РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. В. Търново, 05.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
пети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М. Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
ДОНКА МАЧЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10279 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2019г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от *** Й. П.,
в качеството му на пълномощник на К.И.И. от гр. В.
Търново, срещу Решение №330/05.07.2019г. по АНД №631/2019г. по описа на
Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
№19-1275-000281/19.02.2019г. на началник сектор „Охранителна полиция” при ОД на
МВР – В. Търново, с което на касатора за нарушение по
чл. 98, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ на основание чл.
180, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 50
лв. Релевират се оплаквания за неправилност на
съдебното решение поради съществени нарушения на процесуалните правила и
нарушение на закона – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т., т. 1 и 2 от НПК, приложими в производството по силата на
препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна
на решението на районния съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Ответникът по
жалбата – Сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР – В. Търново, не изпраща
представител и няма ангажирано становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №330/05.07.2019г. по АНД №631/2019г. състав
на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление
№19-1275-000281/19.02.2019г. на началник сектор „Охранителна полиция” при ОД на
МВР – В. Търново, с което на К.И. за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
на основание чл. 180, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 50 лв. За да потвърди обжалваното наказателно постановление
съдът е приел, че от обективна страна по делото е безспорно установено
извършване на нарушение от страна на касатора, като
акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са съставени от компетентни органи, при спазване на процесуалните правила по
ЗАНН, а извършеното не представлява маловажен случай. Направен е окончателен
извод за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
Така постановеното решение е правилно.
От обективна страна по делото е прието за установено,
че на 13.02.2019г., в 17,15 часа в гр. В. Търново, на подземен паркинг на „Скай център“, касаторът
управлявал лек автомобил „******“ с рег. №******, като паркирал на място, което
създава пречки за движението.
При безспорно установената фактическа обстановка,
правилно административнонаказващият орган и районният
съда са приели, че касаторът е извършил нарушение по чл.
98, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗДвП.
Направените с касационната жалба оплаквания вече са
били наведени и поддържани пред въззивния съд, който
е изложил последователни и правилни мотиви защо не ги възприема. Тези
съображения на съда напълно се споделят от настоящия състав и не следва да
бъдат приповтаряни.
На погрешна правна логика почиват разбиранията,
застъпени в твърденията на касатора, че длъжностните
лица на ответника не са имали правомощия
на контролни органи по ЗДвП в конкретния случай, тъй като извършеното не е било
в участък, представляващ път, отворен за движение. Извършеното деяние е
осъществено на участък от земната повърхност, представляващ път по смисъла на §
1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата/ЗП/, не представлява частен път,
собственост на физически или юридически лица по смисъла на чл. 8, ал. 2 то с.з.
не се спори, че пътят не е обозначен
съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от ППЗП като затворен за обществено
ползване, каквото задължение за лицата, стопанисващи пътищата въвежда
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, изр. посл. от ЗДвП. Не
е спорно, че в посочения участък са се движили и други превозни средства, които
са осъществявали маневри за престой, паркиране и потегляне, следователно и по арг. от чл. 2, ал. 1 от ЗДвП пътят е отворен за движение.
Съгласно цитираната и от касатора разпоредба на чл.
2, ал. 3, изр. второ от ЗДвП след като пътят не е затворен за обществено
ползване, компетентността на органите по чл. 165 от ЗДвП произтича от
разпоредбите на закона. След като не е било спорно качеството на длъжностни
лица на контролните органи, както и че те са изпълнявали правомощията си към процесния период, то няма основание да се приеме, че
актовете в образуваното административнонаказателно
производство са издадени при липса на материална и териториално компетентност
на техните издатели.
Що се отнася до възражението за липса на вертикална
сигнализация, която не била съгласувана и одобрена съгласно Наредба
№1/17.01.2011г. за организиране на движението по пътищата, издадена от МРРБ, то
същото не е от значение за преценка на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Това е така, тъй като с деянието е осъществен състав на нарушение
по чл. 89, ал. 1, т. 1, пр. второ то ЗДвП, а именно – паркираното от касатора превозно средство е пречка за движението на
останалите участници. За извършването на това нарушение е достатъчно
управляваното ППС да е спряно/паркирано по начин, който препятства възможността
за придвижване на другите участници в движението, без да е необходимо да са
нарушени забрани, установени с пътни знаци или пътна маркировка.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК
касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението,
като в ал. 2 от същия член е визирано, че за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон съдът следи служебно. Обжалваното
решение е валиден и допустим съдебен акт, като същото е постановено при
правилно тълкуване и прилагане на закона.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №330/05.07.2019г. по АНД №631/2019г.
по описа на Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно
постановление №19-1275-000281/19.02.2019г. на началник сектор „Охранителна
полиция” при ОД на МВР – В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.