№ 15272
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. Н..А
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. Н..А Гражданско дело №
20221110161078 по описа за 2022 година
при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. №
61078 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по предявен от В. Н. П. ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
„.....“ № 14, със съдебен адрес: гр. София, бул. "......." № ........ чрез адв. Д. Т., против
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Московска № 33, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
в размер на 4 000 лв., останалата част от пълния размер на иска от 5 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, в
резултат на настъпил на 19.12.2017 г. инцидент – ухапване от куче, ведно със законната
лихва, считано от 19.12.2017 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 19.12.2017 г., около 18:30 ч. – 19:00 ч., в с. Панчарево, при
слизане от колата и вървейки към контейнерите за битови отпадъци, бил нападнат от
няколко безстопанствени кучета, като едното от тях - най-едрото, го е съборило на
земята и е захапало ръката, с която ищецът се е опитвал да се предпази. Приятелят на
ищеца му е помогнал и е прогонил кучетата, след което го е завел при лекар, който да
му окаже първа помощ. Излага, че на 19.12.1917 г. му бил извършен преглед от
съдебен лекар, като от издаденото съдебно медицинско удостоверение № 359.12/2017 г.
се установявали характерът на получените при ухапването травматични увреждания -
множество линейни разкъсно-контузни наранявания по лявата предмишница и лявата
длан с обширен оток на околните меки тъкани. Твърди, че в резултат на ухапването,
ищецът получил следните травматични увреждания: наранявания по ръката и оток,
съпътствани със силни физически болки и страдания и ограничаване на движението на
ръката, продължили повече от месец. Претърпял и следните неимуществени вреди:
силен стрес при нападението, физическите болки и страдания, емоционални
притеснения за това, че като практикуващ автомонтьор нямал да успее да изпълни
поети задължения към клиенти. Принуден бил да се моли на приятели да управляват
колата му, тъй като в резултат на уврежданията не е могъл да шофира. Твърди, че в
1
резултат на стреса при нападението у него се породил страх към кучета и това
наложило той да се раздели с кучето, което имал. Сочи, че отговорност за
причинените му неимуществени вреди носил ответника, доколкото същият имал
нормативно предвиденото в чл. 40, чл. 41, чл. 49 и чл. 50, т. 2 ЗЗЖ задължение за
овладяване популацията на безстопанствени кучета и предотвратяването на агресивно
им поведение към хора или животни. Излага, че за така посочените неимуществени
вреди е бил заведен частичен иск от пълния размер на иска от 5000 лв. и с влязло в
сила решение по гр. д. № 22974 по описа за 2018 г. по описа на Софийски районен съд,
142- ри състав, било присъдено обезщетение за причинените му неимуществени вреди
в пълен размер по предявения частичен иск - 1000 лв. Ето защо предявява настоящия
иск за останалата част в размер на 4000 лв., като претендира и разноски по
производството.
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че решение по гр. д. № 22974 по
описа за 2018 г. било ирелевантно за настоящия спор, доколкото същото се отнасяло за
инцидент, станал на друга дата. По същество оспорва да е налице фактическия състав
на деликта, като твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на
ответника, доколкото същият е изпълнил всички вменени му със закон задължения.
Оспорва кучето да е безстопанствено, механизма на увреждането,
причинноследствената връзка между поведението на кучетата и настъпилите за ищеца
вреди, като твърди, че същите са в резултат на падане от страна на ищеца. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на
предявения иск, като претендира и разноски по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищeца е да установи следните обстоятелства: виновно противоправно поведение,
изразяващи се в бездействие, при или по повод изпълнението на работата на лице, на
което ответникът е възложил работата по овладяване на популацията на бездомните
кучета; вид и размер на претърпените вреди; наличието на причинна връзка между
поведението на ответника и вредоносния резултат.
В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: че е
осъществил така вмененото му задължение с дължимата грижа, т. е. упражнявайки
законовите си правомощия, е направил необходимото според възможностите си за
изпълнението им, по отношение на овладяването на популацията на кучетата.
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2016 г. от 22.04.2019 г., постановено по
Тълкувателно дело № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС, решението по уважен частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес
иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане,
произтичащо от същото право. На основание задължителните указания, дадени с
горецитираното тълкувателно решение, съдът приема за установени фактите, по
отношение на които е формирана сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение
по гр.д. № 22974/2018 г. по описа на СРС, 142 състав – че на 19.12.2017г. в района на с.
Панчарево – м. „Кусанин дол“, ул. „Скални мостове“, при поставените кофи за смет,
ищецът е бил нападнат от куче, съборен на земята от едро бяло куче с черно – бяла
окраска и захапан за лявата ръка, в причинна връзка с противоправно бездействие от
страна на служител при ответника, изразяващо се в неизпълнение на законово
вменените му задължения по чл. 40, ал. 1 и 2, чл. 41, ал. 1 – 3, чл. 47, ал. 1 и ал. 3, чл.
2
48, чл. 49 и чл. 50, т. 2 от Закона за защита на животните.
Следователно настоящият спор се концентрира върху това какъв е размерът на
причинените на ищеца неимуществени вреди.
От показанията на свидетеля В. Н.. А........ се установява, че установява, че си
спомня за процесния имцидент, доколкото е придружавал ищеца в деня на същия.
Заявява, че след инцидента 4-5 пъти е водил ищеца на превръзка, тъй като раната
набирала гной. Сочи, че след инцидента свидетелят е карал колата на ищеца. Излага,
че при ухапването ръката на ищеца кървяла, кучето било пробило и якето му, бил
ухапан от китката до лакътя на лявата ръка. Сочи още, че ищецът не ходил на работа
за период от 20 дни след инцидента, ръката му била подута, гноясала, като лечението
му продължило близо месец. Излага, че В. имал куче, което след инцидента подарил,
тъй като не искал да гледа кучета повече. Сочи, че след инцидента ищецът изпитвал
страх от кучета, когато се движел по улиците.
Справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди съгласно чл. 52
ЗЗД изисква определяне на точен паричен еквивалент на болките и страданията на
пострадалото лице, като се преценяват конкретните обстоятелства по случая, които
носят обективни характеристики - личността и съответно възрастта на пострадалия,
интензитета на претърпените от него болки и страдания, начинът, по който той
субективно е понесъл вредата, тъй като предназначението на обезщетението за
морални вреди е да поправи претърпяната лична болка и страдание (Решение № 176 от
13.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 964/2016 г., IV г. о.; Решение № 111 от 17.03.2014 г. на
ВКС по гр. д. № 4207/2013 г., IV г. о.).
Претърпените от ищеца в причинна връзка с процесния инцидент
неимуществени вреди безспорно се установяват от събраните по делото гласни
доказателства. При определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди
съдът следва да изхожда от критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, но
не като абстрактно понятие, а съобразно конкретните обективни обстоятелства,
свързани с отражението на деянието върху личността и здравето на пострадалия.
Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, обстоятелствата, при
които е настъпило, продължителност на лечението и възстановителния период,
извършените медицински манипулации, допълнителните усложнения на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, перспективата за пълно оздравяване и
трайните последици, естеството и интензивността на отрицателните изживявания на
пострадалия, общовъзприетото понятие за справедливост и общоикономическото
състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като
обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки,
отчитайки при определяне размера на обезщетението характера и степента на
претърпените от ищеца травматични увреждания (т. 2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и
ППВС № 17 от 18.11.1963 г.).
В конкретния случай, съдът следва да вземе предвид възрастта на пострадалия –
близо 54 годишен, времето през което е останал нетрудоспособен, като от показанията
на свидетеля А........ се установява, че ищецът не е ходил на работа в период от 20 дни,
икономическата обстановка в страната към момента на инцидента, както и това, че
няма изразени тежки физически последици, които да са нарушили функционалните
способности на двигателния апарат, не са доказани последващи усложнения,
необходимост от оперативна намеса и други. От друга страна следва да се вземе
предвид изживяната болка и страдание, период на възстановяване от близо месец,
страх от животни и по – конкретно кучета, като от друга страна по делото не са
събрани данни това да е довело до по – дълбоки депресивни състояния от обичайните
3
за такава ситуация.
С оглед на изложеното съдът намира предявения иск за частично основателен за
сумата от 1 300 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2019 г. до
окончателното плащане, като за разликата до пълния предявен размер от 4 000 лв.
искът подлежи на отхвърляне като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в
размер на 52 лв. за държавна такса и 227,50 лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска, като съдът намира за неоснователно възражението
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, доколкото същото е определено в
минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 67,50 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от иска.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, 142 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Московска № 33, да заплати на В. Н. П. ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. „.....“ № 14, със съдебен адрес: гр. София, бул. "......."
№ 178, ет.3, офис 1, чрез адв. Д. Т., на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД - сумата в
размер на 1300 лв., ведно със законната лихва, считано от 10.11.2019 г. до
окончателното плащане, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, в резултат на настъпил на 19.12.2017 г. инцидент – ухапване от
куче, който иск е предявен изцяло с оглед първоначалното уважаване на частичен иск
за 1000 лв. от 5000 лв. относно същата претенция за обезвреда, уважен с влязло в сила
Решение от 04.08.2022г. по гр.д. № 22974/2018 г. на СРС, 142 с-в, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния предявен размер от 4000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. Московска № 33, да заплати на В. Н. П. ЕГН
**********, адрес: гр. София, ул. „.....“ № 14, със съдебен адрес: гр. София, бул. "......."
№ 178, ет.3, офис 1, чрез адв. Д. Т., сумата в размер на 279,50 – разноски по делото.
ОСЪЖДА В. Н. П. ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „.....“ № 14, със
съдебен адрес: гр. София, бул. "......." № 178, ет.3, офис 1, чрез адв. Д. Т., да заплати на
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Московска № 33, сумата в размер на 67,50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5