Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. ЛОВЕЧ, 04.10.2019 г.
Окръжен
съд-Ловеч, граждански състав, на четвърти октомври двехиляди и деветнадесета
година в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕВДА ДОЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ-мл.съдия
като
разгледа докладваното от мл. съдия Гюрчев в.гр.д. № 522 по описа за
Производството
е по чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, с ЕИК:
*********, срещу действия на ЧСИ В.П., изразяващи се в постановяване на отказ
по възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Твърди,
че действията на процесуалния представител на взискателя са се ограничили до подаване
на молба за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка акцентира, че посоченото
в молбата искане за налагане на запор не следва да се разглежда като
самостоятелно действие по изпълнението, а съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК като
задължителен реквизит на молбата, с която се сезира съдебния изпълнител. Счита,
че с оглед извършеното плащане в срока за доброволно изпълнение делото не е с
фактическа и правна сложност. Моли обжалваният отказ да се отмени, като претендиранато
адвокатско възнаграждение за настоящото производство се уважи до размер от 200
лв., представляващ минимума за образуване на изпълнително дело съобразно чл.
10, т. 1 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По
делото е постъпило възражение срещу въззивната жалба от В.С. чрез процесуалния
му представител адв. Б., с което се оспорва жалбата като недопустима и
неоснователна. Според въззиваемия жалбата се явява недопустима съобразно
разпоредбата на чл. 436, ал. 1 от ГПК поради просрочие, тъй като е подадена
след изтичане на едноседмичния срок от получаване на поканата за доброволно
изпълнение.
По
делото са изготвени и приложени подробни мотиви от ЧСИ Румен Димитров, в които се
сочи, че жалбата е недопустима, а разгледана по същество неоснователна.
Жалбата на
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД е подадена в качеството му на длъжник, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – постановеният отказ е получен
от въззивника на 16.07.2019 г., а жалбата е подадена на 18.07.2019 г., срещу
подлежащо на обжалване действие на съдия изпълнител-отказ за намаляване на
адвокатско възнаграждение поради прекомерност – чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК,
поради което се явява редовна и процесуално допустима.
Неоснователни
са възраженията на взискателя, че жалбата се явява недопустима поради
просрочие. Действително ПДИ е получена от длъжника на 24.06.2019 г. и към
момента на подаване на жалбата предвидения в чл. 436, ал. 1 от ГПК едноседмичният
срок за обжалването ѝ е изтекъл, но посоченото не води до просрочие на
процесната жалба. Последната е подадена срещу отказа на съдебния изпълнител да
уважи направеното възражение за прекомерност, който с оглед на чл. 435, ал. 2, т.
7 от ГПК и дадените разяснения в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. на
ОСГТК подлежи на самостоятелно обжалване. Следва да се отбележи, че е
неправилно и съждението на съдебния изпълнител, че е налице срок, в който
длъжникът може да направи възражението си за прекомерност. Посоченото времево
ограничение в чл. 436 от ГПК касае единствено обжалването на действията на
съдебния изпълнител, поради което е неприложимо извън тази хипотеза. В
допълнение съдът отбелязва, че въпреки така приетото „просрочие“ на
възражението, съдебният изпълнител го е връчил на взискателя за становище и се
е произнесъл по същество, което е в колизия с изложената теза в приложените по
делото мотиви.
На
следващо място съдът констатира, че жалбата е подадена до Софийски градски съд,
но счита, че посоченото се дължи на техническа грешка. Съгласно разпоредбата на
чл. 436, ал. 1 от ГПК жалбите срещу действия на ЧСИ се подават до окръжния съд
по мястото на изпълнение, а в конкретния случай се обжалва действие на ЧСИ В.П.
с район на действие Окръжен съд – Ловеч, поради което и последният е
компетентен да разгледа жалбата.
Като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази
доводите и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
Изпълнително
дело № 1453/19 г. по описа на ЧСИ В.П.,
с рег. № 879, с район на действие Окръжен
съд – Ловеч, е образувано по молба на В.С. чрез адв. М.Б. срещу
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД във връзка с Издаден изпълнителен лист № 49 от 12.06.2019 г., издаден въз основа на Решение № 139 от 10.10.2018 г., постановено по т.д. № 16/2018 г. по описа на Окръжен съд – Габрово, влязло в
сила на 06.11.2018 г., с което въззивникът бил осъден да заплати на С.
законната лихва върху сумата от 50000 лв., считано от 14.08.2015 г. до
10.07.2018 г. На основание чл. 18 от ЗЧСИ молителят е възложил на съдебния
изпълнител подбора на действията по изпълнението.
Към
молбата е приложено пълномощно и договор за правна защита, видно от които С.
упълномощил адв. М.Б. да го представлява в изпълнителното производство, във
връзка с което му заплатил в брой сумата в размер на 2472 лв. – 1972 лв. за
процесуално представителство, 200 лв. за завеждане на делото и 300 лв. за
транспорни разходи.
По
делото била изготвена Покана за доброволно изпълнение, с която на на основание
чл. 507 от ГПК бил наложен запор на вземанията на длъжника и му било указано,
че следва да изплати следните суми: 14 779,32 лв., представляваща законна
лихва върху сумата от 50000 лв. за времето от 14.08.2015 г. до 10.07.2018 г.; и
2520 лв., представляваща направените от взискателя разноски в изпълнителното
производство, като в противен случай ще се пристъпи към принудително
изпълнение. Поканата е получена от „Застрахователно дружество Евроинс“ АД на
24.06.2019 г. съгласно обратна разписка, приложена по делото.
Видно от
приложеното по делото платежно нареждане на 08.07.2019 г. „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД е превело по специалната сметка на ЧСИ В.П. сума в размер
на 18 805,42 лв.
На
02.07.2019 г. дружеството длъжник е депозирало възражение с вх. № 23416 за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното произоводство,
като е направило искане последното да бъде намалено до размер от 200 лв. с
оглед правната и фактическата сложност на делото.
С
Постановление от 12.07.2019 г. съдебният изпълнител отказал да намали
адвокатския хонорар, като се мотивирал, че същият е съобразен с Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните адвокатски
възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция
приема от правна страна следното:
В
процесния случай спорът на страните се ограничава относно обстоятелството дали претендираното
от взискателя адвокатско възнагражение за процесуално представителство в
изпълнителното производство се явява прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК и Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните
адвокатски възнаграждения. При запознаване с фактическата обстановка съдът
констатира несъответствие между претендирания и уважения размер на процесното
адвокатско възнаграждение. В молбата за образуване на изпълнителното дело от
20.06.2019 г. и приложения към нея договор за правна защита, намиращ се на л. 4
от делото, е посочена сума в размер на 2472 лв., а в договор за правна защита,
намиращ се на л. 14 от делото, и в ПДИ-то е посочена сума в размер на 2520 лв. Настоящата
инстанция възприема размера на сумата, посочен в ПДИ-то, доколкото с този акт
съдебният изпълнител определя размера на разноските. По делото липсват
доказателства, от които да се установи, че взискателят е направил и разноски,
различни от процесното адвокатско възнаграждение. С оглед на последното следва
да се приеме, че сумата в размер на 2520 лв. включва единствено адвокатското
възнаграждение.
Съдебният
състав, отчитайки правната и фактическата сложност на изпълнителното дело,
счита, че възражението на длъжника за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение се явява основателно. До това съждение съдебният състав стигна,
като взе предвид, че действията на процесуалния представител на взискателя в
настоящото изпълнително производство са се ограничили единствено до подаване на
молба за образуване на изпълнително дело. Посоченото е обяснимо, доколкото
длъжникът е заплатил задължението си в срока за доброволно изпълнение. Съгласно
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните
адвокатски възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по изпълнително дело, изразило се в образуване на изпълнително дело, се
предвижда възнаграждение в размер на 200 лв. В процесния случай не следва да се
определи възнаграждение по т. 2, а именно за действия с цел удовлетворяване на
парично вземане, доколкото, длъжникът се е възползвал от разпоредбата на чл. 18
от ЗЧСИ и е възложил изпълнението на съдебния изпълнител. По делото не са
представени и доказателства, от които да се установи дали посочените 300 лв., претендирани
като транспортни разходи, са действително направени от процесуалния
представител на взискателя, поради което и не следва да му се присъждат.
С оглед
на посоченото направеното възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК се явява основателно, а претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителното произовдство се
явява частично основателно до сумата от 200 лв. Така обжалваното постановление
на съдебния изпълнител, с което последният е отказал да намали размера на
адвокатския хонорар, следва да се отмени като неправилно и определеното
възнаграждение от 2520 лв. да се намали до 200 лв.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437, ал. 1 и 4 от ГПК, Окръжен
съд-Ловеч
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Постановление от 12.07.2019 г. на ЧСИ В.П. с рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – Ловеч по изп.
дело № 20198790401453, с което съдебният изпълнител отказал да намали претендираното
от взискателя В.Б.С., с ЕГН: **********, адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство в изпълнителното производство в размер на 2520 лв.
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните
адвокатски възнаграждения претендираното от взискателя В.Б.С., с ЕГН: **********,
адвокатско възнаграждение за извършено процесуално представителство в
изпълнителното производство от адв. М.Б. от 2520 лв. на 200 лв.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………… ЧЛЕНОВЕ:
1………………………..
2………………………..