Решение по дело №1941/2017 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................

 

гр. Кюстендил, 28.03.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на седми март, две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1941 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Образувано е по искова молба депозирана от „Топлофикация София“ ЕАД вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *********, гр. София ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Г. Б. — изпълнителен директор чрез процесуален представител Ал. Т. - юрисконсулт, против „Мурсалево проджет“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Мурсалево, обл. Кюстендил, ул. „Волга“ № 4, ет. 5, представлявано от К. Г. Н., с ЕГН **********.

В исковата молба се сочи, че на 28.04.2017 г. било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против настоящия ответник, с предмет установяване на процесните суми. Била издадена  заповед за изпълнение, но в срока по чл. 414 от ГПК постъпило възражение, с оглед на което се поддържа искане за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/, за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Средец, ул. „Кракра“ № 20, ет. 5.  

Твърди се, че ответното дружество е клиент на ищеца по повод доставка на топлинна енергия, по см. на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Съгласно чл. 40, ал. 1 от действащите Общи условия купувачите на топлинна енергия следвало да заплащат месечните дължими суми за ползваната топлинна енергия най-късно до 20-то число на следващия месец. С изтичането на този срок изпадали в забава. При възнали спорове досежно стойността на начислените суми потребителите имали възможност да депозират възражение. Въпреки това ответното дружество не заплатило дължимите суми, но и не депозирало възражение по размера им. Заради това била изпратена покана за доброволоно заплащане на зумите в 7-мо дневен срок, с предупреждание, че ако това не бъде сторено, ищецът ще пристъпи към принудително събиране на сумите. Въпреки отправената покана не последвало плащане.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 112г, ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 138б от ЗЕ) сградата-етажна собственост, в която се намирал имотът, сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма "Техем сървисис" ЕООД.

Съгласно нормата на чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ сумите, сумите за топлинна енергия за процесния период – м. март 2014 г. до м.04.2016 г. били начислявани от „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата - "Техем сървисис" ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2 от 28 май 2004 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 68 от 03.08.2004 г.).

Ето защо се поддържа искане за признаване на установено в отношенията между страните, че ответното дружество има задължения към ищеца за консумирана топлинна енергия в общ размер на 3069,04 лв., от които 2503,31лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.03.2014г. до м.04.2016г., и 456,70лв. - законна лихва за забава от 01.05.2014 г. до 03.04.2017г., както и 91,57лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.03.2014 г. до м.04.2016 г., и 17,46 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.05.2014 г., ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3032461 до окончателното изплащане на сумите.

Претендират се и направените съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответната страна е упражнила правото си на отговор, в който сочаи, че искът е допустим, но неоснователен. Твърди се, че ответното дружество никога не е ползвало топлинна енергия в имота, посочен в исковата молба. Не оспорва, че придобило правото на собственост на процесния имот съгласно Нотариален акт № 151/2005 г. на Нотариус Р. Д., с рег. № 274 в НК. В последствие обаче, с влязло в законна сила съдебно решение по гр.д. № 9730/2005 г. на СРС за собственик на имта бил признат М. С., като с това съдебно решение съдът обявил за нищожен актът, с който праводателят на дружеството се лигитимирал като собственик. Действителният собственик на имота М. С. владеел имота от 26.01.2011 г. по силата на извършен въвод във владение по изп.д. №20108490400283 на ЧСИ А. П., образувано по негова молба и въз основа на изпълнителен лист, издаден от СГС по гр.д. № 4410/2009 г., въз основа на въззивно съдебно решение, с което било потвърдено постановето такова от СРС по гр.д. № 9720/2005 г. Твърди се, че тези аргументи били изложени пред ищеца още преди образуването на настоящото производство. При условията на евентуалност се оспорва твърдението, че ответникът е потребява лтоплинна енергия в процесния период. Счита, че само на това основание исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Прилага писмени доказателства.

С определение № 1437/2017 г. – на л. 95 от делото, по искане на ищеца съдът е конституирал ФДР „Техем сървисис“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Проф. Г. Павлов“ № 3, като страна в производството, в качеството на трето лице – помагач на страната ищцовото дружество.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК от конституираното трето лице – помагач ФДР „Техем сървисис“ ЕООД, не е постъпил отговор на исковата молба.

В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по съображенията в нея, а ответникът – оспорва същата, като конституираното трето лице не изпраща представител и не взема становище по иска.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при условията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното: 

 

 

 

От приложения по делото нотариален акт № 151/2005 г. се установява, че А. Г. М. продал на „АЙ ПИ ЕЙДЖЪНСИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД апартамент № 14, находящ се на пети етаж (четвърти надпартерен) от сграда, в гр. София, ул. „К.“ № 20. В акта се сочи, че правото на собственост се установява от констативен нот.акт за собственост по завещание № 199, том ІА, рег. № 25156, нот.дело № 1300/2004 г. на нотариус рег. № в НК 274.

Не е спорно и се установява от записите по партидата на „АЙ ПИ ЕЙДЖЪНСИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД в Търговския регистър при Агенция по вписвания, че фирмата на дружеството е променана по Решение на едноличния собственик на капитала от 09.10.2014 г., прехвърлени са дружествени дялове и е променено седалището и адреса му на управление, като същотото е станало еднолична собственост на К. Н. и е вписано в в ТР при АВ под фирма „Мурсалево проджет“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Мурсалево, обл. Кюстендил, ул. „Волга“ № 4, ет. 5, представлявано от К. Г. Н., с ЕГН **********.

С Решение по гр.д. № 9730/2005 г. е признато за установено по отношение на „АЙ ПИ ЕЙДЖЪНСИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, че М. Г. С. конституиран на мястото на починалата ищца А. П. З., е собственик на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в гр.София, на четвърти (надпартерен) етаж, състоящ се от две стаи, кухня, вестибюл, баня-клозет, антре и два балкона с изложение северозапад-юг, със застроена площ от 54,10 кв.м., заедно с избено помещение, заедно с таванско помещение, ведно със 175/4290 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, цялото с площ от 563,50 кв.м., образуващо парцел VIII – 12 от кв.546а по плана на гр.София, като дружеството е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на М. Г. С. владението върху имота.  

Със същото решение, по иск с правно основание чл.42, б.”б” вр. чл.25, ал.1 ЗН, предявен от ищцата А.П. З. (починала в хода на процеса и заместена от А.П. З.) срещу ответника А.Г. М., е признато за установено, че саморъчно завещание на З. Г. П. от 12.10.2004 г., направено в полза на А. Г. М., е нищожно, а по иск с правно основание чл.97, ал.1 ГПК (отм.) между същите страни е признато за установено, че М. Г. С. е собственик на гаражна клетка № 2 с площ от 14 кв.м., находяща се в подземния гараж на сградата, построена в гр.София, парцел ІV от кв.550 по плана на София-Център, целият с площ 2 650 кв.м., като е отменен издаденият констативен нот.акт за собственост по завещание № 199, том ІА, рег. № 25156, нот.дело № 1300/2004 г. на нотариус Р. Д. на основание чл.431, ал.2 ГПК (отм.). Решението е потвърдено от сътав на СГС с Решение по в.гр.д. № 9841/2012 г. на СГС и е влязло в законна сила на 01.04.2016 г.

Приложен е и изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 9730/2005 г.

Видно от Протокол за принудително отнемане на недвижим имот (въвод във владение) от 26.01.2011 г. по изп. д. №20108490400283 от описа на ЧСИ с рег. № 849 А. П., по искане на М. Г. С. и на основание изпълнителен лист по гр.д. 4410/2009 г. взискателят е въведен във владение на апартамент № 14, находящ се на пети етаж (четвърти надпартерен) от сграда, в гр. София, ул. „К.“ № 20.

 

 

 

 

По делото е представен протокол от проведено общо събрание на етажните собственици в бл. 53, на 23.07.2002 г., видно от който е взето решение за сключване на договор за извършване на топлинно счетоводство с фирма „Техем сървисис“ ЕООД. В приложения списък на собствениците на имоти в блока, фигурира като собственик З. Г. П., който саморъчно се е подписал в него.

Приложен е и договор № 222/2002 г. – л. 24 от делото, от който е видно, че между етажната собственост с адрес гр. София, ул. „К.“ № 20 и „Техем сървисис“ ЕООД, на 01.11.2007 г. е сключен договор за дялово разпределение на топлинна енергия.

 

 

 

 

Според представената справка на л. 10 от делото по партида № 22642 ищецът е начислил за доставена топлинна енергия за периода от месец март 2014 г. до м. август 2016 г. сумата от 2594,88 лева и законната лихва за забава 474,16 лева.

С покана изх. № П9408/30.11.2016 г. ответното дружество е уведомено, че за апартамент № 14, находящ се на пети етаж (четвърти надпартерен) от сграда, в гр. София, ул. „К.“ № 20, са налице незаплатени задължения, чиито размер към 29.11.2016 г. са: топлинна енергия в размер на 20855,36 лв., в т.ч. 14443,21 главница и 6412,15 лв. лихва, услуга дялово разпределение 392,87, в т.ч. 273,74 лв. главница и 119.13. лв. лихва. Със същото писмо ответното дружество е приканено в 7 дневен срок да изплати задълженията, като е предупредено, че в противен случай сумите ще бъдат събирани по съдебен ред.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Представени са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-София“ АД, публикувани във в. "Дневник" от 14.01.2008 г. Според чл. 3, ал. 1 от Общите условия, купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване. В чл. 32, ал. 1 е предвидено, че заплащането на топлинната енергия следва да се извърши в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Съгласно чл. 31, ал. 4, месечната дължима сума се формира въз основа на определения прогнозен дял за имота и определените за периода цени и тарифи. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, се издават известия за разликата между прогнозното и действително потребеното количество топлинна енергия, като съобразно с тях следва възстановяване на надвнесени суми или доплащане от страна на купувача.

 

 

 

 

Представени са по делото и изготвените от „Техем сървисис“ ЕООД изравнителни сметки и документи за извършен главен отчет, с приложена информация за дяловото разпределение по години за процесното жилище, но т.к. са постъпили след приключването на делото не могат да бъдат ценени.

Приложено е ч.гр.д. № 1316/2017 г. на КРС, по което по искане на настоящия ищец и против отнетното дружество е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК № 769/2017 г. и за сумата от 2594,88 лв., дължима по доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Средец, ул. К. № 20, ет.5 /четвърти надпартерен/ апартамент № 14, код на платеца Т022642, лихва в размер на 474,16 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 03.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 28.04.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски по производството в размер на 61,38 лв. внесена от заявителя държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Заповедта е връчена на ответното дружество на 24.07.2017 г., като на 28.07.2017 г. то е депозирало възражение. Заради това на ищеца са изпратени указания по см. на чл. 415 от ГПК, получени на 15.08.2017 г., който в срока по закон – на 14.09.2017 г. е предявил иска си по реда на чл. 422 от ГПК.

 

 

 

 

Останалите доказателства по делото не променят крайните изводи на съда, поради което не се обсъждат подробно.

 

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

  

 

 

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване на вземането по издадената в предходно заповедно производство заповед за изпълнение.

По допустимостта:

С оглед естеството на защитата, която се получава по реда на чл. 422 ГПК, съдът, който разглежда иска, е обвързан от посочените в заявлението по чл. 410 или чл. 417 ГПК правопораждащи факти, а допустимостта на установителния иск по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК се определя от идентичността между страните, предмета и страните, и вземането, относно което, вече е била издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

В случая исковете са допустими, т.к. са депозирани в срок от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

По основателността:

С 

 

 

 

траните не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него претенции са за заплащане от ответника на стойността на ползвана от него, но незаплатена топлинна енергия в имот, находящ се в гр. София, общ. Средец, ул. К. № 20, ет.5 /четвърти надпартерен/ апартамент № 14.

Спорно по делото е дали ответното дружество е потребител на топлинна енергия. Че то е придобило правото на собственост на процесния имот през 2005 г. е видно от приложения Нотариален акт № 151/2005 г. на Нотариус Р. Д., с рег. № 274 в НК. С решение по гр.д. № 9730/2005 г. на СРС за собственик на имота обаче, бил признат М. С., като с това съдебно решение съдът обявил за нищожен актът, с който праводателят на дружеството се лигитимирал като собственик.

Не е оспорено твърдението, че действителният собственик на имота М. С. владеел имота от 26.01.2011 г. по силата на извършен въвод във владение по изп.д. №20108490400283 на ЧСИ А. П., образувано по негова молба и въз основа на изпълнителен лист, издаден от СГС по гр.д. № 4410/2009 г., въз основа на въззивно съдебно решение, с което било потвърдено постановето такова от СРС по гр.д. № 9720/2005 г.

При изложените обстоятелства следва да се вземе предвид, че съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ex lege - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване. Поради посоченото законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята клиент на топлинна енергия (в този смисъл е последователната практика на ВКС – напр. Решение № 221/11.07.2011 г. по т. д. № 5/2010 г., ВКС, II т. о., Решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение № 659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение № 462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение № 457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и много други).   

 

 

В т.см. е и чл. 3, ал. 1 от Общите условия, съгласно който купувач може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване.

             

 

 

 

От изложеното се налага извод, че качеството лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на доплоснабдения имот. 

В случая според данните в Протокол за принудително отнемане на недвижим имот (въвод във владение) от 26.01.2011 г. по изп. д. №20108490400283 от описа на ЧСИ с рег. № 849 А. П. по искане на М. Г. С. и на основание изпълнителен лист по гр.д. 4410/2009 г. взискателят е въведен във владение на апартамент № 14, находящ се на пети етаж (четвърти надпартерен) от сграда, в гр. София, ул. „К.“ № 20. Няма данни, а и доводи, въводът да е бил отменен, като установеното от съда правно положение с постановеното съдебно решение по гр.д. № 9730/2005 г., с което е признато за установено по отношение на „АЙ ПИ ЕЙДЖЪНСИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, че М. Г. С. е собственик на процесния имот, има сила на пресъдено нещо. С осъществения въвод във владение на 26.01.2011 г. фактическата власт на ответното дружество върху процесния имот е била отнета и предадена на М. Г. С..   

 

 

Следователно не може се възприеме тезата на ищеца, че то е имало качеството на собственик, респ. и потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката и то няма задължение за заплащане на сумите за периода 01.05.2014 г. – 03.04.2017 г., през който друго лице е имало посоченото качество като ползвател, а и собственик на имота, обект на задълженията по исковата молба. Само собственикът на топлофицирания имот би могъл да е длъжник към предприятие за доставената топлинна енергия в случаите, когато е носител на трите елемента от правото на собственост – владение, ползване и разпореждане с вещта. В случаите, в които е учредено вещно право на ползване по отношение на имота, законодателят ангажира и отговорността на ползвателя на имота, като е налице алтернативна отговорност на собственика и ползвателя. В този смисъл е и съдебната практика – Решение от 21.02.2014 г. на ВКС на РБ по гр. дело № 3184/2013 г. по описа на същия съд, съгласно което „потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или облигационно право на ползване. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.“. Тук обаче, не бе установено и качеството на ползвател на ответното дружество, заради което исковата претенция се възприема за неоснователна и недоказана, и ще бъде оставена без уважение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е съответно искане, представен е списък по чл. 80 ГПК (л.81) и доказателства за сторени такива в размер на общо 1500 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Доколкото исковата претенция е свързана с установяване на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение издадена в заповедното производство, вкл. и разноските за него, с оглед изхода от делото и задължителните указания по т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ответната страна се дължат и разноските, сторени в него, но искане, а и доказателства за сторени такива не са ангажирани.

По възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 от ГПК:

Ищецът е направил възражение за прекомерност, на основание чл. 78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Съображенията за това са следните:

В отношенията между адвокат и клиент е установен принципът на свободно определяне на адвокатското възнаграждение, като в същото време са установени минималните размери за съответните видове адвокатски услуги. Уговореното между адвоката и клиента адвокатско възнаграждение обаче, има действие не само в техните договорни отношения. То рефлектира и върху трето лице – загубилата делото страна. Законът в чл. 78, ал. 5 ГПК създава пречки за уговаряне на прекомерно високо възнаграждение, като прекомерността следва се преценява съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. С Тълкувателно решение №6/2012 г. бе прието, че дискрецията на съда да намали адвокатското възнаграждение стига до предвидения в същата наредба минимален размер – т. 3. При тези пояснения съдът констатира, че по делото е представен договор за правна помощ, от който е видно, че страната (ответната) е заплатила на процесуалният си представител сумата от 1500 лв., включваща правна услуга по настоящото дело. В същото време се взе предвид, че ответното дружество, чрез ангажирания адвокат, е депозирало отговор на исковата молба, но делото не се отличава с особена правна и фактическа слоност. Проведени са три съдебни заседания, като представител на ответника не се е явил в нито едно от тях. Общият размер на претенцията е 3069,04 лв., като с оглед извършената работа възнаграждението на ангажирания адвокат следва да се определи в минималния размер от 444,83 лв., изчислен съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

 

 

 

           Мотивиран от горното и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, съдът

 

                                                             Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска за признаване за установено в отношенията между страните, че „Мурсалево проджет“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Мурсалево, обл. Кюстендил, ул. „Волга“ № 4, ет. 5, представлявано от К. Г. Н., с ЕГН **********, има парични задължения към „Топлофикация София“ ЕАД вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *********, гр. София ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Г. Б. - изпълнителен директор, за консумирана топлинна енергия в общ размер на 3069,04 лв., от които 2503,31лв. - главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за периода м.03.2014 г. до м.04.2016 г., и 456,70 лв. - законна лихва за забава от 01.05.2014 г. до 03.04.2017 г., както и 91,57 лв., представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.03.2014 г. до м.04.2016 г., и 17,46 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.05.2014 г., ведно със законната лихва от 28.04.2017 г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 3032461 до окончателното изплащане на сумите, за които суми е била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГРК по ч.гр.д. №1316/2017 г. на КРС.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията с ЕИК *********, гр. София ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Г. Б. - изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Мурсалево проджет“ ЕООД, вписано в ТР при АВ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Мурсалево, обл. Кюстендил, ул. „Волга“ № 4, ет. 5, представлявано от К. Г. Н., с ЕГН **********, сумата в размер на 444,83 лв. (четиристотин четиридест и четри лева и осемдесет и три стотинки), представляваща деловодни разноски в настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - ФДР „Техем сървисис“ ЕООД.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил, с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: