№ 158
гр. София, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502873 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
С решение 900830 от 01.07.2021 г. по гр.д. 33/2020 г. по описа на Благоевградски окръжен
съд /БлОС/ сдружение с нестопанска цел „НББАЗ”, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” 2, ет. 2 е
осъдено да заплати на Д. С. К. с ЕГН: ********** сумата от сумата от 40 000 /четиридесет
хиляди/ лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания вследствие от смъртта на И. С. А., починала при ПТП на
10.09.2019 г., ведно със законната лихва, считано от дата на предявяването на исковата
молба — 05.02.2020 г. до окончателното изплащане на цялата сума, като е отхвърлен като
неоснователен предявеният частичен иск до пълния му размер от 50 000 лв. /общо от 200 000
лв./ ведно с припадащата се мораторна лихва. При този изход в производството, съдът се е
разпоредил с отговорността за дължими разноски /такси, депозити за вещи лица и
адвокатски възнаграждения/ по реда на чл. 78, ал. 1, 3 и 6 ГПК пропорционално на
уважената и отхвърлена част от иска.
Въззивна жалба срещу решението е подадена само от процесуален представител на НББАЗ.
То се оспорва частично - за сумата над 25 000 лв. до 40 000 лв. От съдържанието й може да
се направи извод, че се изразява недоволство само от преценката по чл. 52 ЗЗД на
първостепенния съд – счита, чеа 25 000 лв. са достатъчни за репариране болките и
страданията на ищцата. Прави искане до САС да се отмени частично решението на БлОС за
сумата над 25 000 лв. /в която част, решението е влязло в сила като необжалвано/ до 40 000
1
лв. и съответно за сумата от 15 000 лв. претенцията да се отхвърли като неоснователна.
Претендират се разноски
Насрещната страна оспорва жалбата като неоснователна с писмен отговор по реда на чл.
263, ал. 1 ГПК. Претендира също разноски.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Съдът като прецени доводите на
страните и като взе предвид данните по делото прие следното:
Разглежданата въззивна жалба е подадена в установения от закона срок, от страна в процеса,
имаща право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Тя е насочена срещу изцяло валидно и допустимо
първоинстанционно решение, което следва да бъде проверено относно неговата правилност
в рамките на доводите, изложени във въззивната жалба.
Предмет на разглеждане от Софийския апелативен съд са предявените от Д. С. К. искове с
правно основание чл. 511, ал.1 КЗ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
Сочи се от ищцата, че на 10.09.19г около 9,10ч на ПП I Е 79 при км. 379 посока Симитли-
Кресна, в резултат на причинено ПТП от украинския водач В. П., който с управлявания от
него автомобил с украинска регистрация ВХ 2437 СЕ навлиза в насрещната лена и блъска
челно идващият л.а. „Хонда“ ДК№***, управляван от ищцовата сестра, при което
последната почива на място.
Ищцата твърди, че вследствие внезапната загуба е търпяла подробно описаните болки и
страдания,продължаващи и до сега. Наложило се да приема различни успокояващи и била
под лекарско наблюдение.
Обърнала се към Националното бюро за овъзмездяване на причинените й вреди, но
безрезултатно, въпреки че дееца притежавал международна застраховка „ГО“, вид „Зелена
карта“, валидна за периода 08.09.19г - 22.09.19r.
Поради това иска осъждането на ответника да й заплати сумата от 50 000лв, като част от
общо дължимите 200 000лв, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени
вреди от горното ПТП, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното плащане на сумата, както и разноските по делото.
В отговора си ответната страна оспорва исковете като неоснователни.Поддържа се, че от
изложеното в исковата молба отношенията между ищцата и починалата й сестра не се
отличават с изключителност, за да обоснове правото й на обезщетение за вредите от загубата
на сестра си.Оспорват също отговорността на украинския водач за ПТП и причинно-
следствената връзка.Прави се възражение за съпричиняване от страна на починалата,
понеже е управлявала лекият си автомобил без предпазен колан.Оспорва още стресовото
разстройство на ищцата да е резултат от кончината на сестра й, като при условията на
евентуалност поддържат наличието на предшестващи причини за възникването и развитието
му.При условията на евентуалност оспорват размера на частичният иск, който считат за
завишен и несъответстващ на принципа за справедливост и съдената практика.
2
САС констатира, че пред въззивния съд не се спори относно наличието на двете групи
факти, предпоставящи успешното провеждане на иска за неимуществени вреди срещу
НББАЗ: (1) кумулативното наличие на всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане /действие или бездействие, което материализира противоправно
деяние, извършено от деликвента; същото да е извършено виновно; да са налице вреди,
както и причинна връзка между деянието и вредите/, както и (2) предпоставките по Кодекса
за застраховането, включително наличието на международна застраховка „ГО“, вид „Зелена
карта“по отношение на виновния водач, което обосновава основанието от нормативния акт,
по което НББАЗ следва да отговаря. Това е така, защото решението се обжалва само
частично – за сумата над 25 000 лв. до 40 000 лв. Спорът се концентрира върху това дали
първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
Като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, въззивният
съд намира за основателно възражението на ответника НББАЗ, че размерът, надхвърлящ
сумата от 25 000 лева до 40 000 лв. за ищцата К., не е съобразен с чл.52 ЗЗД. Съобразно
дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по „справедливост”, като не се касае за абстрактно понятие, а
такова, преценката на което е свързано с редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда (например: при телесните
увреждания - характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.; при причиняването на смърт - от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между
пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, както и други
обстоятелства). В тази връзка съдът съобразява и конкретната икономическа обстановка в
страната към момента на ПТП - като отправна точка при определянето на обществено
приемливите като справедливи размери на обезщетения от съответното естество към датата
на ПТП.
Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от
неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е
справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка
връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
От показанията на св.С. /разпитана в първата инстанция/ се установява, че ищцата и сестра
й, са имали изключително близки отношения не само като сестри, но и като
приятелки.Макар починалата да живеела в с.***, а ищцата в гр. ***, те общували
интензивно - ежедневно се виждали и контактували.Според свидетелката починалата
присъствала ежедневно в разговорите им с ищцата, заедно карали празници, гостували си
взаимно.Сочи се още, че когато свидетелката се запознала с тях, те били загубили майка си, с
3
което обосновава силната връзка между сестрите.
След внезапната кончина на сестра си, ищцата плакала и била изключително
разстроена.Свидетелката я посъветвала да се обърне към психотерапевт или психиатър за да
превъзмогне случилото се. Около месец-два след ПТП ищцата й споделила за болезнено
усещане в гърдите, наложило впоследствие интервенция.Повишила й се кръвната захар.
Съдебно-психиатричната експертиза /също приета в първата инстанция/
потвърждава наличието на силна връзка между двете сестри, поради което внезапната смърт
на И. А. оказало изключително негативно въздействие върху ищцата.Станала много
напрегната, объркана, разстроена, плачела, изпитвала гняв към виновния водач, което
наложило да й постави успокоителна инжекция в деня на смъртта.Нарушил се сънят й,
завишили се стойностите на кръвната захар, отслабнала, изтръпвали й крайниците, появили
се болки в корема.Появил се здравословен проблем с млечената жлеза.Наложило се да
полага грижи към децата на починала, което допълнително я натоварило психически.
Вещото лице сочи, че вследствие смъртта на сестра си тя развила остра стресова реакция, а
впоследствие и разстройство в адаптацията с тревожно-депресивна симптоматика, чиято
най-голяма интензивност се проявявила около месец след произшествието.Понастоящем са
по-леко изразени и са свързани с нарушен сън, потиснато настроение,плачливост, болки в
корема, тръпнене на крайниците, натрапващи се мисли във връзка с инцидента, без да
нарушават тежко социалната и трудова реализация на ищцата.Прогнозира за в бъдеще са
частично подобрение с възможност за пълно възстановяване, което експерта очаква да
настъпи след 2-3 години.В съдебно заседание в първоинстанционния съд, вещото лице
допълва, че смъртта на майката на ищцата и разводът й, са допринесли за нейната
тревожност и зависимост, които е преодоляла и се стабилизирала благодарение на сестра си,
с чиято помощ е балансирала живота си, оказвайки й нужната подкрепа.Поради това
експерта е категоричен, че смъртта на сестра й оказала негативно влияние върху нейното
психическо състояние.
При горните обстоятелства и факти, съдът намира, че обезщетението за
неимуществени вреди, като размер, не отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД. Вярно е, че е
доказана особената близост между двете сестри по смисъла на ТР №1/21 юни 2018 г. по ТД
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Няма спор, че ищцата-въззиваема изпитва болки и
страдания да живее без обичаната си сестра. Но, от друга страна, същата е имала
самостоятелен живот и семейство през цялото време. Изводимо от съдържанието на СПЕ и
разказите на въззиваемата с вещото лице-психолог, тя е имала съпруг /с който се е развела
впоследствие/, двама големи сина, внуче. Това означава, че К. има свой самостоятелен живот
и семейство, макар и засегнат негативно от смъртта на сестра й. На следващо място вещото
лице-психолог А. И. сочи, че се очаква подобрение в състоянието на ищцата, като е
възможно и пълно възстановяване до 2-3 години. Изхождайки от характера и естеството на
уврежданията, интензитета на болките и страданията, тяхната продължителност, а така също
и обществено установените критерии за справедливост, залегнали в разпоредбата на чл.52
ЗЗД, САС, счита, че на ищцата-въззиваем следва да се присъдят 25 000 /двадесет и пет
4
хиляди/ лв, представляващи обезщетение за причинените й неимуществени вреди от
смъртта на сестра й И. А..
Ето защо, въззивната жалба е основателна. Решението на БлОС следва да се отмени
в частта, в която исковата претенция е уважена за разликата над 25 000 лв. до 40 000 лв. и за
тази част /т.е. за сумата от 15 000 лв./ същата да се отхвърли като неоснователна. В
останалата част, решението на окръжния съд е влязло в сила като необжалвано.
Разноски:
При възприетия размер на обезщетението за неимуществени вреди, разноските
следва да се разпределят така: за първата инстанция – в полза на ищцата се дължат 1000 лв.,
а на ответното сдружение – 1368 лв. За втората инстанция, поради основателността на
жалбата, въззиваемата няма право да получи разноски, а на НББАЗ следва да се присъдят
1476 лв., като няма възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно размера на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на сдружението.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 900830 от 01.07.2021 г. по гр.д. 33/2020 г. по описа на Благоевградски
окръжен съд в частта, в която сдружение с нестопанска цел „НББАЗ”, гр. София, ул. „Граф
Игнатиев” 2, ет. 2 е осъдено да заплати на Д. С. К. с ЕГН: ********** сумата от 15 000
/петнадесет хиляди/ лева, представляваща разликата между присъдените от първата
инстанция 40 000 лв. и действително дължимата сума от 25 000 лв. - застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие от смъртта на И. С. А., починала при ПТП на 10.09.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от дата на предявяването на исковата молба — 05.02.2020 г., както и в частта,
в която „НББАЗ“ е осъден да заплати съдебно-деловодни разноски в полза на Д. С. К. в
размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща разликата между 1600 лв. и действително
дължимите 1000 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на Д. С. К. с ЕГН: ********** против
сдружение с нестопанска цел „НББАЗ”, гр. София, ул. „Граф Игнатиев” 2, ет. 2 за заплащане
на сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща разликата между присъдените
от първата инстанция 40 000 лв. и действително дължимата сума от 25 000 лв. -
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания вследствие от смъртта на И. С. А., починала при ПТП на 10.09.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от дата на предявяването на исковата молба — 05.02.2020 г.
В останалата част решение 900830 от 01.07.2021 г. по гр.д. 33/2020 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд е влязло в законна сила.
5
ОСЪЖДА Д. С. К. да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на сдружение с
нестопанска цел „НББАЗ”, гр. София сумата от 3 616.80 лв. /три хиляди шестстотин и
шестнадесет лева и осемдесет стотинки/, съдебно-деловодни разноски за две инстанции,
извън вече присъдените от първоинстанционния съд 487.20 лв. /четиристотин осемдесет и
седем лева и двадесет стотинки/.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6