АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ДОБРИЧ
№......................... 04.05.2022 г., гр. Добрич
Административен
съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на четвърти май през две хиляди двадесет
и втора година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 66/ 2022 год. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на М.Г.Д.,***
срещу мълчалив отказ по нейни искания, предявени със Заявление с вх. № V00093/
29.12.2021 г. до Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна.
Жалбата е срещу
мълчалив отказ по искания, предявени със Заявление с вх. № V00093/ 29.12.2021
г. до Ректора на Висше училище по мениджмънт, Варна, но същевременно в същата е
налице петитум на л. 7 от нея да се отмени мълчалив отказ по нейни искания,
предявени със Заявление с вх. № V00083/ 13.12.2021 г. до Висшия академичен борд
и членовете му, както и до Ректора на Висше училище по мениджмънт, поради което
с Разпореждане от 04.02.2022 г. производството е оставено без движение, като са
дадени указания на жалбоподателката за изправяне на нередовностите.
С Молба вх. № 644/
15.02.2022 г. (л. 32) жалбоподателката е уточнила, че обжалва Мълчалив отказ от
страна на Президента/Ректора на Висше училище по мениджмънт (ВУМ) по нейни
искания, предявени със Заявление с вх. № V00093/ 29.12.2021 г. Посочила е, че се касае
за:
- искане към
Ректора в качеството на орган на управление на ВУМ да се произнесе по нейната
жалба, като отмени Решение на Комисията по етика и академично единство (КЕАЕ)
от 23.12.2021 г.
- в качеството
му на орган на управление на ВУМ да назначи нова процедура за преразглеждане на
постъпилите сигнали съгласно Закона за висшето образование и вътрешните
правилници на ВУМ
На следващо
място е изложила доводите си относно това, че срокът за произнасяне по нейните
искания от страна на Ректора е изтекъл.
Счита отказа за
незаконосъобразен. Иска от съда да го отмени Претендира съдебно – деловодни
разноски.
Ответникът, с получаване
на жалбата, представя преписката по подаденото Заявление.
С вх. № 698/
17.02.2022 г. (л. 54) ответникът представя Отговор по жалбата, чрез адв. Е.Р.,
редовно упълномощена, с който настоява, че жалбата е недопустима и моли да бъде
прекратено производството по жалбата. Моли да му бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски, като прилага пълномощно, фактура и платежно нареждане (л.
115 – 117) Допълнително с вх. № 970/ 08.03.2022 г. ответникът представя
Становище по подадената от жалбоподателката Уточнителна молба. Счита, че със
същата не са отстранени нередовностите. Добавя, че цитираната съдебна практика
няма отношение към процесния казус. Изтъква, че исканията на жалбоподателката,
обективирани в жалбата и Заявлението, на което се позовава, са свързани с
искане за отмяна на Решението от 23.12.2022 г. на КЕАЕ, което обаче е обжалвано
с жалба, предмет на адм. дело № 67/ 22 г. по описа на съда. Сочи, че жалбите по
тези дела са адресирани до различен орган, но по същество се цели отмяната на
един и същ акт, като се излагат едни и същи съображения. Поддържа становището,
че отмяната на решение на КЕАЕ не е сред правомощията на Ректора, респ. не
съществува задължение за произнасяне по такова искане. Настоява, че твърденията
на жалбоподателката за отговорността на Ректора по отношение избора на състав
на КЕАЕ, са несъстоятелни. Позовава се на Правилника за дейността на КЕАЕ.
Обръща внимание, че на жалбоподателката е дадена възможност да заяви обжалва ли
Решението на КЕАЕ, след което Събранието на учредителите и донорите (СУД) е
потвърдило спазването на процедурните норми при постановяване на Решението.
С Молба вх. №
1202 от 22.03.2022 г. жалбоподателката оспорва, че е заявила, че обжалва
изричен отказ и потвърждава, че обжалва мълчалив отказ на Ректора да се
произнесе по нейно Заявление от 29.12.2021 г. (л. 124), както и че Ректорът не
се е произнесъл по исканията ѝ, не ѝ е връчван изричен отказ.
С Молба вх. №
1461/ 08.04.2022 г. жалбоподателката е заявила, че е подала жалба до
Административен съд – Варна, с която е оспорила т.3 от Решение на СУД на ВУМ от
17.02.2020 г., по която е образувано адм. дело № 822/ 2022 г. по описа на АдмС
– Варна, като прави искане да бъдат спрени образуваните в АдмС – Добрич дела по
нейни жалби, тъй като спорът по адм. дело № 822/ 22 г. бил преюдициален спрямо
тях. (л. 128) Съдът с Разпореждане от 12.04.2022 г. е дал указание на
жалбоподателката, че за да обсъжда това нейно искане, следва да представи
доказателства, че жалбата ѝ по адм. дело № 822/ 22 г. по описа на АдмС –
Варна е приета за допустима, като е предоставил 14 – дневен срок за изпълнение
на указанията. Съобщението е връчено на жалбоподателката на 16.04.2022 г.
Същевременно
съдът е изискал и служебна справка от Административен съд – Варна за движението
на адм. дело № 822/ 22 г. С писмо вх. № 1737/ 29.04.2022 г. съдия – докладчикът
по адм. дело № 822/ 22 г. уведомява съда, че по делото е постановено
Определение № 1346/ 28.04.2022 г. и прилага препис от същото, като с него
жалбата е приета за недопустима и е прекратено производството по делото.
С Молба вх. №
1490/ 11.04.2022 г. жалбоподателката оспорва изложеното в писмените отговори на
ответника и настоява, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради
което разноски не му се дължат, като настоява, в случай на присъждане разноски
на ответника, да се приложи чл. 9, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и възнаграждението за адвокат да е в
размер на 300 лв. без ДДС или 360 лв. с ДДС. Настоява съдът да приложи нормата
на чл. 127, ал. 2 от АПК и да не допусне отказ от правосъдие под предлог, че
няма правна норма, въз основа на която да реши искането.
С Молба вх. №
1741 от 03.05.2022 г. жалбоподателката заявява, че по адм. дело № 822/ 22 г. на
АдмС – Варна не са ѝ връчвани никакви документи и не може да представи
доказателства дали жалбата ѝ е приета за допустима, като моли това да
бъде установено служебно.
Съдът, след
преценка оплакванията и доводите на жалбоподателката, представените
доказателства и след преценка на допустимостта на жалбата, намира следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от Закона за висше
образование (ЗВО) на съдебен контрол по реда на АПК подлежат единствено
актовете на органите на управление на висшето училище. ЗВО се явява специален
по отношение на АПК, поради което за целите на съдебното обжалване по този
закон видът на акта, който подлежи на контрол, следва да се определи не с оглед
на посоченото в чл. 21, чл. 65 и чл. 75 от АПК, а с оглед на посоченото в чл.
38 от ЗВО, т.е. актът, за да подлежи на съдебен контрол, трябва да бъде акт на
орган на управление на висшето училище.
Процесното ВУМ е недържавно висше училище със статут
на специализирано висше училище съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗВО и чл. 1 от Правилника
за устройството и дейността на ВУМ (достъпен на интернет страницата на
училището). Според чл. 36, ал. 1 от ЗВО частните висши училища могат да имат и
друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при
условие че с това не се нарушават академичните свободи. Съгласно чл. 16 от
Правилника за устройството и дейността на ВУМ органи на управление на ВУМ са:
а/ Събрание на Учредителите и Донорите (СУД); б/ Президент (Председател на
СУД); в/ Висш Академичен Борд (ВАБ); г/ Ректор; д/ Заместник ректори; е/ Декан
на Стопанския факултет; ж/Директор на Департамент за модерни обучителни методи;
з/ Директор на Научноизследователски институт; и/ Директор на Международен
колеж – Добрич; й/ Ръководители на катедри, академични школи, библиотечно-информационен
комплекс, секции, центрове, административни звена и отдели и др. В чл. 25, ал.
1 от ЗВО е предвидено, че в структурата на висшето училище могат да се включват
основни звена, обслужващи звена и филиали. В ал. 3 на чл. 25 от с.з. е посочено,
че обслужващи звена са секторите, центровете, библиотеките, лабораториите,
опитните станции, издателските комплекси, производствените бази и други
относително обособени структури, като структурата и функциите на органите за
управление на обслужващите звена се определят с правилника за дейността на
висшето училище. Разпоредбата на чл. 19 от Правилника за устройството и
дейността на ВУМ гласи, че към ВУМ могат да се изграждат и консултативни,
представителни, контролни и помощни органи, които подпомагат дейностите по
стратегическото, финансовото и академичното управление на висшето училище като:
Настоятелство, Комисия по етика и академично единство, Комисия за осигуряване и
оценяване на качеството, Ректорски съвет и др. помощни комисии и органи,
избирани за целите на управлението на ВУМ. В раздел „Консултативни, помощни и
контролни органи“ от същия Правилник е предвидено създаването на Комисия за
етика и академично единство (КЕАЕ), чиято дейност е регламентирана с отделен
правилник – Правилник за дейността на Комисията за етика и академично единство
(л. 88). Според чл. 8 от този Правилник (л. 89) КЕАЕ може да взема
самостоятелни решения по случаите на плагиатство, академични измами и други
неетични практики.
На 23.12.2021 г. е взето Решение от КЕАЕ (л. 43), с
което (л. 49) е прието, че е налице плагиатство в учебно помагало „Въведение в
социалното предприемачество“, ISBN
978-954-635-026-8, с автор М.Д.. Посочено е, че решението се изготвя във връзка
с правилата за етично поведение на служителите на ВУМ, материализирани в
Етичния кодекс за академично единство и в резултат на постъпил сигнал до КЕАЕ
за неетични практики и съмнения за плагиатство, както и по силата на Правилника
за дейността на КЕАЕ и се предоставя на административното ръководство на ВУМ за
преценка на по – нататъшните му действия във връзка със случая. В резултат на това Решение е издадена Заповед
№ 01/2022, връчена на жалбоподателката на 18.01.2022 г. (л. 50 – 51), с която е
прекратено трудовото ѝ правоотношение.
Разпоредбата на чл. 38 от ЗВО предвижда възможност за
съдебно обжалване на актовете на органите на управление на висшето училище. В
случая, видно от изложеното по – горе, процесното ВУМ е частно висше училище,
което по силата на чл. 36, ал. 1 от ЗВО има собствени органи на управление,
определени в чл. 16 от Правилника за устройството и дейността на ВУМ, сред
които е и Ректорът.
Фактът, че той е сред изброените органи за управление
на ВУМ, не е достатъчно условие, за да се приеме, че е налице годен за
обжалване акт по смисъла на чл. 38 от ЗВО.
Непроизнасянето на сезирания орган се приравнява на
такъв акт, когато за него съществува законово основание за изпълнение на
искането. Ето защо, за съществуването на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58,
ал. 1 от АПК следва да се съди по това, какво точно е поискано в подаденото
заявление и дали органът, до когото е подадено искането, е задължен да се
произнесе по него.
Съгласно чл. 19 от ПУД на ВУМ, както беше посочено
вече, към учебното заведение могат да се изграждат и консултативни,
представителни, контролни и помощни органи, които подпомагат дейностите по
стратегическото, финансовото и академичното управление, в това число Комисия по
етика и академично единство (КЕАЕ). КЕАЕ, според чл. 4 и сл. от Правилника за
дейността ѝ, има контролни функции, които съобразно чл. 11 от Правилника
ѝ изпълнява на обществени начала.
Според изредените правомощия в чл. 25 от ПУД на
Президента, чл. 31 на Ректора от ПУД, не се съдържат такива относно произнасяне
по жалби срещу решения на КЕАЕ, съответно по изграждането и промените в състава
на КЕАЕ. Във връзка с уточнените спрямо ответника искания с твърдение за
формиран мълчалив отказ по тях, съдът съобрази следното:
В случая не е налице формиран мълчалив отказ за
издаване на индивидуален административен акт. Както беше посочено, КЕАЕ има
само контролни функции и чл. 38 от ЗВО е неотносим към нейните решения.
Същевременно, според чл. 23 от Правилника за дейността на КЕАЕ решенията на
комисията не могат да се обжалват, освен при констатирано нарушение на
процедурата за взимане на решение. Макар и в случая да се сочи нарушена
процедура, за да се обоснове право на обжалване на Решението от 23.12.2021 г.
пред Ректора, то изложените доводи не касаят реда за вземане на решения, а са
насочени срещу процедурата по съставяне на КЕАЕ.
Произнасянето по сигнали се извършва съгласно
Правилника за предотвратяване, установяване и санкциониране на плагиатство и
други неетични практики. (л. 93) Според чл. 8, ал. 2 от този Правилник
сигналите и жалбите за предполагаеми неетични практики от страна на
преподаватели и служители на ВУМ се подават на председателя на КЕАЕ или на ректора на ВУМ, който обаче сезира
КЕАЕ, като предоставя наличните доказателства по етичния казус. Съгласно чл. 9
от този Правилник КЕАЕ провежда заседание и взема решение по докладваните по
чл. 8 неетични практики. Видно от ал. 4 - 6 на чл. 9 възможността за обжалване
на решенията по сигналите е предвидена само по жалби на студенти. Освен това,
съгласно чл. 23 от Правилника за дейността на КЕАЕ нейните решения не могат да
се обжалват освен при констатирано нарушение на процедурата за взимане на
решение, като Ректорът няма правомощие да преразглежда Решението на КЕАЕ по
жалба на преподавател или служител. В този смисъл няма как да е налице мълчалив
отказ.
Спрямо процедурата по съставяне на КЕАЕ Ректорът също няма
правомощие, т.е. по второто искане за формиран мълчалив отказ поради липса на
произнасяне за сформиране на нова Комисия, Ректорът няма правомощия и
задължения, поради което такъв отказ няма как да бъде формиран.
Анализът на
исканията във връзка с приложените по делото доказателства, разписани
правомощия на органите във вътрешните актове на частното училище и относими от
ЗВО и АПК норми налага извод, че Заявлението от 29.12.2021 г. не е годно да
инициира административно производство, в резултат на което Ректорът на ВУМ да е
задължен да даде отговори по това Заявление, поради което не е налице мълчалив
отказ, който да подлежи като административен акт на контрол от съда и жалбата е
недопустима.
На последно
място следва да се отбележи, че според настоящия състав, дори да беше налице
мълчалив отказ по подаденото заявление, то с уточняващата молба не са изправени
нередовностите, указани в Разпореждане № 163 от 04.02.2022 г. на
Административен съд – Добрич, наведени са противоречиви доводи, твърдения ту за
мълчалив, ту за изричен отказ, които впоследствие са заявени, че не са такива,
поради което и на това основание жалбата следва да бъде оставена без
разглеждане.
За пълнота
следва да се отбележи, че цитираните определения по други дела на настоящия състав
са неотносими към спора. Освен това в случая не става въпрос за отказ от
правосъдие спрямо конкретното лице поради липса на правна норма, а се касае до
липса на формиран мълчалив отказ поради липса на правомощия за произнасяне от
страна на Ректора по конкретните въпроси. Както нееднократно съдът е обяснявал
в други свои определения по дела, образувани по жалби от същата жалбоподателка,
възраженията си за липса на извършено от нея нарушение, а оттам и за
незаконосъобразност на Решението от 23.12.2021 г. на КЕАЕ, тя може да направи в
производството по обжалване на прекратяването на трудовото правоотношение,
където, ако е така, ще докаже правотата си.
За допустимостта
на жалбата съдът следи служебно и като намира жалбата изцяло за недопустима,
следва да остави същата без разглеждане, като прекрати производството по
делото.
По искането
за спиране на производството поради наличие на преюдициален спор:
При
недопустимост на жалбата са недопустими и всички искания, свързани с нея. Освен
това, видно от Определение № 1346/ 28.04.2022 г. по адм. дело № 822/ 2022 г. на
АдмС – Варна, жалбата по това дело е счетена за недопустима и е прекратено
производството по нея, поради което дори формално липсва преюдициален спор.
По същество няма
как спор относно законосъобразността за избор на конкретен ректор да е
преюдициален по отношение оспорване на мълчалив отказ на Ректора в случая,
доколкото наличието или не на мълчалив отказ касае принципно обсъждане на
възможността за формиране на такъв с оглед разписаните правомощия на ректора
като длъжност в съответното учебно заведение, а не на ректора като конкретна
личност.
С оглед изхода
от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има право на разноски
по делото. Фактът, че се настоява мълчалив отказ, не означава, че ответникът е
дал повод за завеждане на делото. Пред първата инстанция той е представляван от
адвокат, което се установява от приложеното по делото пълномощно спрямо
конкретното адвокатско дружество, чрез адв. Е.Р., за подготовка, подписване и
подаване на писмено становище по жалбата, осъществяване на процесуално
представителство и защита на същите, вкл. извършване на всички необходими
действия във връзка с горните права, подписване, подаване и получаване на
всички необходими документи, преупълномощаване други адвокати с правата, както
и извършване на всички други неупоменати действия по повод предоставените права
като пълномощник, като са представени доказателства за заплатена сума. Основателно
е възражението на жалбоподателката за прекомерност на заплатеното от ответника
адвокатско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава
с фактическа и правна сложност, поради което и с оглед на обема на извършената
правна защита съдът намира, че следва да намали размера на адвокатския хонорар
до нормативноустановения минимум от 600 лева с ДДС, съгласно чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е
възражението за приложението на чл. 9, ал. 1 от Наредбата. Видно от приложеното
по делото пълномощно (л. 117), последното включва процесуално представителство,
поради което не са налице предпоставките за намаляване на възнаграждението на
300.00 лв., в какъвто смисъл е отправено искане от жалбоподателката. Вярно е,
че не са проведени открити заседания по делото, но това не е по вина на
ответника, а поради констатирана недопустимост на жалбата.
По изложените
съображения и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 158, ал. 3 от АПК, Административен
съд – Добрич, Първи състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на М.Г.Д.,*** срещу мълчалив отказ по нейни искания,
предявени със Заявление с вх. № V00093/ 29.12.2021 г. до Ректора на Висше
училище по мениджмънт, Варна.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ искане по Молба вх. № 1461/ 08.04.2022 г. за спиране на
производството по адм. дело № 66/ 2022 г. по описа на АдмС - Добрич поради
преюдициален спор по адм. дело № 822/ 22 г. на Административен съд – Варна.
ОСЪЖДА М.Г.Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на ВУМ – Варна сумата от 600
лв. (шестстотин лева), съставляваща съдебно - деловодни разноски по
делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 66/ 2022 год. по описа на Административен съд - Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в седемдневен срок от съобщението чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд на Р България.
СЪДИЯ: