Решение по адм. дело №586/2025 на Административен съд - Русе

Номер на акта: 3114
Дата: 21 ноември 2025 г.
Съдия: Галена Дякова
Дело: 20257200700586
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 3 септември 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 3114

Русе, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Русе - IX състав, в съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия: ГАЛЕНА ДЯКОВА

При секретар ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛЕНА ДЯКОВА административно дело № 20257200700586 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на "Кратер 2009" ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Русе, [улица], вх.2, ет.7, ап.19, представлявано от управителя Н. С. С., против отказ за поставяне на преместваеми обекти, обективиран в писмо с рег. индекс № 30-7922-1 от 25.08.2025 г. на Главния архитект на Община Русе, с което на жалбоподателя е отказано одобряване на схема за поставяне и издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, предвидени в проектната документация.

В жалбата се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Навеждат се твърдения за нарушение на чл. 6 от Договор за наем № 6544/19.08.2022 г., сключен между същото дружество и Община Русе. Иска се отказът да бъде отменен, като административният орган бъде задължен да издаде исканото разрешение. Претендират се разноски.

Ответникът – Главният архитект на Община Русе, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт А. С., в съдебно заседание заявява, че оспорва жалбата и излага съображения относно законосъобразността на процесния административен акт. Иска се от съда да отхвърли жалбата. Претендират се разноски съгласно чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен интерес и в срок. Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 02.09.2025 г., видно от приложеното на л. 4 от преписката известие за доставяне. Жалбата е подадена директно в деловодството на съда на 03.09.2025 г. Предвид това съдът приема, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

От приложената административна преписка и от събраните по делото писмени доказателства, се установява следното от фактическа страна:

Жалбоподателят и Община Русе са страни по Договор за наем № 6544 от 19.08.2022 г. (от л.5 и л.6 от делото), сключен след проведен публичен търг с явно наддаване. Административният орган, в качеството си на наемодател, отдава под наем на "Кратер 2009" ЕООД, в качеството му на наемател, част от терен – публична общинска собственост – за поставяне на преместваем обект – щанд за сладолед, ядки, пуканки и царевица, с площ 2,00 кв.м в гр. Русе, Парк на младежта, до заведение „Кенор“, срещу месечна наемна цена в размер на 112 лв.

На 04.08.2025 г. управителят на "Кратер 2009" ЕООД подал до главния архитект на Община Русе искане за одобряване на схема за разполагане на преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности по чл. 56 от ЗУТ с вх. № УТ-18-300, с което поискал да му бъде „одобрена схема за поставяне на щанд за сладолед, царевица, пуканки, ядки и др., във връзка с чл. 6 от договора за наем, допълнителна площ, прилежаща“ в Парк на младежта, гр. Русе.

С друго искане за одобряване на проект и издаване на разрешение за поставяне (чл.56 от ЗУТ) с вх. № УТ-20-287 от 04.08.2025 г. (л.10 от делото), до главния архитект на Община Русе, жалбоподателят поискал да му бъде одобрен проект и издадено разрешение за поставяне на „щанд за сладолед, царевица, пуканки, ядки и др., във връзка с чл. 6 от договора за наем, допълнителна площ, прилежаща“ в Парк на младежта, гр. Русе.

С допълнително обяснение, подадено до главния архитект на община Русе, дружеството уточнило, че съгласно горецитирания договор за наем и съгласно Разрешение за поставяне №73/21.03.2023 г. (л.17 от преписката) му е разрешено да постави щанд за сладолед, ядки, пуканки и царевица на площ от 2,00 кв.м, като с подадените на 04.08.2025 г. две искания желае „разширение с още два квадратни метра, като общата площ да е 4,00м/2.“

По повод постъпилите искания и във връзка със съгласувателна процедура по чл. 56 от ЗУТ, с писмо № ВП-1896/12.08.2025г. (л.6 от преписката), главният архитект на община Русе изпратил екземпляр от преписката на зам.-кмет на община Русе за съгласуване и произнасяне по компетентност, относно възможността за утвърждаване на схема за разполагане и на разрешение за поставяне на посочените в документите преместваеми обекти.

В отговор, с писмо № ВП-1896#1/15.08.2025г. (л.5 от преписката), зам.-кметът на община Русе изразил своето становище и не дал съгласие за поставянето/разширяването на предвидените в проектната документация преместваеми обекти.

Последвало издаване на оспорения административен акт, който бил връчен на жалбоподателя на 02.09.2025 г., видно от приложеното на л. 4 от преписката известие за доставяне.

По делото са приложени още: утвърдени схеми за поставяне на паркови атракционни съоръжения от 2012 г. и от 2022 г., както и решение на ОбщС – Русе и заповеди на кмета на Община Русе, относно проведената тръжна процедура във връзка със сключения между страните договор за наем № 6544/19.08.2022 г.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предмет на оспорване е отказ за поставяне на преместваеми обекти, обективиран в писмо с рег. индекс № 30-7922-1 от 25.08.2025 г. на главния архитект на Община Русе, с което на жалбоподателя е отказано одобряване на схема за поставяне и издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, предвидени в проектната документация.

По делото не е спорно, че обектите, предмет на подадените искания и проектната документация са такива по смисъла на чл. 56, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, а именно: „преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности;“. Не е спорно още, че между страните има сключен договор за наем с предмет: част от терен – публична общинска собственост – за поставяне на преместваем обект – щанд за сладолед, ядки, пуканки и царевица, с площ 2,00 кв.м в гр. Русе, Парк на младежта, до заведение „Кенор“, както и че има издадено Разрешение за поставяне №73/21.03.2023 г., относно същите обекти.

Според чл. 56, ал. 2 от ЗУТ (в приложимата редакция): „За обектите по ал. 1, т. 1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по ал. 1, т. 1 и 2. Условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите, за одобряването и
за изискванията към схемата и проектната документация се определят с наредба на общинския съвет, като в наредбата, в зависимост от вида и предназначението на обекта, се поставя изискване за предоставяне на инженерно-техническа част или конструктивно становище.“

Оспореният отказ е издаден от компетентен орган – Главен архитект на Община Русе, съобразно нормата на чл. 20, ал. 1 от Наредба № 7 за реда и условията за разполагане на преместваемите обекти, на рекламно-информационните и монументално-декоративни елементи, и за осъществяване на рекламната дейност на територията на община Русе (Наредбата), който предвижда, че за преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности се издава разрешение за поставяне въз основа на подробна схема по чл.7, ал.1, т.3 и проектна документация, одобрени от главния архитект на общината.

Спазена е разпоредбата на чл. 59 от АПК по отношение изискуемата писмена форма на оспорения акт, но съдът намира, че в него липсват задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а именно правните и фактическите основания за неговото издаване, т.е. липсват мотиви.

Мотивите са задължителен реквизит на административния акт и съставляват изложение на направените от административния орган разсъждения по фактите и обстоятелствата от значение за случая – чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Следователно, за да бъде един административен акт законосъобразен, следва да е мотивиран, т.е. да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване – както фактически, така и правни. Освен конкретни, тези съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право. Липсата на мотиви опорочава административния акт, доколкото без наличието им не е възможна проверка за съществуването на фактите, послужили като основание за издаване на акта, а оттук и на законосъобразността му. Изискването за обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност на същия, които законът е установил за защита на правата и законните интереси на гражданите и организациите в административното производство. От една страна, с излагането на мотивите за административния акт се довеждат до знанието на страните съображенията, които са дали основание на административния орган за издаването му, което дава възможност да осъществят в пълен обем правото си на защита. От друга страна, наличието на ясно формулирани мотиви прави възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван при оспорването му по административен ред и пред съда. В този смисъл липсата на мотиви или излагането им в недостатъчна степен и пълнота представлява съществено нарушение на процесуалните правила за издаване на административния акт и е основание за неговата отмяна, както е в настоящия случай.

Действително, според ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен в административното производство с оглед предстоящото издаване на административния акт. За да е спазено това изискване обаче, тези документи и установените правнорелевантни обстоятелства следва да са приобщени към акта с цитирането им, без да е необходимо тези факти да се преповтарят и като мотиви на оспорения акт. Константна е практиката на административните съдилища и Върховният административен съд, че неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

В случая, текстът на оспорения отказ се състои само от две изречения. От първото изречение става ясно единствено, че органът отказва да одобри схема за поставяне и да издаде разрешение за поставяне на преместваемите обекти. Второто изречение гласи: „След направено проучване за възможността от ползване на прилежаща площ към уговорената в чл. 2 от договор № 6544/19.08.2022 г. за отдаване под наем на терен – публична общинска собственост площ 2 кв.м за търговска дейност, Община Русе изразява отрицателно становище по поставяне/разрешаване на предвидените в проектната документация преместваеми обекти.“ Видно от цитираното, в оспорения отказ въобще липсва обстоятелствена част. Освен това, дори и основание за отказа да е становището на зам.кмета на община Русе/така, както твърди в о.с.з. процесуалният представител на ответника/, издадено в провелото се административно производство, това никъде не е посочено или цитирано. Съвсем отделен е въпросът, че това становище представлява само цитиране на относими разпоредби и конкретни безспорни факти, но липсват каквито и да било изводи или съждения, от които да стават ясни причините и мотивите, поради които зам.кметът не е дал съгласието си относно двете процесни искания на жалбоподателя.

С оглед изложеното, оспореният административен акт се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен. След отмяната му, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, преписката следва да бъде върната на компетентния орган за ново произнасяне по процесните искания, като органът следва да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и в мотивите си, освен да посочи относимите правни норми, да обсъди всички представени от дружеството документи и уточнения.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на направените в производството разноски, които са в размер на 50 лв., представляващи платена държавна такса за образуване на делото (л. 17 от делото).

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалбата на „Кратер 2009“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Русе, [улица], вх. 2, ап. 19, представлявано от управителя Н. С. С., отказ за поставяне на преместваеми обекти, обективиран в писмо с рег. индекс № 30-7922-1 от 25.08.2025 г. на главния архитект на Община Русе, с което на жалбоподателя е отказано одобряване на схема за поставяне и издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти, предвидени в проектната документация.

ВРЪЩА преписката на административния орган за произнасяне по искане с вх. № УТ-18-300/04.08.2025 г. и искане с вх. № УТ-20-287/04.08.2025 г. при съобразяване със задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на „Кратер 2009“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр. Русе, [улица], вх. 2, ап. 19, представлявано от управителя Н. С. С., направените по делото разноски в размер на 50 (петдесет) лева.

Решението може да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му.

Съдия: