Решение по дело №10279/2019 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 ноември 2019 г.
Съдия: Георги Колев Чемширов
Дело: 20197060710279
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 173


гр. В. Търново, 05.11.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 


Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и пети октомври  две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 ГЕОРГИ  ЧЕМШИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

 ДИАНКА  ДАБКОВА

 КОНСТАНТИН  КАЛЧЕВ

 

 

при секретар

М.  Н.

и с участието

на прокурора

ДОНКА  МАЧЕВА

изслуша докладваното

от съдия

ЧЕМШИРОВ

по касационно наказателно-административен характер дело №10279 по описа на Административен съд – Велико Търново за 2019г.

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от *** Й. П., в качеството му на пълномощник на К.И.И. от гр. В. Търново, срещу Решение №330/05.07.2019г. по АНД №631/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №19-1275-000281/19.02.2019г. на началник сектор „Охранителна полиция” при ОД на МВР – В. Търново, с което на касатора за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

 Ответникът по жалбата – Сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР – В. Търново, не изпраща представител и няма ангажирано становище по нея. 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Административният съд – В. Търново, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

 

С Решение №330/05.07.2019г. по АНД №631/2019г. състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №19-1275-000281/19.02.2019г. на началник сектор „Охранителна полиция” при ОД на МВР – В. Търново, с което на К.И. за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50 лв. За да потвърди обжалваното наказателно постановление съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено извършване на нарушение от страна на касатора, като акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила по ЗАНН, а извършеното не представлява маловажен случай. Направен е окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,

Така постановеното решение е правилно.

 

От обективна страна по делото е прието за установено, че на 13.02.2019г., в 17,15 часа в гр. В. Търново, на подземен паркинг на „Скай център“, касаторът управлявал лек автомобил „******“ с рег. №******, като паркирал на място, което създава пречки за движението.  

При безспорно установената фактическа обстановка, правилно административнонаказващият орган и районният съда са приели, че касаторът е извършил нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗДвП.

Направените с касационната жалба оплаквания вече са били наведени и поддържани пред въззивния съд, който е изложил последователни и правилни мотиви защо не ги възприема. Тези съображения на съда напълно се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат приповтаряни. 

На погрешна правна логика почиват разбиранията, застъпени в твърденията на касатора, че длъжностните лица на ответника не са имали  правомощия на контролни органи по ЗДвП в конкретния случай, тъй като извършеното не е било в участък, представляващ път, отворен за движение. Извършеното деяние е осъществено на участък от земната повърхност, представляващ път по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата/ЗП/, не представлява частен път, собственост на физически или юридически лица по смисъла на чл. 8, ал. 2 то с.з. не се спори, че пътят  не е обозначен съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от ППЗП като затворен за обществено ползване, каквото задължение за лицата, стопанисващи пътищата въвежда разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изр. посл. от ЗДвП. Не е спорно, че в посочения участък са се движили и други превозни средства, които са осъществявали маневри за престой, паркиране и потегляне, следователно и по арг. от чл. 2, ал. 1 от ЗДвП пътят е отворен за движение. Съгласно цитираната и от касатора разпоредба на чл. 2, ал. 3, изр. второ от ЗДвП след като пътят не е затворен за обществено ползване, компетентността на органите по чл. 165 от ЗДвП произтича от разпоредбите на закона. След като не е било спорно качеството на длъжностни лица на контролните органи, както и че те са изпълнявали правомощията си към процесния период, то няма основание да се приеме, че актовете в образуваното административнонаказателно производство са издадени при липса на материална и териториално компетентност на техните издатели.      

Що се отнася до възражението за липса на вертикална сигнализация, която  не била съгласувана и одобрена съгласно Наредба №1/17.01.2011г. за организиране на движението по пътищата, издадена от МРРБ, то същото не е от значение за преценка на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Това е така, тъй като с деянието е осъществен състав на нарушение по чл. 89, ал. 1, т. 1, пр. второ то ЗДвП, а именно – паркираното от касатора превозно средство е пречка за движението на останалите участници. За извършването на това нарушение е достатъчно управляваното ППС да е спряно/паркирано по начин, който препятства възможността за придвижване на другите участници в движението, без да е необходимо да са нарушени забрани, установени с пътни знаци или пътна маркировка.   

Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като в ал. 2 от същия член е визирано, че за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, като същото е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона.  

Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде оставено в сила.   

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №330/05.07.2019г. по АНД №631/2019г. по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №19-1275-000281/19.02.2019г. на началник сектор „Охранителна полиция” при ОД на МВР – В. Търново.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.      

 

 

 

 

          

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

 

 

 

                                                                                         2.