Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Враца, 20.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното
заседание на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при
секретаря М. Богданова, като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 711
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - за признаване за установено
спрямо ответника недължимост на вземания срещу ищеца по изпълнителен лист.
В исковата
молба ищецът Д.Г.М. ***, чрез пълномощника си адв. Л.В., твърди, че на
основание чл.237, чл.242 до чл.249 от ГПК /отм./ и влязло в законна сила
Определение № 899 от 10.08.2006г. постановено по ч.гр.д. № 1425/2006г. по описа
на Врачански районен съд, против него е издаден изпълнителен лист от
16.08.2006г., по силата на който е осъден да заплати на ,,Ти Би Ай Кредит ЕАД
следните суми: 8932,46 лв. - главница по запис на заповед, издаден на
05.12.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от депозиране
на молбата за издаване на изпълнителен лист - 07.08.2006г. до окончателното
изплащане; 485.62 лв. - деловодни разноски за внесена държавна такса за
издаване на изпълнителен лист и юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че на
основание издаденият изпълнителен лист на 31.05.2007г. е образувано ИД №
20077220400288 по описа на ЧСИ Г.Б., рег. № 722, район на действие Врачански
окръжен съд. В хода на изпълнителното производство през месец юли 2007г.
длъжникът еднократно и доброволно е заплатил по банкова сметка *** лв., от
която на 01.08.2007г. на взискателя е изплатена сума в размер 1710 лв., с което
плащане са погасени 60 лв. - авансово заплатени такси по изпълнителното дело,
485.62 лв. - вземане по изпълнителния лист за деловодни разноски и 1164,38 лв. -
частично погасяване на законната лихва. От доброволно заплатената сума е
събрана в полза на ЧСИ Г.Б. част от такса на осн. чл.26 ТТР към ЗЧСИ в размер
на 190 лв. Сочи, че принудителни действия по делото не са извършвани и същото е
прекратено на основание чл.433, ал. 1, т.8 ГПК с постановление на ЧСИ от
27.09.2016г. Изтъква, че на 23.02.2015г. е сключен договор за цесия между
,,Транзит Юръп” ЕАД /с предишно наименование ,,Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, в
качеството на цедент и ,,АПС Бета България” ООД /ответника по делото/ -
цесионер, по силата на който цесионерът е придобил посоченото вземане, ведно с
всички привилегии и обезпечения. Твърди, че на 15.11.2018г. ,,АПС Бета
България” ООД е подал молба за образуване на изпълнително дело до ЧСИ Г.Б. за
събиране на остатъчното, непогасено вземане по перемираното изпълнително дело №
288/2007г. по описа на същия съдебен изпълнител, което вземане произтича от
приложения изпълнителен лист по изп.д. № 288/2007г. В деня на постъпване на
молбата - 15.11.2018г. е образувано изпълнително дело № 20187220400681 по описа
на ЧСИ Г.Б.. По това дело на 09.01.2019г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника при ,,Търговска банка Д” АД и ,,Първа инвестиционна банка”
АД със запорни съобщения с изх. № 326/07.01.2019г. и изх. № 325/07.01.2019г. На
длъжника е връчена и покана за доброволно изпълнение с изх. № 327/07.01.2019г.
Поддържа, че извършеното от него частично доброволно плащане през месец юли
2007г. по ИД № 20077220400288 по описа на ЧСИ Г.Б. представлява действие по
изпълнението, което е прекъснало давността и от момента на плащането е
започнала да тече нова тригодишна давност за погасяване на останалото вземане
по изпълнителния лист, която е изтекла през месец юли
Ответното дружество ,,АПС Бета България" ООД, гр.
София в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК,
оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че иска е
недопустим поради липса на правен интерес за ищеца. Същият е отпаднал поради
прекратяване на ИД № 288/2007г. и ИД № 681/2018г. при ЧСИ Г.Б. и съответно
липсата на принудително изпълнение. Поддържа, че в случая липсва спор -
взискателят е прекратил производството по отношение на ищеца, без да предприема
принудително изпълнение срещу собствеността му. В случай, че съдът приеме иска
за допустим, оспорва същия като неоснователен и недоказан. Моли съда да
прекрати настоящото производство поради липсата на правен интерес от
предявяване на иска, а в случай, че допусне иска до разглеждане по същество,
моли същия да бъде отхвърлен като неоснователен. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, в случай,
че то е над минималния размер и моли съда да го уважи, тъй като делото не се
ползва от голяма фактическа и правна сложност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства, включително приложените изпълнителни дела № 288/2007г. и №
681/2018г. по описа на ЧСИ Г.Б., намери за установено следното:
Установи
се, от приложения по делото изпълнителен лист от 16.08.2006г., че с влязло в
законна сила определение № 899 от 10.08.2006 г., постановено по ч.гр.д. № 1425/2006
г. по описа на РС – Враца, ищецът Д.Г. Митков е осъден да заплати на „Ти Би Ай
Кредит” ЕАД, гр. София следните суми: 8932,46 лв. - главница по запис на
заповед, издаден на 05.12.2005г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от депозиране на молбата за издаване на изпълнителен лист -
07.08.2006г. до окончателното изплащане и 485.62 лв. - деловодни разноски за
внесена държавна такса за издаване на изпълнителен лист и юрисконсултско
възнаграждение. Посочено е в самия
изпълнителен лист, че е издаден в производство по чл. 237 и чл. 242 до чл. 249
от ГПК /отменен/. По молба на „Ти Би Ай Кредит” ЕАД и въз основа на издадения изпълнителен
лист, на 31.05.2007г. е образувано ИД № 20077220400288 по описа на ЧСИ Г.Б.,
рег. № 722, район на действие Врачански окръжен съд. Видно от удостоверение от
13.02.2019г. (л.9 по делото) на ЧСИ Г.Б., в хода на изпълнителното производство
на 20.07.2007г. с вносна бележка (л.61) длъжникът еднократно и доброволно е
заплатил по банкова сметка *** лв., от която на 01.08.2007г. на взискателя е
изплатена сума в размер 1710 лв., с което плащане са погасени 60 лв. - авансово
заплатени такси по изпълнителното дело, 485.62 лв. - вземане по изпълнителния
лист за деловодни разноски и 1164,38 лв. - частично погасяване на законната
лихва. От доброволно заплатената сума е събрана в полза на ЧСИ Г.Б. част от
такса на осн. чл.26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 190 лв. В удостоверението е
посочено, че по делото не са предприемани изпълнителни действия. С
постановление от 27.09.2016 г. на ЧСИ Г.Б., производството по ИД № 20077220400288
е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че взискателят
по изпълнителното дело не е поискал извършване на изпълнителни действия повече
от две години.
Установи
се също, че преди прекратяване на изпълнителното дело, по силата на споразумение
за покупко-продажба и прехвърляне на вземания от 23.02.2015г., сключено между
„Транзит Юръп” ЕАД /с предходно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, в
качеството на цедент и ответника по делото „АПС Бета България” ООД, в
качеството на цесионер, последното дружество е придобило портфейл от всички
вземания, произтичащи от необслужваните договори за потребителски кредити,
посочени в приложение № 1 на споразумението, сред които е и вземането към ищеца
Д.Г. М.
По
молба на ответното дружество „АПС Бета България” ООД от 15.11.2018г. и въз
основа на същия изпълнителен лист от 16.08.2006г. по ч.гр.д. № 1425/2006 г. по
описа на РС – Враца, на 15.11.2018г. е образувано ИД № 20187220400681 по описа на
ЧСИ Г.Б., рег. № 722, с район на действие Окръжен съд – гр.Враца. Видно от
удостоверение от 13.02.2019г. (л.15 по делото) по това дело са предприети
изпълнителни действия: със запорно съобщение изх. № 325 от 07.01.2019г.
(получено от ТЗЛ на 09.01.2019г.) е наложен запор върху банковите сметки на
длъжника в „Първа инвестиционна банка” АД, а със запорно съобщение изх. № 326
от 07.01.2019г. (получено от ТЗЛ на 09.01.2019г.) е наложен запор върху
банковите сметки на длъжника в „Търговска банка Д” АД. В удостоверението е
посочен и размера на вземането на взискателя по това изпълнително дело, а
именно: 20 521, 81 лв. вземането на взискателя и 1727, 40 лв. с ДДС такси по
изпълнителното дело.
В
хода на настоящото дело, по молба на взискателя „АПС Бета България” ООД от
05.04.2019г., с постановление от 16.04.2019 г. на ЧСИ Г.Б., производството по
ИД № 20187220400681 е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.
При така
изложената фактическа обстановка, съдът приема следното от правната страна на
спора:
Предмет на спора е съществуването на парично
задължение, произтичащо от извънсъдебно изпълнително основание по чл. 237, б.
"е" от ГПК (отм.) - запис на заповед, въз основа на което се е
развило производство по чл. 237 и чл. 242 до чл. 249 от ГПК /отменен/ за
издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание.
С
оглед на това предявеният иск е такъв по чл. 124, ал.1 от ГПК. Това е така, тъй
като предвидената в чл. 424 от ГПК възможност за оспорване на вземането по
исков ред от страна на длъжника предполага осъществено производство по глава 37
от ГПК. Изпълнителният лист за процесната сума е издаден не по реда на
заповедното производство, а по реда на чл. 237 и сл. от ГПК (отм.). Това води
до извод, че пред длъжника възможността за защита е била по чл. 250 от ГПК
(отм.) вр. с § 2, ал. 9 от ГПК нов, а при пропускане на предвидения в тази
правна норма срок - чрез предявяване на възраженията за оспорване на вземането
по исков ред с оглед чл. 254 от ГПК (отм.), т.е. чрез предявяване на отрицателна
установителен иск. Упражняването на това право с оглед изложеното за чл. 424 от ГПК е възможно и след 01.03.2008 г., като основанието на исковата претенция е
чл. 124, ал.1 от ГПК.
Неоснователни са наведените с
отговора по чл. 131 от ГПК от "АПС Бета България" ЕООД възражения за
недопустимост на предявения иск поради обстоятелството, че изпълнителни дела №
288/2007г. и № 681/2018г. по описа на ЧСИ Г.Б. са прекратени с влязло в сила
постановление на съдебния изпълнител. Цитираната от ответника съдебна практика
(Решение № 99 от 28.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 667/2011 г., II т. о., ТК) е
напълно неотносима към разглеждания случай, тъй като се отнася до прекратяване
на изпълнителното производство на основание, което изключва повторно образуване
на изпълнително дело за същото вземане /плащане от длъжника по сметка на
съдебен изпълнител/, а настоящият случай съдържа прекратяване на изпълнителното
производство по изпълнително дело № 288/2007г. на основание перемпция, а по
изпълнително дело № 681/2018г. по искане на взискателя. Доколкото прекратяване
на изпълнителното производство при предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 и т.2
от ГПК не води до погасяване на вземането или до обезсилване на изпълнителния
лист, за взискателя съществува възможност да образува ново изпълнително дело на
основание същия изпълнителен лист от 16.08.2006 г., което вече веднъж е сторено
от него. Следва също да се отбележи, че спорният по делото въпрос, по който е
допусната касация, е бил коренно различен - от кой момент настъпва погасяване
на дълга: постъпването на сумата по сметка на съдебния изпълнител или
постъпването на сумата по сметка на взискателя.
Основният
и единствен довод на ищцата, обуславящ недължимост на процесното вземане, е поради
погасяване на вземането по давност, започнала да тече от месец юли 2007г., поради
което съда следва да го разгледа.
Съгласно чл. 537 от Търговския закон ТЗ/ за записа на
заповед се прилагат съответно доколкото са съвместими разпоредбите за
менителницата, а съгласно чл. 531 от ТЗ исковете по менителницата срещу платеца
се погасяват с тригодишна давност от падежа, което изключва приложението на чл.
110 от ЗЗД. В този смисъл изрично: Р 505-2004-ТК на ВКС; Р 1546-67-I на ВС. Поради това вземанията на поемателя по запис
на заповед се погасяват с кратката тригодишна погасителна давност по чл. 531,
ал. 1, във вр. с чл. 537 от ТЗ.
С оглед действалата законодателна уредба за издаването
на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по
отменения ГПК, определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се ползва с
изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо. Това е така, защото с
определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване на
изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, например запис на заповед,
поради което характерът на задължението не се променя. Вземането на кредитора
произтича от несъдебното изпълнително основание. Съществуването на вземането би
могло да се оспорва, както досежно действителността на основанието, така и
относно погасяването му /чл. 250, чл. 252, чл. 254 ГПК отм./ Правните последици
на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на съдебно решение, постановено
в исковия процес, поради което при прекъсването на давността срокът на новата
давност по чл. 117, ал. 1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на
вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не намира приложение. Ето защо, вземането срещу издателя на запис на
заповед се погасява с изтичането на 3-годишна давност и в случая, когато в
изпълнителното производство, образувано въз основа на изпълнителен лист,
издаден по реда на чл. 242 вр. чл. 237, б. "е" ГПК (отм.), давността
е прекъсната на основание чл.116, б. "в" ГПК.
Относно прекъсването на давността в резултат на
предприети действия за принудително изпълнение следва да бъдат съобразени
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, които са задължителни за съда. В
т. 10 на тълкувателното решение е прието, че давността в изпълнителното
производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на ЧСИ по
възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Действията прекъсващи
давността са разграничени от тези, с които същата не се прекъсва, като е
прието, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването
на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на
справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Изпълнителните
действия, прекъсващи давността са: насочване на изпълнението чрез налагане на
запори или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица.
В настоящият
случай по изпълнително дело № 20077220400288 по описа на ЧСИ Г.Б. е извършено
едно действие, прекъсващо давността, а именно доброволното заплащане от
длъжника Д.Г.М. на сумата 1900 лв., извършено с вносна бележка от 20.07.2007г.
С оглед на изложеното по-горе, след прекъсването на
давността е започнала да тече нова тригодишна давност по отношение вземането на
ответника за главница въз основа на записа на заповед, която е изтекла на 20.07.2010г.
и считано от тази дата е погасена възможността претендираните суми да се
събират принудително. Образуването по молба на ответното дружество „АПС Бета
България” ООД на ИД № 20187220400681 по описа на ЧСИ Г.Б. въз основа на същия
изпълнителен лист от 16.08.2006г. по ч.гр.д. № 1425/2006 г. по описа на РС –
Враца, на 15.11.2018г. и предприетите изпълнителни действия - налагането на
запори върху банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка” АД и в
„Търговска банка Д” АД на 09.01.2019г., са действия за събиране на вземане,
което не може да се събира принудително, поради изтекъл давностен срок.
Длъжникът по
изпълнителното дело се е позовал на действието на погасителната давност в
настоящото производство чрез направено възражение за изтекла давност, поради
което погасителната давност е произвела своето правно действие.
С оглед на горното, предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, се явява
основателен и като такъв следва да се уважи.
При този изход от делото ищецът има право на разноски.
Видно от приложения договор за правна защита, ищецът
не е заплатил адвокатски хонорар на адв. Л.В., тъй като защитата е осъществена
при условията на чл. 38, ал. 1, т.3 от Закона за адвокатурата. Тъй като иска е
основателен и предвид това, че разноските за адвокатска защита са направени не
от ищеца, а от пълномощника й по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Л.В. сумата 776,62 лв. за адвокатски хонорар.
Предвид изхода на делото и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва
да се присъдят направените по настоящото дело разноски за внесена държавна
такса в размер 360, 85 лв. и заплатена такса по ТТЗЧСИ по сметка на ЧСИ Г.Б. за
издаване на заверени копия от изпълнителни дела № 288/2007г. и № 681/2018г. в
размер 40,00 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "АПС Бета
България" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. "България" № 81В, че Д.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***,
не дължи поради погасяването й по давност сумата 8932, 46 лв., представляваща
неизпълнено задължение по запис на заповед от 05.12.2005г., ведно със законната
лихва, считано от 07.08.2006г. до окончателното изплащане на сумата, присъдена
с изпълнителен лист, издаден на 16.08.2006г. по ч.гр.д. № 1425/2006 г. по описа
на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА "АПС Бета България" ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"България" № 81В ДА ЗАПЛАТИ на адв. Л.Ц.В. с ЕГН **********,***, с
адрес на упражняване на дейността гр. Враца, ********на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА сумата 776,62 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА "АПС Бета България"
ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
"България" № 81В ДА ЗАПЛАТИ на Д.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** направените
по настоящото дело разноски за внесена държавна такса в размер 360, 85 лв. и
заплатена такса по ТТЗЧСИ по сметка на ЧСИ Г.Б. за издаване на заверени копия
от изпълнителни дела № 288/2007г. и № 681/2018г. в размер 40,00 лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: