Р
Е Ш Е Н И Е № 25
гр. Силистра,
10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският
административен съд, в публично заседание на
единадесети
февруари, две хиляди двадесет и първа година в състав: съдия Павлина
Георгиева-Железова, при секретаря Румяна Пенева, разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 226 по описа за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 215 във
вр. с чл. 132, ал. 1, т. 3
от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Г.П.Б. ***, чрез адв. П., в качеството на
собственик на имот, съседен на имота-предмет на плана, срещу Заповед №
РД-04-577 от 23.09.2020 г. на Кмета на Община Дулово, с която е одобрен ПУП -
ПЗ за поземлен имоти с идентификатор 18018.3.97 по КККР на с. Грънчарово,
община Дулово, област Силистра с резултат от ПУП-ПЗ - промяна предназначение на
поземлен имот. С оспорения административен акт, по заявление на концесионера
„Каолин“ ЕАД, се променя предназначението на принадлежащия му имот от
земеделска територия „нива“ в територия с конкретно предназначение “за външен
отвал/изкоп“. Инвестиционното намерение – разработване на находище за добив на
кварц-каолинова суровина чрез открит, безвзривен способ, е свързано с
изпълнение на „външен отвал/изкоп“, за което намерение не се предвиждат
строително-ремонтни работи и не са относими показатели за застрояване –
интензивност, плътност и минимална озеленена площ. В тази връзка не са
изработва и парцеларен план.
Жалбоподателката, чрез адв. П., релевира доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт за одобряване на ПУП-ПЗ поради липса на мотиви и несъответствие с
целта на закона – отменителни основания по чл. 146, т .2 и т .5 от АПК. Счита,
че целта на оспорения акт е принуда съседите да отстъпят имотите си на
концесионера-заявител по преписката и че „единственият резултат, който би се
постигнал с изменението на ПУП-ПЗ, е пагубното въздействие върху съседните
имоти“. Счита, че оспореният административен акт е подзаконов акт, който
противоречи на нормативен акт от по-висока степен като се позовава на чл. 15,
ал. 1 от Закона за нормативните актове, разписващ правило, че нормативният акт
трябва да съответства на Конституцията на Р България, извеждайки извод, че
частната собственост е неприкосновена. Счита, че земята на заинтересованото
лице „Каолин“ ЕАД, като обработваема, следва да се използва само за земеделски
цели, цитирайки чл. 21, ал. 2 от Конституцията. Споменава, че заявителят
„Каолин“ ЕАД би могъл да изпълнява адекватно задълженията си по концесионното
правоотношение и без промяна предназначението на земята, включена в обхвата на
находището по концесията. Претендира за отмяна на обжалвания акт и присъждане
на разноски.
Ответникът – Кметът на Община Дулово, чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата като неоснователна. Заповедта е подробно мотивирана, спазени са
процесуалните изисквания и материалния закон. Заявителят по преписката „Каолин“
ЕАД е концесионер на находище, в чиито обхват попада и принадлежащия му
процесен имот с идентификатор 18018.3.97 по КККР на с. Грънчарово (нотариален акт от 2016 г.). В изпълнение на
договора за концесия находището следва да се разработва, което налага промяна
предназначението на земята от земеделска на такава с конкретно предназначение
за „външен отвал“. В този смисъл е спазена и целта на закона. Представя писмени
бележки и моли за отхвърляне на оспорването.
Заинтересованата страна – "Каолин“ ЕАД, чрез процесуални представители
– адв. В. и адв. Н. оспорват жалбата като неоснователна. Представят подробни
писмени бележки. Не са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване
на административно-производствените правила, при правилно приложение на
материалния закон в съответствие с целта на закона. Претендира за отхвърляне на
оспорването и за присъждане на разноски.
Заинтересованата страна - Ж.Я. – собственик на имот, съседен на процесния,
счита жалбата за основателна и моли за уважаване на оспорването.
Жалбата е подадена в срок. Депозирана е от лице с правен интерес от
оспорването. Г.Б. е собственик на ПИ с идентификатор 18018.3.96 по КККР на
с.Грънчарово, област Силистра, който имот е съседен на процесния с ид. 18018.3.97 по КККР.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Заинтересованото лице „Каолин“ ЕАД е собственик на ПИ с ид. 18018.3.97 по
КККР на с. Грънчарово, област Силистра (НА № 188 от 17.05.2016 г.). По делото не се спори,
че то е и концесионер на находище „Колобър“, в чийто териториален обхват попада
процесният имот. Предметът на концесията е „добив на кварц-каолинова суровина“.
Инвестиционното намерение, залегнало в основата на процесния ПУП, е добив на
посочената суровина чрез безвзривен сопособ, за който не се предвиждат
строително-монтажни работи. Предвидено е изграждане на външен отвал/изкоп.
Спецификата на предмета на застрояване – изкоп, не се свързва със
строително-ремонтни дейности, за които да са относими показателите –
интензивност на застрояване, плътности и
минимална зелена площ.
Административното производство е стартирало по заявление с вх. № П-4974 /
26.06.2020 г. на „Каолин“ ЕАД за одобряване на ПУП-ПЗ с основна цел - промяна предназначението
на земеделска земя за неземеделски нужди.
Към заявлението са приложени и: цитираният по-горе документ за собственост,
здравно заключение за съгласуване на проекта със РЗИ-Силистра; акт за
категоризация на земеделска земя за промяна на предназначение; проект за
ПУП-ПЗ; Решение по оценка на въздействието върху околната среда № РУ-4-4 / 2018
г. за одобряване на инвестиционното намерение; писмо от РИОСВ - Русе за липса
на необходимост от провеждане на нова процедура по реда на Глава VI от Закона за опазване на околната среда и водите (ЗОСВ) от 03.06.2020 г.; удостоверение за поливност,
обяснителни записки, приложени схеми, снимки и скици по проекта; решение на
ОбщС - Дулово № 95 от 28.04.2020 г., с което на основание чл. 124, ал. 1 от ЗУТ
се разрешава изработване на ПУП-ПЗ за процесния имот и е одобрено заданието по
чл. 125 от ЗУТ
Проектът е обявен на заинтересованите лица с обявление с изх.№ П-5823 /
22.07.2020 г.
В определения срок е постъпило възражение от настоящата жалбоподателка с
оплакване за нецелесъобразност на изменението (л.17). Счита, че целта на проекта е принуда на съседите да
отстъпят земите си. Оплаква се, че не й е ясно какво съдържание се влага в
понятието „външен отвал“. Прокламира се и незаконосъобразност на предложението
без конкретни доводи в тази насока.
Възражението е обсъдено от ЕСУТ (л. 14) и заявителката е уведомена за мотивите за неприемане на възражението.
Същите са се свели до уточнение, че заявителят е носител на вещни права и
концесионер на находище за добив на подземни богатства, което обуславя правният
му интерес и задължение по сключените договори да разработва находището. В тази
връзка е необходимо да се промени предназначението на процесната земя като от
земеделска същата се промени на такава със специално предназначение, свързано с
производствена дейност по повод на добив на кварц и каолин чрез направа на
външен отвал. Спазени са процесуалните изисквания за администриране на
заявлението. Налице са и изискуемите се материални предпоставки за промяна на
ПУП-ПЗ. Предложено е одобряване на проекта.
Процедурата е финализирана с издаването на процесната заповед № РД-04-577
от 23.09.2020 г., с която на основание чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен ПУП-ПЗ за процесния имот с
основен резултат - промяна предназначението на земята от такава за земеделски
нужди с начин на трайно ползване „нива“ в такава с конкретно предназначение за
„външен отвал“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът извежда
следните правни изводи:
Процесният административен акт е издаден от компетентен административен
орган – Кмета на Община Дулово в рамките на предоставената му от закона
материална и териториална компетентност (чл. 129, ал. 2 от ЗУТ). Подробният устройствен
план за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни
образувания, какъвто е процесният, се одобрява със заповед на кмета на
общината.
Спазена е изискуемата се форма-писмена с мотиви. От съдържанието на акта,
както и от документацията в административната преписка, явстват фактическите и
правни основания, съставляващи съдържание на волеизявлението. Те обезпечават
възможността заинтересованите лица да възприемат адекватно разпореденото
действие.
Не са изложени, и при служебната проверка не се разпознават, признаци за
съществени нарушения на административно-производствените правила. Всички
заинтересовани лица в административното производство са уведомявани в
изискуемите срокове за движението на преписката. Подаденото от жалбоподателката
възражение е обсъдено и преценено в светлината на приложимите норми. Обезпечено
е правото й на участие, а мотивите за неуважаване на оплакванията са подробно
изложени.
Оспорената заповед съответства на материалния закон и на целта на закона.
Спазени са изискванията на чл. 124а, ал. 1 и сл.от ЗУТ. Налице са предвидените
в закона материални предпоставки за упражняване правомощието на кмета да одобри
процесният проект. Съгласно чл. 108 от ЗУТ подробните устройствени планове
конкретизират устройството и застрояването на землищата,в каквото землище се
намира имотът-обект на процесния план. Предвижданията му са задължителни за
инвестиционното проектиране. Заинтересованото лице, в качеството на
концесионер, е длъжно да изпълнява поетите с договора за концесия задължения,
сред които се включва и разработването в определен порядък по утвърден цялостен
работен проект по чл. 82 от Закона за подземните богатства (ЗПБ) на процесното находище, в рамките на което попада
процесният имот. Това налага земеделската земя, принадлежаща на концесионера,
да промени предназначението си, за да може да се извършва концесионната дейност
– добив на кварц и каолин. Инвестиционното намерение и проектът за ПУП са
съгласувани с всички контролни органи. Предложената технология – разработване
на открит безвзривен способ на находище за подземни богатства -обуславя дейност
– открит, външен отвал/изкоп, в която не се включват строително-монтажни
работи, поради което към проекта не са относими показатели за интензивност на
застрояване, плътност на застрояване и минимална озеленена площ.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че целта на закона не е
спазена, тъй като оспореният акт е насочен към „отстъпване“ на собственост от
съседните имоти. По делото не се сочат, а и не се разпознават индиции за
подобна връзка между заявени факти и твърдяни последици.
Неоснователно е и оплакването, че концесионерът разполага с достатъчно площ
земя, на която да упражнява дейността си, така щото да не я осъществява в
процесния имот, съседен на принадлежащия й. Законът предоставя на
заинтересованите лица, каквато е жалбоподателката, права да защитават
интересите си в рамките на гарантираните й от закона права. В този обхват не се
включва преценката за най-целесъобразно използване вещните и облигационни права
на съседите, при положение че не се нарушават признати от закона права.
Необосновано е позоваването на чл. 15 от ЗНА като довод за противоречие на
оспорения акт с акт от по-висока степен, а именно – Конституцията. Процесният
административен акт е индивидуален по смисъла на чл. 21 от АПК, а не подзаконов
по смисъла на чл. 75 от АПК. Този извод не препятства възможността индивидуален
административен акт да може да противоречи на основни принципи, заложени в
Конституцията. Но в процесния случай, оспореният индивидуален административен
акт не противоречи на Конституцията, тъй като с него се одобрява ПУП-ПЗ,
издаден при прилагането на законови текстове от ЗУТ, а не се разпорежда
отчуждаване на частна собственост в противоречие на разписани задължителни за
приложение кодифицирани норми.
В заключение, съдът намира, че оспореният административен акт е законосъобразен,
като валиден, постановен при спазване на административно-производствените
правила и на материално-правните разпоредби, съответства на целта на закона,
поради което оспорването следва да се отхвърли като неоснователно.
Процесуалният представител на ответника не претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Процесуалният представител на заинтересованото лице „Каолин“ ЕАД адв. Н.
претендира съдебни разноски, които се установяват в размер на 200 лева,
удостоверени в пълномощно (л. 149) като „платени в брой“.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.П.Б., ЕГН: ********** ***, чрез адв. П. с адрес ***, против
Заповед № РД-04-577 от 23.09.2020 г. на кмета на Община Дулово.
ОСЪЖДА Г.П.Б., ЕГН: ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „Каолин“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. Сеново, община Ветово, област
Русе, ул. “Дъбрава“ № 8 разноски в размер на 200 лв. /двеста лева/.
По делото като заинтересована страна участва и Ж.П. ***.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: