Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260276
гр. С., 26.04.
2021 година
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
С. районен съд,
гражданско отделение - ІІ-ри граждански състав,
в публично съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди двадесет и първа
година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря В.К., като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 4265/2020
г. на СлРС , за да се произнесе,
съобрази следното:
Предмет на производство е предявен
иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ.
В исковата молба се твърди, че с Решение от 17.04.2019
г., постановено по в.гр.д. 173/2019г. на СлОС, потвърдено с Решение №
20/25.03.2020 г. по гр.д. 2607/2019 г. на ВКС, уволнението на ищеца Д.С.М. е
признато за незаконно и заповед № 09/01.08.2018 г. на управителя на „.НС” ЕАД
София - Средна Тунджа - клон С., с която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ
е било прекратено трудовото му правоотношение, е отменена като
незаконосъобразна и ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност – „шофьор на товарен автомобил”.
Сочи се, че вследствие на признатото за незаконно
уволнение, Д.М. е останал без работа за срок от шест месеца. Дължимостта на
обезщетението за това е визирана в разпоредбата на чл.225, ал.l от КТ при
наличието на две предпоставки - да е налице незаконно уволнение на работника
или служителя и същият да е останал без работа поради това уволнение за срок не
повече от 6 месеца. Законовите изисквани са изпълнени, поради което се счита,
че ответното дружество дължи на ищеца обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ в
първоначално и приблизително определен размер на 4 000 лева.
Твърди се, че с уведомление от 17.09.2020 г., получено от
ответното дружество на 21.09.2020 г. и заведено във входящия им регистър с №
РД-02-959, ищецът е отправил надлежна покана за заплащане на дължимото му
обезщетение за оставане без работа. С писмо изх. № РД-02-691/05.10.2020 г. е
поискано от ищеца да представи документи, удостоверяващи оставането си без работа,
като изрично е посочено, че официално удостоверяване от НАП също е годно
доказателствено средство. Своевременно, на 07.10.2020 г. в отговор на така
поставеното изискване е депозирана справка за актуално състояние на действащи
трудови договори за ищеца, удостоверена с КЕП на служител на НАП - М. Х. К..
Въпреки това и към настоящия момент не е изплатено полагащото му се
обезщетение.
Предвид изложеното се моли съда да осъди ответника
„НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД СОФИЯ - СРЕДНА ТУНДЖА С. да заплати на ищеца Д.С.М.,
сумата от 4000 лв., представляваща неизплатено обезщетение но чл. 225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва считано от датата на поканата за доброволно
плащане, получена на 21.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото, вкл. и за адвокатско
възнаграждение.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът чрез процесуален представител е депозирал
отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим, но изцяло
неоснователен. Сочи се, че предпоставка за основателност на иска за обезщетение
по чл. 225 ал.1 от КТ е установяването на незаконното прекратяване на трудовото
правоотношение и оставането на служителя без работа в определения от закона
шестмесечен срок. Кумулативното наличие на тези две условия предпоставя
основателност на иска по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ, без да се изследва причинна
връзка между уволнението и оставането на служителя без работа, а размера на
вредите е фингиран от закона. Изключението, въведено в чл. 225 ал.2 от КТ е
само за случаите, когато работникът е реализирал в същия период осигурителен
доход от друго правоотношение. Сочи се
съдебна практика.
Възразява
се срещу назначаването па съдебно-икономическа експертиза, тъй като се счита,
че след представянето от страна на ответното дружество на разплащателен фиш за
брутното трудово възнаграждение за месеца предхождащ уволнение е видна
стойността на брутното трудово възнаграждение на ищеца и е ненужно
назначаването на тази експертиза.
От
описаните в исковата молба обстоятелства, на които претенциите на ишеца се
базират се счита, че при уважаване на иска за обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ,
съдът следва да се произнесе по възражението на ответното дружество за
прихващане и се прави ВЪЗРАЖЕНИЕ, заявено с настоящия отговор на исковата
молба. Претендира се прихващането да се извърши със заплатени от ответното
дружество обезщетения по чл. 220 ал.1 и чл.222 ал.1 от КТ в размер на
3 213,00 лева, видно от приложените писмени доказателства - фишове от
ведомости за м.август
Сочи
се, че освен посоченото по – горе, не става ясно кой е точният период за
оставане без работа на ищеца и каква е точната сума, която се претендира, за
колко месеца и коя година, като при тези неизвестни факти и обстоятелства, за
ответното дружество е невъзможно да организира зашитата си против иска на
ищеца. Липсват доказателства, с които ищецът да е обявил на ответника
изискуемостта на дълга - обезщетението, респ. че е изпълнено изискването на
чл.418 ал.З от ГПК. Тъй като паричните задължения са търсими, ищецът не е
отправил покана за изискуемост до ответника и към настоящия момент същият все
още не е в забава. Поканата за плащане има функциятa на покана за изпълнение на
иначе изискуемо с оглед настъпилия падеж на задължението. Поканата за плащане е
условие за настъпване на самата изискуемост и представлява необходимото
съдействие от кредитора - ищец за изпълнение на задължението и в посочения род
на мисли искът е недопустим, респ. за лихвите и неоснователен.
Сочи
се, че ищецът твърди в исковата си молба, че е поканил ответното дружество, но
по делото не е приложена покана. Приложено е Уведомление, което не е покана, а
само съобщение и обяснения за факти и обстоятелства, докато поканата е искане
да се извърши нещо и се дава срок за изпълнението му. В този смисъл не е налице
задължение за ответника да изпълни евентуално плащане.
В
исковата молба се твърди, че ответникът е останал без работа, но не са
приложени писмени доказателства за това. Същият следва да докаже твърдението
си, че в резултат на незаконното уволнение е претърпял имуществени вреди
/пропуснати ползи/, изразяващи се в пропуск да получава трудово възнаграждение
за период от 6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение, като
докаже факта на оставане без работа и размера на последното получено преди
незаконното уволнение трудово възнаграждение.
Претендират
се разноските по делото.
В с.з. ищецът, редовно призован се представлява
от пълномощник, който моли съда да уважи така определения размер на иска, като
приеме и признанието за извършено плащане по чл. 222 ал.1 от КТ и присъди на
ищеца търсената от него сума в краен размер 4847 лева, като счита, че искането
за прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 220 ал.1 от КТ не следва да
бъде уважавано, тъй като същото не произтича от основанието за завеждането на
настоящия иск.
Ответното
дружество редовно призовано, се представлява от процесуален представител, който
моли съда да отхвърли иска като неоснователен и уважи възраженията направени с
отговора на исковата молба.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното от фактическа
страна:
С Решение от 17.04.2019 г., постановено по в.гр.д.
173/2019г. на СлОС, потвърдено с Решение № 20/25.03.2020 г. по гр.д. 2607/2019 г.
на ВКС, уволнението на ищеца Д.С.М. е признато за незаконно и заповед №
09/01.08.2018 г. на управителя на „.НС” ЕАД София - Средна Тунджа - клон С., с
която на основание чл. 328 ал. 1 т. 2 от КТ е било прекратено трудовото му
правоотношение, е отменена като незаконосъобразна и ищецът е възстановен на
заеманата преди уволнението длъжност – „шофьор на товарен автомобил”.
С уведомление от 17.09.2020 г., получено от ответното
дружество на 21.09.2020 г. и заведено във входящия им регистър с № РД-02-959,
ищецът е отправил надлежна покана за заплащане на дължимото му обезщетение за
оставане без работа. С писмо изх. № РД-02-691/05.10.2020 г. е поискано от ищеца
да представи документи, удостоверяващи оставането си без работа, като изрично е
посочено, че официално удостоверяване от НАП също е годно доказателствено
средство.
По делото е изготвена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която е видно, че общото трудово възнаграждение на ищеца за
м.07.2018 г. при основно трудово възнаграждение и начислени и реално изплатени
допълнителни трудови възнаграждения е в размер на 1071,00 лева.
Размерът на дължимото обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ
за периода 01.08.2018 г. – 01.09.2019 г. от шест брутни трудови възнаграждения,
възлиза на 6426,00 лева.
По чл. 220 ал.1 от КТ е изплатено обезщетение в размер на
едно трудово възнаграждение за неспазено предизвестние – 1070,00 лева - /брутно
възнаграждение 1071,00 лева; ДДФЛ – 107,10 лв.; чиста сума за получаване –
963,90 лв./
По чл. 222 ал.1 от КТ, е изплатено обезщетение в размер
на две брутни трудови възнаграждения при незаконно уволнение – 2142,00 лева -
/брутно възнаграждение 2142,00 лв.; ДДФЛ – 195,40 лв.; ДЗПО – 47,12 лв.; ДОО –
140,94 лв.; чиста сума за получаване – 1758,54 лв./
В с.з. след изслушване на вещото лице, представителят на
ищеца уточнява размера на претендирания иск, а именно признава възражението за
прихващкане единствено и само по отношение на изплатеното обезщетение по чл.
222 ал.1 от КТ в размера посочен от вещото лице, а именно 1758,54 лева, предвид
което заявява, че претендираният размер на обезщетението по чл. 225 от КТ от
страна на ищеца е в размер на 4847,00 лева, който размер е формиран от
разликата между посочения от вещото лице размер по чл. 225 ал.1 от КТ, минус
изплатеното обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ.
На основание чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на
предявения иск до размера на сумата 4847,00 лева, получена след прихващане на
дължимото обезщетение за оставане без работа със сумата 1758,54 лева, получено
обезщетение по чл. 222 ал.1 от КТ.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, ценени
както по отделно, така и в тяхната съвкупност и способстващи за установяване на
спорните факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи
Не се спори в производството,
че трудовото правоотношение на ищеца е
било прекратено на осн. чл. 328, ал.1, т.2 от КТ на 01.08.2018 г. , като с
решение от 17.04.2019 г. по в.гр.д.
173/2019 г. на СлОС, потвърдено с решение № 20/25.03.2020 г. по гр.д. 2607/2019
г. на ВКС уволнението на Д.М. е признато за незаконно и е отменена заповед №
9/01.08.2018 г. на управителя на ответното дружество.
Предмет на настоящото производство е
иск с пр. осн. чл. 225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без
работа след уволнението.
Основателността на иска за присъждане на обезщетение
поради незаконно уволнение е в зависимост от оставането без работа и от липсата
на последващо трудово правоотношение, по силата на което работникът или
служителят да е получавал трудово възнаграждение в шестмесечния срок след
уволнението
От приетата по делото доказателства се установи, че ищецът няма
регистрирани трудови договори след уволнението до 15.07.2020 г., когато е
започнал работа в Такси Рони ЕООД.
Този
иск предпоставя освен незаконност на уволнението, наличие и на вреда. Вреда е
налице, когато работникът или служителят е останал незает по трудово
правоотношение, съответно без трудово възнаграждение. Ищецът на която
принадлежи доказателствената тежест е да
установи наличието на тази предпоставка, е ангажирал доказателства за оставане
без работа.
Размерът на обезщетението е
определен от закона - брутното трудово възнаграждение за времето, през което
работникът е останал без работа. От заключението на приетата и не оспорена по
делото съдебно- икономическа експертиза се установи, че общото трудово
възнаграждение на ищеца за м.07.2018 г. при основно трудово възнаграждение и
начислени и реално изплатени допълнителни трудови възнаграждения е в размер на
1071,00 лева.
Размерът на дължимото обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ
за периода 01.08.2018 г. – 01.09.2019 г. от шест брутни трудови възнаграждения,
възлиза на 6426,00 лева.
С отговора на исковата молба ответното дружество е
направило възражение за прихващане на изплатени обезщетения по чл. 220, ал.1 и
чл. 222, ал.1 от КТ в размер на 3213 лева.
По чл. 222 ал.1 от КТ, е изплатено обезщетение в размер
на две брутни трудови възнаграждения при незаконно уволнение – 2142,00 лева -
/брутно възнаграждение 2142,00 лв.; ДДФЛ – 195,40 лв.; ДЗПО – 47,12 лв.; ДОО –
140,94 лв.; чиста сума за получаване – 1758,54 лв./
Чл. 103, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато две лица си
дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и
ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.
Извършеното уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ е признато за незаконно и отменено с влязло в сила съдебно решение. В този
смисъл заплатеното по реда на чл. 222, ал. 1 КТ в полза на ищеца обезщетение е
недължимо.
Процесуалният представител на ответника не оспорва това
обстоятелство, поради което в с.з. е допуснато изменение на предявеният иск до
размера на сумата 4847 лева, получена
след прихващане на дължимото обезщетение за оставане без работа със сумата 1758.54 лева, получено обезщетение по чл.
222, ал.1 от КТ.
Възражението за прихващане е своевременно направено,
касае насрещно вземане, което произтича от същото правоотношение, вземанията за
обезщетения по чл. 222, ал. 1 КТ и по чл. 225, ал. 1 КТ са еднородни,
насрещните вземания и на двете страни са изискуеми, като в настоящото
производство се установи размерът на всяко от тях.
Спорен е въпросът следва ли да бъде извършено
прихващане на дължимото обезщетение по
чл. 225, ал.1 от КТ с платено обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ за неспазено предизвестие.
В
трайно преобладаващата съдебна практика, обективирана в Решение № 271 от
17.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 409/2011 г., III г. о., Решение № 770 от
8.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 312/2010 г., III г. о. и Решение № 178 от
9.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 375/2017 г., III г. о., обезщетението по чл.
220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на предизвестие, подлежи на
прихващане от размера на предявеното с иск обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ,
тъй като и двете вземания обезщетяват една и съща по естеството си вреда на
уволнения /оставането му без работа/. Последното от цитираните решения на ВКС е
най-актуалното по въпроса за допустимостта на прихващането на обезщетението по
чл. 220, ал.1 от КТ, като настоящия съдебен състав изцяло споделя съображенията,
изложени в съдебната практика, която това решение обединява.
По чл. 220 ал.1 от КТ е изплатено обезщетение в размер на
едно трудово възнаграждение за неспазено предизвестние – 1070,00 лева - /брутно
възнаграждение 1071,00 лева; ДДФЛ – 107,10 лв.; чиста сума за получаване –
963,90 лв./
При тези изводи предявеният иск с пр. осн. чл. 225, ал.1
от КТ следва да се уважи до размера на
сумата с което иска се уважи до размер
на 3883.10 лв., а в останалата му част до пълния предявен размер се отхвърли
като погасен чрез прихващане на изплатеното обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ
в размер на 963.90 лв.
На осн. чл. 78, ал.1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сторените разноски в производството,
съразмерно с уважената част от иска в размер на 521 лева.
Ответното дружество следва да
заплати д.т. върху уважената част от иска по сметка на СлРС в размер на 155.32
лева и възнаграждение за вещо лице в размер на 150 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********,
клон СРЕДНА ТУНДЖА - С., със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Пехливанов” № 10, представлявано
от П.И.И., ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.М. с
ЕГН ********** ***, сумата 3883.10 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл.
225 ал.1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на поканата за доброволно
плащане получена на 21.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като погасен чрез прихващане
на изплатеното обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ в размер на 963.90 лв. пълния
претендиран размер от 4847 лева.
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК *********,
клон СРЕДНА ТУНДЖА - С., със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Д. Пехливанов” № 10, представлявано
от П.И.И., ДА ЗАПЛАТИ на Д.С.М. с
ЕГН ********** ***, сумата 521 лева представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „НАПОИТЕЛНИ СИСТЕМИ” ЕАД, ЕИК
*********, клон СРЕДНА ТУНДЖА - С., със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „Д. Пехливанов” № 10, представлявано от П.И.И. да заплати по сметка на СлРС
д.т. в размер на 155.32 лева и възнаграждение за вещо лице 150 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: