РЕШЕНИЕ
№ 521
27.11.2019г. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският районен съд
на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН КОСЕВ
Секретар:
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията нахд №542 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от С.С. *** срещу Наказателно постановление №19-1075-000675 от 20.06.2019г. на Началник Сектор «Пътна полиция» към ОД на
МВР Разград, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за
нарушение на чл. 103 от същия закон е наложена глоба от 50 лв и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец.
В съдебното заседание жалбоподателят поддържа жалбата си лично и
чрез защитника си.
За наказващия орган ОД на МВР гр.Разград не се явява
представител.
За Разградска районна прокуратура не се явява
прадставител.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и след проверка на обжалваното наказателно
постановление, констатира следното:
Като подадена в срок от надлежна страна и срещу
акт, подлежащ на съдебно обжалване, жалбата е допустима. Разгледана по
същество, същата се явява неснователна.
С обжалваното Наказателно постановление №19-1075-000675 от
20.06.2019г. на Началник Сектор «Пътна
полиция» към ОД на МВР Разград на жалбоподателя С.С.С. на основание чл.175,
ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от същия закон е наложена глоба от 50
лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Същото наказателно
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение №Г30753/10.05.2019г. В акта и НП се сочи от фактическа страна, че на 29.03.2019г.,
около 14,55 часа в Община Разград на път
втори клас №II-49 на км 42 +871 на отбивка в близост
до завод АМИЛУМ жалбоподателят управлявал собствения си товарен автомобил
«Фолксваген транспортер» с рег. №**** в посока от с. Киченица към гр. Разград, като
при подаден сигнал за спиране със стоп палка от контролните органи /служители
на ТОЛ/, същият не се подчинява и не спира на указаното от контролните органи
място. Прието е, че така е нарушен чл.103 от ЗДвП, тъй
като жалбоподателят не спрял плавно на посоченото място или в най-дясната част
на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган.
Пред РРС е разпитан като свидетел актосъставителя Н. С.
/полицейски служител/, който сочи, че съставил акта по данни на служителите от автопатрула, които опитали
да спрат жалбоподателя. Разпитан е и св. Р. И. - инспектор към ТОЛ, сектор Русе.
Същият сочи, че сам подал на жалбоподателя сигнал за спиране със стоп палка, но
автомобилът продължил движението си към гр. Разград. Разпитан е и св. Д. М.,
който твърди, че пътувал с жалбоподателя на процесната дата и също не бил видял
подаден сигнал за спиране,нито служебен автомобил на контролните органи. Съдът
намира, че фактът, че именно жалбоподателят е управлявал автомобила в процесния
случай не е спорен – това сочи самият жалбоподател в жалбата, като сочи също,
че не видял подадения му сигнал, не помни да е виждал и автомобил на
контролните органи. Съдът приема и че
жалбоподателят при всички случаи е възприел подадения му сигнал за спиране от
контролните органи. Било е в светлата част на денонощието и жалбоподателят очевидно е видял служителят
на ТОЛ, опитващ се да го спре. В този смисъл съдът не кредитира
и показанията на св. Д. М., който е явно в приятелски отношения с жалбоподателя
и обяснимо поддържа неговата теза. Показанията на служителя на ТОЛ са очевидно
добросъвестни и логиката им няма как да бъде оборена. Затова и съдът намира, че
тезата, че жалбоподателят не е видял сигнала е защитна и не може да обори констатациите в съставения акт, с оглед презумтивната доказателствена сила на същия, установена в чл.189, ал.2 от ЗДвП,
която в конкретния случай не е опровергана. С оглед на изложеното съдът намира за
доказани обстоятелствата отразени в акта и НП.
Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна
страна следното:
Наказателното постановление е законосъобразно - не страда от процесуални пороци. С оглед
установените фактически данни съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото
му нарушение по чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. При подаден сигнал от полицейски
служител да спре на посочено място, той е продължил движението си и се отдалечил.
Затова съдът намира, че жалбоподателят действително е нарушил чл.103 от ЗДвП,
според който текст при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът
на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания. Поведението на жалбоподателя не е било
съобразено с това изискване, поради което и същият основателно е санкциониран
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП. Наложените
наказания на жалбоподателя са в минимални размери и в това отношение НП не може
да се коригира. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №19-1075-000675 от 20.06.2019г. на Началник Сектор «Пътна полиция» към ОД на
МВР Разград, с което на жалбоподателя С.С. ***
на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП за нарушение на чл. 103 от същия
закон е наложена глоба от 50 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от
1 месец.
Решението подлежи на обжалване пред Разградски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: