Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 19 октомври 2018
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 27.09.2018
г. в състав:
Районен
съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря М. Богданова
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 3518 по описа за 2018 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на П.Т.В. с ЕГН ********** *** срещу
С.Г.В. с ЕГН ********** ***.
Искането към съда е да прекрати сключения между страните граждански брак
с развод поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство. Ищецът не
желае съдът да се произнася относно вината на съпрузите за прекратяване на
брака по реда на чл. 49, ал. 3 от СК.
В исковата молба се
излага, че страните са във фактическа раздяла от 09.07.2018 г., когато
ответницата проявила физическа агресия срещу Ц.П.В. – майка на ищеца, след
което всяка от страните живее свой собствен живот, както и че от брака на
страните не са родени деца.
Ответницата по делото
С.Г.В. е получила препис от исковата молба с приложенията, като в срока по чл.
131 от ГПК, на 14.09.2018 г., от същата е постъпила молба, с която уведомява
съда, че страните са постигнали споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, подписано
и от двете страни.
С постигнатото от
страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК същите са постигнали съгласие, че
между страните е налице взаимно и непоколебимо съгласие за прекратяване на
гражданския брак помежду им без изследване на причините за прекратяване на
брака; от брака на страните не са родени деца; семейното жилище на адрес гр.
Враца, *****ще се ползва от съпруга П.В.; по време на брака страните на са
придобивали недвижимо имущество, а придобитите движими вещи са разделени между
страните извънсъдебно; след прекратяването на брака съпругата С.Г.В. с ЕГН **********
ще носи предбрачното си фамилно име М.; разноските по делото остават за страните
така, както са направени, а окончателната държавна такса се поделя между
страните поравно. Направено е и искане с правно основание чл. 49, ал. 5 от СК съдът да
премине от разглеждане на делото за развод по исков в ред в разглеждане на
делото за развод по взаимно съгласие.
С определение от 17.09.2018 г. по
делото съдът на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК, във
вр. с чл. 49, ал. 4 от СК е преминал от производство за развод по исков ред с
правно основание чл. 318 от ГПК към развод по взаимно съгласие на страните с
правно основание чл. 330 от ГПК.
В съдебно заседание на 27.09.2018 г. страните са се
явили лично и с пълномощниците си и са заявили, че поддържат постигнатото от
тях споразумение по чл. 49, ал. 5 от СК за прекратяване на брака по взаимно
съгласие и желаят да бъде одобрено от съда.
С оглед постигнатото
между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК производството се развива
като охранително, по реда на чл. 330 и следващите от ГПК.
Молбата на страните за развод по взаимно съгласие,
съгласно представеното с молба от 14.09.2018 г. писмено споразумение е процесуално
допустима като подадена от надлежни страни.
Разгледана по същество, тя е основателна и следва да
бъде уважена.
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 0148
от 24.06.2006 г. на Община Враца, П.Т.В. и С.Г. М. са сключили граждански брак
на същата дата, като съпругата е приела да носи фамилното име В..
Съпрузите са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие да се разведат, като са постигнали и споразумение по чл.
51 от СК, представено с молба от 14.09.2018 г.
Съгласно споразумението от брака на страните не са родени деца;
семейното жилище на адрес гр. Враца, *****ще се ползва от съпруга П.В.; по
време на брака страните на са придобивали недвижимо имущество, а придобитите
движими вещи са разделени между страните извънсъдебно; след прекратяването на
брака съпругата С.Г.В. с
ЕГН ********** ще носи предбрачното си фамилно име М., разноските по делото остават за
страните така, както са направени, а окончателната държавна такса се поделя
между страните поравно.
Съдът намира, че постигнатото между страните
споразумение е изчерпателно и законосъобразно. Същото урежда всички въпроси,
свързани с прекратяването на брака между страните по делото и отговаря на
закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено и да придобие
изпълнителна сила.
Държавната такса за допускането на развода съдът определя
в размер на 40 лв., която съгласно споразумението следва да бъде заплатена от двамата
молители по равно, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод по взаимно съгласие сключения с акт № 0148
от 24.06.2006 г. на Община Враца граждански брак между П.Т.В. с ЕГН ********** *** и С.Г.В. с ЕГН ********** ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните по делото споразумение по
чл. 51 от Семейния кодекс, съгласно което:
От брака на страните
не са родени деца;
Семейното жилище на
адрес гр. Враца, *****ще се ползва от съпруга П.Т.В. с ЕГН **********;
По време на брака
страните на са придобивали недвижимо имущество, а придобитите движими вещи са
разделени между страните извънсъдебно;
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата С.Г.В. с ЕГН ********** да носи
предбрачното си фамилно име М.;
Разноските по делото
остават за страните така, както са направени, а окончателната държавна такса се
поделя между страните поравно;
ОСЪЖДА П.Т.В. с ЕГН ********** *** да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Врачанския районен съд сумата 20,00 лева-държавна такса за допускане
на развода.
ОСЪЖДА С.Г.В. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Врачанския районен съд сумата 20,00 лева-държавна
такса за допускане на развода.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от него да се връчи на молителите П.В. и С.В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: