Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 27.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на първи юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при
участието на секретаря Даниела Божкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17575 по описа за 2019година на Варненски районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от В.Т.Т., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР гр. *****искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да му заплати сумите /след допуснато изменение в
размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно определение от о.с.з. от
01.07.2020г./, както следва: главница от общо 1515лева,
представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба - 28.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението и 204,66лева, представляваща сбор от
обезщетение за забава начислено считано от падежа на всяко задължение /първо
число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до 30.09.2019г.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение
възникнало с ответника, на длъжност мл. инспектор в сектор СПС при ОД на МВР Варна в периода
01.10.2016г.- 30.09.2019г. В този период е работил нощни смени за времето от
22ч. до 06ч., при сумирано изчисляване на работното време. На основание чл.
178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните
служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време е 8часа дневно и 40часа седмично
при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР
работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява
сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е
положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за
което се дължи допълнително възнаграждение за така положения своеобразен
извънреден труд. Посочва, че за процесния период е
действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. В
Наредбата се сочи да липса регламентиране преобразуването на часовете нощен
труд в дневни, за разлика от предходно действалата. Затова счита, че приложение
следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото законодателство и в
частност чл.9 от Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано
изчисляване на работното време регламентираща нощните часове да се превръщат в
дневни с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време установени за подневно
отчитане на работното време, т.е 1.143. Твърди, че в периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г. е положил общо 1680часа нощен труд, който преизчислен към дневен
води до извънреден труд от 1920,24часа, което изчислено на база основното
месечно възнаграждение и увеличено с 50% съгласно чл. 187, ал. 6 ЗМВР възлиза в
размер на исковата сума. Молбата е за уважаване на исковата претенция, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и размер. Не оспорва,
че ищецът за посочения период е полагал труд при него по служебно
правоотношение, заемайки длъжност старши полицай в група „ПОММББ“към С-р СПС
при ОДМВР Варна. Потвърждава, че ищецът е работил на 12часови смени, в т.ч.
нощни такива определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно
разпределение на работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита,
че в случая приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, предвид
спецификата на полаганата работа от полицейските служители в МВР. Още повече,
че в чл. 179, ал. 4 ЗМВР изрично е посочено, че извън допълнителните
възнаграждения по ал.1 и по чл. 178, ал. 1 ЗМВР, на държавните служители се
изплащат и други възнаграждения в случаи определени със закон или акт на МС.
Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в която се сочи, че
липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд в дневен. В този
смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията на РЗ
излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от МТСП от
29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на дневния
и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в дневен
труд и определяне на извънреден такъв. Твърди, че положеният от ищеца нощен и
извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни възнаграждения.
Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за
успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да докаже, че е в служебно
правоотношение с ответника, като в периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал
труд на смени; основанието, от което произтича вземането му и размер на
дължимото възнаграждение за положения труд; падеж на задължението за плащане на
допълнителното възнаграждение за труда и размер на обезщетението за забава.
Провеждане на това доказване възлага на ответника доказателствена
тежест по установяване изпълнение на задължението за заплащане на положения по
правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:1./че между
страните е съществувало служебно правоотношение в периода 01.10.2016г. -
30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност старши полицай в група
„ПОММББ“към С-р СПС при ОДМВР Варна.; 2./ че в периода 01.10.2016г.-
30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон - ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени - сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение
за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г.
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. За исковия период 07.11.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва
на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със Заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с Наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители
от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 01.10.2016г.-
30.09.2019г. действаща е била Наредба №
8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр.
60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Наредбата урежда реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00часа и 6,00часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. В Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г. няма
изрично предвидено основание за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд
с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр.
40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да
се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от
служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения
въпрос следва да намери общото трудово законодателство. Приемането на обратното
би означавало служителите на МВР да бъдат поставени в това отношение в по-
неравностойно положение спрямо останалите работниците полагащи труд по трудови
правоотношения по КТ. Не може да се приеме като аргумент това да не е така и
обстоятелството, че на служителите от МВР им се следват пък допълнителни
привилегии от специалния ЗМВР, доколкото те се следват именно от специфичните
условия на полагания от тях труд. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент,
равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, който възлиза на 1. 143. В заключение налага се извод, че исковата
претенция е доказана в своето основание.
По отношение на размера й, съдът
съобрази неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него и съобразно поясненията направени от в.л. при
изслушването му, се установява, че след приравняване на нощните часове
отработени от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд след преизчисляване с коефициент
1,143 от 220,77часа възлиза на сумата от 1515лева, което не е заплатено на
ищеца. Размерът е определен при отчитане на
ползвани отпуск за временна неработоспособност и платен годишен отпуск от
ищеца, съобразно разрешението дадено с ТР 8/2013г. на ОСГК на ВКС. По отделните периоди същото е, както следва: 103,14лева за периода
м.01.10-31.12.2016г.; 111,87лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 111,87лева за
периода 01.04-30.06.2017г.; 132,78лева за периода 01.07-30.09.2017г.;
160,76лева за периода 01.10-30.12.2017г.; 112,03лева за периода
01.01-31.03.2018г.; 133,77лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 142,11лева за
периода 01.07-30.09.2018г.; 133,78лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 87,80лева
за периода 01.01- 31.03.2019г.; 137,96лева за периода 01.04 - 30.06.2019г. и
147,13лева за периода 01.07- 30.09.2019г. Следователно исковата претенция е
доказана и в размера, в който е била заявена.
По отношение на
обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Същото се претендира от 01-во число на месеца, следващ отчетния
период. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
а за последното е установен срок- първо число от
месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение освен, ако не
е уговорено нещо друго. Подобна уговорка да е съществувала между страните по
делото не е твърдяна, респ. не е доказана. По тези факти страните не са
спорили. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение, т.е срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът изпада в
забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на натрупаната
лихва. Следователно, от деня на падеж, ответникът е изпаднал в забава,
поради което и обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на
месеца, следващ отчетния период. Съобразно
заключението на в.л., и предвид приетия за доказан размер на отделните главни
задължения, дължимото обезщетение за забава е в размер от общо 204,66лева.
В така посочения размер исковата претенция следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 28.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото. Видно от протоколно определение от
01.07.2020г. и на осн. чл.214 ал.1 ГПК съдът е
допуснал изменение в размера на предявените искове чрез намаляване размера на
исковата претенция, като за разликата над 1515лева /по иска с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 вр. чл.187 ал.5 т.2 ЗМВР/ и за
разликата над 204,66лева/ по иска с пр.осн. чл.86 ЗЗД/ е прекратил производството, на основание чл. 233 ГПК,
поради отказ от предявениите иск ове над тези размер. Ето защо съдът приема, че
действително молителят има право да иска присъждане на разноските досежно прекратената част на иска. В настоящото
производство ответникът Областна дирекция на МВР – гр. Варна е представляван от
юрисконсулт Богдана Йорданова, видно от депозирания отговор на исковата молба и
приложеното към същия пълномощно. В отговора на исковата молба е направено
изрично искане за присъждане на разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение. Предвид посоченото, съдът приема, че от общо дължимото юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, отчитайки действителната
правна и фактическа сложност на делото, в полза на ответника следва да бъде присъдена
сумата 74,73лв., на основание чл.
78, ал. 4 ГПК, съразмерно с прекратената част от първоначално предявения иск.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 110,60лева и 150депозит за вещо
лице, общо в размер от 260,60лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
поискани и доказани разноски. Представен е списък по чл. 80 ГПК, съобразно
който реализираните такива в настоящото производство са 240лева платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и
съдействие от 01.07.2020г.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. *****ДА ЗАПЛАТИ на В.Т.Т.,
ЕГН ********** с адрес *** сумите, както
следва: сумата от 1515лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд за периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 28.10.2019г. до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 204,66лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на
всяко задължение /първо число на месеца, следващ този на дължимото плащане/ до
30.09.2019г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. *****ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 260,60лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна, с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на В.Т.Т.,
ЕГН ********** сумата от 240лева,
представляваща съдебно - деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
В.Т.Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Областна дирекция на МВР
- Варна, с адрес гр. Варна, ул. „Цар Калоян“ № 2 сумата от 74,73лв, представляваща сторените в настоящото производство
съдебно-деловодни разноски, съразмерно с прекратената част от първоначално
предявения иск, на осн. чл.78, ал.4 вр. ал.8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: