуване на изпълнителното производство, с
които се сочи нов способ за изпълнение, прекъсват давността. Безспорно е, че
след получаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, е
образувано изпълнително производство. Предприети са действия по
връчването на заповедта на длъжника, което не сочи на бездействие на
кредитора и поради това тези действия прекъсват давността. Няма значение
дали действията по принудителното изпълнение са били успешни, самото
сезиране на съдебния изпълнител е достатъчно основание давността да бъде
прекъсната - включително в случаите, когато принудителните действия не
могат да бъдат извършени, защото длъжникът не може да бъде открит на
посочения адрес. С тази юридическа мотивировка са и налагащите се
произнасяния на ОС- Сливен по сходни казуси, пример за което е Решение №
214 от 03.07.2024 година по ВГД 280 по описа на ОС – Сливен за 2024 година.
По тези вземанията не са погасени по давност. Това обосновава извод за
неоснователност на исковите претенции, поради което същите следва да се
отхвърлят.
По правилата и с оглед изхода на процеса, съдът следва да присъди на
ответника претендираните от него разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А. А. А. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес: гр. *** против „АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. България, №
81В, ап. 3 искови претенции с правно основание чл. 439 от ГПК за признаване
за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество сумите по
Изпълнителен лист от 04.06.2009 година, издаден въз основа на Заповед за
изпълнение № 1265/12.05.2009 година по ч.гр.дело № 1947/2009 година по
описа на РС- Сливен - 736,03 лева главница по договор за потребителски
кредит №********** от 10.12.2007 година, ведно със законната лихва върху
11
посочената сума, считано от 11.05.2009 година до окончателното изплащане
на задължението, както и 125 лв. разноски по делото, по Изпълнителен лист от
15.01.2010 година издаден въз основа на Заповед за изпълнение №
3336/14.12.2009 година по ч.гр.дело № 5296/2009 година по описа на РС
Сливен сумите 912,90 лева главница по договор за потребителски кредит от
13.09.2008 година, мораторна лихва за периода 05.10.2008 година до
11.12.2009 година в размер на 272,64 лева, ведно със законната лихва, считано
от 11.12.2009 година до изплащане на главницата и разноски по делото в
размер на 125лв., по Изпълнителен лист от 20.01.2010 година издаден въз
основа на Заповед за изпълнение № 3463/29.12.2009 година по ч.гр.дело №
5520/2009 годна по описа на РС - Сливен сумата от 891,83 лева главница,
мораторна лихва в размер на 297,01 лева за периода от 15.10.2008 година до
28.12.2009 година, законна лихва от 28.12.2009 година до окончателното
изплащане на сумите, разноски в размер на 125лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. А. А. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. *** ДА
ЗАПЛАТИ на „АПС БЕТА България" ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. България, № 81В, ап. 3
сумата 100,00 лева /сто лева/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Сливен
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12