№ 109
гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214000500074 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 260168 от 08.12.2020г. по гр.д. № 424/ 2019г. по описа на
ОС-Плевен е отхвърлен предявеният от Г. В. ЯНК. от гр.В.Търново против
„Олива“ АД-гр.Кнежа иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД
за заплащане на сумата 27000лв. /частичен иск от целия размер 120000лв./,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на сина й Н. М. А. на 12.10.2018г. при трудова злополука. Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач на ответника „Фитъл“
ЕООД-гр.В.Търново.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от Г.Я. чрез
пълномощника адв.Г.В..Счита решението за неправилно, като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон по изложени за това
съображения. Счита за неправилен извода на ОС-Плевен, че няма пречка да
се сключи договор, с който да се изключи обезпечителната отговорност на
1
„Олива“ АД по чл.49 от ЗЗД, когато тя се поеме само от изпълнителя, предвид
на което неправилно е отхвърлил иска. Счита, че след като
първоинстанционният съд е приел, че „Олива“ АД отговаря за организацията
и контрола на работа съгласно чл.6.1 от договора й с „Фигъл“ ЕООД, то
неправилно съдът е приел, че в случая не носи отговорност за трудови
злополуки с оглед клаузата на чл.4.1 от договора, която според
жалбоподателя нарушава принципа на обезпечително-гаранционния характер
на отговорността по чл.49 от ЗЗД, изведен в т.6 на Постановление № 7/
30.12.1959г. на Пленума на ВС. Счита, че в случая несъмнено се установява,
както от договора, така и от свидетелските показания, че „Олива“ АД е както
възложител на работа, така и отговаря за здравословните и безопасни условия
на труд на територията на своето предприятие, и с оглед свидетелските
показания, които потвърждават, че дружеството е осъществявало контрол за
спазването на безопасните и здравословни условия на труд то същото следва
да носи пълна отговорност за настъпилата злополука, тъй като тя е резултат
от неизпълнението на това му задължение в достатъчна степен.Моли
въззивният съд да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявения иск.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба
ответника по жалба „Олива“ АД-гр.Кнежа чрез пълномощника адв.Вл.Ч..
Оспорва жалбата като неоснователна по изложени за това доводи и моли
въззивният съд да я остави без уважение и да потвърди атакуваното решение
като правилно и законосъобразно.Претендира разноски, направени пред
въззивната инстанция.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
2
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона и константната съдебна практика. На основание
горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд относно неоснователността и недоказаността на
предявения иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът намира
същите за неоснователни.
Оплакването, че е неправилен изводът на ОС-Плевен, че няма пречка
да се сключи договор, с който да се изключи обезпечителната отговорност на
„Олива“ АД по чл.49 от ЗЗД, когато тя се поеме само от изпълнителя, предвид
на което неправилно е отхвърлил иска, е несъстоятелно. ОС-Плевен е приел,
че в случая не е отпаднала гаранционно-обезпечителната отговорност по
чл.49 от ЗЗД изобщо, а само на дружеството възложител в съответствие с
останалите уговорки между него и дружеството-възложител по договора
относно осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на
работниците на дружеството-изпълнител. Съобразно даденото с т.3 на
Постановление № 17/ 1963г. на Пленума на ВС, релевантни в случая са
уговорките между двете дружества-„Олива“ АД като възложител и „Фигъл“
ЕООД като изпълнител относно организацията, ръководството и контрола на
работата и осигуряването на безопасни и здравословни условия на труд.
Видно от сключения между „Олива“ АД и „Фигъл“ ЕООД договор №
7/05.02.2018г. изпълнителят се е задължил да извърши за сметка на
възложителя почистване на бетонни клетки от трошка, полепнал прах и друг
3
материал в Завод за преработка на маслодайни култури гр.П.Тръмбеш,
собственост на „Олива“ АД. Съгласно чл.4.1 от договора, изпълнителят се е
задължил да изпълни и осигури в рамките на договора всички мероприятия,
осигуряващи здравето и безопасността на своите служители и работници и на
всички трети лица на територията на възложителя и около него, вкл. и чрез
осигуряване на лични предпазни средства, инструктажи, разяснения,
ограждения, вкл. да контролира стриктно своите работници, служители и
третите лица, находящи се на територията на възложителя за спазването на
трудовото и осигурително законодателство и нормите за здравословни и
безопасни условия на труд при изпълнение на договорените работи, които са
описани в договора и приложенията към него, както и действащата
нормативна уредба в РБългария през периода на изпълнение на договора.
Съгласно чл.4.3 от договора изпълнителят организира и отговаря за
разпределението на задълженията за гарантиране на безопасните и
здравословни условия на труд при работа на обекта, изпълнявани съвместно с
други изпълнители. Съгласно чл.4.4 изпълнителят е отговорен за осигуряване
на безопасно състояние на собственото работно оборудване и на работното
оборудване на други, за което има специален договор, както и за безопасното
използване от него на работното оборудване по време на изпълнение на
строежа. Съгласно чл.4.5 изпълнителят се задължава да извърши преди
започване на работа преглед за безопасното състояние на работното
оборудване , монтирано от други изпълнители и които той ще използва.
Всички тези клаузи от договора безспорно установяват задължение
единствено и само на изпълнителя по отношение на организацията,
ръководството и контрола на работата досежно осигуряването и спазването на
безопасни и здравословни условия на труд. Предвид на това и с оглед
цитираното вече Постановление № 17/ 1963 г. на ВС на РБ, т.3 от него,
съгласно което „когато по договор между две предприятия едното е
възложило на другото определена работа, при извършването на която
настъпят вреди, за правилното разрешаване на въпроса е от значение да се
изясни същността на сключения договор. Ако съгласно договора едното
предприятие дължи на другото извършването на определена работа със свои
работници, при негов контрол и организация на работата, отговорността за
вредите от непозволено увреждане е в тежест на това предприятие. В този
случай е без значение, че се извършва работа на първото предприятие. Ако
4
обаче организацията на работата, ръководството и контролът й принадлежи
на предприятието, чиято работа се извършва от работници на другото
предприятие, то отговорността за непозволеното увреждане е на
предприятието, чиято работа се извършва“. Очевидно от цитираните клаузи
на договора е, че организацията и ръководството на работата е задължение на
изпълнителя „Фигъл“ ЕООД, с което дружеството загиналият е имал сключен
трудов договор, а не на възложителя „Олива“ АД. Предвид на това
отговорност по чл.49 ЗЗД в случая ще следва да носи изпълнителят, а не
възложителят Олива“ АД.
Становището, че след като първоинстанционният съд е приел, че
„Олива“ АД отговаря за организацията и контрола на работа съгласно чл.6.1
от договора й с „Фигъл“ ЕООД, то неправилно съдът е приел, че в случая не
носи отговорност за трудови злополуки с оглед клаузата на чл.4.1 от
договора, която според жалбоподателя нарушава принципа на обезпечително-
гаранционния характер на отговорността по чл.49 от ЗЗД, изведен в т.6 на
Постановление № 7/ 30.12.1959г. на Пленума на ВС, е несъстоятелно.
Действително, съгласно чл.6.1 от договора възложителят упражнява
цялостен, непрекъснат и компетентен контрол на изпълняваните ремонтни и
строително-монтажни работи. Съгласно чл.20 от ЗЗД при тълкуването на
договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните, като
отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка
една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта
на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В случая тази
клауза се намира в раздел Шести от договора-„Права и задължения на
възложителя“, а не в раздел Четвърти-„Осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд“. Тъй като в случая се касае за договора за
изработка, то в случая тази уговорка между страните по договора има
съдържанието на предвиденото в чл.262 ал.1 ЗЗД право на поръчващия да
проверява изпълнението на договора във всяко време, стига само да не пречи
на изпълнителя. В този смисъл възложителят извършва контрол по
изпълнението на възложената работа, а организацията и ръководството по
изпълнението й, вкл. по осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд, за което страните имат изрини уговори в цитирания раздел Четвърти на
договора, е изцяло задължение на изпълнителя.
5
Становището, че в случая несъмнено се установява, както от договора,
така и от свидетелските показания, че „Олива“ АД е както възложител на
работа, така и отговаря за здравословните и безопасни условия на труд на
територията на своето предприятие, и с оглед свидетелските показания, които
потвърждават, че дружеството е осъществявало контрол за спазването на
безопасните и здравословни условия на труд то същото следва да носи пълна
отговорност за настъпилата злополука, тъй като тя е резултат от
неизпълнението на това му задължение в достатъчна степен, е несъстоятелно.
Релевантни за установяване на задължението за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд са уговорките на страните по договора, а не
гласните доказателства.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск с
правно основание чл. 49 от ЗЗД е неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Тъй като не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на
съдопроизводствените правила и на материалния закон и обжалваното
решение не страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде
потвърдено от въззивния съд. Разноски са претендирани от ответника по
жалба, но тъй като липсват данни да са направени, то такива не се присъждат.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260168 от 08.12.2020г. по гр.д. № 424/
2019г. по описа на ОС-Плевен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на странитe.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7