РЕШЕНИЕ
№ 105/18.04.2017 год. гр.Перник
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пернишкият окръжен съд, гражданска колегия в публичното
заседание на 15.03.2017год. / петнадесети
март през две хиляди и седемнадесета година / в състав :
Председател:
Милена Даскалова
Членове : Рени Ковачка
Радост Бошнакова
при секретаря Емилия Павлова като разгледа докладваното
от съдия Ковачка възз. гр. дело № 75 по
описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1113/26.10.2016год.,
постановено по гр.дело № 1442/2016год. , П.
районен съд е признал за установено на основание чл.422 от ГПК по
отношение на Т.Р.К. ***, , че дължи на
"Т. – П." АД, гр. П. сумата от
194,98 лева, представляваща 1/2 част от цената за доставена топлинна
енергия за абонатен номер *** за топлоснабден имот с адрес *** за периода от
01.11.2013 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2015г. до погасяването и сумата от 26,63 лева, представляваща 1/2 част от лихвата за забава в плащането,
считано 08.01.2014г. до 24.08.2015г. като е осъдил Т.К. ***, да заплати на „Т. – П." АД
гр. П., сумата от 125 лв, представляваща
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 6733/2015г. по
описа на Районен съд П., както и сумата от 175,50 лв., представляваща направени разноски в исковото производство, съобразно
уважената част от исковете.
Със същото решение съдът е осъдил „Т. – П." АД
гр. П., да заплати на Т.К.
*** сумата от 200 лв , представляваща направени разноски в исковото
производство съобразно прекратената част от исковете, както и е постановил
издаване на изпълнителен лист за сумата от 194,98 лева, представляваща 1/2 част от цената за доставена топлинна
енергия за абонатен номер *** за топлоснабден имот с адрес *** за периода от
01.11.2013 г. до 30.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2015г. до погасяването, и за сумата от сумата от 26,63 лева, представляваща 1/2 част от лихвата за забава в
плащането, считано 08.01.2014г. до 24.08.2015г. въз основа на влязлата в сила
заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д №6733/2015г. по описа на ПРС.
С решението си съдът е разпоредил да се издаде на основание чл.416 от ГПК
изпълнителен лист за сумата от 194.98лева , представляваща 1/2 част от цената
на доставена топлинна енергия за абонаментен номер *** за топлоснабден имот с
адрес *** за периода от 01.11.2013год. до 30.04.2014год., ведно със законната
лихва, считано от 12.10.2015год. до погасяването и за сумата от 26.63 лева, представляваща
1/2 част от лихвата за забава в плащането, считано от 08.01.2014год.до
24.08.2015год. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.дело № 6733/2015 год. по описа на ПРС, както и се е разпоредил върху
издадената заповед за изпълнение да се отбележат датата на влизането в сила за
частта, за която се издава изпълнителния лист / с изтичане срока за обжалване
на определението за прекратяване на производството по делото поради оттегляне
на възражението-12.10.2016год./ и издаването на изпълнителен лист.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответника Т.К. , който го обжалва изцяло в срока по чл.259, ал.1 от ГПК. По
изложените в жалбата оплаквания за неправилност и необоснованост на първоинстанционния
акт, жалбоподателят моли същия да бъде отменен и постановен нов за отхвърляне
на исковата претенция в пълния й
предявен размер. С твърдения за това, че исковият съд е излязъл извън своята
компетентност разпореждайки издаването на изпълнителен лист въз основа на
влязлата в сила заповед за изпълнение, жалбоподателят моли обжалваното решение, в тази му част, да бъде
обезсилено като недопустимо.
Въззиваемата „ Т. П.“ АД гр.П. е подала отговор с доводи за неоснователност на
подадената въззивна жалба.
При извършената служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК съдът установи, че атакуваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо. Не са налице основания за обезсилването му, поради което
следва да бъде извършена проверка относно правилността му въз основа на
наведените в жалбата доводи:
Пред районния съд е предявен и разгледан установителен
иск по чл.422, вр. чл.124 ГПК с искане да бъде признато по отношение на ответника
К. , че същият дължи на „ Т. П.” АД гр.П.
сумата от 389.96 лева, представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлоенергия за апартамент № * в бл.** в кв***
на *** за периода от 01.11.2013год. до 30.04.2014год. включ.; лихва за забава
на месечните плащания в размер на 53.26 лева за периода от 08.01.2014год. до 24.08.2015год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 12.10.2015год. до
окончателното изплащане на сумата .
Ответникът е подал писмен отговор, с който е оспорил
качеството си на потребител на топлинна енергия, но не е оспорил потреблението
на топлинна енергия от процесния
апартамент , за посочения в исковата молба период и в посочените в исковата
молба размери. Не е възразил срещу
отчетените като потребени количества топлоенергия, срещу нейното разпределение и начина на формиране на цената й .
Районният съд е
приел че между страните по делото е налице валидно облигационно правоотношение
във връзка с доставката на топлинна енергия и БГВ , че ответникът е неизправна страна по това правоотношение,
поради което дължи заплащане на потребената от него топлинна енергия и БГВ вода
за исковия период, но за 1/2 част от количествата и стойността, претендирани от
ищеца. За да признае дължимост на 1/2 част от исковите суми, районният съд се е
съобразил с направеното от процесуалния представител на ищеца в с.з. от
05.10.2016год. оттегляне на възражението
по чл.414 от ГПК за 1/2 част от сумите , предмет на Заповед за изпълнение № ***год.
по ч.гр.дело № 06733/2015год. и с прекратяването на производството по иска по
чл.422 от ГПК в тази му част.
Предвид естеството
на така предявения иск, в тежест на ищеца, в случая на „ Т. П. „ ЕАД гр.П. е да
докаже съществуването на вземането на твърдяното основание и в претендирания
размер. Ищецът следва да установи всички положителни факти и обстоятелства, от
които черпи права, а именно наличието на твърдяното договорно отношение с
ответника, както и размера на дължимите суми. Ответникът от своя страна носи
тежестта на доказване на правоизключващите или правопогасяващите вземането на
ищеца възражения. Горното е съобразено от районния съд при разпределяне на
доказателствената тежест, който, позовавайки се на относимите за това
материални норми в Закона за енергетиката и Закона за етажната собственост и
предвид събраните по делото доказателства, е достигнал до правилен и
законосъобразен извод относно наличието на облигационно отношение между
страните във връзка с доставка на топлинна енергия за ***. За наличието и
валидността на съществуващото между страните облигационно правоотношение във
връзка с доставката и ползването на топлинна енергия за битови нужди, първоинстанционния
съд е изложил мотиви, които въззивната инстанция споделя и към които препраща
на основание чл.272 от ГПК.
От събраните пред
районния съд доказателства се установява, че потребената от *** топлоенергия за
процесния период е в претендираните от
ищеца количествата и стойност. Установява се също така, че потребената
топленертгия е отчитана и разпределена правилно, а и относно тези обстоятелства не се спори между страните.
Налице е признание за това в писмения отговор на ответника, а и липсват
оплаквания за незаконосъобразност на възприетото в този смисъл от районния съд
в обжалвания първоинстанционен акт.
Според
жалбоподателя обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е осъден да
заплати суми за топлоенергия , който той не дължи , а ги
дължи друго лице – М. К., притежаваща 1/2 ид.част от топлоснабдения апартамент.
Тези оплаквания са несъстоятелни и съображенията на съда за това са следните:
От представения по делото Договор за продажба на недвижим
имот по наредбата за държавните имоти се установява, че на ***год.,
жалбоподателят е закупил апартамент № *, на * етаж в жилищна сграда- блок № **вх.
*, находящ се в ***. Видно от Удостоверение
изх.№ ***год. , жилищната сграда, находяща се в *** е с настоящ
административен адрес: *** – топлоснабдения имот, за който се претендират
неплатени суми за доставена и ползвана топлоенергия. Тоест, цитираният договор за продажба доказва ,
че топлоснабденият имот е изключителна собственост на ответника- жалбоподател в
настоящото производство , като декларираните от него в декларацията по чл.14,
чл.27 и параграф 2 от ПЗР на ЗМДТ / приложената по делото / обстоятелства , че лицето М. К. притежава 1/2 ид.част от
топлоснабдения имот, не променя този извод. Декларацията по чл.14 от ПЗР на ЗМДТ не съставлява доказателство за
собственост и при липсата на надлежни доказателства , че след закупуване на
топлоснабдения имот през ***год. целият
или 1/2 ид.част от него са отчуждени в полза на трето лице, било то М. К., то твърденията на жалбоподателя , че 1/2 ид
.част от него са собственост на това лице се явяват неоснователни и недоказани.
В този смисъл, се явяват неоснователни и твърденията му за това , че третото
лице – М. К. е носител на 1/2 част от задълженията за потребена топлоенергия ,
в частност процесната такава.
По делото липсват доказателства , че лицето М. К. е съпруга на жалбоподателя Т.К., но дори и да
се приеме ,че това е така, то възраженията на жалбоподателя за недължимост на процесната 1/2 част от исковата сума отново
биха били несъстоятелни. Съпружеската имуществена общност е неделима и бездялова. Едва след прекратяването й
съгласно презумпцията на чл. 28 от СК, дяловете на съпрузите биха се считали за
равни, като в чл. 29, ал.1 от СК е предвидена възможност за определяне и на по
– голям дял за единия съпруг. По делото няма данни, нито твърдения бракът между
съпрузите да е прекратен с влязло в сила решение, за да дължи ответникът в
първоинстанционното производство само 1/2
част от исковата сума / тази , за която
е оттеглил възражението по чл.414 от ГПК/ и респ. за да не дължи останалата / процесната / 1/2 част от нея.
Ето защо
настоящият състав счита, че произнасяйки се спрямо ответника и за останалата 1/2
част от исковата сума, районният съд не е постановил недопустимо, нито
незаконосъобразно решение, което да подлежи на обезсилване , респ. на отмяна.
Що се касае за
участието на съпругата на жалбоподателя в настоящия процес, то следва да се има
предвид че същата не се явява необходим другар и нейното участие не е
задължително. Ищецът е господар на процеса и същият е избрал да насочи исковата
си претенция за цялото задължение спрямо жалбоподателя и това негово виждане не
подлежи на съдебен контрол. Релевантно за спора е обстоятелството дали съпругът
отговаря за цялото задължение и това в настоящия случай е така, по изложените
вече по-горе съображения.
Предвид на горното и поради съвпадащите
мотиви на двете инстанции за основателност на исковата претенция за 1/2 част от
претендираните суми, обжалваното решение следва да бъде потвърдено .
Жалба е подадена против първоинстанционното решение и в частта
му , с която районният съд се е разпоредил да се издаде на основание чл.416 от ГПК изпълнителен лист за сумата от 194.98лева , представляваща 1/2 част от
цената на доставена топлинна енергия за абонаментен номер *** за топлоснабден имот
с адрес *** за периода от 01.11.2013год. до 30.04.2014год., ведно със законната
лихва, считано от 12.10.2015год. до погасяването и за сумата от 26.63 лева,
представляваща 1/2 част от лихвата за забава в плащането, считано от
08.01.2014год.до 24.08.2015год. въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.дело № 6733/2015 год. по описа на ПРС, както и се
е разпоредил върху издадената заповед за изпълнение да се отбележат датата на
влизането в сила за частта, за която се издава изпълнителния лист / с изтичане
срока за обжалване на определението за прекратяване на производството по делото
поради оттегляне на възражението -12.10.2016год./ и издаването на изпълнителен
лист.
Жалбата е основателна, като въззивният съд
напълно споделя изложените в нея доводи за недопустимост на решението, в тази
му обжалвана част. С прекратяването на
производството по делото за 1/2 част от исковата сума поради оттегляне на
възражението в рамките на исковия процес , районният съд е приложил последиците
по чл.416 от ГПК в унисон с разписаното
в Тълкувателно решение в ТР № 4/18.06.2014год. на ВКС по тълк.д. № 4/2013год.
,т. дело № 4/2013год. Настоящият състав счита, че такава последица не
съставлява издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила /
поради оттегляне на възражението по чл.414 от ГПК / заповед за изпълнение.
Производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК следва да се развива пред съответния
заповеден съд, а не пред съда по исковото производството. Компетентността на
последния обхваща единствено постановяване на решението за установяване на
вземането и свързаните с това исково производство разноски, но не и издаването
на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед. Ето защо , при приключило
производство по чл.422 от ГПК, / аналогично и при частичното му прекратяване
имащо за последица влизане в сила на заповедта за изпълнение за прекратената
част/ исковия съд следва да върне заповедното дело, заедно с препис от
решението за установяване на вземането на съответния заповеден съд, който да се
занимае с издаването на изпълнителния лист по правилата на чл.416 от ГПК. Именно
заповедния съд е компетентен да издаде
изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и
в случаите, при които възражение против заповедта не е било подадено от
длъжника.
Ето защо, изземвайки преценката на заповедния
съд и разпореждайки издаването на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение , районният съд, разгледал иска по чл.422 от ГПК , е
постановил недопустимо решение / имащо характер на разпореждане/ , което следва да бъде
обезсилено.
Предвид изхода на спора и направеното в тази
връзка искане, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на
жалбоподателя 34 лева, съставляващи направени във въззивното производство
разноски.
Водим от горното и в същия смисъл, Пернишкият
окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1113/26.10.2016год.,
постановено по гр.дело № 1442/2016год. по описа на П. районен съд,/ имащо
характер на разпореждане / , В ЧАСТТА МУ, с която е разпоредено издаване на
основание чл.416 от ГПК на изпълнителен
лист за сумата от 194.98 лева, представляваща 1/2 част от цената на доставена
топлинна енергия за абонаментен номер *** за топлоснабден имот с адрес *** за
периода от 01.11.2013год. до 30.04.2014год., ведно със законната лихва, считано
от 12.10.2015год. до погасяването и за сумата от 26.63 лева, представляваща 1/2
част от лихвата за забава в плащането, считано от 08.01.2014год.до
24.08.2015год. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.дело № 6733/2015 год. по описа на ПРС, както и в частта му, с която е
разпоредено върху издадената заповед за изпълнение да се отбележат датата на
влизането в сила за частта, за която се издава изпълнителния лист / с изтичане
срока за обжалване на определението за прекратяване на производството по делото
поради оттегляне на възражението-12.10.2016год./ и издаването на изпълнителен
лист.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ Т. П.“ Ад с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: ***
да заплати на Т. Р. К. с ЕГН ********** *** сумата от 34 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: