№ 460
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20235330200288 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
Електронен фиш серия К № 5485132 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят твърди да е допуснато съществено
процесуално нарушение, ограничило правото му на защита, чрез непосочване
на срок и ред за обжалване на фиша. Поддържа, че редът за санкциониране на
деянието чрез издаване на електронен фиш да е приложим единствено за
нарушения, установени със стационарни технически средства, като се
позовава на Тълкувателно решение № 1/2014 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на
ВАС. В тази връзка намира, че доколкото процесното деяние е установено с
мобилно техническо средство, то да е допуснато съществено процесуално
нарушение с издаването на ЕФ. Твърди още да не е доказано, че техническото
средство е било изправно и е преминало метрологична проверка към датата
на установяване на деянието. Взема становище отговорността му да е
ангажирана след изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН. Моли
електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно призован,
жалбоподателят не се явява и не се представлява.
1
Въззиваемата страна с писмено становище от *** И.П., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, да осигурява
неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без
контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването, както и
да е отчетена максимално допустима грешка в полза на водача от измерената
скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш
да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се
представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от П. Г. С., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
21.12.2022 г., установено от справка от АИС АНД, приложена по преписката,
а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на 03.01.2023 г., поради което
срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана
по същество, същата е частично основателна, поради което атакуваният
електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 09.12.2021 г. в 12:42 часа в гр. Пловдив, на бул. „България“ до № 214
в посока ул. „Дилянка“ жалбоподателят П. Г. С. управлявал собствения си лек
автомобил „БМВ Х4 ХДрайв 20Д“ с рег. № *** със скорост на движение от 82
км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.
Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M с № 546. Стойността на измерената скорост от техническото
средство била 85 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка
от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 82
км/ч, при което било изчислено, че е налице превишаване на разрешената
скорост с 32 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП против жалбоподателя С. бил издаден обжалваният Електронен фиш
серия К с № 5485132, с който му било наложено административно наказание
глоба в размер на 400 лева.
2
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се
установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип
и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835.
От Протокол № 4-32-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол
TFR1-M се изяснява, че процесното техническо средство с № 546 е
преминало последваща метрологична проверка на дата 12.11.2021 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално
допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до
100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-34427/10.12.2021 г. се установява, че на дата
09.12.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546 е заснела
статични изображения с номера от 33588 до 33597, с начален час на работа
11:00 ч. и краен час на работа 13:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„България“ № 214 в посока от изток към запад, където е действало общото
ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от
клип № 33596 от радар TFR1-M № 546 (лист 14-15 от делото) се изяснява, че
е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, стойността
на измерената скорост е 85 км/ч, а заснемането е извършено на 09.12.2021 г. в
12:42 часа.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя П. Г. С..
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„България“ до № 214 в посока ул. „Дилянка“; датата – 09.12.2021 г.; точният
час на извършване на нарушението – 12:42 часа; регистрационният номер на
МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят П. Г. С.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил с превишена скорост от 82 км/ч при разрешена максимална
скорост за населено място от 50 км/ч; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2
вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 400 лева; срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по
указаната банкова сметка.
Възраженията по жалбата за допуснати съществени процесуални
3
нарушения съдът намира за неоснователни. На първо място непосочването на
ред и срок за обжалване на електронния фиш не представлява съществен
порок на процедурата и не влече за своя последица отмяна на ЕФ. Описването
на тези обстоятелства е насочено единствено към обезпечаване на
възможността реално да бъде упражнено правото на обжалване по преценка
на правоимащото лице. В случая това е сторено от жалбоподателя С., който
своевременно е подал жалба срещу електронния фиш, пред компетентен
орган на съдебната власт, като жалбата е приета за процесуално допустима и
е разгледана по същество. С това жалбоподателят е упражнил в пълнота
процесуалните си права, които следва да обезпечи посочването на ред и срок
за обжалване. Следователно правото на защита на жалбоподателя по никакъв
начин не е възпрепятствано или нарушено. Посочването на ред и срок за
обжалване на електронния фиш има значение единствено за допустимостта на
жалбата, но няма отношение към законосъобразността на ЕФ - така Решение
№ 1570 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1335/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1633 от 02.08.2021 г. по к.а.н.д.
№ 1638/2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
На следващо място неоснователно в жалбата се възразява да не са
спазени давностните срокове за реализирането на
административнонаказателната отговорност на дееца. Съдът служебно следи
за настъпването на погасяващи отговорността обстоятелства, каквото е
давността, но в случая тя не е изтекла, тъй като деянието е извършено на
09.12.2021 г. При осъществяване на отговорността на нарушителя чрез
издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от
ЗАНН - така Решение № 2278 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2294/2021 г. на
XXII състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2114 от
10.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2165/2021 г. на XXIV състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив. В случая не се съставя акт за
установяване на административно нарушение, не са предвидени два етапа,
подобно на общия процес по ЗАНН с повдигане и предявяване на обвинение и
налагане на наказание. Електронният фиш съчетава и двете. Давностният срок
тече от датата на извършване на деянието, като отговорността на нарушителя
е ангажирана преди да е изтекъл 3-годишен давностен срок, който в случая е
бил и прекъснат с образуването на съдебното производство.
Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране
на административнонаказателната отговорност на лицата за точно
определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя
характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни
обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по
пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се
ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда
изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна
отговорност. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне
4
на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на
наказателни постановления, които не са част от специалното производство по
издаване на електронните фишове. В случая, тъй като нарушението се
установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и
датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат - така изрично
Решение № 288 от 21.02.2022 г. по к.а.н.д. № 3087/2021 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив.
Процесното нарушение е извършено на 09.12.2021 г., от който момент
тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респективно от тази дата е започнала да тече и
абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в размер на четири години и шест
месеца. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е
заместена с нова тригодишна давност. По тези съображения не е изтекла нито
общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81,
ал. 3 от НК, а разгледаното възражение на жалбоподателя е неоснователно.
За пълнота следва да се посочи, че неприложима е изпълнителската
давност, уредена в чл. 82 от ЗАНН и чл. 82 от НК. Тя ограничава във времево
отношение правомощието на държавата да изпълни едно наложено с влязъл в
сила акт административно наказание. В този смисъл изпълнителската давност
започва да тече от влизане в сила на акта по чл. 58д от ЗАНН, с който е
наложено наказанието. В настоящото производство обжалваният електронен
фиш не е влязъл в сила, поради което двугодишната изпълнителска давност
по чл. 82 от ЗАНН не намира приложение.
На следващо място неоснователно е възражението, че реализирането на
административнонаказателната отговорност на лицата чрез издаването на
електронен фиш е допустимо само за нарушения, установени и заснети със
стационарно автоматизирано техническо средство или система. Макар с
Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ВАС да се прие, че електронни фишове
могат да се издават само ако нарушението е установено със стационарно
АТСС, то това тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към
момента на приемане на решението. След постановяването му е налице
изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на
чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в
съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014
г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да
приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В
изпълнение на законовата делегация е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от
19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както
5
стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от
Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване
на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват, с което е преодоляна констатираната в
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС празнота,
която е в основата на даденото със същото решение тълкуване на материалния
закон. Към датата на извършване на процесното деяние /09.12.2021 г./ е
налице детайлна нормативна уредба за използването на мобилни технически
средства, както и процедура, регулираща действията на контролните органи
при използването на мобилни технически средства, поради което
нарушенията от този вид могат да се установяват и санкционират с издаване
на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез
мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. В този
смисъл е и трайната практика на касационната инстанция по аналогични
казуси – така Решение № 476 от 15.03.2023 г. по к.а.н.д. № 3201/2022 г. на
XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2394 от
07.12.2021 г. по к.а.н.д. № 2646/2021 г. на XXVI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 1222 от 27.06.2022 г. по к.а.н.д. № 834/2022 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 2293 от
24.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2221/2021 г. на XXI състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 565 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 55/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2250 от 25.11.2016 г. по к.а.н.д.
№ 2049/2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д. № 60/2016 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив. Обратното становище, застъпено от
жалбоподателя в жалбата му, не се споделя от съда. То е преодоляно от
години в съдебната практика и почива на разрешения, постановени при
действието на различна нормативна уредба.
Характерно както за статичните, така и за мобилните АТСС (временно
разположени на участък от пътя или позиционирани в служебно МПС) е, че
осъществяваният от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се
извършва в присъствие или отсъствие на контролен орган. Контролният орган
не участва в процеса на установяване на нарушението чрез преки действия и
субективни възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е
ирелевантно за факта на установяване и заснемане на нарушението. След
заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: „в
6
отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се отнася именно до
действията по издаване на електронния фиш, а не до процеса на
установяване на нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие
на нарушител – водач на заснетото моторни превозно средство - така Решение
№ 510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
Не се споделя и възражението да не е доказано по делото дали АТСС, с
което е установено нарушението, е било технически изправно и годно за
употреба към датата на деянието. По делото като писмено доказателство е
приет Протокол № 4-32-21 за извършена последваща метрологична проверка
на използваната в случая мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 546.
От него се доказва, че АТСС отговаря на одобрения тип. Проверката е
направена на 12.11.2021 г., тоест по-малко от месец преди използването на
техническото средство на датата на извършване на нарушението. За пълнота
следва да се посочи, че макар от Удостоверение № 10.02.4835 да се
установява срокът на валидност на одобряването на типа на средството за
измерване да е до 24.02.2020 г., то това не се отразява на годността на
измерения резултат от процесното АТСС. Съгласно изричния регламент на
чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,
които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Действието на
това правило се разпростира и върху употребата на мобилна система за
видеоконтрол тип TFR1-M с № 546 на процесната дата, тъй като тя е била в
употреба към 09.12.2021 г. и е отговаряла на одобрения тип. Последното
обстоятелство е категорично доказано от протокол № 4-32-21 за извършена
последваща метрологична проверка на средството за измерване.
Заключението е, че то съответства на одобрения тип. Същевременно
периодичността на последващите проверки на лазерните скоростомери е 1
година съгласно т. 31 от Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на
ДАМТН (Обн. ДВ бр. 82 от 05.10.2018 г.). По тези съображения съдът
приема, че нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване. В
този смисъл е и приложеното по преписката писмо от главен секретар на
БИМ с № 20-00-107-2/18.12.2020 г., както и съдебната практика: Решение №
474 от 05.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3287/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 616 от 29.03.2021 г. по к.а.н.д.
№ 3167/2020 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1765 от 04.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1371/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 532 от 12.03.2021 г. по к.а.н.д.
№ 3362/2020 г. на XXIV състав на Административен съд – Пловдив.
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
7
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 09.12.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства се установява по категоричен начин, че от
обективна страна на 09.12.2021 г. в 12:42 часа в гр. Пловдив, на бул.
„България“ до № 214 в посока ул. „Дилянка“ жалбоподателят П. Г. С. е
управлявал собствения си лек автомобил „БМВ Х4 ХДрайв 20Д“ с рег. № ***,
като се е движил със скорост от 82 км/ч при разрешена максимална скорост за
населено място от 50 км/ч. Направеното описание на нарушението позволява
мястото на извършване на деянието да бъде отграничено от кое да е друго
място в обективната действителност, като не възниква съмнение или неяснота
къде точно е осъществено движението на жалбоподателя в нарушение на
правилата за движение, както и че това е станало в границите на населено
място. По делото е доказано и че разрешената максимална скорост за
движение в процесния пътен участък е 50 км/ч, удостоверено в протокола по
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.
Доказано от обективна страна е и авторството на деянието от страна на
жалбоподателя С.. Същият е санкциониран в качеството си на собственик на
автомобила, с който е извършено нарушението, и без да е посочил друго лице
като фактическия водач съгласно предоставеното му от закона право. В
съдържанието на електронния фиш изрично е разяснено правото на
собственика, против когото изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението, както и срокът за
това действие. По този начин правото на защита на жалбоподателя е охранено
в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за
извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното
превозно средство. Чрез възможността за подаване на писмена декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето, извършило нарушението, е създаден
механизъм, по който собственикът може да отблъсне понасянето на
отговорност за чуждо поведение. По делото нито се твърди, нито се
установява жалбоподателят С. да е подавал писмена декларация в ОД на МВР
– Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило нарушението.
Следователно законосъобразно е ангажирана неговата отговорност. С
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението, то
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
е бил собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов
водач.
8
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на осъществяването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, с каква
скорост се движи, както и какво е действащото ограничение при движение в
населено място и на посочения пътен участък. Следователно в съзнанието му
се е отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост за движение, но въпреки това е осъществил
деянието си. Формирал е представа и за това, че е собственик на процесния
лек автомобил.
При правилно установена фактическа обстановка в обстоятелствената
част на електронния фиш съдът приема, че не е приложена правната
квалификация, съответстваща на установените факти. Деянието на
жалбоподателя е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
ЗДвП, но в обстоятелствената част е прието, че е нарушено общото
ограничение за движение в населено място от 50 км/ч. С разпоредбата на
чл.21, ал.1 от ЗДвП в табличен вид е определена максималната стойност на
скоростта на движение според категорията на ППС и мястото, където се
осъществява движението, която стойност водачите не трябва да превишават
при избирането на скоростта си. В случая жалбоподателят С. е нарушил
именно тази стойност, определена за движение на леки автомобили в
населено място. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, когато
стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая стойността на
скоростта, която жалбоподателят не е трябвало да превишава, не е различна
от тази, определена по правилото на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Никъде в
обстоятелствената част не се и твърди да е имало поставен пътен знак В26,
нито да е действало ограничение на скоростта, различно от общото правило
по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Всъщност направеното в електронния фиш описание
изцяло кореспондира и се подвежда под състава на нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
По тези съображения съдът приема, че фактите по делото така, както са
описани в електронния фиш и са доказани в хода на съдебното следствие, се
подвеждат под състава на административното нарушение по чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП. Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда
на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки
9
да упражни правомощието си да преквалифицира, описаното в ЕФ
изпълнително деяние, за което е наказан жалбоподателят С., тъй като не се
прилага закон за по-тежко наказуемо нарушение, нито има съществено
изменение на обстоятелствата на нарушението, тоест на обстоятелствата,
които описват обективната страна /време, място, начин на извършване и
автор/ и субективната страна на нарушението. По никакъв начин не се
променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на целия
административнонаказателен процес, а именно че на 09.12.2021 г. в 12:42 часа
в гр. Пловдив, на бул. „България“ до № 214 в посока ул. „Дилянка“ е
управлявал лек автомобил „БМВ Х4 ХДрайв 20Д“ с рег. № *** със скорост от
82 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч.
Следователно от обективна страна нито отпада, нито се прибавя някакъв нов
факт спрямо първоначалното фактическо обвинение, тъй като то изначално
кореспондира именно с този състав на нарушение. Съгласно Постановление
на ВС № 7 от 1976 г. съществено изменение на обвинението има, когато
подсъдимият с оглед на обстоятелствата на обвинението е бил изненадан и не
е могъл да се защитава. В случая правото на защита по никакъв начин не е
ограничено, нито жалбоподателят е поставен в положение да се брани по
нови, отегчаващи положението му факти.
Доколкото санкционната разпоредба е правилно определена, то видът и
размерът на наказанието не се променят и в този смисъл не се прилага закон
за по-тежко наказуемо нарушение.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на
правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и да потвърди електронния фиш в останалата му част.
За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 32 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 31 до 40 км/ч на разрешената
максимална скорост в населено място. Правилно е установена и стойността на
скоростта на движение на автомобила, а именно 82 км/ч. В електронния фиш
изрично е посочено, че в него е вписана не измерената скорост, а
установената стойност на скоростта, както и че приспаднатият толеранс от
измерената скорост е от „минус 3 км/ч“. Следователно установената стойност
на скоростта се получава като от измерената скорост, за която в случая се
изясни да е 85 км/ч, се извадят 3 км/ч максимално допустима грешка (т.нар.
10
толеранс в полза на водача). След извършване на аритметичната операция се
получава и установената стойност на скоростта, а именно 82 км/ч, каквато
стойност е посочена и в електронния фиш. Стойността на разрешената
скорост пък е била 50 км/ч, поради което превишаването й е с 32 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са предвидени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното на жалбоподателя наказание с
електронния фиш е правилно определено. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за налагане на наказание под
предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед изхода
на делото право на разноски възниква единствено за въззиваемата страна,
която изрично е направила искане за тяхното присъждане в писменото
становище на лист 2 от делото. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от
ЗАНН, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. При определяне на размера на възнаграждението следва да се
съблюдава правилото на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Последната разпоредба препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от
Наредбата възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до
150 лева. Препращането е единствено към максималния размер, като съдът
определя възнаграждението по справедливост и в рамките на посочената
горна граница. В настоящото съдебно производство
административнонаказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е
представил писмено становище. Съдът намира, че с оглед извършените
следствени действия и конкретната фактическа и правна сложност на делото
справедливият размер на възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80
лева, който е съобразен с правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят П. Г. С..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
11
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 5485132 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР Пловдив, с който на П. Г. С., с ЕГН: **********, адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл.21, ал.2
вр. с ал.1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
ПОТВЪРЖДАВА Електронния фиш в останалата му част.
ОСЪЖДА П. Г. С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12