№ 92
гр. Варна, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело
№ 20233000500004 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М. И. А.,
М. О. А. и двамата от гр. Т., както и от „КТМ ЕКС“ ЕООД, гр. Варна, всички,
представлявани от адв. Ил. З. от АК - С., насочена срещу решение №
260010/03.08.22г. по гр. д. № 9/21г. на ОС-Търговище, с което въззивниците
са осъдени да предадат собствеността и владението върху следния недвижим
имот: апартамент № 3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на улица
„*“ № *, в град Т., целият със застроена площ от 127.80 кв. м., състоящ се от
две свързани помежду си със стълбище нива, като първото ниво на
апартамента е разположено срещу стълбището на втория етаж на жилищната
сграда и се състои от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, санитарен
възел, преддверие и стълбище за второто ниво на апартамента, заедно с
избено помещение № 5, с площ 9.05 кв. м., заедно с гараж с площ 20.60 кв.
м., заедно с 1/5 идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж, НА ДЪРЖАВАТА – Република България, в лицето на Областен
управител на област Търговище; и въззивниците са осъдени да заплатят на
областния управител на област Търговище сумата от 3 534.36 лв., направени
по делото разноски. Наведени са оплаквания за допуснати от съда
съществени процесуални нарушения, тъй като ответниците-физически лица,
без искане от ищеца, са били служебно задължени от съда да се явят лично и
да отговарят на поставените от последния въпроси. Същевременно съдът не е
задължил ищеца да посочи причините за несъставянето на акт за частна
държавна собственост за процесните имоти. Освен това съдът се е позовал и
1
на служебно известен му факт, посочвайки това едва в мотивите на
решението си (относно отнемането на права на ЧСИ Ст. А. Г.), който факт се
поддържа, че не е верен. В нарушение на процесуалните правила не са били
уважени възражения на ответниците против доказателствените искания на
ищеца (относно изискване на материалите по изп.д. № 81/11г. на ЧСИ Г. С.;
да не се приема представеното от ищеца удостоверение за данъчната оценка
на имотите, което не е по партидата на държавата; да не се приема
представената с исковата молба справка № 140170/01.09.20г. от СВ-Т., тъй
като същата е непълна; да не се приемат представените от ищеца преписи на
документи с изключение на присъдата по НОХД № 505/06г. на ТОС,
решението по гр.д. № 240/08г. на ТОС и постановлението за възлагане от
21.07.11г.) и не са били уважени съответно исканията им за събиране на
доказателства (да се изиска от СГКК-Т. пълната информация относно
процесния имот от КР по см. на чл. 25 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.16г. за
съдържанието, създаването и поддържането на КККР; да се изискат от СВ-Т.
в цялост всички документи, които са били представени за вписванията на
възбрана от 19.10.06г., на искова молба от 19.06.08г., отбелязването на
вписани искови молби от 16.06.11г. , съдебно решение от 26.09.11г. и
заличаването на възбрана на 04.04.12г.). Освен това се сочи, че не е било
открито производство по оспорване истинността на цитираната по-горе
справка № 140170/01.09.20г. от СВ-Т.. Счита се, че съдът не се е произнесъл и
по възражението за липсата на правен интерес от предявения иск против
ответниците А.и. Освен това се сочи, че съдът не е съобразил, че процесният
гараж представлява самостоятелен обект и поради това следва да има
идентификатор по КККР, който не е бил посочен от ищеца, нито пък са били
описани неговите граници. Не се споделят и изводите, основани на
извлеченията на данни от оспорените справки относно вписвания и
отбелязвания в СВ-Т. на обезпечителни мерки, на искова молба, на присъда и
съдебно решение, както и на постановление за възлагане, относно
противопоставимостта на извършените конфискация, отнемане в полза на
държавата и публичната продан на процесните имоти спрямо отделните
носители на права. Счита се, че след като ответниците са оспорили изцяло
предявения иск и твърденията в исковата молба, то доказателствената тежест
за установяване на точните дати и на съдържанието на вписаните и
отбелязаните в СВ-Т. обстоятелства, е върху ищеца. Оспорва се и
компетентността на държавните органи, поискали съответните вписвания и
отбелязвания. Поддържа се, че съобразно нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК в
действащата й след 2012г. редакция, придобиването на права въз основа на
постановлението за възлагане, става от влизането му в сила, а не от неговото
вписване. Релевирано е възражение, че по делото не е било доказано и каква е
била цената на обезпечения в полза на държавата иск чрез вписването на
възбрана върху процесните имоти, за да може да се направи преценка и дали
извършените разпореждания над цената на обезпечения иск, са действителни
(тъй като със съдебното решение за отнемане в полза на държавата на
2
незаконно придобито имущество са били отхвърлени част от исканията),
както и дали е налице пълно съответствие между обезпечения иск и
обективните и субективни предели на постановеното решение; дали
обезпеченият иск е бил предявен в срок. Освен това исковата молба по гр.д.
№ 240/08г. по описа на ОС-Т. е била вписана единствено по персоналните
партиди и то без материален интерес. Решението по делото и присъдата по
НОХД № 505/06г. на ОС-Търговище са били отбелязани след изтичането на 6-
месечния срок по чл. 115, ал. 2 от ЗС, считано от влизането им в сила. Поради
всичко това се счита, че ищецът не е доказал по делото непрекъснатост на
оповестително-защитното действие на вписванията, направени относно
имотите и ½ ид.ч. от същите са придобити от дружеството въз основа на
постановлението за възлагане по изпълнителното дело, по което още на
03.01.11г. е била вписана възбрана върху тях. Незаконосъобразно е било
приетото от първоинстанционния съд, че ответниците владеят имотите, както
и относно СИО на ответниците. Претендира се решението да бъде отменено и
предявеният иск да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за
двете инстанции.
В хода на устните прения процесуалният представител на въззивниците
излага становище за недопустимост на обжалваното решение поради липсата
на правен интерес от предявения иск против ответниците М. и М. А.и, тъй
като същите не предявяват никакви претенции върху процесните имоти;
отделно - против „КТМ ЕКС“ ЕООД, тъй като същото се легитимира като
собственик само на ½ ид.ч. от имотите, а предявеният иск против
дружеството е за целия обем от собствеността им. Освен това никой от
ответниците не владее имотите. Становището за неоснователност на
предявения против дружеството иск се обосновава с тезата, че при липсата на
отмяна на Постановлението за възлагане на ½ ид.ч. от процесните имоти в
полза на дружеството-ответник, в друго, нарочно производство, то неговото
вещно-прехвърлително действие следва да бъде зачетено в настоящия процес.
В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от
насрещната страна Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството чрез областен управител на
област с административен център Търговище, подадена чрез адв. А. Н., с
който същата е оспорена като неоснователна. Счита се, че окръжният съд,
проследявайки датите на вписване на присъдата по НОХД № 505/06г. (на
26.09.11г.); на възбраната върху процесните имоти като обезпечение на бъдещ
иск по ЗОПДИППД (отм.) – на 19.10.06г.; на исковата молба по гр.д. №
240/08г. ТОС (на 19.06.08г.), отбелязването на влязлото в сила решение по
посоченото гражданско дело (на 16.06.11г.), както и на постановлението за
възлагане (на 06.10.11г.), правилно е приел, че решението по посоченото гр.
дело има действие от датата на вписването му, която е предхождаща датата на
вписване на постановлението за възлагане. Поради това се счита, че е
законосъобразно уважен предявеният иск за осъждане на ответниците да
предадат процесния апартамент и гаража, тъй като с протокол за въвод във
3
владение ответното дружество е било въведено във владението на имотите на
04.08.11г. Претендира се решението да бъде потвърдено, ведно с присъждане
на разноските по делото.
В представените пред въззивната инстанция писмени бележки по
съществото на спора, изготвени от процесуалния представител на
въззиваемата страна, се поддържат съображенията, изложени в отговора на
въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страни с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт и редовност на жалбата,
поради което и същата се явява допустима.
За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:
В депозираната на 08.01.21г. искова молба от Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
чрез областен управител на област с административен център Търговище,
насочена против М. И. А., М. О. А. и „КТМ ЕКС“ ЕООД, гр. Варна, са
наведени твърдения, че въз основа на влезли в сила съдебни актове, тя е
придобила притежаваното от ответниците А.и право на собственост върху
следните недвижими имоти: апартамент № 3, находящ се в четириетажна
жилищна сграда на улица „*“ № *, в град Т., целият със застроена площ от
127.80 кв. м., състоящ се от две свързани помежду си със стълбище нива, като
първото ниво на апартамента е разположено срещу стълбището на втория
етаж на жилищната сграда и се състои от спалня, дневна, столова, кухненски
бокс, санитарен възел, преддверие и стълбище за второто ниво на
апартамента, заедно с избено помещение № 5, с площ 9.05 кв. м., заедно с
гараж с площ 20.60 кв. м., заедно с 1/5 идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж. Описаният имот е отразен в КККР на гр. Т. с
идентификатор № *3626.507.437.1.6. Посочено е било, че единият съдебен акт
е присъда № 33/19.06.07г. по НОХД № 505/06г. на ОС-Търговище, влязла в
сила на 23.04.2008г., с която М. А. е бил осъден за извършено престъпление
по чл. 256, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 256, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години, както и
конфискация на ½ ид.ч. от подробно описаните по-горе и притежавани от
подсъдимия в СИО недвижими имоти. Присъдата е била вписана в СВ-Т. на
26.09.11г. Вторият съдебен акт е решение № 53/08.12.09г. по гр.д. № 240/08г.
на ОС-Търговище, влязло в сила на 30.12.10г. , с което на осн. чл. 28, вр. чл.
4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.) е било отнето в полза на държавата от М. А., М.
А. и СД „А.-А., И. и сие“ имущество, включително и останалата ½ ид.ч. от
описаните по-горе апартамент и гараж. Ищецът е твърдял, че още на
19.10.06г. е била вписана възбрана върху процесните имоти като обезпечение
на бъдещия иск на държавата чрез КУИППД; на 19.06.08г. е била вписана
исковата молба по гр.д. № 240/08г. на ТщОС, образувано по исковата молба
на КУИППД, а на 16.06.11г. е направено отбелязване и на влязлото в сила
решение по това дело. Междувременно обаче е било образувано изп.д. №
4
81/2011г. по описа на ЧСИ Ст. Г., рег. № 873, с взискател „КТМ ЕКС“ ЕООД
и длъжник М. А., по което е било издадено на 21.07.11г. Постановление за
възлагане на ½ ид.ч. от процесните имоти в полза на дружеството-взискател.
Постановлението за възлагане е било вписано в СВ-Т. на 06.10.11г.
Поради изложеното се поддържа, че след като Постановлението за
възлагане на ½ ид.ч. от имотите в полза на дружеството е издадено на
21.07.11г. - след вписването на 19.10.06г. на обезпечителната възбрана на
бъдещия иск на КУИППД, след вписването на 19.06.08г. на исковата молба по
гр.д. № 240/08г. на ТщОС, след отбелязването на 16.06.11г. на решението по
това дело; и е било вписано на 06.10.11г. – след вписването на 26.09.11г. на
присъдата по НОХД № 505/06г. на ТщОС, то правата на ответното дружество
върху процесните имоти са непротивопоставими на Държавата. И тъй като
тези имоти се владеят от ответниците без основание, предявените искове
против тях са да се признае за установено правото на собственост на
Държавата върху процесните имоти, придобити въз основа на посочените
съдебни актове, и ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението
върху същите.
В депозирания общ отговор на исковата молба от ответниците А.и чрез
адв. З., същите са оспорили допустимостта на предявения против тях иск
(поради ненадлежна представителна власт, поради нередовност на исковата
молба - неконкретизиране на предявените против всеки от ответниците
искове и относно обема от права, заявен против всеки от тях за всеки от
имотите; поради непосочване цената на всеки от исковете; поради липсата на
правен интерес от този иск, тъй като А.и не са се разпореждали с имотите, а
това е станало по принудителен процесуален ред) и основателността на
претенциите, вкл. и твърденията по фактите в исковата молба.
В отговора на исковата молба, подаден от „КТМ ЕКС“ ЕООД чрез адв.
З. е поддържано, че искът е допустим, но неоснователен. Изложено е, че
дружеството е собственик на имота, но отрича да осъществява владение.
Оспорена е идентичността на описаните имоти в Постановлението за
възлагане от 21.07.11г. и в Присъдата по НОХД № 505/06г. и в решението по
гр.д. № 240/08г. на ТщОС. Освен това е поддържано, че не е бил спазен
срокът по чл. 115, ал. 2 от ЗС за извършване на отбелязването на влезлите в
сила присъда и решението по посочените дела, поради което вписването на
исковата молба е изгубило действието си. Направено е твърдение, че преди
извършване на публичната продан, по изпълнителното дело е била вписана на
11.10.10г. възбрана върху имотите, поради което правата на купувача от
проданта са противопоставими на държавата. Освен това се поддържа тезата,
че към постановяването на цитираните по-горе присъда и решение, имотите
са били притежавани от А.и в режим на СИО и поради това е било
невъзможно същите да бъдат конфискувани, съответно отнемани без
предварителното прекратяване на СИО на посочените в СК основания.
Поради това и не е настъпил отчуждителният ефект на собствеността в полза
на държавата.
5
С определение на въззивния съд № 46/23.01.23г. исковото производство
и въззивното производство по в.гр.д. № 4/23г. на ВАпС е оставено без
движение, като е дадена възможност на ищеца:
- да извърши пълна и точна индивидуализация на процесния гараж с
площ от 20.60 кв.м. чрез описание на неговите граници (съобразно титула за
собственост на ответниците, представляващ КНА № 52, т. ІV, дело №
1227/01.07.1996г. на нотариус в гр. Т., приложен в незаверено копие на л. 115-
116 от първоинстанционното дело, което следва да се завери за вярност от
страната);
- да се посочи дали процесният гараж е отразен в КККР на гр. Т. с
посочване на идентификатор и представяне на схема на имота, издадена от
СГКК-Т.;
- след индивидуализацията на процесния гараж да се посочи от ищеца и
дали същият е идентичен на описания в присъдата по НОХД № 505/06г. на
ТОС под т. 4 „монолитен гараж /придобит с НА № 140, т. І, нот. дело №
243/2000г./“ (като се представи заверено копие от този нотариален акт). Ако
двата имота не са идентични – да уточни обема от притежаваните и
претендирани по делото права на собственост върху процесния гараж.
С депозирана в указания срок молба с вх. № 1485/24.02.23г.
процесуалният представител на ищеца е посочил, че относно описаните в
КНА № 52, т. ІV, дело № 1227/01.07.1996г. на нотариус в гр. Т. и в НА № 140,
т. І, нот. дело № 243/2000г. гаражи не са били предприети от ответниците А.и
действия за отразяване на промени в кадастралните регистри относно
промяната в собствеността. В КККР за гр. Т. е отразен описаният в НА № 140,
т. І, нот. дело № 243/2000г. гараж с площ от 15.12 кв.м., за който е отреден
идентификатор 73626.507.437.2.2 по КККР. Този гараж обаче бил предмет на
друг спор - по гр.д. № 16/21г. на РС-Търговище, респ. по в.гр.д. № 155/22г. на
ОС-Търговище. В постройката, където се намира този гараж, има общо 4
гаража, представляващи свързано строителство, като за останалите 3 няма
данни за притежателите на правото на собственост. Уточнено е, че ищцовата
претенция е да се предаде собствеността и владението върху ½ ид.ч. от
гараж с площ от 20.60 кв.м., описан в КНА № 52, т. ІV, дело №
1227/01.07.1996г. на нотариус в гр. Т.. Представени са заверени преписи от
двата цитирани нотариални акта.
С определение № 143/01.03.23г. въззивният съд е дал допълнителна
възможност на Държавата да уточни дали е налице десезиране на съда (чрез
оттегляне или отказ от претенцията) за останалата ½ ид.ч. от правото на
собственост върху гараж с площ от 20.60 кв.м., описан в КНА № 52, т. ІV,
дело № 1227/01.07.1996г. на нотариус в гр. Т. по следния начин: разположен
на приземния етаж /партера/ на жилищната сграда, при граници за гаража: от
североизток – дворище, от югоизток – парцел *-*, от северозапад – избено
помещение № * и коридор и от югозапад – избено помещение № * и коридор,
отгоре – апартамент № * и отдолу – терена на блока. Указано е, че при
неизпълнение в срок производството по предявения ревандикационен иск
6
относно описания гараж ще продължи в първоначално претендирания с
исковата молба обем от правото му на собственост. В указания срок, изтекъл
на 16.03.23г., не е постъпило уточнение от ищеца съобразно дадената му
възможност.
Поради всичко изложено по-горе следва да се приеме, че предявените
от ищеца против ответниците искове са с правно основание чл. 108 от ЗС –
за приемане за установено между страните, че Държавата е собственик въз
основа на посочените два съдебни акта с непосредствено отчуждително
действие (конфискация като наказание по НК, наложено на М. А. и отнемане
в полза на държавата като незаконно придобито имущество от М. и М. А.и по
ЗОПДИППД /отм./) на апартамент № 3 на улица „*“ № *, в град Т., целият
със застроена площ от 127.80 кв. м., ведно с гаража с площ от 20.60 кв.м.,
находящ се в същата четириетажна сграда, където се намира и апартамента,
за които се твърди, че се владеят без основание от конституираните
ответници по делото.
По отношение наличието на надлежна представителна власт в полза на
държавния орган, предявил исковата молба (абсолютна процесуална
предпоставка за упражняването на правото на иск), съдът изцяло препраща
към изложеното в определение № 466/25.10.21г. по в.ч.гр.д. № 501/21г. на
ВАпС.
Настоящият състав на съда намира, че за ищеца е налице правен
интерес от предявените против А.и искове, тъй като независимо от
твърдението за придобиването на имотите въз основа на посочените съдебни
актове и наличието на Постановление за възлагане в полза на ответното
дружество на ½ ид.ч. от собствеността им, Държавата твърди, че тези
ответници продължават да владеят имотите, което е без основание.
Същевременно пък ответниците А.и с отговора на исковата си молба и в
целия процес оспорват всички твърдени от ищеца факти, както и
основателността на предявените искове, включително и правото на
собственост на Държавата върху процесните имоти. Освен това ответниците
А.и поддържат и настъпването на погасителния ефект на плащането на
паричен дълг на М. А. към „КТМ ЕКС“ ЕООД чрез възлагането в полза на
дружеството на ½ ид.ч. от процесните имоти по изпълнителното дело,
образувано от дружеството против М. А.. Налице е следователно правен спор
относно собствеността и владението на процесните имоти, който следва да
бъде разрешен и по отношение на тези ответници, което обосновава
наличието на правен интерес от предявените против тях искове (в случая
съдът намира за относими правните съображения, изложени в мотивите на т.
3Б от ТР № 4/14г., постановено на 14.03.16г. по т.д. № 4/14г. на ОСГК на
ВКС). Кой понастоящем осъществява владение върху имотите, е въпрос по
основателността, а не по допустимостта на исковете. Правният спор следва да
бъде разрешен между страните.
Отделно от това в полза на ответното дружество е налице издадено
Постановление за възлагане на имотите и за ищеца е налице правен интерес
7
да установи правото си на собственост, изключващо материалната
легитимация на този ответник въз основа на посоченото от него придобивно
основание. В отговора на исковата молба дружеството е заявило, че оспорва
изцяло предявения иск, считайки го изцяло за неоснователен. Освен това е
твърдяло, че е собственик на процесните имоти, отричайки единствено факта
на осъществявано върху тях владение. Следователно е налице правен интерес
от предявените искове и против дружеството.
Исковата молба е редовна, тъй като е определена цена на исковете и е
внесена съответната ДТ, указана от съда. Без значение в тази насока е
обстоятелството кой правен субект е вписан в удостоверението за актуалната
данъчна оценка на имотите, след като последната не е оспорена.
Налице е конкретизиране на предявените против всеки от ответниците
искове и относно обема от права с предявения против всеки от тях иск за
всеки от имотите – претендира се установяването на целия обем от правото на
собственост по отношение на имотите спрямо всеки от ответниците
(независимо от изявлението пред въззивната инстанция относно
претендирания обем от права по отношение на гаража, тъй като не е
предприето десезиране на съда с останалата част до пълния първоначално
предявен обем на претенцията за този имот).
От горното следва, че произнасянето по допустимите искове налага
извода за допустимост на обжалваното решение.
По установените по делото факти въз основа на събрания
доказателствен материал:
Между страните по делото не е налице спор относно това, че преди
постановяване на коментираните по-горе присъда и решение, ответниците А.и
са били носители на правото на собственост върху процесните апартамент №
3 на улица „*“ № *, ет. * и ет. 3 в град Т., който се състои от две свързани
помежду си със стълбище нива, целият със застроена площ от 127.80 кв. м.,
ведно с гаража с площ от 20.60 кв.м., находящ се в партера на същата
четириетажна сграда, където се намира и апартамента. Това се установява от
КНА № 52, т. ІV, дело № 1227/01.07.1996г. на нотариус при РС-Търговище за
собственост на недвижим имот (апартамент, заедно с прилежащо избено
помещение и гараж) в жилищна сграда, построена върху собствена земя (л.
44-45 от въззивното дело). Гаражът в този КНА № 52/01.07.1996г. е
индивидуализиран по следния начин: разположен на приземния етаж /партера/
на жилищната сграда, при граници за гаража: от североизток – дворище, от
югоизток – парцел *-*, от северозапад – избено помещение № * и коридор и
от югозапад – избено помещение № * и коридор, отгоре – апартамент № * и
отдолу – терена на блока. В този акт е посочено, че собствената на А.и земя,
върху която е построена жилищната сграда, представлява дворно място от
400 кв.м. с неуредени сметки по регулация, за което е отреден парцел *-* в
кв. * по плана на гр. Т.. В КНА са описани и представените документи,
послужили като основание за съставянето на акта – разрешение за строеж от
30.12.1993г.; архитектурен проект за сградата, одобрен на 30.12.1993г.;
8
протокол от 10.01.1994г. за определяне на строителна линия и ниво;
разрешение за ползване от 22.04.1996г.; Протокол обр. 16/11.04.1996г.;
Протокол за описание на обектите в жилищната сграда от 10.06.1996г.
Процесният апартамент № 3 е нанесен в действащата КККР на гр. Т. с
идентификатор 73626.507.437.1.6 – така от схемата на л. 10. Процесният
гараж не е отразен със самостоятелен идентификатор в сграда 1 в същия
поземлен имот. Разположените в поземления имот с идентификатор
73626.507.437 сгради са отразени на справките, находящи се на л. 48-51 от
въззивното дело.
Видно от влязлата в сила на 23.04.2008г. присъда по НОХД №
505/2006г. на ТщОС (л. 109-110), че ответникът А. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 256, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 256, ал. 1, вр. чл.
26, ал. 1 от НК и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 5 години, както и конфискация на ½ ид.ч. от притежавани от
подсъдимия в СИО недвижими имоти, между които и ап. № 3 на ул. „*“, № *
в гр. Т. и монолитен гараж /придобит с НА № 140, т. І, н.д. № 243/2000г./.
Заверено копие от цитирания в присъдата НА е на л. 46—47 от въззивното
дело и от същия е видно, че с него е оформен договор за покупко-продажба,
по силата на който М. и Й. Б. са продали на ответника М. А. монолитен гараж
с полезна площ от 15.12 кв.м. в гр. Т., с граници: от североизток парцел *-*,
от югоизток – гараж № 3, северозапад – гараж № 1 и от югозапад – дворище,
който гараж е застроен в североизточната част на дворното място,
собственост на купувача, за което е отреден парцел *-* в кв. * по плана на
града. Така описаният гараж е нанесен в действащата КККР на гр. Т. с
идентификатор 73626.507.437.2.2 – справката на л. 49 от въззивното дело.
От горното следва, че Държавата към влизането в сила на присъдата на
23.04.08г., е придобила ½ ид.ч. от процесния ап. № 3 на ул. „*“, № * в гр. Т.,
но не и от процесния гараж с площ от 20.60 кв.м., находящ се в партера на
жилищната сграда, който е с подробно описани граници в КНА № 52, т. ІV,
дело № 1227/01.07.1996г. на нотариус в гр. Т. и представлява самостоятелен
обект на правото на собственост (без значение за последното е, че не е
нанесен в КККР за територията). И в тази връзка е неоснователно
възражението на ответниците, че бездяловата СИО към момента на
конфискацията не била прекратена, което препятствало налагането на това
наказание и осуетявало настъпването на предвидената от закона правна
последица. С налагането на това наказание (подобно на насочването и
реализирането на принудителното изпълнение върху имот, който е СИО), тази
бездялова имуществена общност се прекратява при запазване на правата на
другия съпруг в нормативно определения му презумптивен обем на
съсобствеността – ½ ид.ч.
Междувременно на 19.10.2006г. е била вписана в СВ-Т. възбрана (като
обезпечение на бъдещ иск на КУИППД срещу А.и и СД „А. – А., И. сие“)
върху процесните апартамент № 3 на улица „*“ № *, в град Т., който се
състои от две свързани помежду си със стълбище нива, целият със застроена
9
площ от 127.80 кв. м., ведно с гаража с площ от 20.60 кв.м., находящ се в
партера на същата четириетажна сграда. Това се установява от
удостоверенията за вписванията, отбелязванията и заличаванията по
персоналните партиди на М. А. (л. 124-125 от въззивното дело) и на М. А.
(л. 99 от въззивното дело).
В тази връзка следва да се посочи, че и към настоящия момент
вписванията на актове относно вещни права върху имоти се извършва по
т.нар персонална система на вписване (по име на приобретателите на
имотите) - съобразно Правилника за вписванията от 1951 г. и при липсата на
обнародвана заповед по чл. 73 от ЗКИР (съобразно изискването на чл. 74, ал.
1 ЗКИР). Поради това непълнотата на вписванията по партида на имот и при
липсата на действащ Имотен регистър, е без правно значение.
В отговор на възражението на въззивниците следва да се отбележи още,
че установяването на недопустимост или нищожност на вписване, както и на
несъществуването на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в
закон, може да се реализира само по исков път, а не и инцидентно в друго
исковото производство. Поради това всички релевирани възражения на
ответниците за иницииране на вписванията в СВ-Т. по персоналните партиди
на А.и от ненадлежен орган и при липсата на основания за това, не могат да
бъдат разглеждани в настоящото производство. Вписванията следва да бъдат
зачетени съобразно съдържанието им, възпроизведено в издадените от СВ-Т.
удостоверения.
На това място следва да се посочи, че действително в посочените
удостоверения с изх. № 192/01.03.23г. и № 190/01.03.23г. на СВ-Т.
възпроизвеждането на описанието на имотите, върху които е била вписана
обезпечителната възбрана по бъдещия иск на КУИПДД на 19.10.06г., е
непълно. Това се установява при съпоставката им със съдържанието на
Справките, извършени по лице (л. 29-42 от първоинстанционното дело) –
така в двете удостоверения описанието на имотите достига до израза: „…
право на строеж за постр. на 4-ри ет. жил. сграда с…“ (л. 99 и л. 125), а в
справките текстът продължава и завършва отново неокончателно (видно от
многоточието), с израза:„ апартамент № 3, находящ се в четириетажна жил.
сграда на ул. „*“, № *, с площ от 127.80 кв.м., заедно с изба …“. Съдът
приема, че възбраната е била наложена върху процесния апартамент № 3,
ведно с прилежащата му изба и ведно с гаража от 20.60 кв.м. Това е така,
защото този гараж е възприеман и описван винаги съобразно издадения в
полза на А.и титул за собственост КНА № 52, т. ІV, дело № 1227/01.07.1996г.
на нотариус в гр. Т. - като „принадлежност“ към апартамент № 3. Така е в
самия КНА, така е и в предявения иск по ЗОПДИППД (отм.), видно от
съдържанието на самото решение по гр.д. № 240/08г. на ТщОС (л. 86 на гърба
от настоящото дело - че към мезонета е предвидено освен избено помещение,
но и гараж на приземния етаж и се претендира отнемането на апартамент №
3, ведно с гаража към него на партера). И най-вече – това следва и от
отразеното като съдържание при частичното заличаването на тази
10
възбрана на 04.04.12г. (л. 105-107 от въззивното дело, съставляващо част от
удостоверението относно вписванията, отбелязванията и заличаванията по
партидата на М. А., съответно на л. 83-84 от въззивното дело, съставляващо
част от удостоверението относно вписванията, отбелязванията и
заличаванията по партидата на М. А.), където е посочен апартамент № 3 на ул.
„*“, № *, ет. 3, заедно с избено помещение № 5 с площ от 9.05 кв.м., заедно с
гараж с площ от 20.60 кв.м.
В отговор на възраженията на ответниците следва да се посочи, че
обезпечителната възбрана е произвела своето действие и е действала до
нейното заличаване в СВ-Т., което е станало на 04.04.12г. В тази връзка при
липсата на отмяна на наложеното обезпечение в нарочно производство, в
настоящото производство не могат да бъдат обсъждани въпросите, касаещи
законосъобразността на наложената обезпечителна мярка, дали е бил уважен
обезпеченият иск за цена, равна на обезпечения материален интерес; дали
обезпеченият бъдещ иск е бил предявен в законово определеният срок и
други подобни.
Предвидената с нормата на чл. 453 вр. чл. 401 от ГПК правна последица
на вписана възбрана е, че на обезпечения кредитор не могат да бъдат
противопоставени всички разпореждания (доброволни и принудителни),
които не са били вписани преди възбраната.
С влязлото в сила на 30.12.10г. решение по гр.д. № 240/08г. на ТщОС, в
полза на Държавата от М. А. и М. А. са били отнети придобити от тях в
режим на СИО недвижими имоти, в това число и ½ ид.ч. от апартамент № 3 в
жилищна сграда на улица „*“ № *, в град Т., който се състои от две свързани
помежду си със стълбище нива, целият със застроена площ от 127.80 кв. м.,
заедно с гараж с площ от 20.60 кв.м., разположен на приземния етаж
/партера/ на жилищната сграда и при описани граници. В това решение е било
прието, че тъй като за ½ ид.ч. от тези имоти е налице влязла в сила присъда с
постановена конфискация, искът на КУИППД е отхвърлен за конфискуваната
вече ½ ид.ч. При това положение следва да се приеме, че с влизането в сила
на решението по това дело в патримониума на Държавата е постъпила и
останалата ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния апартамент №
3, както и ½ ид.ч. от процесния гараж с площ от 20.60 кв.м. Останалата ½
ид.ч. от правото на собственост върху гаража е останала в патримониума на
съпрузите А.и, притежавана в режим на СИО.
Междувременно въз основа на подадена на 07.10.10г. молба от „КТМ
ЕКС“ ЕООД, гр. Варна и въз основа на представен изпълнителен лист, е било
образувано изп.д. № 121/10г. по описа на СИС при РС-Търговище против
длъжника М. А. (а не както се сочи в исковата молба по настоящето дело –
против М. А.) за принудително събиране на парично вземане. Изпълнението е
насочено по отношение на считаните от взискателя като притежавани от
длъжника М. А. ½ ид.ч. от правото на собственост върху множество описани
недвижими имоти, вкл. и върху процесните понастоящем апартамент № 3 в
жилищна сграда на улица „*“ № *, в град Т., целият със застроена площ от
11
127.80 кв. м., заедно с гараж с площ от 20.60 кв.м., разположен на
приземния етаж /партера/ на жилищната сграда. Вписана е възбрана върху ½
ид.ч. от процесните апартамент № 3 и гаража на 03.01.11г. (така от
приложените материали по изпълнителното дело – молба за вписване,
отбелязване или заличаване, така и от отразеното в удостоверението,
издадено от СВ-Т. относно вписванията по партидата на ответницата М.
А. – л. 98 от въззивното дело). С постановление от 14.02.11г. ДСИ е отменил
разпореждането, с което е бил насрочен опис на възбранените недвижими
имоти на длъжника А., имайки предвид влезлите в сила присъда за
конфискация и решението по гр.д. № 240/08г. на ТОС. По молба на взискателя
изпълнителните действия по изпълнението са продължени от ЧСИ С. Г., рег.
№ 873 на КЧСИ, при когото на 28.03.11г. е било образувано изп.д. № 81/11г.
На 13.06.11г. възбранените недвижими имоти са били описани, проведена е
била публична продан за периода от 20.06.11г. до 20.07.11г. и за купувач на
процесните имоти с протокол от 21.07.11г. е бил обявен взискателя „КТМ
ЕКС“ ЕООД. На същата дата 21.07.11г. е издадено и Постановление за
възлагането на ½ ид.ч. от собствеността на процесните апартамент и гараж
върху „КТМ ЕКС“ ЕООД. Върху постановлението е отбелязано, че е влязло в
сила на 29.07.11г. От представените пред въззивния съд удостоверения от СВ-
Т. се установява, че Постановлението за възлагане е било вписано в СВ-Т., но
само по партидата на М. А. на 06.10.11г. (л. 108 от въззивното дело) и по
партидата на купувача „КТМ ЕКС“ ЕООД (л. 74 от въззивното дело).
Липсва вписване по партидата на длъжника в изпълнението М. А..
Съобразно цитираната по-горе норма на чл. 453 вр. чл. 401 от ГПК,
издаденото на 21.07.11г. Постановление за възлагане на ½ ид.ч . от
процесните апартамент и гараж по изп.д. № 81/11г. на ЧСИ С. Г., рег. № 873
на КЧСИ, е непротивопоставимо на Държавата, предвид вписаната още на
19.10.06г. възбрана върху тези имоти като обезпечение на исковете, уважени с
влязлото в сила на 30.12.10г. решение по гр.д. № 280/08г. на ТщОС. В тази
връзка се явява без значение кога е отбелязано в СВ-Т. влязлото в сила
решение по вписаната искова молба по гр.д. № 280/08г. на ТщОС, предвид
посоченото действие на вписаната обезпечителна възбрана (налице е проява
на оповестително-защитното действие на вписаната възбрана, а не на
вписаната искова молба).
С оглед на горното следва да се приеме, че с влизането в сила на
присъдата, с която е наложено наказанието „конфискация на налично
имущество“ на ответника М. А., Държавата е придобила ½ ид.ч. от процесния
апартамент № 3 в жилищна сграда на улица „*“ № *, в град Т., а останалата ½
ид.ч. от същия апартамент № 3 (представляваща останалата част от
прекратената СИО, притежавана от ответницата М. А. в индивидуална
собственост) е била придобита от Държавата въз основа на влязлото в сила
решение по гр.д. № 280/08г. на ТщОС.
Същевременно следва да се приеме, че Държавата е придобила ½ ид.ч.
от процесния гараж с влизането в сила на решение по гр.д. № 280/08г. на
12
ТщОС, с което е бил уважен искът против ответниците А.и за отнемане в
полза на Държавата на имущество, придобито от престъпна дейност по реда
на ЗОПДИППД (отм.).
Поради горното предявеният против тримата ответници иск по чл. 108
от ЗС в установителната си част е изцяло основателен по отношение на
правото на собственост върху процесния апартамент № 3, а по отношение на
процесния гараж е основателен до обем от ½ ид.ч. от правото на собственост.
Относно искането на ищеца за осъждане на ответниците да му
предадат владението върху процесните имоти.
От една страна се установява от материалите по настоящото дело, че
вписаните и понастоящем постоянни адреси на ответниците А.и (а за
ответницата М. А. – и настоящия адрес), съвпадат с адреса на процесния
апартамент в гр. Т., ул. „*“, № *, ет. *, ап. * (л. 151 и л. 153). Освен това
връчването на преписи от исковата молба на ответниците А.и е осъществено
лично на ответника М. А. именно на адреса на процесния апартамент на
05.03.21г. (л. 159-160). Посоченият от всеки от ответниците адрес при
оформянето на договорите за правна защита и съдействие и на пълномощните
по настоящото дело е отново този на процесния апартамент (л. 164-165).
Вписаният в отговора на исковата молба адрес на ответниците А.и е отново
този на процесния апартамент (л. 161). Поради това съдът не кредитира
обясненията на ответника А., дадени в с.з. на 06.07.22г., че от 10-12г. никой
от ответниците не ползва процесния апартамент, а самият той живее в с. Л.,
общ. С.. В писмената защита, депозирана в съда на 19.07.22г. ответниците
отново са с посочени от процесуалния им представител адреси, съвпадащи с
този на процесния апартамент (л. 257). И накрая – посоченият адрес и във
въззивната жалба на А.и е този на процесния апартамент.
От друга страна се установява от материалите по изп.д. № 81/11г. на
ЧСИ Ст. Г., че купувачът от публичната продан „КТМ ЕКС“ ЕООД и
длъжницата М. А. са били уведомени за поискания от купувача и насрочен за
04.08.11г. въвод във владение на продадените процесни имоти. В съставения
на 04.08.11г. Протокол за въвод във владение е отразено, че е извършен въвод
във владение на „КТМ ЕКС“ ЕООД в ап. * в гр. Т., ул. „*“, № *, ет. *. В
жилището е заварена да живее длъжникът М. А., която доброволно е предала
владението на упълномощения представител на купувача – М. М. М..
Поради горното настоящият състав на съда намира, че всички
ответници към приключване на устните състезания по делото, осъществяват
без правно основание владение върху процесния апартамент № 3, който е
собственост на Държавата и същите следва да бъдат осъдени да й предадат
владението му.
Само с оглед на осъдителната част на предявения ревандикационен иск
относно процесния гараж, се налага съдът да изследва и въпроса относно това
кой е носител на останалата ½ ид.ч. от правото на собственост върху този
имот. Това е така, защото съсобственик може да претендира предаване на
цялото владение на вещта спрямо несобственик, но може да претендира
13
предаване на владението на вещта само в рамките на обема от
притежавани от съсобствеността права спрямо друг съсобственик. Следва
да се отбележи, че в настоящия случай не се касае до спор относно
ползването на съсобствения между ищеца и друг съсобственик процесен
гараж, а е налице спор за отнето, неосигурено и оспорвано от друг
съсобственик владение на Държавата. Поради това искът по чл. 108 от ЗС
относно искането за предаване на владението на ½ ид.ч. (в рамките на обема
на права на ищеца), е допустимо спрямо владеещия съсобственик, който
осъществява фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му, с което
нарушава владението на Държавата (съобразно задължителните указания,
дадени с ТР № 3/20г., постановено на 05.01.22г. по т.д. № 3/20г. на ОСГК на
ВКС).
Както се посочи и по-горе, принудителното изпълнение за събиране на
паричен дълг на „КТМ ЕКС“ ЕООД срещу М. А. е било насочено към ½ ид.ч.
от процесния гараж. Тази ½ ид.ч. от собствеността върху гаража обаче е била
притежавана в режим на СИО от съпрузите А.и, тъй като другата ½ ид.ч. е
била отнета в полза на Държавата по иска на КУИППД от двамата съпрузи
като незаконно придобито имущество. Независимо от това обаче, с
Постановлението за възлагане на ½ ид.ч. от гаража и при липсата на
предявени претенции по съответния процесуален ред от съпруга-недлъжник
М. А., купувачът от публичната продан „КТМ ЕКС“ ЕООД се легитимира
като собственик на възложената му ½ ид.ч. от гаража. Следователно
ответниците А.и не са носители на право на собственост върху гаража в
никакъв обем.
По осъществяваното понастоящем владение върху гаража.
Въпреки, че не е описано в протокола за въвод във владение от
04.08.11г., съдът приема, че купувачът от публичната продан е бил въведен
във владение и по отношение на процесния гараж (както се посочи по-горе
той е описван в КНА № 52, т. ІV, дело № 1227/01.07.1996г. на нотариус в гр.
Т., в Постановлението за възлагане и във всички други книжа като
своеобразна принадлежност към апартамент № 3 в жилищната сграда –
„заедно с гараж от 20.60 кв.м., разположен на приземния етаж“).
Същевременно обаче фактическа власт върху апартамент № 3 и „прилежащия
му гараж в същата сграда с площ от 20.60 кв.м.“ продължават да
осъществяват ответниците А.и, които продължават да използват имота на
този адрес и оспорват изцяло предявените по настоящото дело искове. При
това положение предявеният ревандикационен иск в осъдителната му част,
насочен против ответниците А.и, следва да бъде уважен изцяло, а по
отношение на ответното дружество – само в рамките на притежавания от
ищеца обем от права в съсобствеността.
Поради всичко изложено първоинстанционното решение следва да се
потвърди в частите, с които е уважен:
- предявеният ревандикационен иск в установителната му част по
отношение на ответниците относно процесния апартамент № 3 и относно ½
14
ид.ч. от процесния гараж;
- предявеният ревандикационен иск в осъдителната му част против
всички ответниците за предаване владението върху процесния апартамент №
3
- предявеният ревандикационен иск в осъдителната му част против
ответниците А.и за предаване владението върху процесния гараж, както и за
предаване владението върху ½ ид.ч. от процесния гараж против ответното
дружество.
Решението следва да се отмени в частта, с която е уважен
ревандикационният иск против ответниците за установяване на правото на
собственост на Държавата над притежаваната от ищеца ½ ид.ч. върху гаража,
както и за осъждането на ответното дружество да предаде ½ ид.ч. от
владението върху процесния гараж.
По разноските.
Всяка от насрещните страни е отправила искания за присъждане на
разноски за всяка от инстанциите, ведно с представени списъци на разноските
и доказателства за извършването на такива. Материалният интерес, по който е
осъществена защитата от всяка от страните, възлиза на общо 65 355.60 лв.
(сбора от данъчните оценки на процесните апартамент - от 60 746.40 лв. и на
гараж - от 4 609.20 лв.), уважената част възлиза на общо 63 061 лв. (относно
апартамента и за ½ ид.ч. от гаража), а отхвърлената част – на 2 304.60 лв.
Направените от ищеца пред първата инстанция разноски са в размер на
общо 3 543.36 лв., поради което и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците му
дължат общо сумата в размер на 3 418.41 лв., съразмерно на уважената част.
Поради това първоинстанционното решение следва да се отмени за горницата
над дължимия размер от 3 418.41 лв. до присъдения размер от 3 534.36 лв.
Направените от всеки от ответниците А.и разноски пред първата
инстанция възлизат на по 2 200 лв. (заплатени адвокатски възнаграждения в
размер на по 1 200 лв. за исковото производство и в размер на по 1 000 лв. за
отговор по частната жалба, по която е било образувано в.ч.гр.д. № 501/21г. на
ВАпС). В тази връзка съдът съобрази, че заплатените адвокатски
възнаграждения от тези ответници в размери от по 500 лв. по подадената от
тях частна жалба с вх. № 262324/11.10.21г. (приложена към задната корица на
първоинстанционното дело) не е била администрирана и изобщо разглеждана
от съда, поради което и за така извършената работа разноски не следва да се
присъждат. Отделно от това заплатеното възнаграждение от 1 000 лв. за
отговор на частна жалба на насрещната страна, по която е било образувано
в.ч.гр.д. № 501/21г. на ВАпС, също не следва да се присъжда, тъй като
частната жалба на ищеца е била уважена. Поради това на всеки от
ответниците А.и следва да се присъдят разноски за първата инстанция на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК в размери от по 42.31 лв. – съразмерно на отхвърлената
част от исковете срещу тях.
Направените от ответното дружество разноски пред първата инстанция
възлизат на 3 800 лв. (заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 2 800
15
лв. за исковото производство и в размер на 1 000 лв. за отговор по частната
жалба, по която е било образувано в.ч.гр.д. № 501/21г. на ВАпС). В тази
връзка важи казаното по-горе относно недължимостта на заплатените
адвокатски възнаграждения от този ответник по подадената частна жалба с
вх. № 262324/11.10.21г. и за изготвения отговор на частна жалба на
насрещната страна, по която е било образувано в.ч.гр.д. № 501/21г. на ВАпС.
Поради това на ответното дружество следва да се присъдят разноски за
първата инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК в размер на 98.73 лв. –
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Направените от въззивниците разноски за въззивната инстанция са,
както следва: от „КТМ ЕКС“ ЕООД – в размер на 7 087.53 лв., от М. и М. А.и
– в размери от по 4 081.53 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК и съразмерно на
уважената част от въззивната жалба на същите следва да се присъдят
следните суми – на дружеството в размер на 249.92 лв. и на А.и – в размери
от по 143.92 лв.
В полза на въззиваемата страна следва да се присъдят разноски за
настоящата инстанция в размер на 2 681.97 лв. – съразмерно на отхвърлената
част от въззивните жалби, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010/03.08.2022г. по гражданско дело
№ 9 по описа за 2021г. на Окръжен съд – Търговище в ЧАСТИТЕ, с които на
осн. чл. 108 от ЗС:
1. е прието за установено по отношение на ответниците М. И. А., ЕГН
**********, М. О. А., ЕГН **********, и двамата от гр. Т., ул. „*“, № *, ет. *,
ап. *, и „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Варна, че Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен
управител на област с административен център Търговище, е собственик въз
основа на влязла в сила присъда № 33/19.06.07г. по НОХД № 505/06г. на ОС-
Търговище и влязло в сила решение № 53/08.12.09г. по гр.д. № 240/08г. на
ОС-Търговище, на следните недвижими имоти: апартамент № 3, находящ се
в четириетажна жилищна сграда на улица „*“ № *, в град Т., целият със
застроена площ от 127.80 кв. м., състоящ се от две свързани помежду си със
стълбище нива, като първото ниво на апартамента е разположено срещу
стълбището на втория етаж на жилищната сграда и се състои от спалня,
дневна, столова, кухненски бокс, санитарен възел, предверие и стълбище за
второто ниво на апартамента, заедно с избено помещение № 5, с площ 9.05
кв. м., с идентификатор 73626.507.437.1.6 по КККР на гр. Т., заедно с 1/5
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж; ½ (една
втора) ид.ч. от гараж с площ 20.60 кв. м., разположен на приземния етаж
/партера/ на жилищната сграда на улица „*“ № *, в град Т., при граници за
гаража: от североизток – дворище, от югоизток – парцел *-*, от северозапад –
16
избено помещение № * и коридор и от югозапад – избено помещение № * и
коридор, отгоре – апартамент № * и отдолу – терена на блока;
2. ответниците М. И. А., ЕГН **********, М. О. А., ЕГН **********, и
двамата от гр. Т., ул. „*“, № *, ет. *, ап. *, и „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *, гр.
Варна са осъдени да предадат на Държавата, представлявана от Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на
област с административен център Търговище владението върху апартамент
№ 3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на улица „*“ № *, в град Т.,
целият със застроена площ от 127.80 кв. м., състоящ се от две свързани
помежду си със стълбище нива, като първото ниво на апартамента е
разположено срещу стълбището на втория етаж на жилищната сграда и се
състои от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, санитарен възел,
предверие и стълбище за второто ниво на апартамента, заедно с избено
помещение № 5, с площ 9.05 кв. м., с идентификатор 73626.507.437.1.6 по
КККР на гр. Т., заедно с 1/5 идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж;
3. ответниците М. И. А., ЕГН **********, М. О. А., ЕГН **********, и
двамата от гр. Т., ул. „*“, № *, ет. *, ап. *, са осъдени да предадат на
Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството, чрез областен управител на област с административен
център Търговище владението върху гараж с площ 20.60 кв. м.,
разположен на приземния етаж /партера/ на жилищната сграда на улица „*“
№ *, в град Т., при граници за гаража: от североизток – дворище, от югоизток
– парцел *-*, от северозапад – избено помещение № * и коридор и от
югозапад – избено помещение № * и коридор, отгоре – апартамент № * и
отдолу – терена на блока;
4. ответникът „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Варна е осъден да
предаде на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез областен управител на област с
административен център Търговище владението върху ½ (една втора) ид.ч.
от гараж с площ 20.60 кв. м., разположен на приземния етаж /партера/ на
жилищната сграда на улица „*“ № *, в град Т., при граници за гаража: от
североизток – дворище, от югоизток – парцел *-*, от северозапад – избено
помещение № * и коридор и от югозапад – избено помещение № * и коридор,
отгоре – апартамент № * и отдолу – терена на блока;
5. Всички ответници са осъдени да заплатят на Държавата разноски в
размер до 3 418.41 (три хиляди четиристотин и осемнадесет лева и
четиридесет и една ст.) лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 260010/03.08.2022г. по гражданско дело № 9 по
описа за 2021г. на Окръжен съд-Търговище в ЧАСТИТЕ, с които, на осн. чл.
108 от ЗС:
1. е прието за установено по отношение на ответниците М. И. А., ЕГН
17
**********, М. О. А., ЕГН **********, и двамата от гр. Т., ул. „*“, № *, ет. *,
ап. *, и „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Варна, че Държавата, представлявана
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез областен
управител на област с административен център Търговище, е собственик въз
основа на влязла в сила присъда № 33/19.06.07г. по НОХД № 505/06г. на ОС-
Търговище и влязло в сила решение № 53/08.12.09г. по гр.д. № 240/08г. на
ОС-Търговище, на останалата ½ (една втора) ид.ч. от гараж с площ 20.60
кв. м., разположен на приземния етаж /партера/ на жилищната сграда на
улица „*“ № *, в град Т., при граници за гаража: от североизток – дворище, от
югоизток – парцел *-*, от северозапад – избено помещение № * и коридор и
от югозапад – избено помещение № * и коридор, отгоре – апартамент № * и
отдолу – терена на блока.
2. Ответникът „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Варна е осъден да
предаде на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез областен управител на област с
административен център Търговище, владението върху непритежаваната
от ищеца ½ (една втора) ид.ч. от гараж с площ 20.60 кв. м., разположен на
приземния етаж /партера/ на жилищната сграда на улица „*“ № *, в град Т.,
при граници за гаража: от североизток – дворище, от югоизток – парцел *-*,
от северозапад – избено помещение № * и коридор и от югозапад – избено
помещение № * и коридор, отгоре – апартамент № * и отдолу – терена на
блока.
3. Ответниците са осъдени да заплатят на Държавата разноски за
горницата над дължимия размер от 3 418.41 лв. до присъдения размер от 3
534.36 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на
област с административен център Търговище против М. И. А., ЕГН
**********, М. О. А., ЕГН **********, и двамата от гр. Т., ул. „*“, № *, ет. *,
ап. *, и „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Варна, за приемане за установено, че
ищецът е собственик въз основа на влязла в сила присъда № 33/19.06.07г. по
НОХД № 505/06г. на ОС-Търговище и влязло в сила решение № 53/08.12.09г.
по гр.д. № 240/08г. на ОС-Търговище, на ½ ид.ч. от гараж с площ 20.60 кв.
м., разположен на приземния етаж /партера/ на жилищната сграда на улица
„*“ № *, в град Т., при граници за гаража: от североизток – дворище, от
югоизток – парцел *-*, от северозапад – избено помещение № * и коридор и
от югозапад – избено помещение № * и коридор, отгоре – апартамент № * и
отдолу – терена на блока, и за осъждане на ответника„КТМ ЕКС“ ЕООД,
ЕИК *, гр. Варна да му предаде владението върху тази ½ идеална част от
описания гараж, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството, чрез областен управител на област с
18
административен център Търговище, да заплати:
- на М. И. А., ЕГН ********** и М. О. А., ЕГН **********, и двамата
от гр. Т., ул. „*“, № *, ет. *, ап. *, суми в размер на по 42.31 (четиридесет и
два лева и тридесет и една ст.) лв. на всеки от тях, представляващи
разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, както и суми в
размер на по 143.92 (сто четиридесет и три лева и деветдесет и две ст.)лв.
на всеки от тях, представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК;
- на „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *, гр. Варна сумата в размер на 98.73
(деветдесет и осем лв. и седемдесет и три ст.) лева, представляващи
разноски за първата инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и сумата в размер
на 249.92 (двеста четиридесет и девет лева и деветдесет и две ст.) лв.,
представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
ОСЪЖДА М. И. А., ЕГН **********, М. О. А., ЕГН **********, и
двамата от гр. Т., ул. „*“, № *, ет. *, ап. * и „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *, гр.
Варна, да заплатят на Държавата, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез областен управител на
област с административен център Търговище, сумата в размер на 2 681.97
(две хиляди шестстотин осемдесет и един лева и деветдесет и седем ст.)
лв. представляващи разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при
наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване
съобразно чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19