№ 19969
гр. София, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело
№ 20231110107561 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
т е предявило срещу Ц. В. П. и В. Ц. П., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца, следните суми:
1/ В. Ц. П. - сумата в размер на 51,54 лева, представляваща главница за стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 49, вх. Б, ет. 3, ап. 29, аб. № 444150, ведно със
законната лихва от 05.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7,65 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за стойност на незаплатена топлинна енергия, за периода от 15.09.2020 г. до
27.09.2022 г., сумата в размер на 15,82 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 05.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 3,44 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 31.10.2019 г.
до 27.09.2022 г.;
2/ Ц. В. П. - сумата в размер на 17,19 лева, представляваща главница за стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 49, вх. Б, ет. 3, ап. 29, аб. № 444150, ведно със
законната лихва от 05.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2,55 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за стойност на незаплатена топлинна енергия, за периода от 15.09.2020 г. до
27.09.2022 г., сумата в размер на 5,28 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 05.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 1,14 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 31.10.2019 г.
до 27.09.2022 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 54182/2022 г., по описа на СРС, 74 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
1
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответниците топлинна енергия, като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия клиентите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на ищеца, като дължимите от ответниците суми за исковия
период не били заплатени.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който
оспорват иска по основание и размер. Оспорват твърдението, че между страните по делото е
сключен договор за продажба на топлинна енергия, съответно да са ползвали топлинна
енергия през процесния период. Релевират възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. Молят съда да отхвърли предявените искове. Претендират
разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба на топлинна енергия между него и ответната страна, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, а съгласно § 1, т. 2а ДР на ЗЕ
„битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ императивно урежда кой е
страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
В разглеждания случай от събраните по делото писмени доказателства – нотариален
акт за учредяване на вещно право на строеж № 75 от 09.11.2007 г., том IV, рег. № 8530, д. №
588/2007 г., по описа на нотариус с рег. № 358 от НК, разрешение за ползване № СТ-05-
94/16.01.2015 г., удостоверение от ГИС София изх. № 08-00-499/14.06.2012 г., се установява,
че с изграждането на сградата, в която се намира процесният имот, мб П.а е придобила
правото на собственост върху същия. От неоспореното и прието удостоверение за
наследници се установява, че м П.а е починала на 26.11.2017 г., като нейни наследници по
закон са ответниците В. Ц. П. – нейн съпруг и синът й Ц. В. П.. Следователно със смъртта
на м П.а се е прекратила съпружеската имуществена общност между нея и ответника В. П.,
като дяловете им са равни (чл. 28 СК). Така делът на м П.а от ½ ид.ч. от правото на
собственост върху процесния имот е наследен от съпруга й и нейният син – ответника Ц. П.
при равни квоти съгласно правилото на чл. 9, ал. 1 ЗН. Следователно ответникът В. П. е
собственик на ¾ ид.ч. от процесния имот, а ответникът Ц. П. – на ¼ ид.ч. от процесния
имот. При това положение следва да се приеме, че съобразно действащата нормативна
уредба ответниците в качеството им на собственици на процесния имот са били клиенти на
топлинна енергия през исковия период. По делото не са ангажирани доказателства и не се
твърди ответниците да са отчуждили процесния имот преди исковия период, поради което
следва да се приеме, че по делото се установява наличието на правоотношение между
посочените лица и ищеца по договор за доставка на топлоенергия за процесния период, по
силата на който ищецът е престирал – доставил е топлоенергия, съответно за ответниците е
2
възникнало задължение да платят дължимата цена.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в представените
Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел
изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се
установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответниците
да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. По отношение на обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е
доставено в сградата и конкретно - в процесния имот, същото е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му - съгласно чл. 162 ГПК.
Установява се от събраните по делото доказателства и въз основа на неоспореното и
прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция топломер,
който е преминал метрологични проверки за техническа годност, като е констатирано, че е
бил годно СТИ. Посочено е, че начислените суми за процесния период са в съответствие с
действащите нормативни актове. Съгласно заключението за процесния период е начислена
топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, като топлинна енергия, отдадена за
отопление на имота и за БГВ не е начислявана, тъй като абонатът не ползва и не заплаща
такава. Посочено е, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота по проект. Съгласно
заключението стойността на потребената за исковия период топлинна енергия възлиза на
68,74 лева, изчислена при съобразяване на резултата от изравнителните сметки.
Следователно дължимата от ответника В. Ц. П. сума съобразно квотата му от
съсобствеността възлиза на 51,56 лева, а дължимата от ответника Ц. В. П. сума възлиза на
сумата от 17,19 лева. Ищецът претендира спрямо първия ответник главница в по-малък
размер, а спрямо втория ответник – в същия размер, поради което и с оглед липсата на
твърдения и доказателства са извършени плащания се налага извод за основателност в
пълния претендиран размер на предявените спрямо двамата ответници искове за стойност на
доставена топлинна енергия.
Основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на начислените суми за
дялово разпределение, които с оглед данните по делото са в претендирания общ размер от
21,10 лева за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г. Между страните не се спори, а и от
приетите по делото писмени доказателства, се установява, че именно ищецът е извършвал
през процесния период дяловото разпределение за търговския обект, като няма данни
работата да не е приета, поради което потребителят следва да заплати на ищеца дължимото
възнаграждение по силата на чл. 36 от ОУ и чл. 61, ал. 1 от приложимите за периода
Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. и Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването.
Съобразно квотата от съсобствеността дължимата от ответника В. Ц. П. сума за дялово
разпределение е в размер на 15,83 лева, а дължимата от ответника Ц. П. сума е в размер на
5,28 лева. Ищецът претендира суми в по-малък, респ. в същия размер, поради което и с
оглед липсата на твърдения и доказателства за извършени плащания, предявените спрямо
двамата ответници искове за дялово разпределение се явяват основателни в пълните
предявени размери.
С оглед основателността на исковете за главница, следва да бъде разгледано и
релевираното от ответника възражение за погасяване по давност на вземанията на ищеца, по
което съдът намира следното:
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите
на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в ал. 2
3
ЗЗД е предвидено, че ако е уговорено вземането да става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Чл. 116, б. „б” ЗЗД предвижда,
че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането - в случая от
05.10.2022 г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, от който момент с оглед правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК се считат предявени и
разглежданите искове. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 05.10.2019
г. в случай, че ищецът претендира такива, би следвало да са погасени по давност. В
разглеждания случай обаче най-старото претендирано вземане за главница за потребена
топлинна енергия е това за месец ноември 2019 г., поради което се налага извод, че същото
не е погасено по давност.
Същият извод се отнася и за вземанията за главница за предоставена услуга дялово
разпределение. При липсата на предвиден срок за плащане следва да се приеме, че
вземането за дялово разпределение е изискуемо с възникването му, т.е. за най-старото
претендирано вземане – месец септември 2019 г. давността започва да тече от 01.10.2019 г.
Следва да бъде отчетено обаче обстоятелството, че съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на
които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 ПЗР на
Закона за изменение на Закона за здравето /обн. ДВ бр. 44/13.05.2020 г./ сроковете, спрели
да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, обявено с решение на НС от
13.03.2020 г. продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“. Следователно давността за същото изтича на 08.12.2022 г., а същата
е прекъсната с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК – на 05.10.2022 г., от който момент се счита предявен разглежданият иск.
Предвид изложеното възраженията на ответниците за погасяване по давност на
вземанията за главници за стойност на доставена топлинна енергия и за предоставена услуга
дялово разпределение са неоснователни, поради което исковете следва да бъдат уважени в
пълните им предявени рамери с оглед установената основателност на същите.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а съгласно ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от приложимите в случая Общи условия, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само
ако последните задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от
Общите условия. От цитираните разпоредби се налага изводът, че т не начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължения, определени по
прогнозна консумация, а начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата
фактура, като за вземанията за топлинна енергия за процесния период не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
Определено по реда на чл. 162 ГПК, дължимото обезщетение за забава за процесния
период от 15.09.2020 г. до 27.09.2022 г. върху дължимата сума за топлинна енергия в общ
размер на 68,73 лева възлиза на сумата в общ размер на 10,20 лева, съответно ответникът В.
П. дължи такова в размер на 7,65 лева, а ответникът Ц. П. – 2,55 лева. В този размер са и
претенциите на ищеца, поради което същите се явяват основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
4
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, която да е получена от ответниците, поради което
акцесорните претенциии за периода от 31.10.2019 г. до 27.09.2022 г. за сумата от 3,44 лева
спрямо ответника В. П. и за сумата от 1,14 лева спрямо ответника Ц. П., се явяват изцяло
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените и претендирани по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът претендира такива в настоящото производство в общ размер на 455 лева, от които
25 лева за платена държавна такса, 330 лева за платен депозит за вещо лице и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. Същите съразмерно на уважената част от исковете
възлизат на сумата в общ размер на 435,04 лева, от които ответникът В. П. дължи разноски в
размер на 326,28 лева, а ответникът Ц. П. – 108,76 лева.
Дължимите в полза на ищеца разноски в заповедното производство за платена
държавна такса в размер на 25 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
съразмерно на уважената част от исковете възлизат на сумата в общ размер на 71,71 лева, от
които ответникът В. П. дължи разноски в размер на 53,78 лева, а ответникът Ц. П. – 17,93
лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете, като вза настоящото производство всеки от тях претендира
такива за платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ищецът релевира
възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения, което е
неоснователно, тъй като същите са съобразени с минимумите предвидени в Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете дължимите в полза на ответника В. П. разноски възлизат на
сумата от 17,54 лева, а дължимите такива в полза на Ц. П. – на сумата в размер на 17,43
лева.
Всеки от двамата ответници претендира и разноски за платено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на по 400 лева. Ищецът релевира
възражение за прекомерност на същите, което съдът намира основателно, като дължимото в
полза на всеки от ответниците адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до
сумата в размер на по 50 лева. При това положение съразмерно на отхвърлената част от
исковете в полза на ответника В. П. се дължат разноски в заповедното производство в
размер на 2,50 лева, а в полза на ответника Ц. П. – разноски в размер на 2,18 лева.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу В. Ц. П., с ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Ц. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Румен войвода“
№ 20, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, сумата в размер на 51,54 лева, представляваща главница за стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „Сухата река“, бл. 49, вх. Б, ет. 3, ап. 29, аб. № 444150, ведно със законната
лихва от 05.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 7,65 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за стойност на незаплатена топлинна енергия, за периода от 15.09.2020 г. до
27.09.2022 г., както и сумата в размер на 15,82 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 05.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
54182/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 3,44
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
5
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 31.10.2019 г.
до 27.09.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от т, с ЕИК ,, срещу Ц. В. П., ЕГН
**********, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Ц. В. П., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Сухата река“,
бл. 49, вх. В, ап. 62, дължи на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, сумата в размер на 17,19 лева, представляваща главница за стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 49, вх. Б, ет. 3, ап. 29, аб. № 444150, ведно със
законната лихва от 05.10.2022 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 2,55 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за стойност на незаплатена топлинна енергия, за периода от 15.09.2020 г. до
27.09.2022 г., скакто и умата в размер на 5,28 лева, представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от 05.10.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. №
54182/2022 г., по описа на СРС, 74 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в размер на 1,14
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху вземането за
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за периода от 31.10.2019 г.
до 27.09.2022 г.
ОСЪЖДА В. Ц. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Румен войвода“ № 20,
да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 326,28 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 53,78 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА Ц. В. П., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 49, вх.
В, ап. 62, да заплати на т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец“ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 108,76 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 17,93 лева – разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на В. Ц. П., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ул. „Румен войвода“ № 20,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 17,54 лева – разноски в исковото
производство и сумата в размер на 2,50 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА т, с ЕИК ,, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“
23Б, да заплати на Ц. В. П., ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Сухата река“, бл. 49,
вх. В, ап. 62, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 17,43 лева – разноски в
исковото производство и сумата в размер на 2,18 лева – разноски в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6