Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 03.04.20**
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, I-6 състав
в публичното заседание на седми
март
две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева
гр. дело № **052 по описа
за 2014 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба подадена от Етажна собственост ул. „****“ № **,
представлявана от управителя на ЕС В. И. М. срещу Е.И.Н., с която предявява
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че етажна собственост, находяща се в гр. С.,
район *****, ул. „*****“ № **, вх.А, която се представлява от управителя В. И. М..
Поддържа се, че с решение на ОС от 18.01.2009 г. за управител на ЕС е избрана
ответницата срещу месечно възнаграждение от 200 лв. Твърди се, че със същото
решение ответницата е избрана да бъде и съвместен официален представител на ЕС
пред банковите институции заедно с друга етажна собственичка-Е.М., като
прехвърлянето на функциите по събиране и разходване на вноски и парични
средства на ЕС към ответницата е станало формално с протокол № 1/18.01.2009 г.,
съгласно който протокол е избрана и ревизионна комисия в състав: Е.М., М.Ц. и И.С.. Твърди се, че комисията не е функционирала
пълноценно, поради едноличното решение на ответницата да бъде ревизирана
единствено от Е.М.. Това продължило по този начин до месец март 2014 г.
Поддържа се, че ежемесечните постъпления на ЕС през периода 2009-2014 г. са
варирали приблизително между 8500 лв. и 9500 лв., поради отдаването под наем на
площи на покрива на вх.А за поставяне на съоръжения на мобилни оператори и на
други общи помещения на входа, но въпреки това към началото на 2014 г. салдото
по банковата сметка на ЕС клони към нула. На 07.03.2014 г. е избрано ново
ръководство на ЕС, като на 30.03.2014 г. е съставен приемо-предавателен
протокол за предаване на отчетната и друга документация от ответницата.
Поддържа се, че от документацията липсват касови книги за периода 2010-2012 г.,
за което ответницата обяснила, че ги е изхвърлила, тъй като й пречели.
Предадена е касова книга за 2013 г. водена до 31.03.2014 г., както и сума в
брой-3031,30 лв., като сума в размер на 531,30 лв. са оставени в касата, а
остатъка от 2500 лв. е решено да бъдат внесени в разплащателната сметка на ЕС.
През месец май 2014 г. вследствие на извършена ревизия от надзорния съвет на
ЕС, се установяват твърде големи липси на парични средства. Поддържа се, че в
присъствието на управителя и друг етажен собственик-Ц.Р., ответницата е
предложила да възстанови парични средства до определен размер, като компенсира
ЕС със сумата от 10 000 лв. Към датата на подаване на исковата молба
такава компенсация не е извършена. Поддържа се, че процесния
период 2009-2014 г. ответницата е била управител и касиер на ЕС, като
фактически е вземала еднолично решение за всички разходи на ЕС от получените
приходи от наеми. Поддържа се, че периодично ответницата е теглила суми от
банковата сметка на ЕС, като за голяма част от тези суми впоследствие липсват разходо-оправдателни документи. Твърди се, че ответницата е
разходвала не по предназначение парична сума в размер на 27 771,24 лв. от
поверените й средства на ЕС, разпределени за процесния
период както следва: за 2009 г.-9614,23 лв., 2010 г.-3848,56 лв., 2011
г.-7618,58 лв., 2012 г.-3147,79 лв., 2013 г.-4995,28 лв. и 2014 г.-1578,10 лв.
Твърди се, че за 2009 г. в касовата книга е отбелязан разход в размер на
10 400 лв. за извършено циментиране пред входа и подмяна на тротоарни
плочи, за която сума няма сключен договор за изработка с изпълнител, няма
удостоверителен документ за приемане на работата, не е било свикано ОС за
извършването на ремонта. Твърди се, че за 2010 г. ответницата не е представила
касовата книга. Като допълнителен разход има асфалтиране, което е за сума по
протоколи 3500 лв., но в касовият ордер е написан като сума 3950 лв. Твърди се,
че за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. ответницата не е представила касови книги, а е
предала документи, които не покриват реалните разходи.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищеца
сумата от 25 333 лв., представляваща обезвреда за
причинени имуществени вреди за периода от 30.06.2009 г. до 07.03.2014 г.,
резултат от това, че ответницата не е разходвала по предназначение суми от
поверените й парични средства на Етажната собственост, сумата от 3663 лв. - мораторно
обезщетение за периода от 31.12.2009 г. до 30.10.2014 г.
Такава
е исковата претенция, съобразно извършеното от ищеца и допуснато от съда
намаление в проведеното на 30.06.2015 г. открито съдебно заседание.
В законоустановения едномесечен срок на 23.12.2014 г. е
постъпил отговор от ответницата чрез адвокат Тончев, надлежно упълномощен с
пълномощно приложено към отговора.
Оспорва
предявените искове като неоснователни и недоказани с твърдението, че изложените
от ищеца в исковата молба фактически твърдения не отговарят на истината. Не
оспорва факта, че на 18.01.2009 г. с решение на ОС на ЕС е избрана за
управител, както и касиер, като последната функция изпълнявала съвместно с Е.М..
Поддържа се, че разликата между приходите на ЕС и извършените от ответницата
разходи за нуждите на ЕС в качеството й на управител и касиер възлиза на сумата от 3365,06 лв.
Твърди се, че към 30.03.2014 г. е предадена касова наличност в размер на
3031,30 лв. Разликата от 333,76 лв. непредадени с касовата наличност е резултат
на неправилно закръглени от ответницата суми при отчитане на извършените
разходи. Заявява възражение за погасяване по давност на всички лихви за забава
за периода предхождащ 3 години от завеждането на исковата молба.
В
съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове чрез процесуалния си
представител. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
В
съдебно заседание ответницата чрез процесуалния си представител оспорва
предявените искове като неоснователни и по съображения подробно изложени в
депозираните по делото писмени бележки. Претендира разноски съобразно
представен списък. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
От събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа
страна:
Между
страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява,
че с Решение на ОС по Протокол № 1/18.01.2009 г. за домоуправител и касиер на
ЕС, находяща се в гр. С. на ул.“*****“ № **, вх.А,
срещу месечно възнаграждение в размер на 200 лв., е избрана ответницата. Със същото
решение ответницата е избрана съвместно с Е.М. и за официален представител на
ЕС пред банковите институции. Ответницата е изпълнявала тези функции до
07.03.2014 г., когато е избран нов домоуправител, касиер и контролен съвет. На
30.03.2014 г. ответницата е предала в присъствието на ревизионна комисия в
лицето на М.Ц. и Д.В. описаната в протокола документация. Констатирана е липса
на касови книги от 2009 г. до 2012 г. включително. Предадена е касова книга № 3
за периода от 01.01.2013 г. до 31.03.2014 г. на новия
касиер, както и сума в брой в размер на 3031,30 лв. Извършена е ревизия от
комисия в състав: М., Р., Б., Ц. и В., като резултатите от същата са отразени в
констативен протокол от 26.05.2014 г.
Не е
спорно също така, че етажната собственост е сключила договори за наем с „БТК М.“
ЕООД и „М.“ ЕАД, по силата на които е предоставено правото на операторите да
ползват площи от покрива на вх.А, бл.4, ул. „*****“ № **, гр.С. срещу заплащане
за монтиране и използване на телекомуникационни съоръжения. Установява се също
така, че помещение намиращо се срещу асансьора и представляващо обща част от ЕС
от 4,48 кв.м. също е отдадено под наем с договор от 01.03.2014 г. за 50 лв.
месечно, също така помещение, намиращо се до входа и представляващо обща част
от 18 кв.м. също е отдадено под наем с договор от 01.10.2012 г. за 300 лв.
месечно.
По
делото е прието основно и допълнително заключение на ССчЕ,
от които се установява, че за периода от 18.01.2009 г. до 31.03.2014 г. липсват
разходо-оправдателни документи за суми на обща
стойност 18 167,08 лв. Установява се, че за 2009 г. са повторени разходни
документи на ** листа. Тегленето и внасянето на суми от и по сметка в банката,
изготвянето и подписването на договори за ремонти и услуги, разходни ордери за
плащане и приемане на суми е извършвано от ответницата. Няма представени от
ответницата документи за възстановяване на парични суми в касата или по
банковата сметка на ЕС след датата на завеждане на иска. Вещото лице сочи, че
лихвата за забава върху стойността на непредставените разходооправдателни
документи от датата на изискуемостта до датата на предявяване на иска е: върху
сумата от 4727,98 лв. от 01.01.2011 г. до 30.03.2014
г.-1552,43 лв., върху сумата от 7236,39 лв. от 01.01.2012
г. до 30.03.2014 г.-1638,32 лв., върху сумата от 3763,65 лв. от 01.01.2013 г. до 30.03.2014 г.-471,46 лв. и върху сумата от
57,84 лв. от 01.01.2014 г. до 30.03.2014 г.-1,45 лв.
За
извършения разход-изпълнена армирана бетонова настилка между тротоарите на
сградата и улицата от северната страна на вх.А на ул. „К.“ № **, ответницата
представя договор от 20.06.2009 г., сключен между Б.М. Х. и ответницата в
качеството й на възложител общо на стойност 10 133,35 лв., от която сума:
5210 лв.-за работа и 4923,35 лв.-цена на материали.
Видно
от писмо с изх.№ АУ01-2442/07.10.2015 г. на ГД „ГРАО“ към МРРБ и съгласно
Националната база данни „Население“ няма данни за лице с имена Б.М. Х.. От
приетото заключение на СТЕ се установява, че от северната страна на вх.А на ул.
„К.“ № ** има изпълнена армирана бетонова настилка между тротоарите на сградата
и улицата, като средната пазарна стойност за извършване на строителните работи
възлиза на 4 226 лв. без ДДС, а средната пазарна стойност към 2010 г. за
асфалтиране на двора на сградата на ул. „*****“ № ** възлиза на 12 000 лв.
Пред
настоящата инстанция е разпитана свидетелката М.Х.Ц.. Свидетелката установява,
че лично е предложила ответницата през 2009 г. на Общо събрание за платен
домоуправител и касиер, но през следващите години на нейното ръководство била
доста разочарована от начина, по който се процедирало. Свидетелката установява,
че не се провеждали събрания, на които да се взема мнението на съкооператорите,
или пък да се дава отчет за работата и за средствата изразходени от ответницата.
По повод на това, че всяка година се оказвало, че финансите на ЕС приключват
почти на много малка сума, а в същото време имало доста големи приходи,
възникнало съмнение за това дали се разходват правилно средствата на етажната
собственост. От ревизионната комисия избрана заедно с избора на ответницата
няма нито едно заседание, нито един протокол за направена ревизия. На въпросите
на съседите, ответницата отговаряла съвсем общо, не е показвала финансови
документи. Общи събрания за годините, през които ответницата е била управител
са 3 или 4. Годишни събрания са правени. Свидетелката лично е казвала много пъти на ответницата да престане
да се занимава с тези цигани. Този човек-Б., който наричал ответницата маме, бил на хранилка, постоянно се разваляли нещата, които
той направел, след което отново идвал да ремонтира. Всичко се изронило, изхабило.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема следното от правна страна.
Предявеният
иск е с правно основание чл.45 ЗЗД.
За да е
възникнало спорното право за обезщетяване на ищеца той следва да докаже факти,
които да се подведат под хипотезата на гражданския деликт /виновно и
противоправно поведение, в причинна връзка от което да са настъпили вреди/.
Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищеца и
то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите.
От ангажираните
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява наличието на елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно поведение, вина, вреда и причинно-следствена връзка между деянието
и вредата.
Общата норма на чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД въздига в противоправно
поведение самото причиняване на вреди, т. е. законът забранява да се
причиняват вреди и затова всяко поведение,
което води до причиняване на вреди, е противоправно.
Настоящият
състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства,
предявеният главен иск е основателен и доказан.
Безспорно
от доказателствата по делото се установява, че в процесния
период от 18.01.2009 г. до 30.03.2014 г. ответницата е осъществявала функцията
на управител и касиер на процесната ЕС.
Касиерът не е уреден като самостоятелен
орган на етажната собственост. Функцията на касиера
е да съхранява и отчита средствата на етажната собственост
и да ги предоставя
на управителя при поискване. Напълно допустимо е тази функция да
се осъществява от управителя, както е в настоящия случай.
Управителят трябва да знае по
всяко време какъв е балансът и колко средства има в общата каса. За да се знае
във всеки един момент колко средства има в касата, е задължително воденето на
отчетност - какво постъпва и какво излиза от общата каса. За целта касиерът
трябва да води стриктно книга за разходите и приходите, като всеки извършен
разход е необходимо да бъде придружен от съответния разходо-оправдателен
документ (фактура, квитанция, разписка, договор и др.). За всеки
постъпил приход касиерът трябва да издаде приходен касов ордер, надлежно
оформен, доказващ извършването на съответната вноска. При извършването
на ремонти от външно лице, е задължително работата да се приеме с протокол, по
възможност от независима комисия, избрана от Общото събрание. Следва в протокола
за приемане да се отрази количеството и
стойността на разходваните материали, както и качеството на извършената работа. Управителят
е длъжен да отче управлението си пред Общото събрание, свикано за избор на нов
управител или управителен съвет.
Именно горните задължения
ответницата е нарушила и не е изпълнила в периода на своето управление. Задължение
на ответницата е било да представи на Общото събрание документи, установяващи
вида и размера на направените разходи във връзка с изпълнението на нейните
функции по съхранение и отчитане средствата на етажната собственост. В нейна
тежест в процеса е да установи, че е изпълнила това свое задължение. В
настоящия случай това не е сторено.
Отразяването на суми в общ размер
18 167,08 лв. като разход на ЕС, за които суми ответницата не представя разходооправдателни документи, доказващ извършването на
тези разходи, безспорно съставлява вредоносно действие за етажната собственост, от което
ищецът е претърпял щета в размер на сумата от 18 167,08 лв. и тази вреда
се намира в причинна връзка с поведението на управителя и касиер-ответницата по
делото. Това са суми, с които касата на ЕС е намаляла без да се установява, че
тези суми са изразходвани единствено и само за нуждите на ЕС.
Ответницата не доказа, че е
извършила разход в размер на сумата от 10 133,35 лв. по договор от
20.06.2009 г., доколкото безспорно се установи, че съгласно
Националната база данни „Население“ няма данни за лице с такива имена. Няма
документ, удостоверяващ заплащането на сумата от 5210 лв. за работа. На
следващо място твърдените ремонти касаят прилежаща площ към сградата-северна
страна на сградата между тротоара до сградата и уличния тротоар и задната част
на двора, която служи за паркиране на леки коли. Тези разходи не са посочени в разпоредбата
на §1, т. 11 от ДР на
ЗУЕС, но те могат да бъдат
причислени към разходите за управление
и поддържане на общите части, тъй
като макар и да не е обща
част на сградата,
прилежащата площ изпълнява аналогични функции – тя може
да се използва
от всеки собственик, ползвател или обитател с оглед упражняването на неговото право
върху съответния самостоятелен обект в етажната собственост. Но
безспорно се установява, че първо такива разходи не са предвидени в годишния бюджет
на етажната собственост, освен това не се установява горните площи да са
определени като прилежаща площ по граници и предназначение от кмета на общината
със заповед и скица по предвидения
в чл. 4 ЗУЕС ред. На
следващо място разходите за
управление и поддържане на общите части,
включително и на прилежащата площ по чл. 4 ЗУЕС, следва да се
поемат от собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти по равно под
формата на ежемесечни вноски в размер, определен в правилника за вътрешния
ред или с решение на общото
събрание. Не се установява наличие на
такова решение.
Управителят
е този, който изготвя проект за бюджет, събира прогнозираните приходи, извършва предвидените разходи, а впоследствие – изготвя и представя пред общото събрание
на етажните собственици отчета за неговото изпълнение. Безспорно се доказа, че ответницата не е изпълнявала и
тези свои задължения. По делото няма представени протоколи от проведени общи
събрания в процесния период, отчети, изготвени от
ответницата.
Последният елемент от фактическия
състав е вината, която се предполага до доказване на противното. Ищецът доказа,
че е настъпила вреда, обусловена от нарушение на задължения на ответницата в
качеството й на управител и касиер. Ответницата с ангажираните от нея
доказателства не обори горната презумпция.
Предвид горното съдът намира, че
предявеният главен иск е доказан по основание, а по размер съобразно заключението
на ССчЕ.
Безспорно
и със заключението на ССчеЕ, изготвено изцяло въз
основа на представените от страните приходни и разходни документи, се установи,
че за 2010 г. ответницата не е представила разходооправдателни
документи за сума в размер на 4727,98 лв., съответно за 2011 г. тази сума е
7236,39 лв., за 2012 г.-3763,65 лв., за 2013 г.-2381,22 лв. и за 2014 г.-57,84
лв., или в общ размер сумата е 18 167,08 лв.
Следователно
и в тези размери исковите претенции са доказани поради което предявеният иск
подлежи на уважаване за сумата от 18 167,08 лв. и следва да бъде отхвърлен
до претендирания размер от 25333 лв. като
неоснователен. Неоснователно е възражението на ответника, че след намаляване на
исковата претенция не става ясно, за коя сума има отказ от иска и към кой
период е отнесена. С уточнителна молба от **.11.2014
г. ищецът е посочил по години какви суми претендира, а именно: за 2009
г.-9614,23 лв., за 2010 г.-3848,56 лв., съответно за 2011 г. тази сума е 7618,58
лв., за 2012 г.-3147,79 лв., за 2013 г.-4995,28 лв. и за 2014 г.-1578,10 лв. С
оглед заключението на ССчЕ и на уточнителната
молба съдът намира, че не е налице не яснота по отношение на кои суми и за коя
година исковите претенции се явяват основателни.
Горните обстоятелства обуславят ангажиране на деликтната
отговорност на ответницата до размера на доказаните
вреди.
Предявен е и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Настоящият съдебен състав намира, че за разходите извършвани в съответната
година, ответницата е следвало да представи най-късно в края на приключващата
година и съответните разходооправдателни документи за
всички извършени разходи, поради което и считано от първо число на следващата
година е изпадала в забава за предходната година. Така за разходите извършвани
през 2010 г., такива документи е следвало да бъдат представени най-късно до
31.12.2010 г., поради което и считано от 01.01.2011
г. ответницата е изпаднала в забава.
От заключението на
ССчЕ не се установява за 2009 г. ответницата да не е
представила разходооправдателни документи и съответно
няма суми, за които да няма представени документи. Поради липсата на главно
задължение, то неоснователна е акцесорната претенция
за лихви за периода от 31.12.2009 г. до 01.01.2011
г., поради което и за този период искът подлежи на отхвърляне като
неоснователен и недоказан.
По възражението на
ответницата за изтекла погасителна давност. На основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД
вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3 годишна давност.
Следователно всички лихви до 30.10.2011 г. са се погасили с изтичането на този
срок. Или възражението на ответницата е основателно само за периода от 01.01.2011 г. до 30.10.2011 г. Размерът на погасените лихви
върху главницата от 4727,98 лв. за периода от 01.01.2011
г. до 30.10.2011 г. се определя от съда на основание чл.162 от ГПК и чрез
използване на компютърна програма и възлиза на сумата от 405,23 лв., поради
което и за тази сума искът ще следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По разноските в процеса:
Предвид изхода
на делото, разноски се дължат
и на двете страни, съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът претендира
разноски в размер на 3000 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение, съобразно договор от 29.09.2014 г. Основателно
е възражението на ответника
за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, поради което съдът
намалява същото до размера
от 2000 лв., предвид следните съображения. При
материален интерес от 28 996 лв., до който размер са намалени исковите претенции на ищеца, минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на сумата от 1399,88 лв., изчислен на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, преди изменението от бр. 84 от 25.10.2016 г. Към така определения размер и на
основание ал.6 от Наредбата следва да се прибави и сумата от 300 лв., предвид
обстоятелството, че по делото са проведени общо пет броя съдебни заседания. Или
възнаграждението възлиза на сумата от 1699,88 лв. Съдът съобразява, че делото е
с фактическа сложност и многобройни писмени доказателства, поради което и
намалява заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение на сумата от 2000 лв.
При това положение ищецът е
направил разноски в размер на 2000 лв. за адвокатско възнаграждение и **00,01
лв.-внесени държавна такса по сметка на съда, възнаграждение вещо лице и такса
съдебно удостоверение.
От общата сума от 3700,01 лв. и
на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 2733,90 лв., която е съответна на уважената част от
исковете-21 425,51 лв.
Ответницата е направила разноски
в размер на 1500 лв.-за адвокатско възнаграждение и 800 лв.-депозит вещи лица.
От общата сума от 2300 лв. ищецът и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ще следва
да бъде осъден да заплати на ответницата сумата от 600,49 лв., която е
съответна на отхвърлената част от исковете /7570,49 лв./
Водим от горното Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е.И.Н.,*** на основание
чл.45 от ЗЗД да заплати на Етажната собственост ул. „*****“ № **, гр. С., район
*****, ул. „*****“ № **, вх.А, представлявана от управителя на ЕС В. И. М., ЕГН
********** сумата от 18 167,08 лв.
/осемнадесет хиляди сто шестдесет и седем и 0,08 лв./ обезщетение за причинени
имуществени вреди, резултат от не представяне и не отчитане на разходвани
средства от ответницата в качеството й на управител и касиер на Етажната
собственост ул. „*****“ № **, гр. С. в периода от 18.01.2009 г. до 07.03.2014
г., на разходооправдателни документи, както следва: за 2010
г. за сума в размер на 4727,98 лв., за 2011 г. - 7236,39 лв., за 2012
г.-3763,65 лв., за 2013 г.-2381,22 лв. и за 2014 г.-57,84 лв., КАТО ОТХВЪРЛЯ като недоказан и
неоснователен предявения иск за разликата над 18 167,08 лв. до пълния претендиран размер от 25 333 лв., на основание чл.86, ал.1
от ГПК да заплати сумата от 1 147,20
лв. /хиляда сто четиридесет и седем и 0,20 лв./ мораторно
обезщетение върху главницата от 4727,98 лв. за периода от 31.10.2011 г. до
30.03.2014 г., като отхвърля този иск за разликата над сумата от 1 147,20
лв. до пълния претендиран размер от 1 552,43 лв.
и за периода от 01.01.2011 г. до 30.10.2011 г. като
погасен по давност, а за периода от 31.12.2009 г. до 01.01.2011
г. като неоснователен, да заплати на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 1 638,32 лв. /хиляда
шестстотин тридесет и осем и 0,32 лв./ мораторно
обезщетение върху главницата от 7236,39 лв. за периода от 01.01.2012 г. до 30.03.2014 г., сумата от 471,46 лв. /четиристотин седемдесет и един и 0,46 лв./ мораторно обезщетение върху главницата от 3763,65 лв. за
периода от 01.01.2013 г. до 30.03.2014 г., сумата от 1,45 лв. /един лев и
четиридесет и пет ст./ мораторно обезщетение върху
главницата от 57,84 лв. за периода от 01.01.2014 г.
до 30.03.2014 г., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати сумата от 2733,90 лв. /две хиляди седемстотин
тридесет и три и 0,90 лв./ разноски направени пред настоящата инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК Етажната собственост ул. „*****“ № **, гр. С., район *****, ул. „*****“
№ **, вх.А, представлявана от управителя на ЕС В. И. М., ЕГН ********** да
заплати на Е.И.Н.,*** сумата от 600,49 лв. /шестстотин и 0,49 лв./ разноски
направени от ответницата, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му страните
пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: