Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 18.11.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10 549
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание § 22 от Преходните и заключителни
разпоредби на Кодекса за застраховането във връзка с чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането /отм./.
Ищците – А. Л.П., А.Л.П., действащи чрез
своята майка и законен представител К.Й.О. и С.А.С., чрез своята майка и
законен представител К.Й.С. твърдят, че на 23.10.2015 г. А.А.О. /баба на
ищците/ се връщала от погребение в гр. Шумен към гр. Благоевград с лек
автомобил марка „Форд”, модел „Фокус”, peг. № *******, управляван от Л.В.Г..
Около 18:00 часа автомобилът се движил по АМ „Тракия” в посока от гр. Пловдив
за гр. София. Достигайки до км. 126 водачът на лекия автомобил изгубил контрол
над МПС и се насочил към левия край на платното за движение, напуснал го,
ударил се първо в мантинелата, след което се ударил в металната колона на
указателна табела. В следствие на ПТП А.А.О., която се е возила на задната
седалка, починала на място. Посочват, че във връзка с настъпилото ПТП е
образувано досъдебно производство ДП № 289/2015 г. по описа на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Пловдив, съответно пр. пр. № 7001/2014 г. по описа на
Окръжна прокуратура Пловдив. На 08.06.2016г. Окръжна прокуратура Пловдив е
прекратила наказателното производство поради обстоятелството, че виновния водач
Л.В.Г. е починал. Ищците са били много близки с баба си въпреки невръстната си
възраст. Всяко едно от внучетата й гостувало редовно, като родителите им ги
оставяли да преспиват, а понякога и за една - две седмици. Баба им ги обичала
безкрайно. Непрекъснато им подарявала подаръци и ги глезила. Ищците си спомнят
баба си, знаят че е починала при катастрофа, говорят за нея и плачат, защото им
липсва. Твърдят, че към датата на ПТП по отношение на описания лек автомобил
марка е сключена застраховка гражданска отговорност при ответника. Молят да
бъде постановено съдебно решение, с което се осъди ответникът да им заплати по:
- 100 000 лева за всеки ищец,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното ПТП,
заедно със законната лихва от 23.10.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски. В последното съдебно заседание
е представен списък на претендираните разноски от ищците съгласно чл. 80 от ГПК, които се изчерпват с адвокатско възнаграждение за техния процесуален
представител на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗАдв.
Ответникът – „Д.З.“ АД в депозирания от
него писмен отговор не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания лек автомобилкъм датата
на ПТП и настъпване на 23.10.2015г. на описаното ПТП. Оспорва твърденията на
ищците, че са търпели болки и страдания, предвид възрастта на всеки един,
липсват предпоставки за „изградена особена близка и трайна житейска връзка” и
претърпени значителни морални болки и страдания. Навежда възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, като заявява,
че е пътувала без поставен обезопасителен колан. Моли да се постанови съдебно
решение, с което се отхвърлят предявените искове като му се присъдят
направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищците. В последното съдебно заседание е представен списък на
претендираните разноски от ответника съгласно чл. 80 от ГПК. В определения от
съда срок процесуалният представител на ответника е депозирал писмена защита по
делото.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото на лист 12 е представен и
приет Констативен протокол от 23.10.2015г. относно описаното в исковата молба
ПТП.
В
настоящото производство по искане на ищците е изискано ДП №289/2015г. по описа
на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР – гр. Пловдив. На 08.06.2016г. с
постановление на окръжна прокуратура Пловдив е прекратено наказателното
производство по досъдебно производство №289/2015г. по описа на Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР - Пловдив, поради настъпила смърт на виновния за ПТП
водач – Л. Г..
На лист 44 - 45
от делото е прието удостоверение за родствени връзки изх. № 105 от
02.07.2018г., издадено от с. Микрево, общ. Струмяни, от което се установява, че
ищците А. Л.П., А.Л.П. и С.А.С. са внуци на А. О..
По искане на ищците
пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Я.П.С.. Свидетелят
посочва, че с пострадалата А. са съседи, като А. е имала три деца – две дъщери
и един син. Едната дъщеря към датата на ПТП е имала две деца – А. и А., а
втората дъщеря – едно дете – С.. Свидетелят описва А. като всеотдайна, обичана и обичаща баба. Описва,
че при раждането на две от децата – А. и съответно С. – баба им е отишла да
помага в грижите за тях непосредствено след тяхното раждане. Всяка събота и
неделя двете семейства идвали на Микрево при А., а тя ги чакала на улицата.
Връзката между баба и внуците била нормална, нищо необичано според свидетеля.
Купувала на децата дребни подаръци, на които те се радвали. Свидетелят описва, че децата обожавали да
остават при баба си на Микрево с дни и без родителите си, и тя се е грижила за
трите внучета. Свидетелят разказва, че родителите са казали на децата, че баба
им е на небето. Често се е случвало да говорят за нея и да гледат към небето.
Водили ги на гроба на баба си. С. научил стихотворение и нямал търпение да
отиде на гроба на баба си, за да се похвали. Мъчно им е на децата, липсва им и я
търсят, особено, когато отидат на Микрево, там където е живяла баба им. Родителите на
децата полагат грижи за тях, пълноценни
родители са на трите деца.
По искане на
ищците пред настоящата инстанция е разпитан и свидетелят – В.И.Ч.. Свидетелят
посочва, че с А. били в много добри взаимоотношения. Отношенията с внуците й
били прекрасни. Тя с голяма радост посрещнала ражданията им. Всяка събота и
неделя децата били при нея на село, когато идвало време да си тръгват, молели родителите
си да останат при нея. Готвела им неща, които обичат, купувала им подаръци - книги
и пъзели, които редяли заедно, чела им приказки, а те слушали с интерес. А. запазила
една от книжките, които е получила от баба си в една кутия, като спомен от
нейната баба. Случвало се да целуват и галят некролога на баба си, махали към небето, и казвали „здравей бабо“. Децата
ходели на гроба на баба си, плачат, търсят я непрекъснато. Когато А. поискал
книжката, А. не му разрешавала и казвала да не пипа, че това й е от баба.
Свидетелят
сочи, че бабата им не е поела изцяло грижата за отглеждането на децата,
родителите полагали нормалните грижи за отглеждането на децата.
По делото е
прието заключение на допуснатата по искане на ищците съдебно-автотехническа
експертиза, което не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно,
обективно изготвено и пълно. В заключението е приет, най-вероятен механизъм на
ПТП: на 23.10.2015 г. около 18:00 ч. в светлата част на денонощието по
Автомагистрала „Тракия“ с посока от изток на запад, към гр. София, в района на
126 км до гр. София, на пътен надлез в близост до разклона на север за село
Труд и на юг за гр. Пловдив, със скорост 122,95 км/ч се движи лек автомобил
марка „Форд”, модел „Фокус” с per. №******, управляван от Л.В.Г., с наличие на
алкохол в кръвта 0,39 промили. В автомобила пътуват като пътници: на предно
място отдясно на водача е П. П. Ю., на задно ляво място зад водача е А. П.О., и
на задно дясно или средно място е Й.В.В.. Пътната настилка е суха, с асфалт, с
участъци с леки неравности. Платното за движение е с три пътни ленти, разделени
чрез единични прекъснати линии M3. Движението се извършва в посока изток-запад.
Лекият автомобил се движи по средната пътна лента тъй, като дясната служи в
източния край на надлеза за влизането на идващите от с. Труд, а в западния край
на надлеза - за отиващите към гр. Пловдив. На разстояние 65 м източно от
северния стълб на металната конструкция с указателните табели и 4,20 м на юг от
северния край на платното за движение има участък на платното с по-тъмен цвят
на асфалта. Участъкът е с размери 0,50/0,75 м - овална форма. Нивото на
настилката в този участък е както при останалата част на платното (около него).
Когато лекият автомобил е на 64.22 м от участъка, водачът му възприема участъка
и взема решение да го заобиколи отляво и предприема маневра „смяна на лентата
за движение“. Водачът успява да премине покрай участъка, но впоследствие не
успява да овладее управлението на автомобила и последният се насочва наляво.
Виждайки това, водачът предприема спиране с максимална интензивност като оставя
следа по пътната настилка, но не успява да спре преди предната лява страна в
областта на предния ляв калник на автомобила да влезе в контакт със стоманената
предпазна ограда. В началото на контакта стоманената предпазна ограда е
разрушена, но доближавайки близо до стоманената колона тъй, като е съединена
здраво с нея, стоманената предпазна ограда се деформира приемайки дъгообразна
форма и направлява автомобила надясно към платното за движение. За това
спомагат и управляемите предни ходови колела, които водачът успява да завърти
надясно. След това силите на инерция, действащи в масовия център на автомобила,
го насочват към стоманената колона когато срещу колоната е предната лява врата.
Вещото лице посочва, че скоростта на лекия автомобил в мига на първия контакт
със стоманената колона е 90 км/ч. Тогава се получават най-големите деформации
на автомобила и на стоманената предпазна ограда, която е притисната към
северната и към източната страни на колоната. След края на деформациите на
автомобила, еластичните сили на взаимодействие между него и колоната го
отблъскват в посока север-северозапад и той се установява в мястото, където е
намерен при огледа на местопроизшествието. В резултат на пътнотранспортното
произшествие П. П. Ю. получава травми, а всички останали хора в автомобила
почиват на място. Посочено е, че скоростта на движение на лекия автомобил преди
настъпване на пътнотранспортното произшествие е била 122,95 км/ч. Експертизата
приема, че причина за настъпване на пътнотранспортното произшествие е, че водачът
на лекия автомобил е изгубил контрол върху автомобила и същият се е насочил
наляво и е излязъл от платното за движение в място, където е стояла стоманената
колона.
По искане на
ответната страна е допуснато изслушването на комплексна съдебно-автотехническа
и медицинска експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът
възприема като компетентно, обективно изготвено и пълно. В заключението е
прието, че смъртта на А. О. се дължи на тежка съчетана гръдно-коремна травма,
довела до увреждане на много органи в тези кухини. Вещите лица посочват, че
обезопасителният колан е ефективен при челен удар до скорост 60-70 км./ч.,
когато задържа тялото към седалката, като не позволява хаотично движение на
същото в купето или изпадането му от автомобила, както и намалява степента на увреждания.
Сочат, че в конкретния случай, с оглед получените увреди по превозното
средство, при правилно поставен предпазен колан има вероятност да се получат в
по-малка степен увреждания. Експертизата посочва още, че няма данни пострадалата
да е била с поставен обезопасителен колан. В проведеното на 03.06.2020г.
открито съдебно заседание, вещите лица допълват, че пострадалата е починала от
съчетана тежка гръдно-коремна травма. Колата се е движила със 122 км/ч и като
при удара има отместване на тялото напред и наляво. Този удар при такава голяма
сила, при такава голяма кинетична енергия е довел до увреда на гръдни коремни
органи и до този хеморогичен шок, който е несъвместим с живота. Заявяват още,
че тя е била без колан на задна лява седалка, зад водача, с големи деформации.
Коланът е ефективен при 60-70 км/ч, в настоящия случай скоростта е при 122 км/ч
по изчисления с преминаване към 90 км/ч в момента на удара. При такава
кинетична енергия, не може да се очаква, че няма да има увреда на органи –
слезка, или гръдно-коремна аорта, белодробна артерия, водещи до остра
кръвозагуба. Вътрешните органи на пътниците при такава висока скорост и в
следствие на удара, при който автомобилът рязко спира, са поели кинетичната
енергия и това причинява разкъсване на вътрешните органи. Вещите лица
поясняват, че над 60 км/ч е вече фатално. Дали е с колан или без колан ще
получи травмата и леталния изход. Допълват, че напречната лента на
предпазния колан задържа седалището, диагоналната лента е ефективна при чисто
челен удар, тук има и леко страничен с политане на тялото. Може да има по-малко
увреди при поставен колан, но кинетичната енергия, придобита при такава висока
скорост пак може да доведе до руптура на хранещи съдове, магистрални съдове,
които да доведат до тази остра кръвозагуба. В заключение сочат, че с и без
поставен колан е възможен летален изход при такава скорост.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Относно предявените искове
с правно основание § 22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищците, че тяхната доказателствена тежест е да установят
настъпването на следните факти:
1. механизъм на настъпилото ПТП,
2. претърпени вреди от ищците –
описаните в исковата молба;
3. причинна връзка между описаното ПТП и
смъртта на бабата на ищците – А. О.;
4. взаимоотношенията между ищците и
тяхната баба преди датата на ПТП,
5. поставяне на предпазен колан от
пострадалата преди настъпване на ПТП.
От представената и описана по-горе писмени
доказателства, както и изслушаната по делото съдебно-автотехническа експертиза,
се установява механизма на процесното ПТП, причината за настъпването му -
нарушаване правилата за движение на водача, управлявал лекия автомобил и причинно
– следствената връзка между него и смъртта на бабата на ищците.
С Тълкувателно решение №1/2016 от
21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и
по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. С посоченото тълкувателно решение
се прие, че е за изгубило сила Постановление № 2 от 30. ХІ. 1984 г. на Пленума
на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата, имащи право на
обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в
Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за разширението му,
включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на
неговите братя и сестри. В цитираното по горе тълкувателно решение на ВКС се
посочва, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е
станала толкова силна, че смъртта на единият от родствениците /в случая – на бабата/
е причинила на другия /в случая на внуците/ морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната
родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за
неимуществени вреди и на преживелия родственик. Неколкократно в посоченото
решение е подчертано, че това право възниква по изключение, като в тежест на
претендиращият е да докаже, че е изградил с починалия особена близка и трайна
житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба
с продължително проявление във времето. В мотивите е посочено, че връзка с
посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,
за емоционална подкрепа и доверие.
В конкретния случай ищците са низходящи
от втора степен /внуци/ на починалата в ПТП А. О.. От ангажираните по делото
гласни доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове извод в
насока, че между ищците и починалата в ПТП е съществувала изключителна като
интензитет връзка, надхвърляща коментираните по-горе традиционните такива за
българския бит и традиция. Самите свидетели посочват, че отношенията баба -
внуци са близки и съответстват на родствената връзка между тях и изгражданите в
нашето общество – помощ при отглеждане на внуците, пребиваване при бабата през почивните дни
заедно с родителите, както и гостуване без родителите. Но същевременно се
установява, че родителите са полагали грижи за децата си, те са живеели в
отделно домакинство, включително и в различно населено място от бабата. Съдът
отчита и възрастта на децата към датата на настъпване на загубата на тяхната
баба – 2 години, 4 години и 5 години. Предвид така установеното съдът приема, че описаните
от свидетелите отношения, съществували между ищците и починалата са естествени
и общоприети за този вид родствена връзка, и отговарящи в пълна степен на
българската народопсихология. В тях не се установява нещо изключително,
необичайно и надхвърлящо традиционното за този вид родство, от което да бъде
направен извод, че е създадена изключителна и особено близка емоционална
връзка, която е различна от общоприетото в обществото, поради което не могат да
бъдат включени в приетото от цитираното тълкувателно решение изключение, при
наличието на което лицето има право на обезщетение за неимуществени вреди по
чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Предвид изложеното отговорността на
ответното дружество за обезщетяване на претендираните вреди не следва да бъде
ангажирана и предявените искове следва да бъдат отхвърлени.
Относно направените по
делото разноски
С оглед изхода
на делото, направеното искане на ищците за присъждане в тежест на ответника на
направените от тях разноски за настоящото производство, следва да бъде оставено
без уважение.
В полза на
ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, следва да бъде
присъдена сума в размер на 300 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение /по 100 лв. относно всеки един от предявените искове/ и на
основание чл. 78, ал. 2 от ГПК – сумата 400 лева – депозит за допуснатата
комплексна съдебно – медицинска и авто – техническа експертиза.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.
Л.П. ЕГН – **********, А.Л.П., ЕГН – **********, и двамата действащи чрез
законния си представител К.Й.О., ЕГН – ********** и С.А.С., ЕГН - **********, действащ
чрез законния си представител К.Й.С., ЕГН – **********, всички представлявани
от адвокат Я.Я., с адрес: *** срещу „Д.з.“ АД, ЕИК - *******, със седалище и
адрес на управление:*** – от всеки ищец иск
с правно основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ
/отм./ за сумата от по 100 000 лв. за
всеки ищец, представляваща претендирано обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от настъпило ПТП на 23.10.2015г., при което причинена смъртта на тяхната баба
– А.А.О., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2015г. до
окончателното й плащане.
ОСЪЖДА
А. Л.П. ЕГН – **********, А.Л.П., ЕГН – **********, и двамата действащи чрез
законния си представител К.Й.О., ЕГН – ********** и С.А.С., ЕГН - **********, действащ
чрез законния си представител К.Й.С., ЕГН – **********, всички чрез адвокат Я.Я.
с адрес: *** да заплатят на „Д.з.“ АД, ЕИК - *******, със седалище и адрес на
управление:*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 700 лв.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис
от него на страните.
СЪДИЯ: