Р Е Ш
Е Н И Е
гр. СОФИЯ, 10.06.2021
г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2. ВАНЯ ИВАНОВА
при
участието на секретаря Теодора Вутева, като разгледа докладваното от съдия
Славчева гр. дело № 198 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
С решение № 260034 от 29.12.2020
год. по гр.д. № 402/2019 год. Свогенският районен съд е отхвърлил предявените
от П.И.Г. *** против В.С.Д. *** искове за заплащане на сумата 3000 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие нанесен побой на
10.03.2018 год. в гр. Своге, както и на сумата 3 000 лева – обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие подадена от ответника тъжба до прокуратурата,
по която е образувано ДП № 176/2018 год.
по описа на СО в Софийска градска прокуратура, като неоснователни. С решението
ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 510 лв., представляваща
направените по делото разноски.
Срещу така постановеното решение
е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения, че същото противоречи на
събраните по делото доказателства и на материалния закон. Моли съда да го
отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените
искове.
Ответникът оспорва въззивната
жалба и моли съда да потвърди решението на районни съд.
Ищецът твърди в исковата молба,
че ответникът е бивш негов тъст. На 10.03.2018 год. около 16-17 ч. същият му
нанесъл побой, вследствие на който получил следните увреждания: кръвонасядане и
оток на лицето; дълбоко охлузване под левия долно-челюстен ъгъл, охлузване на
дясна подбедрица на фона на оток. Претендира обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 3000
лева. Сочи също така, че по тъжба на ответника с твърдения, че го е заплашил с
убийство, било образувано досъдебно производство № 176/18 год. на СО-СГП, като наказателното
производство било прекратено с постановление от 30.10.2018 год. поради липса на
извършено престъпление. Въпреки това в продължение на около една година били
извършвани процесуални действия, вкл. била назначена съдебно-психиатрична
експертиза на ищеца. Притесненията, свързани с това производство били утежнени
и от факта, че ищецът е служител на МВР и наказателното производство можело да
се отрази на статута и професионалната му репутацията. Моли съда да осъди
ответника да му заплати и обезщетение в размер на 3000 лева за причинените
неимуществени вреди от подадената срещу него тъжба от ответника и образуваното
наказателно производство.
В отговора на исковата молба
ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че на посочената по-горе дата
ищецът с висока скорост спрял автомобила си до този на ответника, който бил
паркиран пред аптека „Виктория“ и в който на задната седалка се намирало детето
на ищеца – на 3 години, а на мястото на водача се намирал ответникът; ищецът
излязъл от автомобила, отворил задната врата на колата на ответника и влязъл
вътре, като се държал неадекватно – нито поздравил, нито поискал разрешение на
влезе, а поведението му било агресивно, невъзпитано и нагло. Ответникът излязъл
от автомобила и извадил ищеца от там, но не го е удрял и не е извършвал други
противозаконни действия, нито му е причинил твърдяните телесни повреди. Същият
не желаел Г. да влиза в автомобила му, тъй като след развода с дъщеря му се
държал провокативно и заплашвал непрекъснато него и семейството му и подавал
жалби по всякакъв до ДСП – отдел „Закрила на детето“, прокуратурата, МВР и др.
институции. Относно образуваното досъдебно производство твърди, че, на
09.08.2017 год. ищецът действително му се заканил с убийство, показвайки
бухалка, поради което ответникът правомерно сезирал Софийска районна
прокуратура, която образувала досъдебно производство, реализирайки
конституционното си право на жалба. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни.
Според издаденото
съдебно-медицинско удостоверение № 81.03/2018 год. на специалист по съдебна
медицина при МУ-С.при извършен преглед на ищеца на 11.03.2018 год. били
констатирани следните увреждания: в лявата тилно-теменна област на главата на
фона на ограничен кръгловат оток с диаметър 3-4 см. – червеникаво кръвонасядане
с неправилна продълговата форма и размери 2/1 см.; непосредствено под левия
долно-челюстен ъгъл – лентовидно дълбоко охлузване 0,5/1,5 см., покрито със
засъхнала кръв; по предната повърхност в средата на дясната подбедрица върху
проекцията на ръба на големия пищял – охлузване с неправилна форма с размери
0,7/1,4 см., покрито със засъхнала кръв на фона на ограничен оток. Тези
травматични увреждания са получени в резултат на действието на твърди тъпи
предмети и такива с ограничени контактуващи повърхности, каквито характеристики
могат да имат човешките ръце, евентуално с поставен пръстен на някой от
пръстите, както и свободните ръбове на
човешки нокти и др. предмети. Уврежданията могат да се получат по начин и
време, съобщени в предварителните сведения от страна на пострадалия П.Г., а
именно: че на 10.03.2018 год. около 16-17 ч. е бит от познат мъж, който го
дърпал за дрехите и му нанесъл удари с ръце по главата, лицето и тялото и го
одраскал с нокти по шията; получил наранявания и на десния крак, вероятно от
вратата на автомобил, като оплакванията са свързани с болки в травмираните
области.
С постановление от 28.03.2018
год. по прокурорска преписка № 179/2018 год. по описа на РП-Своге, във връзка с
депозирана молба от П.Г. за това, че на 10.03.2018 год. бившият му тъст В.Д. му
нанесъл побой, е прието, че липсват достатъчно данни за извършено престъпление
от общ характер по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което е постановен
отказ да се образува досъдебно производство.
С постановление от 30.10.2018
год. по ДП 176/2018 год. по описа на СО-СГП е прекратено досъдебното
производство, образувано по тъжба на В.С.Д. срещу П.И.Г. за това, че на
09.08.2017 год. му се е заканил с убийство и това заканване би могло да възбуди
основателен страх – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради
липса на извършено престъпление.
Според показанията на св. И. Г.
– майка на ищеца, на 10 март 2018 год. същата била на работа във фирма „П. Е.“,
когато шефът й съобщил, че отвън пред сервиза блъскат сина й. Това се случило
на улицата, пред сервиза на фирмата на ул. „П. С.“ № 3. Когато свидетелката
отишла на място, заварила сина си до колата на ответника В.Д., като последният
блъскал /бутал/ Г., като не му позволявал да отвори вратата на автомобила,
където се намирал малолетният син на ищеца. Свидетелката пресякла улицата и застанала на 1 метър от колата, при което
видяла драскотина от лявата страна на шията на сина си. По-късно синът й се
оплакал, че го болят крака и главата. Всичко приключило, когато свидетелката и
сина й си тръгнали. Вкъщи свидетелката видяла, че синът й има охлузвания на
крака и отзад на главата. Според същата нараняването на главата било получено,
когато синът й се бил навел вътре в колата и тъст му го издърпал. Не знае
причината за инцидента, нито как и защо се е случил конфликтът. Мисли, че
травмата на крака на сина й се получила при опита на ответника да затвори
вратата на автомобила. Не знае защо са влошени отношенията между страните по
делото. Сочи, че синът й и дъщерята на ответника се оженили през 2014 год. и се развели през 2015 год. Детето им е
родено на *** год. След инцидента ищецът се оплаквал от главоболие и болки в
подбедрицата в продължение на една седмица, както и от безсъние и нервност.
Ищецът работел като полицай във ІІ-ро РУ на МВР-София. Знае от сина си, че
ответникът подавал жалби срещу него в полицията, но не знае дали е било
образувано наказателно производство и дали синът й е викан за разпити.
Съгласно показанията на св. В.
Г. – сестра на ищеца, същата не е бяла пряк свидетел на инцидента на 10.03.2018
год., като знае за него от брат си, а непосредствено след това същият бил много
притеснен и стресиран, страдал от главоболие в продължение на около месец и
безсъние. Свидетелката живее с ищеца и родителите си в с. С. в едно жилище.
След инцидента свидетелката видяла одрасквания по шията на брат си, нараняване
в задната част на главата и оток, както и нараняване в единия крак. Конфликтите
между страните били по повод контактите на ищеца с детето му след развода с
дъщерята на ответника. Свидетелката присъствала на отправяне на обиди от страна
на В.Д. към ищеца при случайни срещи в селото, когато П.Г. искал информация за
детето. Ответникът пускал жалби срещу ищеца, вкл. за отправяни заплахи за убийство,
като всички производства по тези жалби били прекратени. Ищецът бил служител на
МВР и се притеснявал и от реакциите на хората в малкото населено място, където
живеел, като тези притеснения ищецът лично споделял със сестра си; станал
по-мълчалив и затворен.
Свидетелят Д. – приятел на
дъщерята на ответника твърди, че за пръв път срещнал ищеца П.Г. на 10.03.2018
год. Тогава заедно с ответника и дъщеря му се прибирали от гр. С.с автомобила
на В.Д.. Спрели да изтеглят пари в гр. С.до сервиз на фирмата „П. Е.“, от
другата страна на улицата. Малко след това пристигнал ищецът, отворил задната врата
на автомобила зад шофьорското място, където седяло детето му, като бил видимо
щастлив, че го вижда. Между страните избухнал конфликт, като ответникът
започнал да вика на ищеца „Защо ми влизаш в колата, нямаш право да ми влизаш в
колата“. П. обяснил, че иска да си види детето, не пожелал да се отдръпне и
двамата се спречкали, като през това време задната врата на автомобила останала
отворена. Ответникът поискал да затвори вратата, като в този момент П.Г. бил
наполовина с тялото вътре, подпрян на седалката. Тогава ответникът хванал ищеца
за гърдите /между гърдите и рамената/, като двамата останали изправени от двете
страни на отворената задна врата с лице един към друг. В.Д. бутнал П.Г. и
затворил вратата, след което между двамата започнал словесен конфликт. Майката
на ищеца дошла, след като всичко било приключило. Малко по-късно дошла и
майката на детето, а ищецът се обадил в полицията да подаде оплакване. Отивайки
към колата на ответника, ищецът бил радостен да види детето си. Причината за
влошените отношения между страните бил разводът между ищеца и дъщерята на
ответника, споровете за родителските права и личните контакти с детето и
роднините му, като същите водели много дела и подавали жалби един срещу друг по
различни поводи.
Съгласно показанията на св. Й.
Д. – дъщеря на ответника и бивша съпруга на ищеца, на 10.03.2018 год. същата не
била пряк свидетел на конфликта, тъй като пристигнала при автомобила в момент,
когато ищецът се обаждал на тел. 112. Упражняването на родителските права по
отношение на детето след развода било предоставено на нея, като ищецът имал
установен режим на лични отношения. Ищецът пускал сигнали до социалните служби
за неполагане на достатъчно грижи за детето, както и жалби срещу нейните
роднини, като отправял и обиди по адрес на ответника. Според свидетелката
ищецът неведнъж се е държал грубо, отправял е закани и заплахи към баща й,
включително заплашвал, че ще подхвърли наркотици в колата. Поради това тя и
семейството й търсели начин да се предпазят. Многократно тя и родителите й
подавали жалби срещу ищеца в РП-С.във връзка с отправяни заплахи от страна на П.Г..
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна
страна:
Предявените
искове са с правно основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Според посочената разпоредба всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Предпоставка за уважаване на иска е да бъде доказано наличието на всички елементи от фактическия състав, пораждащ право на обезщетение, а именно: противоправно поведение на ответника /действие или бездействие/, вреди и причинна връзка. Вината се предполага до доказване на противното. Съдът намира, че от приетите по делото доказателства - свидетелски показания, съдебно-медицинско удостоверение и експертиза се доказа по несъмнен начин твърдяното противоправно поведение от страна на ответника, което е в причинна връзка с настъпилите за ищеца вреди. Установи се, че на 10.03.2018 год. ищецът забелязал пред сервиза на „П. *** малолетното си дете, което било в автомобила на бившия му тъст – ответника В.Д., като същия ден то имало рожден ден. Ищецът отворил задната врата на автомобила, за да го поздрави. Тогава ответникът започнал да вика на ищеца: „Защо ми влизаш в колата, нямаш право да ми влизаш в колата“. П.Г. обяснил, че иска да си види детето и не пожелал да се отдръпне. Тогава ответникът хванал ищеца през гърдите, издърпал го от автомобила, след което го блъснал встрани и затворил вратата /св. Д./. В резултат на дърпането и блъскането ищецът получил оток и кръвонасядане на лявата тилно-теменна област на главата, охлузване на шията вляво, както и оток и охлузване на дясната подбедрица, като тези увреждания се установяват по безспорен начин от приетото по делото съдебно-медицинско удостоверение, издадено в деня след инцидента, както и от свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели И. Г. и В. Г., които лично са видели белезите по тялото на ищеца непосредствено след конфликта. С оглед това съдът намира, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по безспорен начин противоправното поведение на ответника, което е в причинна връзка с настъпилите за ищеца вреди от непозволеното увреждане – кръвонасядания и охлузвания на главата, шията и подбедрицата.
В граждански процес, при предявен иск за вреди от непозволено
увреждане, наличието на неправомерно поведение и от страна на пострадалия може да се преценява единствено
на плоскостта на съпричиняването на настъпилите вреди, когато поведението на увредения е
станало причина или е повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя
на вредата (Решение № 93 от 5.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 373/2011 г., II т.
о., ТК, Решение № 106 от 15.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 618/2011
г., I т. о., ТК),
но не може да освободи делинквента от отговорност.
В конкретния
случай е установено,
че ищецът първи е предприел действия,
довели до конфликта между страните, като се е опитал да проникне в чуждото
моторно превозно средство – това на ответника В.Д. и не е спрял, въпреки категорично
изразеното несъгласие за това от страна на последния. Според настоящия състав обаче
това поведение от страна на ищеца Г. не може да се окачестви като „непосредствено
противоправно нападение“ срещу имуществените права на ответника /неприкосновеността
на автомобила/, тъй като се установи, че ищецът е отворил вратата, за да види
детето си, което се е намирало на задната седалка на автомобила и този ден е
имало рожден ден. Нито едно от събраните по делото доказателства не сочи на
„нападение“ от страна на ищеца срещу имуществото или телесната неприкосновеност
на ответника или негови близки, поради което не може да се говори за неизбежна
отбрана по смисъла на чл. 46, ал. 1 от ЗЗД. Неизбежната отбрана е налице, когато, за да се
защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или друго лице, на
нападателя се причинява вреда в необходимите за отблъскване на нападението
предели. Такова обстоятелство изключва обществената опасност на деянието, причиняващо вреда, оттук и неговата наказуемост, а в
гражданско-правен смисъл и задължението за парични
репарации на отбраняващия се спрямо пострадалия в тази връзка деец.
Според чл. 12, ал.2 от НК, дефиниращ института, за да настъпят последиците от него
се изисква съответствие между характера и опасността на нападението и защитата,
т.е. ценността на засегнатия при отбраната интерес не трябва явно да надвишава
ценността на нападнатия такъв, а интензивността за отбраната - тази на
интензивността на нападението. Очевидно е тук, че установената фактическа
обстановка не покрива
предпоставките на хипотезата на правната
норма. По делото не се установи ищецът да е предприел действия,
представляващи нападение срещу личността или правата на ответника или малолетното
дете. Същият е отворил вратата на автомобила единствено с намерението да види и
поздрави собственото си дете, поради което реакцията от страна на ответника –
упражненото насилие, при което са причинени вредите, не може да се окачестви
като неизбежна отбрана по смисъла на цитираната разпоредба. Независимо
от това, след противопоставянето от страна на ответника на опитите на П.Г. да влезе в
автомобила, последният е следвало да преустанови тези действия, а след като не
го е направил, същият е предизвикал ответната реакция на ответника, т.е. налице
е съпричиняване.
Съпричиняването
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е такова поведение на
увреденото лице, което е допринесло
за настъпването на вредата, без значение виновно или не. В
константната си практика по приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД ВКС на РБ последователно
застъпва становище, че намаляването на обезщетението за вреди
от деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на посочената рабпоредба, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки
с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или
бездействал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за
прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение
на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Съдът намира по делото, че
ищецът е допринесъл наравно с ответника за настъпването на вредите, тъй като не
е преустановил опитите да отвори и влезе в автомобил - чужда собственост,
въпреки изрично изразеното несъгласие и противопоставяне от страна на В.Д..
При
определяне размера на обезщетението съдът взе предвид заключението на приетата съдебно-медицинска
експертиза на в.л. Топалов, според което констатираните при ищеца увреждания са
отзвучали за период от около 10-15 дни, като е била налице болезненост в
първите 7-10 дни в зоната на кръвонасяданията и травматичния оток, а охлузванията
са повърхностни наранявания и са причинили лека болезненост в рамките на
няколко часа.
Съдът намира,
че описаните неимуществени вреди – болки и страдания от причинените леки
телесни повреди, които са пряка последица от противоправното поведение на
ответника, следва да бъдат обезщетени, като обезщетение в размер на 1200 лева
съответства на критерия на чл. 52 от ЗЗД с оглед вида на засегнатите
неимуществени блага и принципа за справедливо обезщетение за претърпените болки
и страдания. Предвид изложените по-горе мотиви за наличието на съпричиняване в
размер на 50% на вредоносния резултат от страна на ищеца, съгласно
разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, дължимият размер обезщетението следва да бъде в размер на 600 лева.
Ответникът дължи и законна лихва върху обезщетението, считано от датата
на увреждането – 10.03.2018 год. до окончателното изплащане, на основание чл.
86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. За разликата до пълния предявен
размер искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
С оглед това решението на районния съд следва да бъде отменено в
частта, с която съдът е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение до размера
от 600 лева и вместо него следва да постанови друго, с което да осъди ответника
да заплати на ищеца сумата 600 лева, ведно със законната лихва, считано от
10.03.2018 год. В останалата част, с която искът е отхвърлен за разликата над
600 лева до пълния предявен размер от 3000 лева, решението следва да бъде
потвърдено.
По
предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 3000 лева - за причинени неимуществени
вреди вследствие подадена тъжба от
ответника, по която е образувано ДП №
176/2018 год. по описа на СО на СГП, съдът напълно споделя и препраща към
мотивите на районния съд в обжалваното решение за неоснователност на
претенцията, на основание чл. 272 от ГПК. Това е така, тъй като спрямо П.Г. не
е започнало наказателно преследване въз основа на подадената тъжба - същият не
е придобил качеството обвиняем, респ. не е претърпял твърдяните вреди.
Досъдебното производство е образувано не само въз основа на подадена тъжба от
страна на ответника, а защото по прокурорската преписка са събрани достатъчно
данни за извършено престъпление по смисъла на чл. 211, ал. 1 от НПК. Според
мотивите на СРП в постановлението за прекратяване на наказателното производство
от 30.10.2018 год., такива закани с убийство в действителност са били отправени
от Г. към ответника Д., но същите не са
възбудили основателен страх за реалното им осъществяване у ответника. Поради това
следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между поведението
на ищеца и образуваното досъдебно производство, а ответникът е упражнил
конституционното си право да подаде жалба с оглед установеното противоправно
поведение на ищеца – отправяните закани, независимо от това дали то осъществява
състав на престъпление. Установи се по делото, че отношенията между страните са
изключително влошени в резултат на дългогодишни конфликти и водени между тях
различни съдебни производства по жалби за извършени престъпления, домашно
насилие, лични контакти с детето и др. Не се доказа именно образуваното
досъдебно производство за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК да е причинило
на ищеца твърдяните неимуществени вреди и то в резултат на виновното противоправно поведение от страна
на ответника. Тъй като в тази част крайният извод на настоящата инстанция
съвпада с този на районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частта, с която съдът е отхвърлил втория кумулативно обективно съединен иск с
правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца сумата
265 лева, представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ищецът дължи на ответника
сумата 459 лева, представляваща направени в първоинстанционното производство
разноски, съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК. Това налага решението да бъде отменено в частта, с която ищецът е
осъден да заплати на ответника разноски за разликата над 459 лева до пълния
присъден размер от 510 лева. Ищецът дължи на ответника и направените в
настоящото производство разноски в размер на 450 лв., съобразно отхвърлената
част от исковете и частичната неоснователност на подадената въззивна жалба.
Воден от горното, Софийският
окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260034 от 29.12.2020 год. по гр.д. № 402/2019
год. на Свогенския районен съд в ЧАСТТА, с която съдът е отхвърлил предявения
от П.И.Г. *** против В.С.Д. *** иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди вследствие непозволено увреждане на 10.03.2018 год. в гр. С.до
размера от 600 лева, ведно със законната лихва, с правно основание чл. 45, ал.
1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, както и в частта, с която ищецът
е осъден да заплати на ответника разноски за разликата над 459 лева до пълния
присъден размер от 510 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.С.Д. ЕГН ********** *** да заплати на П.И.Г. ЕГН **********
*** сумата 600 /шестотин/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане на 10.03.2018 год., при което на ищеца са причинени
следните увреждания - оток и
кръвонасядане на лявата тилно-теменна област на главата, охлузване на шията
вляво, оток и охлузване на дясната подбедрица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
10.03.2018 год. до окончателното изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решението
в останалата част.
ОСЪЖДА В.С.Д. ЕГН **********
*** да заплати на П.И.Г. ЕГН ********** *** сумата 265 лева,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П.И.Г.
ЕГН ********** *** да заплати на В.С.Д. ЕГН ********** *** сумата 450 лева,
представляваща направените във въззивното производство разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.