МОТИВИ към Присъда № 260011/12.04.2022 г. по НОХД № 588/2021 г. по описа на РС-Бургас
Производството
по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Г.Н.Б.
с ЕГН: **********, с
който тя е обвинена в това, че:
1. На
30.06.2019 год. в гр. Камено, общ. Камено, обл.
Бургас, противозаконно пречила на орган на властта - полицейски служител при РУ
- Камено - младши инспектор А.В.Т., заемащ длъжността „старши полицай“ в Група
„Охранителна полиция“ към РУ - Камено при ОДМВР - Бургас, да изпълни
задълженията си съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице: 1. Което има данни, че е извършило престъпление или
друго нарушение на обществения ред“ и чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да задържат лице,
което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба“, като отказала да представи лични карта
и се съпротивлявала при поставяне на белезници – престъпление по чл. 270, ал. 1
от НК.
2. На
30.06.2019 год. в гр. Камено, общ. Камено, обл.
Бургас, в условията на съвкупност с деянието по т. 1, чрез одраскване и натиск,
причинила лека телесна повреда на полицейски орган при изпълнение на службата
му, а именно на А.В.Т. - младши полицейски инспектор в група „Охранителна
полиция“ към РУ - Камено при ОДМВР - Бургас, изразяваща се в кръвонасядания и
драскотини по дясна предлакетница, довели до болка,
без разстройство на здравето – престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 23,
ал. 1 от НК.
В първото
съдебно заседание съдът прие за съвместно разглеждане предявения от пострадалия
Т. граждански иск срещу подсъдимата, с който се иска Б. да бъде осъдена да му
заплати сумата в размер на 10000 лева, представляваща обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от престъплението.
Съдът конституира
А.В.Т. като граждански ищец и частен обвинител в
производството.
Пред съда производството по делото
протече по общия ред, като бяха приобщени относимите и необходими
доказателствени материали. В хода на производството подсъдимата Б. се дезинтересира от делото и промени адреса си, без да уведоми
за това съда, поради което и се наложи обявяването й за ОДИ. Въпреки положените
усилия от страна на съда за издирването й (изискване на справки, призоваване
чрез органите на МВР, обявяване за ОДИ и др.) тя не беше установена, поради
което и производството приключи в нейно отсъствие, като интересите й бяха
защитавани от упълномощен защитник.
В
пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата
обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на
производството доказателства. Пледира за признаване на Б. за виновна и за налагане
на наказания – „Глоба“ в размер на 1000 лева за деянието по чл. 270, ал. 1 НК и
„Пробация“ за деянието по чл. 131, ал. 2 НК. Не взима отношение по гражданския
иск и разноските.
Частният обвинител и граждански ищец заявява,
че се придържа към становището на прокурора, без да добавя друго.
Упълномощеният
защитник на подсъдимата – адв. С.И. – БАК счита, че и двете престъпления са
останали недоказани. Счита, че не подсъдимата, а св. М.Г. е пречил на
полицейските служители. Застъпва, че недоказано е останало и престъплението по
чл. 131, ал. 2 НК, доколкото според него вероятно травмата на полицейския
служител се е получила при бутането от св. Г., а не от действията на подс. Б..
С оглед горното моли за признаване на подсъдимата за невиновна и оправдаването
й по повдигнатите обвинения. Алтернативно, ако съдът признае доверителката му
за виновна, адв. И. – БАК пледира за налагане на наказания „Пробация“ в
минимален размер и наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимата Г.Н.Б. с ЕГН: ********** е родена на *** ***. Тя е българка,
български гражданин, неомъжена, с три деца, безработна, неосъждана, с основно
образование. Като дете е страдала от епилепсия, като е била лекувана в гр.
Бургас и гр. Варна.
Към дата 30.06.2019 г. св. А.В. Т. заемал длъжността „старши полицай“ в група
„Охранителна полиция“ към Районна управление - Камено при ОДМВР - Бургас, съгласно
Заповед УРИ 251з-1647/05.05.2017 год. Същата длъжност
заемал и колегата му - св. Д. Величко Д., съгласно Заповед № УРИ 251з-1097/18.03.2019
год.
Според утвърдения от Началника на РУ
- Камено седмичен график за периода 24.06.2019 год -
30.06.2019 год. св. Т. и св. Д. изпълнявали служебните си задължения, в
съответствие с разпределението по дни, дати и часове.
На 30.06.2019 год. св. А.Т. и св. Д.Д. изпълнявали служебните си задължения по осъществяване на
патрулно-постава дейност по опазване на обществения
ред за времето от 19.30 ч. до 07.30 ч. на 01.07.2019 год. Придвижвали се със
служебен автомобил „Great Wall“, peг.
№ *в района на обслужваната територия.
По същото време в гр. Камено, на ул. *в двор на къща се били събрали
множество хора, сред които и подс. Г.Б., нейната майка – св. Н.Б., брат й – св.
С.И., братовчедка й – св. М. Я*, св. М.Б. (майка на М. Я*), св. Я.Я. (приятеля на М. Я*), Р.М. (приятелка на подсъдимата) и
св. Д.Й. (към онзи момент живеещ на съпружески начала с подсъдимата).
Компанията се веселяла, като около полунощ решили да се разотиват. Св. С.И.,
св. Д.Й., св. М. Я* и подс. Б. смятали да тръгват към
гр. Бургас с автомобила на св. Я. Я* – „Ауди А8“, като се насочили към него. В
този момент с велосипед в двора на къщата пристигнал св. М.Г. (по прякор
„чикчирика“), който бил бивш приятел на подсъдимата и двамата имали две общи
деца. Св. Г. бил видимо употребил голямо количество алкохол и започнал да се
заяжда с присъстващите и в частност със св. Д.Й. (тогавашния приятел на
подсъдимата). Възникнал скандал, прерастнал в сбиване, при което св. Г. получил
нараняване на главата, от което потекло кръв. Настанала суматоха, при която
подсъдимата получила припадък и паднала на земята, като си глътнала езика.
Майка й – св. Н.Б. и Р.М. се обадили на тел. 112 и поискали линейка, но такава
не пристигнала. Поискали и изпращане на полицейски екип, за да се преустанови
агресията от страна на св. Г.. Междувременно хората в двора напръскали
подсъдимата с вода и успели да я свестят, като й извадили и езика. Г.Б. се почувствала
по-добре и решила да изпрати св. М.Г. до дома му, от една страна, защото той й
имал доверие и я „слушал“, а от друга – за да не стават повече проблеми.
Двамата тръгнали пеша към адреса на св. Г.,***, като с тях тръгнала и Р.М..
Разстоянието било малко и след няколко минути двамата пристигнали в дома на св.
Г.. По това време в двора на ул. *също
имало празненство по повод рождения ден на св. Р.Г. – брат на св. М.Г.. В двора
освен Р.Г. били също и св. В.К. и св. Б. /*/ А.– приятели на рожденика, а в
самата къща била св. М.Б. – негова баба. Всички били употребили алкохол. Малко
след като св. М.Г. и подс. Б. ***, Р.М., В.К. и Б.А.
си
тръгнали.
Междувременно на подадения от св. Н.Б.
сигнала за възникнал инцидент в
гр.
Камено, на ул. *бил изпратен полицейския патрул, в състав от св. А.Т. и св. Д.Д.. Когато двамата пристигнали на място те били посрещнати
от св. Н.Б., която ги уведомила, че лицето М.Г. е пристигнал на адреса й по
местоживеене, като я заплашил с нож. Това наложило двамата полицейски служители
веднага да се насочат към адреса на св. Г., за да изяснят случая. Когато
полицейските служители пристигнали на адреса те видели в двора на къщата св. М.Г.,
който имал следи от кръв по главата и го повикали да излезе, за да разберат
какво се е случило. В хода на проведената с него беседа той им заявил, че бил
ударен по главата от присъстващите на ул. *. Докато полицейските служители
изпълнявали служебните си задължения по установяване и изясняване на
обстоятелствата по постъпилия сигнал, към тях се приближила подсъдимата Г.Б..
Започнала да им отправя обиди: „Какви сте
вие, долни боклуци...“; „Какви
полицаи сте - корумпирани мишки, какво правите тука“, както и други реплики
с обидно съдържание. Св. Т. се представил и поискал документите й за
самоличност, в съответствие с изискванията на чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Предупредил я да престане с обидите и агресивното поведение. Подсъдимата
заявила, че няма да им даде личната си карта, като продължила да отправя
реплики с обидно съдържание към св. Т. и св. Д.. Св. Т., преценявайки нейното
агресивно поведение, както и отказа й да представи личен документ, пристъпил
към задържане на подсъдимата. Заел се да й постави белезници. В този момент
дочул, че св. М.Г. изрича думите: „Къде е
брадвата, сега ще ги разцепя тия ченгета...“. В същото време св. Г. се
насочил към гараж, откъдето взел дървен стол и го хвърлил към св. Д.. Вкопчил
се в подсъдимата Б.. Застанал между нея и между св. Т.. Междувременно подсъдимата
Б. се дърпала, като се опитвала да се противопостави на поставянето на
белезници. Св. Т. успял да постави белезник само на
едната й ръка, като подсъдимата продължила да се дърпа, като внезапно забила
нокти в дясната му ръка, причинявайки му - кръвонасядания
и драскотини по дясна предлакетница и продължила да отправя обиди. Св. Т.
почувствал остра болка и от мястото потекла кръв, но въпреки това той успял да
постави белезник и на другата ръка на подсъдимата.
В това време св. Т. забелязал, че
към тях се приближават още лица. Това били св. Н.Б. и синът й – св. С. *, които
решили да отидат до дома на св. М.Г., за да видят какво се случва. В момента, в който св. Н.Б. и св. С. *
пристигнали на място, те видели, че полицейските служители вече са успели да
поставят белезници на подсъдимата и започнали да викат и да искат обяснения от
полицаите защо я задържат, смятайки че тя не е направила нищо нередно. Св. Б.
извадила мобилния си телефон и започнала да снима, като била окуражавана от
подсъдимата, която повтаряла на майка си да снима, за да видят всички какви
мишки са полицаите от гр. Камено и как задържат бременна жена (в действителност
няма никакви данни, че към онзи момент подсъдимата е била бременна). Предвид
ескалацията на напрежението и настаналата суматоха св. Т. решил, че трябва да
поискат съдействие от колегите си от СПС-Бургас. За целта св. Д. изтеглил св. М.Г.
на една страна и се обадил в ОДЧ - Средец за подкрепление.
Св. Т., заедно с подсъдимата останали на място
в близост до служебния автомобил. През това време св. М.Г. се опитвал също да
попречи на полицейските служители да вкарат в колата подсъдимата, като заставал
между нея и св. Т., молил го да я пусне и се опитвал да я изтегли от него.
След няколко минути на място
пристигнал полицейски екип от ОДМВР - Бургас, в състав – св. С.Н., св. Г.Ч. и
св. С.Г., които разпръснали събралите се лица. Задържали едно от тях - С.П.И.,
който най-активно пречел на полицаите да изпълнят задълженията си.
В крайна сметка в РУ-Камено били
задържани св. М.Г., подс. Г.Б. и св. С.И.. На св. С.И.
и на св. М.Г., били съставени АУАН за извършени административни нарушения,
свързани с нарушаване на обществения ред.
Във връзка с поведението на Г.Б. било
образувано досъдебно производство, като била постановена и изготвена
съдебномедицинска експертиза на пострадалия Т.. Според заключението на вещото
лице св. Т. е получил - срединно по вътрешната
повърхност на дясна предлакетница, синкаво-мораво кръвонасядане с размери 7x4 см., както в средата на кръвонасядането има наличие на четири - две в средата
успоредни драскотини с размери 2x3-4 мм с корици под нивото на кожата. От двете
им страни други две кръговати драскотичини
с диамтетър около 6-7 мм, с кафеникави корици под
нивото на кожата. Според заключението на вещото лице уврежданията отговарят да
са получени по време и начин, както се съобщава - при одраскване и притискане с
ръце и са довели до болка, без разстройство на здравето.
Подсъдимата била привлечена в
качеството на обвиняем, като в последвалите разпити в присъствието на
упълномощен защитник, заявила, че се възползва от правото си да не дава
обяснения.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от събраните в производство доказателства, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: частично от показанията
на св. М.Г. (л. 62 гръб от съдебното
производство); А.Т. (л. 63-64 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.
4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното
производство (л. 8 от ДП); Д.Д. (л. 64-65 от съдебното производство), включително и
от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1,
т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 10 и л. 17 от ДП); С.Н. (л. 65 гръб – 66 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 70 от ДП); С.Г. (л. 66 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр.
с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 71 от ДП); частично
от показанията на Р.Г. (л. 67 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.
4, вр. с ал. 1, т. 1 НПК показания от досъдебното
производство (л. 27 от ДП); частично показанията
на С.И. (л. 67 гръб-68), включително и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 1 НПК показания от
досъдебното производство (л. 12 и л. 20 от ДП); частично от показанията на Н.Б. (л. 68 – 69 от съдебното
производство); В.К. (л. 69 от
съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал.
5, вр. с ал. 1, т. 1 НПК показания от досъдебното
производство (л. 25 от ДП); от приобщените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал. 1, т. 4 НПК показания на М.Б. от досъдебното производство (л. 28 от ДП); Б.А. (л. 105 гръб – 106 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство
(л. 13 от ДП); Г.Ч. (л. 122 гръб –
123 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда на чл.
281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от
досъдебното производство (л. 72 от ДП); Д.Й.
(л. 123– 124 от съдебното производство), включително и от приобщените по реда
на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК
показания от досъдебното производство (л. 21 от ДП); Я.Я. (л. 124 от съдебното производство),
включително и от приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК показания от
досъдебното производство (л. 22 от ДП); М.Б.
(л. 125 от съдебното производство), включително
и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал.
1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство (л. 24 от ДП); М.Б. (л. 125 гръб – 126 от съдебното
производство), включително и от приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. с ал. 1, т. 2 НПК показания от досъдебното производство
(л. 26 от ДП) и И.И.
(л. 271 гръб от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 29 от съдебното
производство); медицински документи (л. 30 и л. 135-147 и л. 219-270 от
съдебното производство); справка по реда на Наредба № 14 (л. 44 от съдебното
производство); писмо от тел. 112, ведно с диск (л. 38 – 39 от ДП); заповед за
назначаване и длъжностни характеристики (л. 41 – 48 от ДП); седмичен график (л.
49 от ДП); АУАН (л. 50 от ДП); протокол за предупреждение (л. 51 от ДП);
заповеди за задържане (л. 52 - 53 и л. 100 от ДП) и талон за медицински преглед
(л. 54 от ДП);
От веществените доказателствени средства: диск с видеозаписи (л. 148 от съдебното производство),
включително и от констатациите на съда при проведения му оглед (л. 272 от
съдебното производство).
От експертизите: съдебно медицинска експертиза (л. 32-33 от ДП), включително и от
отговорите на вещото лице в хода на съдебното следствие (л. 65 от съдебното
производство).
Съдът прецени събраните в хода на производството
доказателствени материали както поотделно, така и съвкупно, като достигна до
следните изводи.
Показанията на свидетелите условно могат да се
разделят в три групи. В първата група влизат показанията на лицата, които са
присъствали по време на инкриминираните събития в двора на къщата на ул. *. Това са:
М.Г., А.Т., Д.Д., Р.Г., В.К. и М.Б.. Логично
показанията на тези лица, доколкото са имали възможност да възприемат пряко
инкриминираните събития, са най-значим източник на информация и подлежат
най-задълбочен анализ. Съдът счита, че следва да кредитира изцяло показанията
на св. А.Т. и Д.Д., доколкото намира показанията им
за логични, последователни и правдиви. И по отношение на двамата свидетели
съдът отдава приоритет на заявеното в хода на ДП и надлежно приобщено в
процеса, доколкото тогава полицейските служители са имали по-пълен и ясен спомен
за разигралите се събития. От показанията на тези двама свидетели се
установява, че на процесната дата подсъдимата е отказала да изпълни
полицейските разпореждания, дърпала се е, отказала е да представи личната си
карта и активно се е опитвала да осуети поставянето на белезници, след което е
одрала св. Т. по ръката. Съдът не намира причина да се усъмни в показанията на
полицейските служители, които кореспондират и със заключението на вещото лице
по СМЕ, поради което и им се доверява напълно.
Съдът кредитира частично показанията на св. М.Г.,
който също е присъствал по време на инцидента, отчитайки както моментното му
състояние (под влияние на алкохол и с кървяща рана на главата), така и близките
му отношения с подсъдимата (имат две деца), както и обстоятелството, че самият
той е извършвал неправомерни действия спрямо полицейските служители. В тази
светлина съдът кредитира показанията му само в частите, в които хармонират с
вече кредитираните показания на св. Т. и св. Д., докато в останалите им части
съдът не им дава вяра (като например как се е получило нараняването на ръката
на св. Т.). Въпреки това прави впечатление, че дори св. Г. в показанията си
пред съда потвърждава, че „за това с Г.
решихме да не позволим да ни арестуват… Тя се дърпаше...“ – т.е. косвено и
този свидетел потвърждава, че подсъдимата е оказвала съпротива, дърпала се и е
пречила на полицейските служители да изпълнят задълженията си.
Съдът кредитира показанията на св. М.Б. (починала) от
досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с
ал. 1, т. 4 НПК. В тях свидетелката също потвърждава, че Г. е започнала да
обижда полицаите, както и силно се е дърпала и не е давала да й сложат
белезниците.
По отношение на св. Р.Г. съдът кредитира неговите
показания частично, като отдава приоритет на заявеното пред органите на ДП и
надлежно приобщено в процеса, доколкото от една страна споменът му тогава е бил
по-пресен, а от друга заявеното от него кореспондира с останалия ценен от съда
доказателствен материал. Изрично в кредитираните показания на този свидетел той
потвърждава, че Г. е обиждала и кълняла полицаите, както и че те са се опитали
да я задържат, но тя се е дърпала силно и не е давала да й сложат белезниците и
дори е успяла да ги махне.
Съдът цени и заявеното от св. В.К. в хода на ДП и
надлежно приобщено в процеса, доколкото в показанията си пред съда свидетелят
заяви, че вече няма ясен спомен за събитията, което и наложи приобщаването на
заявеното от него пред разследващите органи. В тези показания св. К. също
заявява, че няма спомен за много от събитията, предвид изпития алкохол, но все
пак споделя, че си спомня, че Г. не е съдействала на полицаите, че е била
предупредена, че ще бъде задържана, ако не спре да пречи на органите на реда,
както и че в последствие е била задържана. По този начин, макар и не в детайли,
свидетелят също потвърждава обвинителната теза, че подсъдимата е пречила на
полицаите, държала се е грубо и не е съдействала, което е довело и до нейното
задържане.
Във втора група могат да се обособят показанията на
свидетелите - С.И., Н.Б., С.Г. и Г.Ч.. Това са лицата, които не са присъствали
непосредствено на инкриминираните събития, но са се появили на място, малко
след тяхното развитие и са успели да възприемат последиците от действията на
лицата. От тази група свидетели съдът кредитира с доверие показанията на св. С.Г.
и св. Г.Ч.. И двамата са полицейски служители от СПС-Бургас, отзовали се като
подкрепление на колегите си от РУ-Камено и заварили на място вече задържаната
подсъдима. Въпреки това и двамата са категорични, че Б. все още се е дърпала,
лягала е на земята и не се е подчинявала на полицейските разпореждания.
Доколкото показанията на двамата свидетели са в синхрон с останалия, кредитиран
доказателствен материал, то и съдът не намира причина да не се довери на
заявеното от св. Г. и св. Ч..
Съдът кредитира частично заявеното от останалите двама
свидетели от тази група – св. Н.Б. и св. С.И., отчитайки че те са в близки
родствени отношения с подсъдимата, което индикира
пристрастност и заинтересованост и лесно обяснява стремежът им да представят
фактите в максимално изгодна за близката им светлина. Поради това съдът не се
доверява на изложеното от двамата, в частите, в които то противоречи на вече
кредитираните свидетелски показания. Следа да се има предвид и че двамата
потвърждават, че са се явили на ул. *чак когато подсъдимата е била вече с
поставени белезници – т.е. малко след инкриминираните събития по саботиране на полицейските
действия и след одирането на св. Т. по ръката, поради което и логично не са
успели да възприемат тези първостепенни за делото факти. Въпреки това, и
въпреки близките отношения с подсъдимата, все пак и тези свидетели потвърждават
(макар и по-меко и не толкова категорично), че когато са отишли на място Г. е
продължавала да буйства. Така св. И. заявява, че на двора сестра му се е
дърпала, защото не е била виновна, а св. Н.Б. допълва, че полицаите са я
дърпали, за да й сложат белезници, но тя „…
не даваше да й ги сложат…“.
В трета група могат да се обособят показанията на
свидетелите, които не са присъствали на инкриминираните събития, но са
възприели факти по тяхна предистория. Това са св. Д.Й., Я.Я., М.Б. и М.Б..
И четиримата излагат възприятията си относно случилото се в двора на ул. *,
което е довело и до последвалите събития. Съдът няма причина да се усъмни в
заявеното от тези свидетели, поради което и кредитира техните показания,
включително и заявеното в хода на ДП, което е било надлежно приобщено, като
констатира дребни разминавания и неточности в техните показания, които обаче по
никакъв начин не влияят на цялостната доказателствена стойност на заявеното от
тях. Макар, че тази група свидетели не са възприели пряко събитията, разиграли
се в последствие, то техните показания допринасят за по-пълното разбиране на
причината за ескалацията на напрежението, както и за действията на участващите,
включително и за здравословното състояние на подсъдимата, поради което и имат
своето място в процеса.
По отношение на св. Б.А., С.Н. и И.И.
съдът констатира, че техните показания не са значим източник на информация в
процеса, доколкото тримата не споделят да са възприели значими за делото факти.
Въпреки това съдът счита, че няма пречка да кредитира заявеното от тях,
доколкото от една страна то се подкрепя от останалите доказателствени
материали, а от друга допринася в известна степен за очертаване на цялостната
картина на събитията.
Съдът кредитира всички приложени по делото писмени
доказателства, доколкото счита, че те са приобщени по предвидения в НПК ред, не
са оспорени от страните и кореспондират с останалия доказателствен материал. С
особено внимание съдът се отнася към приобщените медицински документи,
доколкото те са относими към това дали здравословното състояние на подсъдимата
й е позволявало да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. В тази връзка съдът посочва, че действително се установява, че в
годините назад Б. е страдала от епилепсия, както и че малко преди
инкриминираните събития отново е получила пристъп. Съдът обаче отчита, че
медицинските документи са с голяма давност, още от времето когато подсъдимата е
била дете, поради което и отразените в тях факти до голяма степен са
неактуални. Отделно от това във всички епикризи е
посочено, че подсъдимата се изписва с подобрение. Неявяването на подсъдимата в
последните няколко съдебни заседания, в комбинация със старата медицинска
документация, възпрепятства възможността за назначаване на експертиза, която да
разгледа актуалното здравословно състояние на Б. и да излезе с отговор дали тя
е била в състояние на невменяемост към момента на извършване на инкриминираните
деяния. Въпреки това, доказателствената съвкупност, по мнение на съда, е
достатъчна на съдебния състав да формира извод, че такава невменяемост е
изключена. Това е така доколкото не може да се подмине, че в кориците на ДП се
съдържа талон за медицински преглед, извършен при задържането на Б. по ЗМВР, в
който лекарят не е посочил наличието на каквито и да е оплаквания или проблеми.
Не на последно място съдът придоби непосредствени впечатления от поведението на
подсъдимата от огледа на предоставения запис, от който добре се вижда че тя е с
организирано и адекватно поведение, няма затруднения с говор, движение, мисловният поток е правилно структуриран и
няма каквито и да е индиции за поведение, изключващо
вменяемостта. Такива данни не се съдържат и в показанията на нито един от свидетелите,
които също сочат на организирано и логично поведение от страна на подсъдимата.
Именно поради това, съдът счита, че макар медицинските документи да доказват
наличие на заболяване в детските години, то в конкретния случай, това
заболяване не е довело до състояние на невменяемост, а следва да се отчете при
разискване на въпросите за отговорността на Б..
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по
изготвената експертиза, която намира за
задълбочена и научно обоснована.
Съдът цени и
приложения по делото диск с видеозаписи, които бяха предмет на оглед в
присъствието на страните. Настоящият състав обаче следва да акцентира, че
записите обхващат времето малко след инкриминираните събития (след пристигането
на св. Н.Б.), поради което и не са пряко относими към тях. Все пак от тези
записи съдът придоби пряко впечатление за поведението на присъстващите лица
непосредствено след събитията, което впечатление е важно за пълното и
всестранно разбиране на проблема.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка,
настоящият състав счита, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна
страна всички признаци на състава на престъпленията по чл. 131, ал. 2, т.
4, вр. чл. 130, ал. 2 НК и по чл. 270, ал. 1 от НК, за
които й е повдигнато обвинение.
По отношение на престъплението
по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
В конкретния случай, от
обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимата с активни
действия, изразяващи се в одраскване (впиване на нокти) в ръката на св. Т., което
е довело до причиняване на кръвонасядания и драскотини по дясна предлакетница, довели до болка, без разстройство на
здравето, поради което и правилно РП-Бургас е квалифицирала деянието като „лека
телесна повреда“.
Няма спор, а и от приложените
заповеди и график, безспорно се установява, че пострадалият е имал качеството
на „полицейски орган“ – униформен полицейски служител, както и че събитията са
се случили по „при изпълнение на службата му“ (по време и място на изпълнение
на служебните му задължения във връзка с опазване на обществения ред), поради
което и правилно деянието на подсъдимата е било квалифицирано по текста на чл.
131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК.
При извършване на това
престъпление подсъдимата е действала умишлено при форма на вината „пряк умисъл“.
От интелектуална страна Б. е съзнавала, че впивайки ноктите си в ръката на
полицейския служител, неминуемо ще засегне физическата му неприкосновеност и ще
му причини телесни увреждания. Съзнавала е и че Т. е полицейски орган, както и
че действа в изпълнение на служебните си задължения, но от волева страна е
искала причиняването на телесната увреда на
пострадалия.
По отношение на престъплението
по чл.
270, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на
престъпния състав по чл. 270, ал. 1 от НК - противозаконно пречене на орган на власт, се осъществява, чрез такова
поведение на дееца, което в нарушение на законови норми обективно затруднява,
възпрепятства, създава спънки при осъществяването на служебните задължения на
органите на власт. Престъпният резултат на това деяние се състои в създаването
на някаква пречка за служебната дейност на органа на властта, като за
съставомерността на престъплението от обективна страна не е необходимо този
орган да не е могъл да изпълни своите задължения. В конкретния случай няма
спор, че подсъдимата ясно е възприела полицейските служители, които са й отдали
ясни разпореждания да си предостави личната карта и да не им перчи при
изпълнени на служебните задължения. Няма спор и че подсъдимата не само, че не
се е подчинила, а е демонстрирала грубо поведение – отправяла е обиди и закани
(клетви) към полицейските служители, и активно се е противопоставяла на
поставянето на белезници, посредством дърпане, усукване, бутане и т.н. При тези
факти съдът счита, че безспорно с поведението си подс. Б. противозаконно е
създал пречки на орган на властта - полицейски служител при РУ - Камено -
младши инспектор А.В.Т., заемащ длъжността „старши полицай“ в Група
„Охранителна полиция“ към РУ - Камено при ОДМВР - Бургас, да изпълни
задълженията си съгласно чл. 70, ал. 1, т. 1 от ЗМВР: „Полицейските органи
могат да извършват проверки за установяване самоличността на лице: 1. Което има
данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на обществения ред“ и
чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да задържат лице, което
след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението
си по служба“, поради което и правилно поведението й е било квалифицирано като
престъпно по чл. 270, ал. 1 НК.
От субективна страна деянието
е извършено от подсъдимата при форма на вината "пряк умисъл" по
смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като Б. е съзнавала общественоопасния характер
на извършеното, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала
настъпването им, което е обективирано в нейното поведение. Интелектуалната
страна умисъла обхваща съзнаване от страна на подсъдимата, че орган на власт й
е издал полицейско разпореждане във връзка с правомощията си, както и че непредставяйки
лична карта и оказвайки активна съпротива при поставяне на белезници, тя ще му
създаде пречки пред изпълнение на служебните му задължения, но от волева страна
подс. Б. е искала именно това.
Тук е мястото да се посочи, че
ВКС е имал повод нееднократно да изтъкне, че не всяко неподчинение на
разпореждане на орган на власт съставлява противозаконно пречене на
изпълнението на задълженията на органа. Съдебната практика ясно разграничава
престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК
от аналогични административно нарушения по съответната степен на обществена
опасност на осъществените деяния. Така ВКС приема, че за да се ангажира
отговорността на дееца по чл. 270 НК, конкретния случай следва да се отличава с
по-висока степен на обществена опасност от „обикновеното“ неизпълнение на
разпореждане на контролния орган (Решение № 16 от 24.02.2009 г. по н. д. №
652/2008 г., III н. о., Решение № 435 от
05.10.2010 г. по н. д. № 418/2010 г., III н. о., Решение № 511 от 26.11.2013 г. по н. д. № 1166/2013
г., I н. о., Решение № 113 от 20.03.2014
г. по н. д. № 207/2014 г., III н. о.,
Решение № 141 от 01.08.2016 г. по н. д. № 462/2016 г., III н. о, Решение
№ 55 от 28.03.2017 г. по н. д. № 71/2017 г., I н. о. и др.). В конкретния
случай обществената опасност на извършеното категорично прави поведението на Б.
престъпно, а не административно нарушение. Това е така защото следва да се
вземе предвид, че освен неподчинението тя е причинила и телесна увреда на полицейския служител, отправила е обиди и закани.
Всичко това прави неподчинението на органа на власт със значително по-висока
степен на обществена опасност от типичния случай на административно нарушение,
визиран в ЗМВР, поради което и използването на наказателна репресия в случая е
оправдано и законосъобразно.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението по чл.
131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 НК законът предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ за срок до 3 години, а за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 3 години или „Глоба“ в
размер от 500 до 2000 лева. Доколкото се касае за „множество престъпления“, то
и спрямо Б. не са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК (чл. 78а,
ал. 7 НК).
При индивидуализацията на наказателната отговорност на
подсъдимата по отношение и на двете престъпления съдът определи наказанието при
прилагане на чл. 55 НК, тъй като намери, че в случая са налице многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи
отговорността на подсъдимата обстоятелства съдът отчете сравнително младата й възраст,
факта че е майка на три деца, както и наличието на заболяване. Съдът взе
предвид и обстоятелството, че подсъдимата е неосъждана, без данни за каквито и
да е криминални прояви до момента. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът
не констатира .
С тези доводи съдът
счита, че наказанието на подс. Б. за престъплението по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр.
чл. 130, ал. 2 НК следва да бъде
определено по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК и наказанието „Лишаване от
свобода“, за което не е предвидена долна граница, следва да бъде заменено с
наказание „Пробация“, включващо следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т.
1, вр. с чл.
42б, ал. 1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една
година, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на осъдената пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично и
- по чл. 42а, ал. 2, т.
2, вр. с чл. 42б, ал. 2 НК –„Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от една година.
По отношение на
престъплението по чл. 270, ал. 1 НК съдът при приложение на чл. 55, ал. 2 НК,
счита че справедливо се явява наказанието „Глоба“ в размер на 450 лева.
Съдът счита, че така
индивидуализираните наказания за всяко едно от престъпленията, в пълнота биха
могли да постигнат целите по чл. 36, ал.1 НК, като едновременно ще способстват
за поправянето и превъзпитанието на Б. и наред с това ще въздействат върху нея
предупредително. Освен всичко горепосочено, с така определените наказания биха
се постигнали и целите на генералната превенция, като се въздейства
възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
На основание чл. 23 от НК съдът счита, че спрямо Б. следва да се определи едно общо най-тежко
наказание, измежду наложените й по-горе, а именно „Пробация“, включващо
следните пробационни мерки:
- по чл. 42а, ал. 2, т.
1, вр. с чл.
42б, ал. 1 НК – „Задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от една
година, която да се изпълнява, чрез явяване и подписване на осъдената пред
пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два
пъти седмично и
- по чл. 42а, ал. 2, т.
2, вр. с чл. 42б, ал. 2 НК –„Задължителни периодични
срещи с пробационен служител” за срок от една година, доколкото и двете деяния
са извършени от подсъдимата преди да има влязла присъда, за което и да е от
тях.
Към така определеното
общо най-тежко наказание на основание чл. 23, ал. 3 НК следва да се присъедини
изцяло и наказанието „Глоба“ в размер на 450 лева.
По гражданския иск:
По отношение на предявения срещу подс. Б. граждански
иск за обезвреда на причинените на пострадалия
неимуществени вреди в следствие извършеното престъпление, съдът намери тази
претенция за безспорно установена и категорично доказана по основание, предвид
решението по въпросите за извършеното престъпление, неговото авторство и вината
на дееца.
При индивидуализация размера на обезвредата
за неимуществените вреди причинени от престъпното деяние, съдът по реда на чл.
52 от ЗЗД, отчитайки и задължителните указания, дадени в ППВС № 4/1968 г., съобрази интензитета на засягане на физическата
неприкосновеност на пострадалия, продължителността на изпитваните болки, както
и причинения стрес, срам и дискомфорт. Тук съдът
следва да посочи, че на Т. са причинени най-леките възможни съставомерни увреди
– лека телена повреда, без гражданският ищец да е ангажирал каквито и да е
доказателства за по-голяма продължителност на изпитваните болки, невъзможност
да упражнява трудова функция, дискомфорт и т.н.
Следва да се посочи и че отшумяването на нараняванията не изисква специално
лечение и настъпва в рамките на няколко дни, без да оставя каквито и да е
трайни последици или следи. В този контекст съдът намери гражданския иск за обезвреда на неимуществените вреди в следствие извършеното
престъпление за основателен и доказан, но само до размер от 700 лева, поради
което и намери претенцията за горницата над 700 лева, до пълния размер на
предявения иск от 10000 лева за недоказана. Съдът счита, че с така уважената
претенция в пълнота биха могли да се обезвъзмездят причинените на пострадалия
неимуществени вреди, поради което и размерът се явява справедлив. В полза на
пострадалия следва да се присъди и законната лихва върху уважения размер на
гражданската претенция, считано от 30.06.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
По делото има сторени
разноски, като с оглед обстоятелството, че подсъдимата беше призната за виновна
в извършване на вменените й престъпления, както и беше уважен гражданския иск
срещу нея - на основание чл. чл. 88, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 78, ал. 6 от ГПК, подс. Б. следва да бъде осъдена да заплати в полза на
Държавата по сметка на Районен съд - Бургас следващите се по делото държавни
такси, а именно: 50 лева - държавна такса върху уважената част от гражданския
иск, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК и държавна такса в размер на 5.00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаването
на такъв.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК подсъдимата следва да заплати в полза на ОДМВР-Бургас сторените в
досъдебното производство разноски в размер на 50,40 лева, както и на същото
основание да заплати в полза на РС-Бургас сторените в съдебната фаза разноски в
размер на 20 лева.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
налагащи произнасяне от страна на съда.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на
страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О.: К.В.