Решение по дело №1624/2017 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 46
Дата: 15 февруари 2018 г. (в сила от 20 юни 2018 г.)
Съдия: Асима Костова Вангелова-Петрова
Дело: 20175320101624
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                            Година 15.02.2018                   Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На седемнадесети януари                          две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова- Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА  

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1624 по описа за 2017 година

и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по иск с правно основание член 124, ал. 1 от ГПК във връзка член 422, ал. 1 от ГПК.

Ищецът - М.М.С. твърди, че в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявява настоящата искова претенция във връзка с издадена заповед за изпълнение от 07.09.2017г. по чл. 410 от ГПК, постановено по ч.гр.д. № 1345/2017г. на КрлРС. Твърди, че на 03.09.2012г., П.В.М. подписала запис на заповед без протест, с която се задължила да плати лично или на заповед на М.М.С. сумата от 2 000 лева. Падежът на паричното задължение е 13.09.2012г. Ответницата не изпълнила задължението си по записа на заповед в уговорения срок. Задължението не било погасено и към настоящия момент. На 02.09.2017г., ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което се основавало на менителнично неоснователно обогатяване на П.В.М., с размера на сумата по записа на заповед без протест от 03.09.2012г. Във връзка с издаденото заявление била издадена на 07.09.2017г. заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1345/2017г. на КрлРС. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК, ответницата подала възражение срещу издадената заповед. Твърди, че на 25.09.2017г. получил указание за предявяване на иск по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК.

Сочи, че съгласно чл. 535 от ТЗ, записът на заповед съдържал наименованието „запис на заповед“ в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. В случая, приложения към заявлението документ съдържал всички изисквания на закона, за да се приеме, че издаденият от ответницата документ представлява запис на заповед. Съгласно записа на заповед, падежът на задължението бил на 13.09.2012г. Според чл. 537 от ТЗ, „за записа на заповед се прилагат съответно, доколкото са съвместими с естеството му, разпоредбите за менителницата.“ Съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ, „исковете по менителницата срещу платеца се погасяват с тригодишна давност от падежа.“ С оглед цитираната разпоредба, искът му бил погасен по давност считано от 13.09.2015г., тъй като не е предприел действия по предявяване на прекия иск по менителничния ефект.

Съгласно чл. 534 от ТЗ, когато приносителят на менителница, запис на заповед или чек изгуби исковете по тях, поради давност или неизвършване на необходимите действия за запазване на правата по тях, той може да иска от издателя ши платеца сумата, с която те са се обогатили в негова вреда. Искът се погасява с тригодишна давност, която започва да тече от деня на изгубване на исковете по менителницата, записа на заповед или чека. В тази връзка, цитира съдебна практика, а именно - Решение № 45 от 31.03.2016г. по т.д. № 1029/2015г. на ВКС, II-ро ТО и Решение № 162 от 02.11.2012г. по т.д. № 1126/2011г. на ВКС

Сочи, че с оглед изложените норми и практика по прилагането им е налице правен интерес от търсене на защита чрез предявяване на иск за менителнично неоснователно обогатяване по чл. 534, във връзка с чл. 537 от ТЗ по отношение на сумата посочена в записа на заповед от 03.09.2012г. Налице са изискванията на закона за основателност на иска - налице е действителен менителничен ефект - запис на заповед, ищецът осъществява фактическата власт върху документа, менителничният ефект е прескрибиран - давностният срок за упражняване на прекия иск по заповедта е изтекъл на 13.09.2015г. и е започнал да тече три годишният срок по чл. 534. ал. 2 от ТЗ.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК и чл. 534 от ТЗ да установи, че П.В.М. дължи на М.М.С., сумата от 2 000 лева, представляващи размера на менителнично неоснователно обогатяване по запис на заповед от 03.09.2012г., ведно със законна лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното изпълнение на задължението. Моли, при уважаване на исковата молба, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, в полза на адв. А.С. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за безплатно представителство на близък.

Ответникът - П.В.М. заявява, че не дължи сумата от 2000 лева, която заплатила преди една година.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложеното частно гражданско дело № 1345/2017г. на КрлРС, че същото е образувано на 04.09.2017г. и е издадена Заповед № 871 от 07.09.2017г. за изпълнение на парично задължение по реда на член 410 от ГПК и изпълнителен лист, като е разпоредено длъжникът – П.В.М. да заплати на кредитора - М.М. С.сумата от 2 000.00 лева, представляваща задължения по Запис на заповед, издаден на 03.09.2012г. Установява се, че в двуседмичния срок от получаване на издадената заповед е постъпило възражение срещу същата от длъжника - П.В.М., като в дадения от съда срок е образувано настоящото дело.

Видно от представеното копие от запис на заповед, съдържащо се в кориците на образуваното частно гражданско дело, ответницата - П.В.М.  се е задължил неотменимо и безусловно да заплати на М.М.С. сумата от 2 000  лева. Мястото на плащане и мястото на издаване на заповедта е: село К., улица „****“ № 34. Датата на издаване е 03.09.2012г., а като падеж е посочена датата: 13.09.2012г. Отразено е, че записа на заповед е без протест.

         Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани в процеса.

При така установената и възприета фактическа обстановка съдът, прави следните изводи от правна страна:

Според задължителните указания в т.17 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото в производството по чл.422, ал.1 от ГПК, при предявен иск за установяване на вземане по запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за незабавно изпълнение е съществуването на вземането, основано на записа на заповед.

Записът на заповед е самостоятелна правна сделка от категорията на абстрактните, при която основанието е извън съдържанието на документа. С оглед на това в съобразителната част на тълкувателното решение е разяснено, че в производството по чл.422, ал.1 от ГПК, ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение. Когато ответникът - длъжник се защитава срещу иска с общо оспорване на вземането, без да противопоставя конкретни възражения срещу съществуването му, ищецът - кредитор не е длъжен да сочи основание на поетото със записа на заповед задължение и да доказва възникването и съществуването на каузално правоотношение между него и издателя, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. Доказването на каузално правоотношение като причина за издаване на записа на заповед е необходимо само в случай на въведени от страните твърдения и възражения за обвързаност на записа на заповед с конкретно каузално правоотношение, от което длъжникът черпи релативни възражения, относими към погасяването на вземането по записа на заповед. В този случай тежестта за доказване на каузалното правоотношение и на обвързаността му със записа на заповед се разпределя в съответствие с общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, като всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си и които са обуславящи за съществуването или несъществуването на установяваното в производството по чл.422, ал.1 от ГПК менителнично вземане.

В исковата молба, с която е предявен искът по чл. 422, ал.1 от ГПК, ищецът е посочил като основание за възникване на спорното парично вземане единствено записът на заповед, послужил за издаване на заповедта за изпълнение. С отговора на исковата молба ответникът е възразил, че не дължи сумата по записа на заповед, тъй като е платил преди една година.

Съдът намира, че записът на заповед е редовен от външна страна, тъй като съдържа всички предвидени в чл. 535 от ТЗ задължителни реквизити. Възражението въведено от ответника за изплащане на процесната сума не е подкрепено с доказателства.

В хода на делото, ответникът, представляван от процесуалния му представител възразява, като се позовава на изтекла давност. По отношение възражението на ответника, съдът намира следното:

Съгласно Тълкувателно решение № 1/2013  от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, По силата на изричната разпоредба на чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. Общото правило за преклудиране на възраженията на ответника с изтичане на срока за отговор се отнася и за възраженията за придобивна и погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок, доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като с предявяване на иска давността се прекъсва. Ето защо, съдът не следва да разглежда направеното в съдебно заседание от процесуалния представител на ответната страна възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като същото е заявено сред преклузивния за това срок, т.е. след изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

В качеството му на абстрактна правна сделка редовният от външна страна запис на заповед доказва вземането на поемателя за обещаната от издателя парична сума, което вземане е предмет на делото в производството по чл. 422, ал.1 от ГПК. Наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен в исковата молба като единствен източник на установяваното по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК парично вземане, освобождава ищцата - кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Доказването на каузалното правоотношение в този случай е в тежест на ответника - издател на записа на заповед, и то при условие, че същият е въвел своевременно в процеса възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, основани на каузално правоотношение с издателя. В хода на процеса ответникът не е противопоставял възражения за несъществуване на вземането по записа на заповед, изведени от конкретно каузално правоотношение. Процесуалната позиция на ответника следва да се квалифицира като общо оспорване на вземането по записа на заповед и с оглед указанията в Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС не създава задължение за ищеца да сочи и да доказва каузално правоотношение като основание за възникване на вземането, чието съществуване е доказано с редовния от външна страна и действителен запис на заповед. Ответникът не е доказал да е погасил вземането чрез плащане или друг предвиден в закона способ, от което следва извод, че вземането съществува, а предвид настъпилия падеж на записа на заповед - че същото е изискуемо и подлежи на изпълнение.

Ето защо, следва да се признае за съществуващо вземането по записа на заповед, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 1345/2017г. по описа на Районен съд Карлово.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО:

Ищецът претендира разноски за производството и такива, на основание чл. 78 от ГПК му се следват, с оглед изхода на процеса и уважения иск в пълен размер на 410.00 лева, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

По отношение възражението на ответната страна, че не се дължат разноски на ищеца, съгласно разпоредбата на чл.38, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, съдът намира  следното:

Съдът приема, че са налице предвидените в тази разпоредба предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение. На първо място, следва да е оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от трите категории от лица, посочени изчерпателно в разпоредбата на чл.38, ал.1 от ЗА. На второ място е необходимо насрещната страна да бъде осъдена за разноски, а това означава ,че изходът на делото е благоприятен за лицето, което е представлявано безплатно. В случая, в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, ищецът е упълномощил адвокат С. за осъществяване на процесуално представителство по делото. Вярно е, че в това пълномощно не е отразено изрично, че адвокатската помощ се оказва безплатно, но това само по себе си не се отразява на валидността на учредената представителна власт. В специалния закон – Закон за адвокатурата не е предвидено изискването да се отрази изрично в договора за правна помощ, че процесуалното представителство се осъществява безплатно. Между страните по договора за правна помощ са отношения между равнопоставени гражданско-правни субекти и съдът няма правомощието да осъществява контрол за това - дали процесуалният представител осъществява безплатно процесуално представителство на правоимащи по закон лица. Да се приеме противното би означавало процесуалният представител на ищците, осъществил безплатно процесуално представителство по делото да бъде санкциониран, въпреки, че в крайна сметка в полза на представляваните от него лица е постановено позитивно решение. Ето защо, възражението на ответната страна е неоснователно.

Направено е искане от ищеца за присъждане на разноските в заповедното производство. С оглед задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК, съдът в исковото производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане, дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. В случаят обаче, ищецът не е доказал, че с издадена заповед са му присъдени разноски. Видно от Заповед № 871 от 07.09.2017г.  за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1345/2017г. по описа КрлРС, съдът е присъдил само претендираната главница, като липсва осъдителен диспозитив по отношение на разноските. Ето защо, искате следва да  бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното съдът

 

Р        Е       Ш      И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.В.М. *** с ЕГН ********** ДЪЛЖИ на М.М.С. *** с ЕГН ********** сумата от 2 000.00 (две хиляди) лева, дължима по запис на заповед с дата на издаване 03.09.2012г. и падеж 13.09.2012г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.10.2017г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед № 871 от 07.09.2017г.  за изпълнение на парично задължение по член 410 от ГПК по частно гражданско дело № 1345/2017г. по описа на Районен съд Карлово.

ОСЪЖДА  П.В.М. *** с ЕГН ********** да заплати на М.М.С. *** с ЕГН **********, разноските направени в исковото производство в размер на 410.00лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М.М.С. *** с ЕГН ********** за осъждане на П.В.М. *** с ЕГН **********, да заплати разноските, направени по частно гражданско дело № 1345/2017г. по описа на Районен съд Карлово в размер на 40.00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

В  ЧАСТТА относно разноските, решението има характер на определение и подлежи на изменение или допълване по искане на страната по реда на чл. 248 от ГПК от съда, който го е постановил, а постановеното по този ред определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.