Присъда по дело №525/2016 на Окръжен съд - Добрич

М О Т И В И  към присъда № 2 от  09.02.2017г. по

нохд № 525/2016г. по описа на Окръжен съд-гр.***

Производството пред съда е образувано  по обвинителен акт, внесен от Окръжна прокуратура–гр.***. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно производство 271/2015г. по описа на РУ „Полиция”–гр.***. С обвинителния акт е повдигнато обвинение срещу П.Д.  Й. за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно б. „б” във вр. с ал.1, б. „в” и във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Съдебното производство протече по реда на съкратеното съдебно следствие в алтернативата по чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. След разясняване на правата му за предварително изслушване съгласно чл. 372, ал. 1  от НПК, подсъдимият заяви, че желае предварително изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК, твърдейки, че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдът като намери, че са налице предпоставките за това, допусна провеждането на съкратеното съдебно следствие, като след изслушване самопризнанието на подсъдимия, констатира, че същото се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Преди даване ход на съдебното следствие от пострадалите Д. Г.Д. и М.Г.Д. бе отправено искане за конституиране като частни обвинители в процеса. При наличие на предпоставките за това наследниците на пострадалата бяха конституирани като частни обвинители.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-гр.*** поддържа обвинението, изложи становище за неговата доказаност и предложи след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на три години, изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от пет години. Отделно от това настоява и за налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от три години.

Частните обвинители чрез повереника си поддържат повдиганото обвинение и настояват за налагане на наказание лишаване от свобода, което да не бъде отлагано по реда на чл. 66 , ал. 1 от НК, като и да бъде наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок не по-малък от три години.

Подсъдимият П.Д.Й. се явява лично и с упълномощен защитник. Й. се признава за виновен, а също признава и фактите и обстоятелствата, посочени в обвинителния акт.

Защитникът на подсъдимия пледира за определяне на наказание лишаване от свобода с приложението на чл. 66 от НК.

***кият окръжен съд, след като обсъди събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка:

Около 05,00 часа на 21.10.2015г. подс.Й. *** с управлявания от него товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № *** за да извърши превоз на стока до гр.Констанца, Румъния. Около 06,30 часа, влизайки в гр.*** от към гр.***, се движил по ул.”***” към центъра на града. Достигайки района на местопроизшествието, находящо се по ул.”***”, на пешеходна пътека непосредствено след кръстовището с ул.”***”, подсъдимият се е движил с около 69 км/час. Времето е било дъждовно и облачно, пътната настилка асфалтова, мокра, без неравности по нея. Видимостта била намалена, тъй като все още е било тъмно. Наближавайки мястото на инцидента, подсъдимият предприел маневра изпреварване на спрелия в дясната част на платното за движение и след пешеходната пътека пътнически автобус, като променил посоката си на движение и преминал вляво от него. Пътническият автобус, управляван от св. М. всяка сутрини превозвал работници от гр.*** до с.***. Втората спирка на пътническия автобус била в района на местопроизшествието и там чакали за да се качат  св.Е.М. и пострадалата С. К.. Забелязвайки пристигането на автобуса, който спрял в дясната част и след пешеходната пътека, св.М. и пострадалата предприели пресичане на пътното платно  от левия тротоар спрямо посоката на движение на товарния автомобил. Двамата са се движили един след друг, като първи е бил св.М.. Св.М. успял да премине в последния момент вдясно от траекторията на движение на товарния автомобил, управляван от подсъдимия. Непосредствено след това и поради пресичане на траекториите на движение на товарния автомобил и пострадалата К. настъпил удар между предната странична лява част на автомобила и К., като от удара последната паднала върху пешеходната пътека. След удара товарният автомобил, управляван от подсъдимия продължил движението си. Отначало се движил в лявата лента на платното за движение, а след това преминал в собствената си лента  и се установил в дясната й част.

Веднага след произшествието първо св. И.Г., а след това и подсъдимият уведомили дежурния оператор на тел. 112 за станалата катастрофа, като на място пристигнали служителите на полицията и медицински екип. Пострадалата С. К. била отведена в МБАЛ-гр.*** и настанена в „ОАИЛ”, където въпреки оказаната помощ и проведеното лечение починала същия ден.

Заключението на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на трупа на С. М. К. сочи, че при огледа и аутопсията са установени следните травматични увреждания: хемоперикард – наличие на около 400 мл кръв в перикарда, контузия и разкъсване на стената на лявото предсърдие, контузии по предната и задната стена на лявата камера, разкъсвания и контузии на двата бели дроба, по-изразени при левия, кръвонасядане на меките тъкани на гръдния кош в ляво и на медиастинума, счупване на ребрата двустранно, наличие на около 200 мл течна кръв в гръдната кухина, кръвонасядане по меките черепни обвивки в дясно челно и слепоочно, субарахноидален кръвоизлив двустранно челно теменно –слепоочно, оток на мозъка с вклиняване, кръвонасядане на чреводържателя на тънкото черво, кръвонасядане по челото, ожулване по брадата, кръвонасядане по предно лявата повърхност на гръдния кош, кръвонасядане по лявата гърда, пресни следи от бодове около ключиците, в двете лакътни ямки и по горната повърхност на двете длани, повърхностно изгаряне по гърдите – следа от електрошок, кръвонасядане по левия лакет.  Причината за смъртта на К. е сърдечната тампонада /притискане на сърцето/ вследствие на излив на кръв в околосърцевата торбичка от травматично разкъсаното ляво предсърдие. Описаните травматични увреждания са резултат  от удари с/върху твърди тъпи предмети с голяма кинетична енергия. Те могат да бъдат получени при директен удар в преднолявата повърхност на тялото от моторно превозно средство. Вещото лице е пояснило, че непосредствено с настъпването на смъртта е свързана травмата на сърцето, изразяваща се в общо сътресение и контузия. Контузията на предсърдната стена е довела до значително намаляване на здравината й с последващо разкъсване. В този смисъл вещото лице е заявило, че е налице пряка причинно-следствена връзка между пътно транспортното произшествие и смъртта, настъпила в сравнително кратък период след него.

От заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 94/2016г. се установява, че диагнозата „съчетана травма на гърдите и корема”, поставена на пострадалата К. при хоспитализирането й е правилна и отговаря на действителното положение. Незабавно след приемането на С. К. в болничното заведение са й били проведени щателни физикални прегледи и манипулации,   били са извършени необходимите лабораторни и инструментални изследвания, както и е била назначена адекватна терапия. Извършени са били две плеврални пункции, през целия престой на пострадалата се е подавал кислород чрез маска и се извършвало мониториране на основните жизнени функции на организма, което отговаря на медицинските стандарти и инструкции. Поради влошаване на състоянието й, К. бил поставена  на апаратна вентилация след интубация на трахеята, извършена била електрическа дефибрилация на сърцето трикратно и индиректен сърдечен масаж.Експертите са заявили, че проведеното лечение е било съответно на установените диагнози и е било съобразено с медицинските стандарти в спешната медицина. Вещите лица са заключили, че причина за смъртта на С. К. е тежката съчетана травма, засягаща главата, гърдите и корема, като пълната картина на уврежданията е била установена при извършената аутопсия. Причините за смъртта на пострадалата  при пътнотранспортното произшествие са комплексни, като всяка една от травмите може и самостоятелно да предизвика летален изход. Получените тежки травми са били несъвместими с живота и не е съществувала възможност за предотвратяване на смъртта по медицински път.   

Видно от протокол за химическа експертиза № 1765/21.10.2015г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта е, че в изследваната проба кръв от подс. Й. не е установено наличие на етилов алкохол. 

От протокола за химическа експертиза №1764/21.10.2015г. за определяне на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта е видно, че в изследваната проба от кръвта на пострадалата С. К. не е установено наличие на етилов алкохол.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза № 113 от 29.12.2015г. при извършения оглед на кормилния механизъм, окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на товарния автомобил марка „Ивеко” с рег. № *** не били установени повреди, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване.

От заключението на комплексната съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара между товарния автомобил „Ивеко” с рег. № *** и пострадалата С. К.  се намира на около 2 метра след ОР1 /върху пешеходната пътека/ и на около 5,50-6,00 метра вдясно от левия край на платното за движение в посока центъра на гр.***. Непосредствено преди произшествието товарният автомобил се е движил със скорост около 69 км/час. Вещите лица са описали и механизма на настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и са пояснили, че  е налице пряка причинно-следствена връзка  между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените травматични увреждания, довели до настъпване на смъртта на пострадалата.

Изготвената тройна автотехническа експертиза сочи, че в момента, в който пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за движение по ул.”***” от мястото, където се е намирала със св.М. върху левия тротоар, товарният автомобил „Ивеко” с рег. № *** се е намирал на отстояние около 118 м преди мястото на удара. В момента, в който св.М. е предприел пресичане на платното за движение по ул.”***” от мястото, където се е намирал с пострадалата К. върху левия тротоар, товарният автомобил „Ивеко” се е намирал на отстояние около 118 метра преди мястото на удара. При скорост на движение 68,86 км/час и отчитане състоянието на платното за движение, опасната зона на спиране на товарния автомобил „Ивеко” е имала дължина около 68 м, а при при скорост на движение от 50 км/ч, опасната му зона за спиране  би имала дължина около 41 метра. Ако водачът на товарния автомобил марка „Ивеко” с рег. № ***  е реагирал своевременно и предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме св.М. и пострадалата К.  при пресичането на платното за движение по ул.”***”, той е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара с пострадалата пешеходка. Вещите лица са заявили, че при всички скорости на движение по-ниски от 73 км/час, водачът на товарния автомобил „Ивеко” е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки автомобила си преди мястото на удара с пострадалата пешеходка , ако е реагирал своевременно и предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме св.М. и пострадалата К.  при пресичането на платното за движение по ул.”***”. При проведения следствен експеримент е установено разстоянието – 39,50 м преди ОР 1, приет при извършване на огледа на местопроизшествието, на което се намирал товарния автомобил в момента, в който водачът му е могъл да възприеме намиращите се на тротоара пешеходци – св.М. и пострадалата К. преди да предприемат пресичане на пътното платно. Определено било и разстоянието, от което подс.Й. е могъл да възприеме св.М. и К., когато са били на пешеходната пътека върху платното за движение - на 72,70 м преди ОР1, приет при извършване на огледа на местопроизшествието.

Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, те се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които съдът съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК директно може да ползва.

При горната фактическа обстановка от правна страна, съдът намери следното: с извършеното деяние, като на 21.10.2015г., в гр.***, по ул.”***”, на пешеходна пътека непосредствено след кръстовището с ул.” ***” при управление на товарен автомобил марка „Ивеко” с рег. № *** е нарушил правилата за движение, а именно: чл. 20, ал.1 и ал. 2 и чл. 119, ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на С. М. К. от гр.***, подс. Й. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на  чл. 343, ал. 3, пр. последно , б.”б” във вр. с ал. 1, б.”в” и във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.

Извършеното от подсъдимият деяние е в пряка причинно-следствена връзка с допуснатите нарушения на чл. 20, ал. 1  и 2 от  ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните, превозни средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.”  и на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.” Подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, несъобразена както с конкретните условия на видимост –все още в тъмната част на денонощието, при намалена видимост, облачно време, така и със състоянието на пътя – мокра пътна настилка в резултат на валеж от дъжд, което е било пречка да контролира непрекъснато автомобила. В конкретната пътна ситуация подсъдимият е бил длъжен  да спази цитираните разпоредби, тъй като това са нормите, визиращи правилата, които регламентират съответна дейност и при спазването на тези правила би се изключила вината на дееца. В случая подсъдимият не е контролирал в изискуемата степен превозното средство, което е управлявал, не е предприел дължимото намаляване на скоростта или спиране. Нещо повече подс.Й. е бил безусловно задължен приближавайки участък от пътя с пешеходна пътека тип „зебра”, обозначена с пътен знак „А18”  да прояви повишено внимание и изключителна концентрация, за да защити живота и здравето на пешеходците. Това в разглеждания случай не е сторено и като последица е довело до причиняване смъртта на пострадалата С. К.. Подс.Й., управлявайки автомобила си, е имал обективната възможност да възприеме както пострадалата пешеходка, така и св.М., да предприеме спиране и да избегне удара. И единствено поради субективни за подсъдимия причини той не е видял намиращите се на левия тротоар спрямо посоката му на движение и предприели пресичане на пътното платно лица, поради което и не е не взел мерки за намаляване на скоростта и спиране, с което е било възможно да бъде избегнат удара. При това положение липсата на обективни пречки за невъзприемането на двамата пешеходци – пострадалата К. и св.М., обуславя извод за ангажирането на отговорността на дееца при настъпване на вредните последици. Ето защо съдът приема, че вредоносният резултат е пряка и непосредствена последица само и единствено от допуснатите нарушения от страна подсъдимия на горецитираните разпоредби от ЗДвП. Следва да се отбележи, че пострадалата К. е предприела пресичане на пътното платно при стриктно спазване на задълженията й на пешеходец, регламентирани в разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. К. е започнала пресичането на уличното платно без да навлезе внезапно  него и на обозначеното за това място - пешеходна пътека тип „зебра. Пострадалата, както и св.М. са се съобразили и със скоростта, и с разстоянието на приближаващия се товарен автомобил, управляван от подсъдимия. Ето защо настоящия състав приема, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.  Респ. за подсъдимия е съществувало задължение да осигури предимството на пресичащата пешеходка, а и същият е могъл да предвиди възможността за настъпване на обществено-опасните последици от неспазването на правилата за движение по пътищата- причиняване на смърт на друго лице, както и е могъл да съобрази поведението си по начин, че да не допусне настъпването им. И доколкото не е изпълнил това си задължение, подс.Й. е осъществил нарушение на основни правила за движение, което и съставлява основание за ангажиране на наказателната му отговорност.

Престъплението е извършено от подсъдимия при форма на вината непредпазливост, при нейната форма небрежност, тъй като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

По отношение определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид следното:

Съгласно нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, то съдът е задължен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съобразявайки се с разпоредбата на чл. 58а от НК. За извършеното от подсъдимия престъпление предвиденото наказание е лишаване от свобода от три до петнадесет години. Предвид приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК  и на основание чл. 54 от НК съдът определи наказание от четири години и шест месеца лишаване от свобода, което редуцира с една трета и наложи за изтърпяване наказание в размер на три години лишаване от свобода. За да индивидуализира наказанието на подсъдимия съдът се съобрази с обществената опасност на деянието и дееца, и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.

Подс.Й. е на 33 години, със средно-специално образование, неосъждан, работи като шофьор, живее на семейни начала, с добри характеристични данни.

 Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало, липсата на други водени срещу подсъдимия наказателни производства, изказаните съболезнования към близките на пострадалата, добрите характеристични данни.

Като отегчаващи обстоятелства съдът прецени високата обществена опасност на деянието /осъществено в населено място, на централна улица в непосредствена близост до кръстовище и в ранните сутрешни часове/  и  значителния брой наложени административни наказания за нарушения на Закона за движение по пътищата.

Съдът намира, че в настоящия случай броя и вида на нарушенията на правилата за движение  не разкриват по-висока степен на обществена опасност на деянието, от други престъпления, наказуеми по този текст.

Имайки предвид изложеното, съдът приема, че констатираните смекчаващи вината обстоятелства не са нито многобройни, нито пък някое от тях се явява изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, поради което и  липсват основания за прилагането на тази норма. С оглед на това наказанието на подс.Й. съдът определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и съобразно правилото на чл. 54 от НК намери, че отмереното наказание от четири години и шест месеца години с редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК  в размер на три години лишаване от свобода се явява справедливо.

При наличие на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като установи, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно така определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен срок от пет години и вземайки предвид най-вече данните за личността му. Касае се за подсъдим със средно-специално образование, неосъждан, живеещ на семейни начала, работещ, очевидно осъзнаващ вината си.  Посоченото мотивира съда да приеме, че следва да отложи изпълнението на наказанието, тъй като процесът на поправяне и превъзпитание на подсъдимия  е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически условия. Съдът определи максималния предвиден от закона изпитателен срок, считайки че така ще се реализира в пълна степен предупредителния потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период над подсъдимия ще тегне реалната заплаха той да изтърпи отложеното наказание при извършване на друга престъпна проява.      

Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС и то за срок от четири години, приемайки, че деянието макар и непредпазливо е с изключително тежък резултат, съпътствано с нарушение на основни правила на Закона за движение по пътищата и най-вече след като взе предвид многобройните наказания за допуснати нарушения на правилата на ЗДвП, които са индиция за лекомислено и пренебрежимо отношение към пътните правила, както и характеризират подсъдимия като недостатъчно дисциплиниран и неподготвен водач на моторно превозно средство.

При тези данни съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им, подсъдимият ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.

В тежест на подсъдимия и съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК се възложиха да заплати сторените по делото разноски в размер на 2613,69 лв по сметка на РУ на МВР –гр.***.

Предвид изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

                                                                              Окръжен съдия: