№ 56
гр. Радомир, 02.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
Административно наказателно дело № 20231730200138 по описа за 2023
година
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш серия К № ., издаден от ОДМВР, гр. Перник, е наложено на
жалбоподателя Г. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ул. „Д.“ № ., ет. ., ап. .,
административно наказание „глоба“ в размер на 200, 00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание жалбоподателят е обжалвал същото,
като по изложени в жалбата правни доводи моли съда да отмени атакувания електронен фиш
изцяло, като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – ОДМВР – Перник, редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, приема следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима и съдът дължи разглеждането ú по същество.
От фактическа страна:
По делото, видно от представения и атакуван в настоящото производство електронен
фиш, се установява, че на процесната дата 14.02.2023 г., с автоматизирано техническо
средство, в 16:58 ч., в с. Извор, на ПП I-6, км 53+500, срещу бензиностанция „Петрол“, в
1
посока към гр. С., е установено извършено от жалбоподателя административно нарушение, а
именно: като водач на МПС „Б.“ с рег. № ., при ограничение на скоростта за населено място
50 км/ч, е управлявал МПС със 71 км/ч. Към представения електронен фиш е приложен
клип, заснет на 14.02.2023 г. в 16:58:13 ч.
Атакуваният в настоящото производство електронен фиш е издаден въз основа на
заснет снимков материал с автоматизирано техническо средство, а именно автоматизирано
техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 120СС73, което се води на отчет в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник. Тези обстоятелства се установяват от
протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система рег. № 1158p-
1350/16.02.2023 г.
На 14.02.2023 г., около 16:58 ч., в с. Извор, на ПП I-6, км 53+500, срещу
бензиностанция „Петрол“, в посока към гр. С., се е движело МПС - л. а. „Б.“ с рег. № .. В
същия район, в с. Извор, на ПП I-6, км 53+500, срещу бензиностанция „Петрол“, с
автоматизирано техническо средство, тип „ARH CAM S1“, с идент. № 120СС73, се е
извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в
стационарен режим чрез заснемане. В 16:58 ч. през обсега на АТСС преминал и
горепосоченият автомобил. След изтичане времето за контрол, полицейският служител
попълнил протокол/приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. Впоследствие, при снемане на записаната
информация се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната
зона е измерена скорост на движение от 74 км/ч, което превишавало с 24 км/ч разрешената
за населено място скорост от 50 км/ч. При направена справка в централна база данни по
регистрация на пътни превозни средства било установено, че цитираният автомобил, чиято
скорост на движение е отчетена, е собственост на Г. В. А., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
С., ул. „Д.“ № ., ет. ., ап. .. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, вр. 188, ал. 2 от ЗДвП е издаден срещу него процесният ЕФ, с който за
нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200,00 лева. В
обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка от минус 3 км/ч, отчетената
скорост била редуцирана на 71 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата
скорост на движение било с 21 км/ч.
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си на възражения по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, а именно в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната
териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство, както и от правата си по ал. 6 на същата разпоредба от ЗДвП, а
обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
От правна страна:
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и
2
възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени процесуални
нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй
като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство/преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с идент. № 120СС73, с каквито
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази
хипотеза. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и
системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение, е мобилна/преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации. Въпреки че в електронния фиш и
протокола за използване на АТСС не са означени точното ú наименование и тип, отразеният
фабричен номер е достатъчнен за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение №
17.09.5126 със срок на валидност до 07.09.2027 г. удостоверява, че преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH
CAM S1, е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по метрология,
вписана е в регистъра на одобрените за използване средства за измерване и съответства с
одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с
което е установено и заснето нарушението на датата, визирана в електронния фиш, е било
технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, чл. 4 и чл. 5 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание „лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство“ или отнемане на контролни точки, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Нормата е специална и изключва прилагането
на общите правила и ред за установяване на административни нарушения и за налагане на
административни наказания по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата), съставен и подписан от обслужващия
3
го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, посока на
контролираните МПС, въведения за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока
на задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на
установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към
описаното в него нарушение. Отразените в протокола място на използване на техническото
средство – в с. Извор, на ПП I-6, км 53+500, срещу бензиностанция „Петрол“, времето на
работа с него, установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните
превозни средства и посока на задействане на АТСС, дават основание да се приеме
еднозначно, че на посочените в електронния фиш място, дата и час чрез техническото
средство е установено нарушение при управление на визираното МПС, изразило се в
превишаване на допустимата скорост от 50 км/ч.
Приетата по делото заповед № 313з-310/14.02.2020 г., издадена от директора на
ОДМВР – Перник доказва и компетентността на полицейския служител, изготвил протокола
за използване на АТСС, да осъществява дейност по заснемане на нарушения на правилата за
движение по пътищата със СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и
генериране на ЕФ в АИС „АНД“, доколкото е сред определените с административния акт
длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. и е подписан от същия полицейски служител, който с полагането на подписа
си е декларирал, че автоматизираното техническо средство е разположено, настроено и
използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията
за неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за експлоатация.
Протоколът по чл. 10, ал. 1 от Наредбата е официален документ, ползващ се с обвързваща
доказателствена сила, тъй като е съставен и подписан от длъжностно лице, в кръга на
службата му, а впоследствие е надлежно проверен от ръководителя на съответното
структурно звено, удостоверено с негов подпис. Същият се цени като годно доказателствено
средство за удостоверените в съдържанието му фактически обстоятелства, за изготвения и
приложен снимков материал от записа на нарушението, както и за това, че АТСС е било
използвано съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола
обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението, е
идентифицирано по несъмнен начин, а събраните доказателства еднозначно установяват
измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо
доказателствено средство в тази насока представляват приетата снимка № 120СС73/0007590,
в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост (съответстващи на
данните в протокола и ЕФ), скорост на движение на заснетото превозно средство и
разстоянието на измерване. Направеният запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл. 189, ал. 15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е издаден електронният фиш. На снимковия материал ясно се
4
наблюдава именно автомобилът, визиран в електронния фиш, заснет при приближаването
му към СПУКС, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е
изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126
на БИМ превозното средство, чиято скорост е измервал лазерният лъч на модула в момента
на заснемане на изображението, е определяемо от пресичането на маркерите на четирите
страни на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени материали
удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния
фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим, измерената
скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената максимална
скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението,
съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението
съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно. Установените факти
реализират състава на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която и предвид категорията на
превозното средство, допустимата стойност на скоростта за населено място е 50 км/ч.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят е субект на установеното административно
нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл. 188, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП
като собственик на автомобила, с който е извършено нарушението.
Не на последно място, обжалваният електронен фиш съответства на утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, носи лимитативно установеното в нормата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от процесуална страна. Изискванията
към формата, съдържанието, реквизитите и реда за издаване на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ. Същият се издава по алтернативна, съкратена
процедура, законосъобразното протичане на която, се предпоставя единствено от
съблюдаването на специалните правила и изисквания, регламентирани в нормата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, а те в случая са спазени - отразени са данни за териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението,
мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на
моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство,
описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото на доброволното ú заплащане.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената
съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място Г. В. А. е
управлявал описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с
технически изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с идент. № 120СС73, поради
което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП с
издаване на електронен фиш.
5
По отношение административното наказване:
АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил административнонаказателната
разпоредба на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено
нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за това, че при управление на МПС е превишила
разрешената скорост на движение от 50 км/ч. За превишаване на разрешената максимална
скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл. 182 от с. з., видът и размерът на
които, са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на скоростта.
Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали
превишаването на скоростта е извършено в населено място (ал. 1) или извън населено място
(ал. 2), като са предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на
субекта на нарушението (ал. 3), при повторно извършено нарушение (ал. 4) и системно
такова (ал. 5).
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за повторно извършено нарушение по ал. 1, ал. 2 и
3 на същата разпоредба, а именно „глоба“ в двоен размер спрямо предвидения за
съответното нарушение, а за повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 – и кумулативно
наказание „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ за срок три
месеца. Както се посочи, приложената административнонаказателна разпоредба на чл. 182,
ал. 4 ЗДвП не е обвързана със съответната хипотеза по ал. 1 - 3, но описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в
съдържанието на електронния фиш (превишаване на скоростта в населено място и
стойността на конкретното превишение, изчислено коректно на база измерената скорост,
намалена с допустимата грешка при измерването), ясно сочат, че жалбоподателят е наказан
за повторно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, наказуемо с глоба (100
лева), чийто двоен размер съответства на наложения с ЕФ.
Съгласно § 5, т. 33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двугодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. Съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление.
Визираният в обстоятелствената част на електронния фиш акт, обосноваващ
повторността (електронен фиш, серия К № .) е приет като писмено доказателство по делото.
От съдържанието му се установява, че с него на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т.
3 от ЗДвП Г. А. е наказан за същото по вид нарушение - чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, както и че е
влязъл в сила на 07.09.2022 г., предвид направеното отбелязване.
Следователно, процесното нарушение, извършено на 14.02.2023 г., попада в рамките
6
на едногодишния срок по § 5, т. ЗЗ от ЗДвП и е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от
административнонаказващия орган под нормата на чл. 182, ал. 4, вр ал. 1, т. 3 от ЗДвП, тъй
като изпълват всички елементи от хипотезата ú, и законосъобразно отговорността на
нарушителя е ангажирана на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН,
предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, извършено повторно, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл. 182, ал. 4,
вр. ал. 1 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение глоба,
индивидуализирана в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В случая
скоростта е превишена с 21 км/ч (стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение), поради което за нарушението е
приложима санкцията по т. 3 от визираната разпоредба. Последната предвижда за
превишаване на разрешената максимална скорост от 21 до 30 км/ч наказание, определено в
абсолютен размер – глоба 100 лева, изключващо възможността за преценка на
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. За повторно нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП, каквото е процесното, наказанието е в двоен размер, т. е. 200 лева, каквото е
наложено на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 4 от същия закон.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден като
законосъобразен. Намаляване на наказанието под законоустановения размер законът не
допуска в случая.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш, серия К № . на ОД МВР - Перник, с който на
основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП на Г. В. А., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. С., ул. „Д.“ № ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200,00 лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Перник в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7