№ 3
гр. Кюстендил, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20221500500594 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба, депозирана от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *********************, чрез юрисконсулт Р.С.-Ч., против
Решение № 369 от 05.08.2022 г., постановено от състав на Районен съд – Дупница
(ДРС) по гражданско дело № 20221510100315 по описа на съда за 2022 година.
Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и необосновано.
Не споделя становището на ДРС, че претенцията е неоснователна поради
липсата на доказателства за право на собственост, респ. вещно право на ползване
досежно процесното жилище.
Поддържа, че е налице облигационно правоотношение по договор за доставка на
ел. енергия, по силата на което купувачът дължи цената й с всички произтичащи от
това последици.
Обръща внимание, че в системата на оператора като клиент за процесното
жилище бил отразен И. Р. К. след смъртта на баща му Р.М. К.. Промяната била
отразена служебно, след изискани справки от Община Баните, обл. С., които
установявали, че ответникът е негов наследник.
Твърди, че ответникът е потребител – битов клиент на доставчика на
електрическа енергия, като се позовава и на задължителното тълкуване на закона в
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, според което за да бъде прието
наличие на облигационно отношение между страните, било достатъчно да е открита
партида на името на потребителя, т.к. длъжникът станал клиент по силата на
наследяване, за което признание се съдържало и в отговора на исковата молба.
1
При развитите доводи иска да бъде отменено Решение № 369 от 05.08.2022 г.,
постановено от състав на Районен съд – Дупница (ДРС) по гражданско дело №
20221510100315 по описа на съда за 2022 година.
Претендират се и деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 25,00
лв. заплатена държавна такса и 150,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Не се поддържат доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на
въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция постъпилата жалба се
поддържа с нарочно писмено становище на пълномощника на дружеството, като
ответника по жалбата я оспорва чрез своя процесуален представител.
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата и пред настоящата
инстанция, намира следното от фактическа страна:
Първостепенният съд е бил сезиран с искова молба на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
********************* , против И. Р. К., ЕГН **********, адрес: с. О., обл. С., друг
адрес: град *********************,
В исковата молба и било поддържано, че страните са в облигационни
правоотношения, регулирани от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г., като
ответникът бил абонат на дружеството с ИТН *******, клиентски номер **********.
Съгласно чл.11, т.1 от ОУ ответникът имал задължение да заплаща доставената
от ищцовото дружество електрическа енергия в сроковете и по начините, определени в
общите условия - чл. 18, ал.1 и ал.2 от ОУ.
Твърди се, че ищцовото дружество изпълнило задължението си да достави
електрическа енергия на обекта на ответника за периода от 10.10.2020 г. до 09.01.2021
г. на обща стойност 306, 99 лв., която не била заплатена от него. Поради забава в
заплащането дължал и законна лихва в общ размер 21, 27 лв. за периода от 30.12.2020
г. до 29.09.2021 г., изчислена за периода от датата на падежа на всяка фактура до датата
на образуване на настоящото производство.
Поради изложеното ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.
410 от ГПК, по което е образувано ч.г.д. № 2196/2021 г. по описа на РС – Дупница,
като било издадена и заповед за изпълнение. По указания на заповедния съд на
заявителя били дадени указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК, заради което своевременно
било образувано и производството по реда на чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, в
който посочил, че не е собственик или ползвател на процесния електроснабден имот.
Поради това не бил и потребител по смисъла на пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, като не бил
обвързан от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, респ. не се намирал в облигационни
правоотношения с ищеца.
Пред ДРС са били ангажирани доказателства, от анализа на които сезираният
съд е приел за общоизвестно е обстоятелството, че Общите условия на договорите за
2
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД са
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и са влезли в сила на
27.06.2008 г.
Ищецът е представил издадени от него фактури за ползвана електроенергия за
процесния период с получател И. Р. К., ИТН *******, клиентски номер **********.
Във връзка с направеното от ответника възражение, че не е собственик или
ползвател на процесния електроснабден имот, ищецът е представил разпечатка от
електронна кореспонденция с Н. К.а /съпруга на ответника/, относно поискано
извършване на проверка на електромера на процесния обект; мотивите за искането са,
че в обекта не е имало хора в периода м.10.2020 г. – м.01.2021 г., но е отчетено
потребление и е изключено захранването. Въз основа на искането е направена проверка
от служители на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, за която е съставен констативен
протокол в присъствието на С.З.к..
Според данните в изисканата справка от община Баните, обл. С., след смъртта на
Р.М. К. (баща на И. Р. К.) наследниците не са подали декларация по чл.14 ЗМДТ.
Поради това имотът е предеклариран служебно въз основа на данните в регистъра на
населението.
С писмения отговор ответникът е представил удостоверение от Служба по
вписванията – гр. С., видно от което няма вписвания, отбелязвания и заличавания за И.
Р. К., ЕГН ********** за периода 01.01.2003 г. – 01.04.2022 г.
По реда на чл.176 ГПК ответникът е заявил, че в процесната къща в с. О. живеят
неговите родители; той не ползва жилище в тази къща, не е водил разговори с
представители на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, не е поемал в телефонен
разговор ангажимент да заплати дължими задължения за електроенергия за процесното
жилище и не е заплащал електрическа енергия за обект на потребление в с. О. с ИТН
******.
Приложено е ч.гр.д. № 2196/2021 г. по описа на РС - Дупница, по което са
приложени доказателства за спазване на срока за възражение по чл.414 ГПК и по
чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Въз основа на посочените доказателства ДРС е приел, че исковата претенция е
неоснователна, намирайки, че по делото не са представени доказателства относно
правото на собственост или правото на ползване на ответника върху процесното
жилище в с. О., обл. С., ИТН *******, клиентски номер **********.
По така установената фактическа обстановка не са установени възражения.
Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства, нито са
поддържани искания за събиране на такива.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
След обстоен анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав
приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В резултат на проверката по чл.269 от ГПК се установява, че решението, което
се атакува, е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо. Първоинстанционният съд е разгледал допустим иск,
3
предявен от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, което е
надлежно упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
По правилността на решението:
С оглед доводите на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата
инстанция въззивна жалба, спорно по делото отново се явява обстоятелството дали
през процесния период страните са били обвързани от облигационно правоотношение
по договор за доставка на топлинна енергия, при наведени доводи в исковата молба, че
ответникът има качеството на потребител на ел. енергия по см. на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, а в
производството това качество е своевременно оспорено от ответника с доводи за липса
на валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на ел.
енергия за процесния недвижим имот.
Този спорен въпрос следва да бъде разрешен в светлината на действащото
законодателство, както и постоянната съдебна практика по идентични спорове.
Спорното правоотношение се урежда от правилата на Закона за енергетиката
(ЗЕ), който го регламентира като произтичащо от договор, при държавно регулирани
цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни
общи условия.
Според действащата разпоредба на чл. 98а от ЗЕ крайният снабдител продава
електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния
снабдител и одобрени от КЕВР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези
общи условия се публикуват най[1]малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено
приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.
Процесното правоотношение се регламентира и от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, както и за използване на
електроразпределителните мрежи.
Нормата на чл. 98б, ал. 4 ЗЕ и чл. 98а, ал. 4 ЗЕ предвижда, че публикуваните
общи условия влизат в сила за потребителите, без да е необходимо изрично приемане,
като в чл. 98а, ал. 5 ЗЕ e предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат при
съответния краен снабдител на електрическа енергия заявление, в което да предложат
специални условия, като ако същите се приемат, това се отразява в допълнително
писмено споразумение.
От друга страна след измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012г./, в сила от
17.07.2012г., битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от
17.07.2012г., изм. ДВ, бр. 35/2015г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент,
който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за
снабдяването му с енергия. Легалната дефиниция на понятието “битов клиент” е в § 1,
т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР /отм./ на ЗЕ и се
отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ
свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на
ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото
доставяната енергия е за “собствени битови нужди” и друго не е уговорено с крайния
снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това
правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг
правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на
4
собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е
сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот - в този смисъл
напр. Решение № 205 от 28.02.2019г. по гр.д. № 439/2018г. по описа на ВКС, III ГО.
Този извод следва и от клаузите на Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на доставчика на електрическа енергия, като в чл. 4, ал. 2 от ОУ
е дадено определение на понятието “потребител на електрическа енергия за битови
нужди”, а именно – физическо лице, което е собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си. Според чл.
4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за
битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено
съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа,
това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този
случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по
отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за
консумираната в имота електроенергия. В чл. 8, ал. 3, т. 1 от Общите условия е
регламентирано, че към заявлението 5 потребителят прилага документи,
удостоверяващи самоличността му и правния му статут, описани в образците,
приложени към Общите условия , и декларира основанието, на което ще ползва
електрическа енергия в имота, като описва документа, удостоверяващ правата му
върху имота и прилага декларация за съгласието на собственика, в случай, че не е
собственик на имота. В ал. 7 е предвидено, че когато в един обект има няколко лица с
право да бъдат потребители, заявлението се подписва от един от тях, като той
декларира писмено пред продавача, че е получил съгласието на останалите за това.
В случая, както вече се посочи, ищецът обосновава претенцията си на настъпило
наследствено правоприемство, но доказателства в тази насока не са ангажирани. Макар
и да няма спор, че ответникът е наследник на преходния титуляр на партидата, при
наведените доводи и за други останали негови наследници, ищецът е проявил
процесуално бездействие, като не е ангажирал доказателства в подкрепа на тезата си,
че ответникът е единствен собственик или ползвател на процесния обект.
Действително безспорно е, че ищецът е открил партида с титуляр ответника, но
този факт не е достатъчен да обоснове извод, че през процесния период е съществувало
твърдяното от ищеца облигационно правоотношение. В тази насока не могат да се
ценят и представените фактури и счетоводни записвания, доколкото не могат да
установят наличието на право на собственост или на ограничено вещно право на
ползване на недвижим имот.
За пълнота на мотивите си този съдебен състав намира за прецизно да посочи, че
макар и наличието на облигационна връзка между страните да не бе установено със
средствата на ГПК, самият ищец в представените по делото Общи условия е посочил
кое или кои лица счита за потребители на електрическа енергия. Там именно, както се
посочи и по-горе, се приема, че извън собствениците, съответно вещните ползватели
или лица сключили индивидуално договори, други лица не могат да имат качеството
потребител на електрическа енергия. И след като не са наведени доводи, респ. не са
ангажирани и доказателства дали ответникът е приел наследството, не може да се
предполага, че е сторил това. С откриване на наследството наследниците придобиват
правото да получат наследственото имущество. То не преминава по право към тях. При
откриването му за наследниците възниква правото да го приемат. С приемането му те
5
го придобиват. Приемането на наследството е едностранен акт, с който наследникът
изявява волята си да го придобие. С него се определят отношенията между
наследниците помежду им и между тях и третите лица, които са били в имуществени
отношения с наследодателя. Приемането на наследството е изрично или мълчаливо.
Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районния съдия по
местооткриване на наследството. То се вписва в особена за това книга – арг. чл. 49, ал.
1 ЗН. Мълчаливо приемане е налице ако наследникът извърши действия, които
несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които той не би
имал право да извърши, освен в качеството си на наследник – арг. чл. 49, ал. 2 ЗН. В
Закона за наследството е предвидена възможност наследникът да бъде заставен да се
произнесе по въпроса за приемане на наследството. Съгласно правилото на чл. 51, ал.
1, изр. 1 ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на
наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да
определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, го изслушва по
въпроса. Според нормата на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗН, когато има заведено дело срещу
наследника, което не може да се движи, тъй като той не се е произнесъл, дали ще
приеме наследството срокът за приемане се определя от съда, който разглежда делото.
При граматическото, систематично и телеологически тълкуване на разпоредбатана чл.
51, ал. 1, изр. 2 налага извод, че когато има заведено дело срещу наследник на
починало лице, респ. починал в хода на делото ответник, което не може да се движи,
тъй като той не се е произнесъл дали приема наследството, съдът му определя срок да
заяви дали приема наследството или се отказва от него, само по искане на
заинтересована страна по делото. Такава заинтересована страна е ищецът, тъй като той
има интерес да се установи безспорно кои са приелите наследството наследници на
лицето, с което той има правен спор или спрямо което иска да установи правата си.
Ако наследникът не отговори в срока по чл. 51, ал. 1 ЗН, той губи правото да приеме
откритото в негова полза наследство – чл. 51, ал. 2 ЗН. Касае се за преклузивен срок,
който нито спира, нито може да се прекъсне с изтичането на който се погасява самото
субективно материално право на наследника – така Решение № 101.08.2019 г. по гр. д.
№ 2260/2018 г. на ВКС, IV Г. О.
В случая не са поддържани доводи ищецът да е правил искане по реда на чл.
51 ЗН, поради което и с оглед твърденията в исковата молба и релевантните по делото
обстоятелства, съдът не може да приеме, че е доказано пълно и главно, че е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по отношение на ответника.
Изложеното обосновава извод, че в случая не е доказана първата материална
предпоставка (правнорелевантен юридически факт) за възникване на спорното право, а
именно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните по
делото, поради което искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната жалба срещу
приетите за установени от РС факти относно иска за обезщетение за забава върху
вземането за консумирана ел. енергия /конкретно относно изпадането в забава за
плащане на главното парично задължение, началния и крайния период на забавата и
размера на вземането/, настоящият съдебен състав в правоприлагащата си дейност
следва да изходи от така установеното от 8 първата инстанция, като приложи закона,
уреждащ спорното право. Отнесено към разглеждания случай това означава, че съдът
приема за основателна претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода,
посочен в първоинстанционното решение.
До същите изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
6
следва да се приеме, че е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По разноските пред ДРС:
В резултат от изводите, до които въззивният съд достигна по основателността
на предявените искове, решението на първоинстанционния съд следва да се потвърди и
в частта за разноските.
По разноските пред въззивния съд:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски има само за
въззиваемата страна. Искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
400 лв. е заявено своевременно в производството пред въззивния съд, представен е
списък по чл. 80 от ГПК, като са ангажирани и доказателства за заплащането му – спр.
л. 15 от делото. Възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК не е поддържано, заради което
посочената сума ще бъде възложена в тежест на въззивника.
По обжалваемостта:
Настоящото съдебно решение не подлежи на касационен контрол, съобразно
императивната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 369 от 05.08.2022 г., постановено от
състав на Районен съд – Дупница (ДРС) по гражданско дело № 20221510100315 по
описа на съда за 2022 година.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, вписано в ТР при АВ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********************, чрез
юрисконсулт Р.С.-Ч., ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. К. с ЕГН **********, с адрес с. О., абл.
С., друг адрес гр. **************, сторените деловодни разноски, сторени пред
настоящата въззивна инстанция в размер на 400,00 лв. (четиристотин лева и нула
стотинки).
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – арг. от
разп. на по смисъла на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7