О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателна колегия,
І-ви въззивен състав, в разпоредителното заседание на десети януари през две
хиляди и двадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
МАРИЯ ИЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Крънчева
ВНОХД № 5080 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.313 и
сл. НПК.
Образувано
е по повод постъпила въззивна жалба от адв. Е. Г. – от САК, в качеството му на
назначен служебен защитник на подс. Х.М., срещу присъда от 10.07.2019 г.,
постановена по НОХД № 12403/2008 г. по описа на СРС, НО, 12 състав, с която
подс. Х.М. е признат за виновен в
това, че в периода месец април 2007 г.
до 12.07.2008 г., в гр.София, склонявал Е.А.К.към проституция – да
осъществява полови контакти с неопределен брой мъже срещу заплащане, като й
обещавал подялба на приходите от тази дейност и в тази връзка й съдействал като
намирал мъжете, с които последната осъществявала полови контакти срещу
заплащане, транспортирал я до и от адреси, на които К.осъществявала полови
контакти, заплашвал нея и майка й с насилие, както и че ще загубят жилището на
майка й (което било ипотекирано), нанасял побой на нея и майка й и др., всичко
с цел да я мотивира да продължи да проституира, като деянието е извършено с
користна цел – да набави за себе си имотна облага в размер на заработеното от Е.,
поради което и на основание чл.303 от НПК, подс. М. е осъден в извършването на престъпление по чл.155, ал.3, вр. ал.1,
пр.1 от НК, като му е наложено наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, което на основание чл.57, ал.1,
т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и „Глоба“ в размер
на 1000 (хиляда) лева, като на основание чл.304 от НПК, подс. М. е оправдан да е извършил деянието при
условията на чл.26, ал.1 от НК и в ап.1, находящ се в гр. София, бул. „Никола
Петков“ № 7, бл.4, вх.А, ет.1.
С
присъдата и на основание чл.59, ал.1, т.1 от НК, от така наложеното наказание
на подс. М., е приспаднато времето, през което същият е търпял
задържане до 72 часа с постановление на прокурор при СРП, считано от 12.07.2008
г. до 15.07.2008 г. и мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от
15.07.2008 г. до 19.11.2008 г.
В така депозираната срещу първоинстанционната
присъда въззивната жалба се твърди, че същата е неправилна, незаконосъобразна
и необоснована в нейната осъдителна
част, като се отправя искане за отмяната
й и за постановяване на нова присъда, с която подс. М. да бъде признат за
невиновен.
В подадената въззивна жалба, не се сочи на
необходимост от събиране на нови гласни доказателства.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, след като се запозна с
материалите по делото, намира за установено следното:
Видно от приложените по
делото книжа и извършени отметки, в процеса по администриране на настоящото дело, са допуснати отстраними съществени процесуални
нарушения, ограничаващи правата на подс. Х.М. в процеса. Това е така доколкото препис от присъдата и от мотивите към нея –
в превод на разбираем за подсъдимия език, не
са връчени, респ. изпратени за връчването им на подс. М. чрез компетентните
власти на Р Сърбия и Р Черна гора. Вярно е, че производството спрямо подс. М. е
протекло задочно при условията на чл.269, ал.3 НПК, доколкото конкретното
подсъдимо лице не е било намерено на известния за него адрес по местоживеене на
територията на Р България, находящ се в с. Негован, ул. „*******, а чрез
изпратената молба за правна помощ до Република Черна гора /всъщност до Р
Сърбия, въпреки, че подс. М. е роден именно там, няма данни да е изпращана
молба за правна помощ с цел установяването му на територията на Р Сърбия/, се изяснява,
че подс. М. не е завеждан и заличаван от отчетността, която се води в
териториалното поделение за гражданска регистрация и лични документи –
Подгорица, Р Черна гора. Обстоятелството, обаче, че първоинстанционното
производство е протекло при условията на чл.269, ал.3 от НПК досежно подсъдимия
М., не означава, че към настоящия момент същият не може да бъде открит и в тази
връзка не освобождава първостепенният съд от задължението да изиска всички
справки от компетентните институции – сектор „БДС“ при СДВР, ГД „ИН“, НСлС,
мобилните оператори на територията на страната, сектор „Противодействие на
криминалната престъпност“ – във връзка с обявяването на подс. М. за ОДИ, в това
число и справка от НБД „Население“ относно последни адреси по местоживеене на
подс. М., както и от НОИ и НАП досежно данни за осигуряване/осигурител и
наличие на трудови правоотношения с конкретен работодател, а така също и да
изпрати отново молба за правна помощ – този път и до Р Сърбия, с оглед евентуалната
възможност за установяването на подс. М. и уведомяването му за така
постановената първоинстанциона присъда, ведно с мотивите към нея, и за
подадената срещу тази присъда въззивна жалба от служебния защитник на конкретното
подсъдимо лице. Напротив, това обстоятелство още повече изисква провеждане на
процедура по издирване и установяване на подс. М., в това число и чрез
компетентните сръбски власти, с цел връчването му на препис от присъдата и
мотивите към нея – в превод на разбираем за подсъдимия език, и на подадената
срещу тази присъда въззивна жалба, доколкото първоинстанционната присъда е
постановена при задочни условия. Едва
след изискване на съответните справки и проведено щателно търсене на
подсъдимото лице на известните за него адреси по местоживеене, както и след
получаване на отговори от компетентните сръбски и черногорски власти, би могло
да се отчете, че не е нарушено правото на защита на конкретното подсъдимо лице –
да получи писмен превод от постановената първоинстанционна присъда и от мотивите
към нея на разбираем за него език и, че е изпълнена процедурата по чл. 321 от НПК – съобщаване на всички заинтересовани страни с изпращането на преписи от
присъдата, мотивите към нея и от подадената въззивна жалба, независимо, че
същата изхожда от защитника на този подсъдим. В тази връзка съдът отчита
изричната разпоредба на чл.55, ал.4 от НПК, регламентираща, че „обвиняем /респ.
подсъдим/, който не владее български език, има право на устен и писмен превод в
наказателното производство на разбираем за него език. На обвиняемия се
предоставя писмен превод на ….постановената присъда“. Несъобразяването на
цитираната процесуална норма от първостепенния съд рефлектира върху
ограничаване правото на защита на конкретното подсъдимо лице и представлява
винаги съществено процесуално нарушение, което следва да бъде отстранено на фазата,
на която то е било допуснато. В процесния случай, не връчването на препис от
присъдата и от мотивите към нея на разбираем за М. език, който е самостоятелна
страна в процеса, представлява съществено отстранимо процесуално нарушение,
налагащо прекратяване на съдебното производство по настоящото ВНОХД № 5080/19
г. по описа на СГС, НО, І-ви въззивен състав, за да се направи необходимото от
първостепенния съд за провеждане на действия по установяване на подс. М. и в
този смисъл да му се предостави правото да организира процесуалното си
поведение пред въззивната инстанция
С оглед на изложеното въззивният съд намира,
че производството по настоящото въззивно дело следва да бъде прекратено, а
делото – върнато на СРС за неговото надлежно администриране и за изпълнение на
дадените по-горе указания относно необходимостта от установяване на подс. Х.М.,
на когото съобразно чл.55, ал.4 НПК следва да бъдат връчени преписи от постановената
първоинстанционна присъда ведно с мотивите към нея, на разбираем за него език, респ.
и от подадената въззивна жалба срещу атакуваният съдебен акт – съгласно
изискванията на НПК.
По
изложените съображения Софийски Градски Съд, І-ви въззивен състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по ВНОХД № 5080/19 г. по описа на СГС, НО, І-ви въззивен състав.
ВРЪЩА делото на Софийския
Районен Съд за надлежно законосъответно администриране на съдебните книжа по
делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/