РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Варна, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20213110205241 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, и е образувано по жалба на
„Многопрофилна болница за активно лечение Варна“ /„МБАЛ – Варна“ ЕООД/,
ЕИК *********, представлявано от Р.П.Р., с адрес: гр. Варна, пл. „Славейков" 1,
депозирана чрез процесуални представители адв. И.А. и адв. М.П. против Наказателно
постановление № 03-013237/07.04.2021г., издадено от Директор на Дирекция
“Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл. 415, ал.1 от КТ на
основание чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е наложено
административно наказание „имуществена санкция” 2000 / две хиляди/ лева.
В жалбата се излагат твърдения, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Сочи се, че в хода на АНП са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като се визира нарушение на разпоредбите на чл.34 от ЗАНН.
Твърди се, че не било допуснато административно нарушение, тъй като в случая било
налице неизпълнение на задължение към работник-физическо лице, но не и
неизпълнение към държавата или общината. Твърди се, че в чл.404 от КТ не е
предвидено контролните органи да дават задължителни предписания за изплащане на
трудови възнаграждения. Сочи се още, че неизпълнението на това задължение
представлява трудов спор, относно изпълнението на трудово правоотношение и за
решаването на този спор законодателят е предвидил особен ред. С тези и други
1
аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се явява от процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено. Претендира и за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец ноември 2020г. служители на Д“ИТ“ – Варна извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство от страна на „МБАЛ – Варна“ ЕООД, ЕИК
*********, за което дружество работели наети по трудов договор лица. Съставен бил
протокол ПР 2033141/19.11.2020 г., с който на работодателя били дадени
задължителни предписания. Съобразно т.5 от същите той следвало да изплати
дължимите трудови възнаграждения за м. Август 2020 г. на 40 работници и служители
в размер 29523,85 лева, съгласно чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда и чл. 270, ал. 3 от
Кодекса на труда. Срокът за изпълнение на това предписание бил до 15.12.2020г.
Дружеството било уведомено за издаденото предписание, като на 03.12.2020г., то чрез
неговия управител, получило протокола с даденото предписание. При последваща
проверка през месец февруари 2021 г., въз основа на изискани от проверяващите и
представени от дружеството документи, друг служител на Д“ИТ“- П.Б. установил, че
това предписание не е изпълнено.
За констатираното на 26.03.2021г. Б. съставил срещу дружеството АУАН с № 03-
013237. В съдържанието на акта били посочени даденото предписание и неговото
неизпълнение. За дата на извършване на нарушението била определена датата
16.12.2020 г., т.е. дата следваща последната възможна дата за изпълнението –
15.12.2020г.
Актът бил връчен на упълномощено лице от представляващия дружеството, като
което го подписало без възражения. Възражения не били депозирани по
административно наказателната преписка.
На 07.04.2021г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с
което възприел фактическите и правните констатации и наложил административно
наказание от вида имуществена санкция в размер предвиден в нормата на КТ.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно от писмените
материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена проверка, писма,
обратни разписки и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и
непротиворечиви.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени
към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
2
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в
установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото
заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от и.д. директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год. Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“.
Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от Пл.Б., който към момента
на съставянето му е работил на длъжността гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна, следователно
е бил компетентен да издава АУАН.
Противно на становището на процесуалните представители на възз.жалбоподател,
съдът намира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете
по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. Според чл.34, ал.1 от ЗАНН / в редакцията към момента на
съставянето на АУАН/, не се образува административнонаказателно производство, ако
не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на
нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения,
както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното
предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за
дружествата със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу
пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба
(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и
2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на
3
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално
осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и
по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.
Разглеждайки разпоредбата на чл.34, ал.1 , пр.1 от ЗАНН, съгласно която не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли една, респективно две години от извършване на
нарушението, по-дългият срок се прилага само в случаите, когато извършителят е
неизвестен, а когато извършителят е известен, органите, осъществяващи функции по
установяване на административни нарушения следва да отчитат само по-краткия
тримесечен срок. В случая, нарушението е установено при последваща проверка,
извършена от органите на Д“ИТ“-Варна през месец февруари / на 12.02.21г./, като
АУАН е съставен на 26.03.21г. т.е. само месец и половина след установяване на
нарушението. НП също е съставено в преклузивния 6-месечен срок. Ето защо не се
споделя становището на въззивника за допуснато нарушение на чл.34 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на упълномощено от представляващия
дружеството лице и свидетел, присъствал при установяване на нарушението.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение
не е съществено, тъй като не засяга пряка правото на защита на обвинения правен
субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно -
наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Съдът не споделя възраженията наведени в
жалбата, че при издаването на АУАН и НП са нарушени административно
производствените правила.
На въззивника е възведено обвинение за извършено нарушение на чл. 415 ал.1 от
КТ, като по силата на тази разпоредба лице /независимо дали юридическо или
физическо/ което не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване за трудовото законодателство се наказва с имуществена санкция или глоба в
размер от 1 500лв. до 10 000лв. За да е съставомерно това деяние следва на първо място
4
да е налице дадено задължително предписание, от орган който контролира
изпълнението на трудовото законодателство – в настоящия случай това е Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, към ИА „ГИТ“ София, на основание чл. 399 вр. чл. 404
ал.1 от КТ и даденото предписание да не е отстранено в указания от контролния орган
срок. Пределно ясно е за какво е ангажирана отговорността на въззивното дружество и
тя е за неизпълнение на предписанието в указания срок. Видно от материалите по
делото с Протокол ПР 2033141/19.11.2020 г., на наказаното дружество в т.5 са дадени
задължителни предписания на основание чл. 404, ал.1, т.1 от КТ във връзка с
изплащане на дължимите трудови възнаграждения за м. август 2020 г. на 40 работници
и служители в размер 29523,85 лева, съгласно чл. 128 т. 2 от Кодекса на труда и чл.
270, ал. 3 от Кодекса на труда. Установява се безспорно и факта, че от страна на
наказаното лице това задължително предписание не е изпълнено, като наказаното лице
не е представило доказателства, за изпълнение на даденото му задължително
предписание. Няма доказателства, че в последствие това задължение е било
изпълнено. Тук следва да се посочи, че адресатът на предписанието е възз.
жалбоподател, същото следва да бъдат изпълнено именно от него.
Съдът не споделя възражението, че органите на Д“ИТ“-Варна не могат да дават
задължителни предписания за изплащане на дължимите трудови възнаграждения.
Съгласно чл. 404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията
на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба,
както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните
органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива
или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителна
административна мярка, като : дават задължителни предписания на работодателите,
предприятията ползватели, органите по назначаването и длъжностните лица за
отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството,
свързано с държавната служба, включително и на задълженията по социално-битовото
обслужване на работниците и служителите и на задълженията за информиране и
консултиране с работниците и служителите по този кодекс и по Закона за
информиране и консултиране с работниците и служителите в многонационални
предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и за отстраняване на
недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труда. От
друга страна разпоредбите на чл.128, т.2 от КТ и чл.270, ал.3 от КТ вменяват в
задължение на работодателя да изплаща в уговорените срокове уговореното трудово
възнаграждение за извършената работа лично на работника или служителя по ведомост
или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя - на негови
близки. В този смисъл неизплащането на трудовите възнаграждения за м.август 2020г.
на 40 работници безспорно представлява нарушение на трудовото законодателство и
като такова спрямо него могат да се прилагат принудителни административни мерки
5
визирани в гл.19 от КТ, включително и чрез издаване на задължителни предписания до
работодателя за изплащане на възнагражденията.
Правилно АНО е констатирал, че деянието е извършено именно на датата, следваща
посочената такава като краен срок за изпълнение на предписанието, доколкото именно
от посочения момент бездействието се явява неправомерно и със същото се реализира
състава на нарушение по чл. 415, ал. 1 от КТ. Правилно е определено и мястото на
извършване на нарушението. В случая нарушението се състои в бездействие, а именно
непредприемане на необходимите действия за изплащане на дължимите трудови
възнаграждения. Трайно установено положение в съдебната практика е, че при
задължения за бездействия мястото на нарушението е там, където е било дължимо
правно значимото действие, а именно по седалището и управлението на дружеството.
Съдът намира, че този вид нарушения не са отстраними по реда на КТ, както и не
може да се приеме, че от неизпълнение на предписанието за изплащане на дължимите
възнаграждения не са произлезли вредни последици за работниците. От правна страна
съдът приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна
страна административно нарушение, доколкото в съдебното производство с
необходимата категоричност се установи неправомерната деятелност на
жалбоподателя, намерила адекватен административно-наказателен израз в атакуваното
наказателно постановление. Неизпълнението с категоричност се установява от
приложения по делото доказателства, включително и от протокола по извършена
последваща проверка и приложената справка за трудови възнаграждения за месеците
05, 06, 07, 08, 09, 10, 11 и 12.2020г. и месец 01.21г.. Предвид гореизложеното, съдът
намира за доказано от обективна страна нарушението на посочената норма. С оглед на
това, извода на АНО, че е налице извършено нарушение на нормата на чл. 415 ал.1 от
КТ е правилен и законосъобразен. Субективната страна не следва да се изследва в
случая, тъй като се касае за обективна безвиновна отговорност на юридическо лице.
Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на обществена опасност
от обикновените случаи от този род. Напротив, налице са отегчаващи отговорността
обстоятелства, като не са изпълнени още три предписания на контролните органи,
което сочи на системно неизпълнение и несъобразяване с разпоредбите на трудовото
законодателство за този работодател. Нещо повече, в случая са засегнати значими
обществените отношения, свързани с материалното обезпечаване на работниците и
служителите, поради което и нарушението не би могло да се толерира, а следва да се
накаже с необходимата строгост на закона.
За извършеното нарушение, наказващият орган е наложил имуществената санкция
на дружеството – работодател малко над нейния минимален размер, предвиден от
законодателя. В действителност в НП липсват конкретни мотиви за налагането на
6
конкретната санкция. В хода на производството са събрани доказателства, видно от
протокол №ПР2105668/12.03.2021г., за допуснати други нарушения на трудовото
законодателства. Установено е не само , че не са изпълнени задължителните
предписания, а и впоследствие след тяхното даване работодателят отново е допуснал
нарушение на трудовото законодателство касателно изплащане на работната заплата на
неговите работници и служители, което е наложило даването на последващи
предписания за изплащане на заплатите за месеците октомври, ноември и декември.
Предвид това обстоятелство съдът приема, че размерът на конкретната санкция е
правилно отмерен и ще изпълни целите на наказанието визирани в ЗАНН.
Поради това, настоящия съдебен състав намира, че НП следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94/29.11.2019 г.), в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал становище по делото и с оглед крайния изход на
спора и направеното от негова страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 вр. чл.
143, ал. 4 от АПК да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от
АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат
възнаграждение за представителство по административно- наказателни дела в размер
от 80 до 120 лв. , съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален
размер, тъй като липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая,
което е видно и от липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по
поддържане на обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—80лв.
От друга страна от процесуалния представител на въззивника се претендират
7
разноски под формата на адвокатско възнаграждение, за което е представено писмено
доказателство за неговото плащане. Искането за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя е направено своевременно. Същото
обаче предвид изхода на спора /НП следва да бъде потвърдено/ е неоснователно и се
отхвърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 и чл.63д, ал.4, вр.
ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-013237/07.04.2021г., издадено
от Директор на Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на „Многопрофилна
болница за активно лечение Варна“, ЕИК *********, ЕИК *********,
представлявано от Р.П.Р., с адрес: гр. Варна, пл. „Славейков" 1 за нарушение на чл.
415, ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 вр.чл.415, ал.1 от КТ на дружеството е
наложено административно наказание „имуществена санкция” 2000 / две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Многопрофилна болница за активно лечение Варна“, ЕИК
*********, ЕИК *********, представлявано от Р.П.Р., с адрес: гр. Варна, пл.
„Славейков" 1 да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“-Варна сумата от 80,00
/осемдесет / лева , представляваща юрисконсултско възнаграждение по настоящото
АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8