Решение по дело №5516/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2740
Дата: 9 май 2024 г.
Съдия: Валерия Банкова
Дело: 20231100105516
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2740
гр. София, 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20231100105516 по описа за 2023 година
Ищецът В. Е. С. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 07.03.2020г. в гр. София, по вина на водача на
л.а. „Мерцедес“ с рег. № **** М. Д. Н., който нарушил правилата за движение
по пътищата и предизвикал ПТП с ищеца, пресичащ отляво надясно спрямо
посоката му на движение.
Поддържа, че водачът на увреждащото МПС е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – „Л.И.“
АД, поради което предявява иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за
сумата 48 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от
процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 03.12.2021г.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявените искове, както и претенцията за
присъждане на мораторно обезщетение. Оспорва механизма на ПТП, описан в
исковата молба, вината на застрахования при него водач, настъпването на
вредите и причинната им връзка с ПТП. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди по размер, като я счита за несъобразена с принципа за
справедливостта. Релевира евентуално възражение за съпричиняване на
1
вредоносния резултат от пострадалия ищец, който в нарушение на чл. 5, ал.1,
т.1 от ЗДвП с поведението си е създал опасност и пречка за движението и сам
е поставил в опасност живота и здравето си; в нарушение на чл. 113, ал.1, т.1
и т.2 от ЗДвП е предприел пресичане на платното за движение на
необозначено за пресичане място, като не се е съобразил с разстоянието до
приближаващото се пътно превозно средство и с неговата скорост на
движение, удължил е ненужно пътя и времето за пресичане, както и е спрял
без необходимост на платното за движение; в нарушение на чл. 114, т.1 и т.2
от ЗДвП е навлязъл внезапно на платното за движение и е предприел
пресичане при ограничена видимост. Оспорва по основание и размер
претенцията за лихва, както и датата, от която същата се претендира.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
16.02.2024г., е допуснато увеличение на иска за обезщетение за претърпените
неимуществени до сумата от 80 000 лв. В същото съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца е признал и факта на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, като е поддържал, че приносът му за
настъпване на ПТП е в размер на 30%.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване на механизма на процесното ПТП по делото са приети
писмени доказателства, проведен е разпит на свидетел и е изслушано
заключението на САТЕ на вещото лице доц. А. А..
Разпитан, свидетелят М. Д. Н. заявява следното:
Участвал е в ПТП през м. март 2020г. като водач на лек автомобил
Мерцедес ЦЛК270. Произшествието настъпило на булеварда, който свързва
Руски паметник с мол София на бул. „Стамболийски“ около 18:30 – 19 часа.
Времето било преди стъмване, валял дъжд. Свидетелят управлявал
автомобила си с посока на движение към мол София, не си спомня дали в
средната или в крайната лява от общо три ленти. Платното за движение в тази
посока било отделено от платното за движение в обратната посока с
мантинела. Между Руски паметник и мола, срещу болницата имало междинен
светофар, на който свидетелят спрял. След като потеглил, изминал известно
разстояние, ускорил до не повече от 40 км/ч, когато изведнъж на предния
2
капак на автомобила му, идвайки отляво, откъм мантинелата, се хвърлил
пешеходец. Заявява, че не е възприел същия преди удара. Пешеходецът
паднал пред автомобила. Водачът веднага спрял и слязъл да провери
състоянието му. Дошли линейка и полиция. От ПТП по автомобила имало
щети в областта на левия калник и предния капак, както и счупено предно
стъкло.
От заключението на САТЕ и писмените доказателства по делото се
установява следния механизъм на ПТП:
На 07.03.2020 г. около 19.15 ч. в гр. София по бул."Ген.Скобелев" в
посока от бул. "Македония" към бул."Ал. Стамболийски" в средната пътна
лента се приближава към зоната на № 62 л.а. „Мерцедес" модел „ЦЛК270
ЦЦИ" с peг. № КН **** ВС, управляван от М. Д. Н. със скорост около 40
км/ч. Няма данни по делото лекият автомобил да се е движил със скорост над
допустимата от 50 км/ч. Слънцето на този ден залязва в 18.22 часа,
продължителността на сумрака е 31минути. Времето е било дъждовно,
видимостта - на осветление от уличните лампи. В същото време пешеходецът
В. Е. С. е предприел пресичане на бул. „Ген.Скобелев” в посока от ляво на
дясно, като първо е преминал през едпопосочното платно за движение към
„Руски паметник", преминал е междинна ивица с широчина от 1 метър, в
средата на която има стандартна метална мантинела с височина 60 см., след
което е предприел пресичане на платното за движение в посока към бул. „Ал.
Стамболийски". Тъй като е предприел пресичането в опасна близост на
приближаващия от ляво л.а. Мерцедес, а водачът му не е реагирал
своевременно за аварийно спиране, е настьпил челен удар, при който
автомобилът е ударил пешеходеца в дясната му страна с предната крайна лява
част в областта на предния ляв калник. Пешеходецът е качен на калника и
предния капак и плъзгайки се назад по тях е ударен и в главата, от което се е
счупило челното стъкло на автомобила. След удара водачът е спрял
автомобила си в дясната пътна лента, а пешеходецът е паднал пред
автомобила. От удара и падането върху пътната настилка той е получил
травматични увреждания.
Основната причина за настъпване на удара и ПТП е в действията на
пешеходеца, предприел пресичане на платното за движение в опасна близост
на приближаващ го от ляво автомобил на място, което не е предназначено за
3
движение на пешеходци. Втората причина за настъпване на ПТП и
невъзможността на водача на л.а. Мерцедес да спре и да предотврати удара, е
в действията на самия водач, който е имал възможност да възприеме
пешеходеца по време на пресичането на платното за насрещно движение,
както и по време на прескачането на мантинелата и в момента на
предприемане на пресичането на платното за движение. Няма данни за
наличието на други автомобили или други препятствия за видимостта на
водача към пешеходеца. Същият е имал възможността да го възприеме от
достатъчно далечно разстояние, дори ако пешеходецът е стоял неподвижен на
междинната ивица. От техническа и професионална гледна точка правилните
му действия в случая биха били да предприеме намаляване на скоростта до
безопасна, при която да може да спре, ако пешеходецът предприеме
пресичане.
Заключението на САТЕ е пълно и компетентно изготвено, същото се
подкрепя от неоспорените от страните писмени доказателства по делото,
поради което съдът го кредитира изцяло. Ето защо, съдът приема, че от
техническа гледна точка причина да настъпването на ПТП са субективните
действия и на двамата участници. Следва да се има предвид, че направеният
от вещото лице извод относно непредотвратимостта на удара от страна на
водача на лекия автомобил при неограничена видимост за него към момента,
в който пешеходецът е тръгнал от междинната ивица при бърз ход и тичане,
не обосновава извод за липса на виновно и противоправно поведение от
страна на водача. Това е така, защото с оглед гореизложеното, той е имал
пряка видимост към пешеходеца от много по-голямо разстояние и е следвало
да го възприеме като опасност и да съобрази скоростта си много преди
пешеходецът да тръгне от междинната ивица. Като не е проявил нужното
внимание към пътната обстановка и не е съобразил скоростта си с нея,
водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно който водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди от
процесното ПТП по делото е изслушано заключението на съдебномедицинска
и съдебнопсихологична експертиза и е проведен разпит на свидетел.
От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на процесното
4
ПТП ищецът е получил следните травматични увреждания: открито
множествено счупване на дясната подбедрица; закрито счупване на горния
край на дясната раменна кост; контузия и разкъсно-контузна рана на дясната
теменна област на главата и навяхване на шията. Ищецът е провел лечение в
болница „Пирогов“ за общо 29 дни, където е направено зашиване на раната
на главата, дясната подбедрица е поставена на директна екстензия, а след
свалянето й крайникът е обездвижен в гипсов крачол. Счупването на дясната
раменна кост е обездвижено с мека превръзка - митела. След изписването си
от болница „Пирогов“ ищецът е провеждал продължителна рехабилитация в
болница в с. Ботунец – периодично от 06.04.2020г. до 02.05.2023г., както и
домашно-амбулаторно лечение – превръзки и раздвижване на крайниците.
Общо възстановителният период е продължил около година. През целия
период ищецът е търпял болки – интензивни през първите 1-2 месеца, след
което умерени. Очаква се в бъдеще ищецът да продължи да търпи умерени
болки при промяна на времето, при влажно и студено време за период от
около 5 години след ПТП. При извършения личен преглед на ищеца, вещото
лице е констатирало трайни последици за здравето му - десният крак е по-къс
с 4 см, дясната подбедрица е изкривена навътре с център на кривината в
средна 1/3. В същата област се вижда белег от рана 3/3 см. Дясната колянна
става извършва движения в обем по-малък от нормата с 10 %. Дясната
мишница е по-къса 1,5 см. Дясната раменна става извършва движения в обем
по-малък от нормата с 30 %. - не може да вдига нагоре дясната си ръка.
Ищецът се придвижва трудно, с накуцваща походка и с помощно средство
тип „канадка“.
Заключението на СМЕ е компетентно изготвено и пълно, същото не е
оспорено от страните, поради което съдът го кредитира изцяло. В същото
подробно е обсъдена приетата по делото медицинска документация, поради
което съдът не я обсъжда отделно.
От заключението на изслушаната СПЕ се установява, че ищецът се
опитва да потисне емоциите си, видимо реагира и е гневен за състоянието, в
което се намира. Ежедневно е натоварен психически и физически с
изживяване и преодоляване на трудности, относно своето придвижване и
съпътстващата го болка. Ищецът е тревожен по отношение на своето
състояние към момента, както и за в бъдеще, доколко би се възстановил, с
нарушен, неспокоен сън, болки, дискомфорт и ограничаване на дейности. Той
5
няма спомен от случилото се, но е с изразена тревожност в резултат на пътния
инцидент и последствията от него на телесно ниво. Последиците се изразяват
на вегетативно ниво - нарушение на съня; емоционално ниво -
раздразнителен, вече изгубил надежда и оптимизъм за възстановяване;
когнитивно ниво - мисловно фиксиране, относно състоянието си.
Ищецът е силно притеснен дали ще успее да се възстанови и да
упражнява трудова дейност, за да може да се прехранва, както и от това, че
живее в кризисен център в „Красна поляна“. Храни се в кухни за бездомни.
Налице са изразени психологически прояви като повишена тревожност.
Тревожността или безпокойството - това е психичното състояние у човека,
при което се активират защитни реакции. Характерни за тревожността са
емоционалната напрегнатост, често е съпроводена от характерни физически
усещания. Преобладават психологични последици, които причиняват
емоционален дискомфорт. Симптомите включват емоционална лабилност,
безсъние, тревожност, страхови опасения.
Проведените от вещото лице психологически тестове показват висока
ситуативна тревожност и умерена депресивна симптоматика, във връзка с
която според експерта е редно лицето да се свърже със специалист психиатър,
за по-детайлна клинична оценка и еветуална медикаментозна терапия.
Относно необходимия период за възстановяване на психиката от
претърпяната травма, вещото лице е посочило, че при различните хора,
възстановителният период е различен, в зависимост от ресурсите за справяне,
с които личността разполага. От съществено значение е подкрепата на
семейната и социална среда, които в случая при В. не са благоприятни.
Кризисният център, в който той е настанен, не е стимулиращ фактор за
бързото възстановяване. В конкретния случай е налице изразена физическа
болка и промяна в част от тялото - скъсен долен крайник, ежедневни
трудности с придвижването, уморяемост, психично страдание с усещане за
непълноценност. Психичната травмата при ищеца според вещото лице -
психолог ще остане за цял живот.
Заключението е компетентно изготвено и в пълнота отговаря
поставените въпроси, същото не е оспорено от страните, поради което съдът
го кредитира изцяло.
От разпита на свидетеля И. Д. се установява следното:
6
С ищеца се познават от 1999г., били съученици в средното образование.
Знае за произшествието от м. март 2020г. Получил обаждане от „Пирогов“,
при което го уведомили за случилото се и му дали указания за това, което е
необходимо да занесе на ищеца. Тъй като ПТП съвпаднало с пандемията от
корона вирус, успял да се види с ищеца чак в края на първата седмица след
постъпването му в болницата. Сторил му се в тежко състояние – не бил
подвижен и много адекватен, имал нужда от обслужване. Останал в
болницата около месец, свидетелят го посещавал няколко пъти. Бил
неподвижен на легло с гипсиран крак. След това свидетелят получил
обаждане от болницата в кв. Ботунец, където ищецът провеждал лечение до
м. юни 2023г. – тоест в продължение на три години. В тази болница
свидетелят имал възможност да го вижда по-често. Около година бил
обездвижен на легло, после често го виждал с инвалидна количка, след това
ползвал проходилка в пределите на лечебното заведение, а към момента се
придвижва с бастун. Преди инцидента бил активен, играели заедно футбол и
на свидетеля не е известно да е имал здравословни проблеми или други
инциденти.
Съдът цени показанията на свидетелят като незаинтересовани и
обективни, поради което ги кредитира изцяло.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
7
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено и по вина на застрахования при ответника водач, която
презумпция не беше оборена по делото, са налице всички посочени по - горе
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. С
бездействието си, като не е проявил нужното внимание към пътната
обстановка и не е съобразил скоростта си с възникналата опасност за
движението – пешеходец, пресичащ насрещното платно за движение и
преминаващ мантинелата, разделяща двете платна, към когото е имал пряка
видимост, водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, съгласно който водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Налице е валидно застрахователно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника към
момента на непозволеното увреждане, поради което застрахователят -
ответник дължи на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД
репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от
процесния деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от полученото
травматично увреждане от ПТП от ищцата, посочено по – горе при излагане
на фактическата страна по казуса.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване със: силата и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на спора от фактическа страна, продължили през целия
възстановителен период, като през първите 2 месеца, непосредствено след
злополуката болките са били интензивни; неудобството в периода на
постелен режим и необходимостта от чужда помощ; необходимостта от
ползване на помощни средства за придвижване, която продължава и към
момента; младата възраст на ищеца – 36 г. към датата на ПТП и
обстоятелството, че от процесното ПТП за него са останали трайни увреди –
скъсяване на десния крак с изкривена навътре дясна подбедрица, скъсяване на
дясната мишница и намления обем в движенията на дясна колянна и дясна
раменна става, които значително са повлияли телесното и емоционалното му
състояние; установеното от заключението на СПЕ невъзстановяване от
8
психичната травма; установените от СМЕ затруднения в придвижването,
които ищецът търпи и към момента – походка с накуцване и необходимост от
ползване на помощни средства, продължаващите му оплаквания от болки в
областта на фрактурите, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 65 000
лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира търпeните болки и
страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Между страните не е спорно, че ищецът е предявила извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответника на 03.12.2021г., но в срока по КЗ,
вкл. и до момента, ответникът не е изплатил обезщетение. Ето защо,
претенцията за лихва е основателна, както е заявена – считано от 03.12.2021г.
Основателно е своевременно заявеното от ответника възражение за
съпричиняване на врeдоносния резултат от ищеца. От заключението на САТЕ
се установява с категоричност, че основната причина за създаване на
опасната ситуация и настъпването на ПТП е именно поведението на ищеца.
Между двамата участници в ПТП е имало пряка видимост, поради което
както водачът на лекия автомобил е имал възможност да
възприеме пешеходеца, така и пешеходецът е имал възможност да възприеме
приближаващия се от дясно лек автомобил. Той е имал възможност да спре на
междинната ивица и да изчака преминаването на автомобила, като избере
подходящ момент за неправилното си пресичане. Най-вече, ищецът изобщо не
е трябвало да предприема пресичане на платното за движение на бул. "Ген.
Скобелев", защото на междинната ивица е имало монтирана мантинела, която
прегражда движението на пешеходци в участъка от пътя. С поведението
си, ищецът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 4 ЗДвП,
предвиждаща, че пешеходците са длъжни да не преминават през поставените
на пътя ограждения от парапети, както и на чл. 113, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно
който преди да навлязат на платното за движение, пешеходците са длъжни да
се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства. Това поведение
съдът преценява като неправомерно и изключително рисково, поради което и
приносът на ищеца за настъпването на ПТП в конкретния случай е по-голям
от този на водача. Като взе предвид изложеното и установената до момента
съдебна практика по този въпрос, съдът намира, че размерът на
съпричиняването от страна на пострадалия ищец е по-голям от признатия по
9
делото размер от 30 % - същият възлиза на 60%. С толкова следва да бъде
намалено определеното от съда обезщетение.
Ето защо искът за присъждане на обезщетение за неимуществените
вреди следва да бъде уважен за сумата от 26 000 лв., а за горницата да бъде
отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с
чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат К.
Д. от САК, сумата 2 700 лв. – адвокатски хонорар за оказаната безплатна
правна помощ.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените от него разноски, съобразно представения
списък и отхвърлената част от иска, а именно сумата от 678,38 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищеца от
задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото, ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, държавна такса и
разноски в размер на 1 332,50 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” № **, да заплати на В. Е. С., ЕГН
********** със съдебен адрес гр. София, ул. **** сумата от 26 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни увреждания при
ПТП, настъпило на 07.03.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от
03.12.2021г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер от 26 000 лв. до пълния му предявен размер от 80 000
лева.

ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” № **, да заплати на основание чл.38, ал.2
от ЗА на адвокат К. М. Д. от САК, сумата 2 700 лв. – адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА В. Е. С., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул.
**** да заплати на ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” № **, сумата от 678,38 лв. - разноски по
10
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ЗК “Л.И.“ АД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „****” № **, да заплати по сметка на СГС
държавна такса и разноски по делото в размер на 1 332,50 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
11