РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Първомай, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Спасимир Сп. Здравчев
при участието на секретаря П. Г. Монева
като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно
наказателно дело № 20215340200184 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 254р-676 / 29.04.2021 година
на ЗА Директор на Областна дирекция на МВР - Хасково, с което на Ж. В. Д.,
ЕГН **********, от ***, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63,
ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-51 / 2021
година на министъра на здравеопазването на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.
С Жалбата си и в съдебно заседание на въззивната инстанция лично и
чрез процесуален представител адвокат С. Л. Я. от Адвокатска колегия -
Стара Загора Ж. В. Д. иска отмяна на Наказателното постановление с доводи
за необоснованост и незаконосъобразност. С Жалбата се претендират и
разноски по представен договор за правна защита и съдействие.
Въззиваемата страна Областна дирекция на МВР - Хасково, редовно
призована, не изпраща представител, не взема становище по Жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
1
направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във
връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери
изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от
основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, а разгледани по същество е и основателна.
От фактическа страна:
С Решение № 325 / 14.05.2020 година на основание чл. 63, ал. 2 във
връзка с ал. 3, т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 7 и т. 8 от Закона за здравето (в редакцията
му към посочената дата) Министерският съвет обявява извънредна
епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, считано от
14.05.2020 година до 14.06.2020 година, като с акта си централният
колективен орган на изпълнителната власт указва въвеждането от министъра
на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор
на временни противоепидемични мерки за територията на страната с цел
защита и опазване живота и здравето на гражданите. В съответствие с
Решението на Министерския съвет от министъра на здравеопазването е
издадена Заповед № РД-01-262 / 14.05.2020 година, в сила от същата дата, за
въвеждане на противоепидемични мерки, носене на маски, осигуряване на
работа от разстояние, мерки в работните помещения, работа с клиенти и др.,
считано от 14.05.2020 година до 14.06.2020 година.
С оглед динамиката на разпространение на COVID-19 и свързаната с това
реална опасност за живота и здравето на населението, за предотвратяването и
преодоляването на негативните последици от Министерския съвет
последователно са постановявани решения за удължаване на срока на
обявената с Решение № 325 / 14.05.2020 година извънредна епидемична
обстановка, като всеки от актовете е за конкретно посочен период от време и
последно е Решение № 826 / 25.11.2021 година, с което периодът на
извънредна епидемична обстановка е удължен от 01.12.2021 година до
31.03.2022 година.
Въз основа на тези решения на централния орган на изпълнителната
2
власт – Решение № 378 / 12.06.2020 година, Решение № 418 / 25.06.2020
година, Решение № 482 / 15.07.2020 година, Решение № 525 / 30.07.2020
година, Решение № 609 / 28.08.2020 година, Решение № 673 / 25.09.2020
година, Решение № 855 / 25.11.2020 година, Решение № 72 / 26.01.2021
година, Решение № 395 / 28.04.2021 година, Решение № 426 / 26.05.2021
година, Решение № 547 / 28.07.2021 година, Решение № 629 / 26.08.2021
година и Решение № 826 / 25.11.2021 година – на основание разпоредбите по
Глава втора Дейности по опазване на здравето, Раздел V Надзор на
заразните болести от Закона за здравето и чл. 73 от
Административнопроцесуалния кодекс от министъра на здравеопазването са
издадени редица заповеди, свързани с въвеждане на правила за хигиена и
дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др. временни
противоепидемични мерки, включително определяне на условия и изисквания
за влизане на територията на Република България. Всеки от общите
административни актове на министъра на здравеопазването влиза в сила от
момента на постановяването му и е с посочен срок на действие, равен или в
границите на срока на действието на съответното решение на Министерския
съвет, като със следваща заповед се отменя, допълва или изменя една или
повече предходно издадени заповеди в тази връзка, а последният общ
административен акт в тази насока е Заповед № РД-01-968 / 26.11.2021 година
за временни противоепидемични мерки, действащи от 01.12.2021 година до
31.03.2022 година.
Така по Решение № 72 / 26.01.2021 година на Министерския съвет за
удължаване срока на обявената с Решението от 14.05.2020 година извънредна
епидемична обстановка от министъра на здравеопазването е издадена Заповед
№ РД-01-51 / 26.01.2021 година за въвеждане на противоепидемични мерки
на територията на Република България, считано от 01.02.2021 година до
30.04.2021 година.
Към инкриминираната дата – 29.03.2021 година, Ж. В. Д. работи като
продавач в магазин за риба на *** в град Димитровград, област Хасково, като
търговският обект се намира на т. нар. ***.
Към 12:00 часа жалбоподателката и нейни колежки – продавачки от
съседни магазини, една от които П. Т. И., – са в почивка. Жените са насядали,
всяка в близост до обекта си, обядват каквото си носят и разговарят помежду
3
си, тъй като улицата е малка. В това време покрай тях с автомобила си минава
И. П. И. и чува подигравателни коментари, дори, че е луда, защото носи две
маски. Тя се обръща, вижда, че Ж. Д. и П. И. я гледат и си прави извод, че
одумванията са по неин адрес, след което слиза, отива до жалбоподателката,
заявява й, че ще види какво ще й се случи и че колкото маски иска, толкова
ще си носи и си тръгва. Свършва си работата, но продължава да е ядосана от
подигравките, връща се обратно на пазара, паркира и отива в магазина, в
който работи Ж. Д., вижда я, че в този момент е без маска и й прави
забележка, че ще се обади на 112, за да я проверят на място. След това И. И.
сигнализира на единния европейски номер и й е указано да отиде в Районното
полицейско управление, което тя прави.
От 08:30 часа до 20:30 часа на същата дата – 29.03.2021 година, младши
полицейски инспектори при РУ на МВР - Димитровград Р. Д. П.
(актосъставител) и Н. С. В. са на смяна дежурен автопатрул и изпълняват
задълженията си по охрана на обществения ред чрез обход, когато към обяд са
извикани от дежурния в Оперативната част на Управлението, защото И. И. се
жали от случката на пазара – че й е направена забележка, че е с поставени две
маски на лицето, а тези, направили й забележката, са били без маски в
търговски обект. Снети са й писмени обяснения, след което автопатрулът,
придружен от И. И., е изпратен до магазина на ***. Там жената остава в
полицейската кола, а органите на реда отиват до Ж. Д., която в този момент е
отвън пред помещението за продажба на риба. Младшите инспектори
обясняват повода за посещението си, но жалбоподателката отрича деянието –
заявява, че е била с маска в магазина си, че И. И. всъщност е била без маска и
тя е започнала спора. Казва още, че има камери на съседния магазин и да се
вземат записите, за да се види какво точно е станало. На последното Р. П.
отвръща на Ж. Д., че няма правомощия за това, снема й обяснения, след което
й съставя и връчва Акт за установяване на административно нарушение
(бланка серия АА № 921304).
От полицай Н. В. на Ж. Д. и на И. И. са съставени протоколи за
предупреждение да не се заканват и заплашват с престъпление една спрямо
друга.
Въз основа на Акта от 29.03.2021 година е издадено атакуваното
Наказателно постановление.
4
Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена
от показанията на разпитаните в съдебно заседание на въззивната инстанция
свидетели Р. Д. П., П. Т. И. и И. П. И. и от приетите по съответния
процесуален ред по НПК подробно посочени в протоколите от съдебно
заседание писмени доказателства, включително приложените по
административнонаказателната преписка.
От правна страна:
На жалбоподателката е вменено в отговорност нарушение по чл. 209а, ал.
1 във връзка с чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето във връзка с т. 7 от Заповед
№ РД-01-51 / 2021 година на министъра на здравеопазването, като първият от
законовите текстове в редакцията си към инкриминираната дата визира:
Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки
по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно
нарушение – от 1000 до 2000 лв., а втората законова разпоредба към датата на
съставяне на Акта за установяване на административното нарушение и
издаване на процесното Наказателно постановление гласи: При обявена
извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област.
От цитираните норми на Закона здравето в светлината на чл. 6 от ЗАНН
следва, че всяко нарушаване на противоепидемични мерки, въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция при обявена извънредна епидемична обстановка и при епидемично
разпространение на заразни болести, представлява административно
нарушение, като последващото отпадане на мерките, поради изтичане на
срока им на действие, непродължаването им, или дори нарочната им отмяна
не обуславя приложение на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, защото не влиза в сила по-
благоприятен закон, а спира да действа общ административен акт, към който
препращат бланкетните разпоредби на чл. 209а, ал. 1 и чл. 63, ал. 4 от Закона
за здравето и в който случай се прилага онзи административен акт, действал
към датата на деянието (в този смисъл вж. ППВС № 1 / 17.01.1983 година по
5
н. д. № 8 / 1982 година – т. 2, буква В).
В настоящия казус към 29.03.2021 година общият административен акт
по смисъла на чл. 63, ал. 11 от Закона за здравето (изм., сега – ал. 14), издаден
от министъра на здравеопазването по реда на чл. 73 от АПК със срок на
действие от 01.02.2021 година до 30.04.2021 година, се явява Заповед № РД-
01-51 / 26.01.2021 година, с която в т 7 на т. І е въведена противоепидемична
мярка, визираща: Всички лица, когато се намират в закрити обществени
места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и
автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири,
храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба, която се използва съгласно
препоръките в приложение № 3, като приложението съдържа инструкция за
правилно носене на защитната маска за лице.
Не се спори, че магазинът за риба на т. нар. *** в град Димитровград на
*** е закрито търговско помещение с достъп за обслужване на гражданите, и
целящите опазването живота и здравето на населението въведени
противоепидемични мерки следва стриктно да се спазват, но от
доказателствената съвкупност според настоящия състав не се установява по
несъмнен начин към инкриминираната дата продавачката Ж. В. Д. да
нарушава горепосочената мярка.
За факта на нарушението наказващият орган черпи сведения единствено
от сигнала на И. П. И., а че е видяла жалбоподателката без маска в магазина
И. И. свидетелства под страх от наказателна отговорност и в съдебното
заседание по делото. Но тя заявява също, че, подразнена от факта за
коментарите по свой адрес, специално се връща до обекта и влиза в него, не
за да пазарува, а за да пита защо й се присмиват, при което е нагрубена от
намиращи се вътре двама мъже, определяща ги за близки на Ж. Д.. Това
обстоятелство, от една страна, буди съмнение за обективност у И. И., когато
сезира органите на реда, а от друга – думите й за твърдяното нарушени не се
подкрепят от останалите доказателства. Р. П. свидетелства, че е видял
жалбоподателката без маска, само че тя е не е била в магазина тогава, а отвън
6
пред него и при проведената с нея беседа жената отрича да е била без маска в
помещението. Същевременно в докладната си записка по случая до
Началника на РУ на МВР - Димитровград актосъставителят сочи, че по
получения в Оперативно-дежурната част на Управлението сигнал за хора без
маски в магазините до *** той и колегата му обхождат мястото, но не
констатират нарушения, а свидетелства и че Актът за установяване на
административното нарушение е съставен по думите на И. И., посочила им Ж.
Д.. Разпитаната като свидетел П. И. – магазинер от съседен магазин,
присъствала, когато И. И. слиза от автомобила си, за да търси сметка защо й
се подиграват, че е с две маски, също не сочи факти, от които да се
констатира извършване от жалбоподателката на вмененото й нарушение. От
своя страна, самата Ж. Д. в снетите й писмени обяснения в деня на
съставянето й на Акта, в депозираното на 01.04.2021 година възражение по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и при последващите си писмени обяснения от
05.04.2021 година е категорична че не е била без маска, а доколкото е имало
момент маската й да не е била върху устата, но само да е полусвалена, това е,
когато, след като обядва, влиза в магазина, в който работи, за да пие вода и в
обекта е нямало други лица.
При тези сведения, при които засегнато лице от поведението на друго
твърди, че това друго лице върши нарушение, а самото друго лице отрича и
фактът на деянието не е констатиран пряко от контролен орган, е неясно защо
и на какво основание наказващият орган приема за вярна версията на И. П. И.,
а не тази на Ж. В. Д.?! Нещо повече – в обясненията си от 01.04.2021 година,
освен П. И., жалбоподателката сочи още трима свидетели, присъствали на
случката, но никой от тях не е разпитан, т. е. липсва проявена инициатива в
съответствие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В тази връзка следва да
се упомене, че приложеното към преписката Становище от 05.04.2021 година,
изготвено от младши експерт до началника на Управлението, в който
документ се преразказват снетите обяснения и се изразява мнение, че
съставеният Акт за установяване на административно нарушение е
законосъобразен и не следва да се отменя, а Ж. Д. – да търси правна помощ,
след издаване на наказателно постановление, по никакъв начин не замества
задължението на наказващия орган за разследване на спорните обстоятелства,
преди произнасяне по преписката.
В административнонаказателното производство при обжалване на
7
Наказателното постановление пред съда тежестта на доказване лежи
единствено и само върху административнонаказващия орган, който с
предвидените по закон процесуални способи и средства следва да докаже: 1)
че е установено извършване на административно нарушение; 2) че
нарушението е извършено от лицето, посочено като нарушител (лично или
чрез негов представител, когато се касае за ЮЛ или ЕТ); 3) че нарушителят
го е извършил виновно. Когато административнонаказващият орган не
докаже някоя и от трите кумулативно посочени предпоставки, това е
основание за отмяна на Наказателното постановление.
В случая липсват категорични доказателства на 29.03.2021 година Ж. Д.
да нарушава въведените противоепидемични мерки, а доколкото самата тя
признава по преписката за инцидентен момент, в който маската й за лице не е
била върху устата й, причината е извинителна – за да пие вода, с което
действие не се обективира обществено опасно поведение, нарушаващо
установения ред на държавното управление и изискващо налагане по
административен ред властническа наказателна мярка.
Гореизложеното сочи на несъставомерност от обективна и от субективна
страна предвид формалността на деянието на вмененото на Ж. В. Д.
нарушение по Закона за здравето във връзка със Заповедта на министъра на
здравеопазването, което прави Наказателното постановление необосновано.
Предвид изхода на спора и съгласно разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН,
чл. 143 и чл. 144 АПК и § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК
Областна дирекция на МВР - Хасково, от чийто ЗА Директор е наложено
административното наказание, дължи разноски за оказана на жалбоподателя
адвокатска защита, като в съответствие с текстовете на чл. 36, ал. 2 от Закона
за адвокатурата и чл. 18, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 /
9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(преди измененията й с ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 година) дължимата сумата
следва да в минималния размер по представения договор за правна защита и
съдействие, а именно – 300,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63в
и чл. 63в от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав
РЕШИ:
8
Отменя Наказателно постановление № 254р-676 / 29.04.2021 година на
ЗА Директор на Областна дирекция на МВР - Хасково, с което на Ж. В. Д.,
ЕГН **********, от ***, за нарушение по чл. 209а, ал. 1 във връзка с чл. 63,
ал. 4 от Закона за здравето във връзка с т. 7 от Заповед № РД-01-51 / 2021
година на министъра на здравеопазването на основание чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 (триста) лева.
Осъжда Областна дирекция на МВР - Хасково да заплати на Ж. В. Д.,
ЕГН **********, от ***, сумата от 300 (триста) лева – разноски за
процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЗ / ВХ
Съдия при Районен съд – Първомай: ___________п____________
9