РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Варна, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20233110108801 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от Г. П. А., ЕГН **********, действаща
чрез адв. Н. Х., против Д. К. В., ЕГН **********, действаща чрез адв. М. К., петиторен иск с
правна квалификация по чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване със съдебна санкция по
отношение на ответницата, че ищцата е титуляр на абсолютното вещно право на
собственост върху 12,50 кв. м. от самостоятелен обект с идентификатор № * по КККР на гр.
В., с адрес на самостоятелния обект *, предназначение: гараж в сграда, който се намира в
сграда *, разположена в поземлен имот с идентификатор № *, които идеални части са
предназначени за паркиране на автомобил и представляващи Гаражна клетка № *, при
граници: маневрено хале, коридор, гаражна клетка № *.
В исковата молба ищецът твърди, че на 09.12.2016 г. е закупила от „Б.“ ООД, ЕИК
*, право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в сграда, в поземлен имот с
идентификатор № * по КККР на гр. В., а именно Апартамент № *, находящ се на етаж *,
вход „*“ от 73,15 кв.м, както и 17,32 кв.м от идеалните части на сградата, както и части от
самостоятелен обект в сградата с предназначение на обекта: гараж с идентификатор № * в
сграда, разположен на ниво – етаж *, които части са предназначени за паркиране на
автомобили, и представляващи гаражни клетки: Гаражна клетка № *, с площ 12,50 кв.м на
ниво - етаж *, вход „*“, при граници: гаражна клетка № *, от две страни маневрено хале,
заедно с маневрена площ от 18,01 кв.м, както и 5,85 кв.м идеални части от общите части на
сградата, и Гаражна клетка № *, с площ 12,50 кв. м. на ниво - етаж *, вход „*“, при граници:
маневрено хале, коридор, гаражна клетка № *, заедно с маневрена площ от 18,01 кв.м, както
и 5,85 кв.м идеални части от общите части на сградата, съгласно Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № * г., при нотариус рег. № *.
Поддържа се, че при закупуване на описаните имоти, продавачът се е легитимирал
като собственик на продаваното право на строеж. Продажната цена била платена с
подписване на Предварителен договор за покупко-продажба от 10.10.2016 г.
Сградата била въведена в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-ВН-13 от
1
18.01.2023 г. на ДНСК-РДНСК гр. В..
Ищецът твърди, че след извършена проверка в Агенция по вписванията, СВ - гр. В. е
установено наличието на договор за покупко-продажба от 05.03.2020 г., по силата на който
„Б.“ ООД /преименувано „Н.“ ООД/, е продало на Д. Д. П. 12,50 кв.м, предназначени за
паркиране на автомобил и представляващи Гаражна клетка № *, при граници: маневрено
хале, коридор, гаражна клетка № *, находяща се в процесния имот.
На 06.08.2021 г. Д. Д. П. и Д. В. П. са сключили договор за покупко-продажба с Д. К.
В., обективиран в Нотариален акт № * г., с предмет 12,50 кв.м, предназначени за паркиране
на автомобил и представляващи Гаражна клетка № *, при граници: маневрено хале, коридор,
гаражна клетка № *, находяща се в процесния имот.
Ищецът поддържа, че последващите договори за покупко-продажба не са породили
своя вещно-транслативен ефект. Оспорва правото на собственост на ответника върху 12,50
кв.м, предназначени за паркиране на автомобил и представляващи Гаражна клетка № *, при
граници: маневрено хале, коридор, гаражна клетка № *, находяща се в процесния имот.
По същество се моли съдът да уважи предявения установителен иск по отношение на
Д. В..
Претендират се сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който не
оспорва допустимостта и основателността на предявения иск, твърди, че същия следва да
бъде уважен.
Ответникът не оспорва ищцовата претенция. Излага обстоятелството, че гаражните
клетки не са самостоятелни обекти на право на собственост, поради което при тяхното
прехвърляне не може да се извърши надлежна справка за тежести и/или собственост.
По същество се моли съдът да уважи предявения установителен иск.
В проведеното открито съдебно заседание, ищцата редовно призована, представлява
се от адв. Х., чрез която поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявения иск като
основателен и да присъди сторените разноски.
Ответницата, редовно призована за същото съдебно заседание, чрез адв. М. К.
поддържа отговора на исковата молба. Обективира искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на исковото
производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и
приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12
и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от ангажирания нотариален акт № * г. по описа на нотариус П. П., вписан в
НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна, на 04.12.2015 г. в полза на търговеца „Б.“
ООД е учредено ограничено вещно право на строеж върху множество недвижими вещи,
сред които и 12.50 кв. м. от подземен гараж, ситуиран на ниво - етаж *, вх. „*“, при граници
маневрено хале, коридор, гаражна клетка № *, заедно с маневрена площ от 18.01 кв. м.,
както и 5.85 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, ведно със съответните ид. ч. от
правото на строеж върху ПИ с идентификатор * по КККР на гр. В., с административен адрес
ул. „К. М.“ № *, с площ от 882 кв. м., представляващ УПИ *, *,*.
Видно е още от горепосочения официален свидетелстващ документ, че процесните
12.50 кв. м. от подземния гараж е договорено да се ползват за паркиране на ППС и
представляват гаражна клетка № *.
Нотариалният акт е в унисон с ангажирания инвестиционен и архитектурен проект на
л. 37 от делото.
От представения нотариален акт № * г. по описа на нотариус П. С., вписана в НК под
рег. № *, с район на действие РС-Варна, е видно, че процесните 12.50 кв. м., представляващи
гореописаната гаражна клетка № *, по силата на договор за покупко-продажба, сключен на
09.12.2016 г. са прехвърлени в полза на ищцата от търговеца „Б.“ ООД срещу съответната
продажна цена, ведно с правото на строеж върху други недвижими имоти.
От представените схеми на самостоятелен обект в сграда е видно, че процесните ид.
2
ч. са ситуирани в подземен гараж с идентификатор № *, който се намира в многофамилна
жилищна сграда, находяща се в ПИ с идентификатор * по КККР на гр. В., с
административен адрес – ул. „К. М.“ № *.
Видно е от приобщения към материалите по делото нотариален акт № * г., по описа
на нотариус П. С., вписана в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна, че на
05.03.2020 г. е сключен договор за покупко-продажба между „Н.“ ООД /с предишна фирма
„Б.“ ООД“/ и Д. Д. П., по силата на който търговецът се задължил да прехвърли в полза на
П. правото на собственост върху горепосочената гаражна клетка № * срещу съответната
продажна цена.
Видно е от ангажирания по делото нотариален акт № * г., по описа на нотариус П. С.,
вписана в НК под рег. № *, с район на действие РС-Варна, че впоследствие на 06.08.2021 г.
Д. П. и съпругата му Д. П. сключват с ответницата В. нов договор за покупко-продажба, по
силата на който поели задължението да прехвърлят правото на собственост върху
придобитата в режим на СИО гаражна клетка № * срещу съответната продажна цена.
От представеното разрешение за ползване № ДК-07-ВН-13/18.01.2023 г. /л. 15/ е
видно, че многофамилната жилищна сграда, в която е ситуиран подземният гараж на ул. „К.
М.“ № *, гр. В., е въведена в експлоатация.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Един от начините на защита на правото на собственост е гражданскоправният. Той се
изразява във възможността на собственика да прибегне към използуването на
гражданскоправните искове за защита на правото на собственост. Тези искове по
действащото право са: ревандикационният по чл. 108 от ЗС, негаторният по чл. 109 от ЗС,
конститутивният по чл. 109а от ЗС и установителният по чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Собственикът прибягва към всеки от тях в зависимост от характера на породения спор за
правото му на собственост и от това кой владее вещта, предмет на това право по време на
спора.
За да бъде уважен предявения положителен установителен петриторен иск по чл. 124,
ал. 1 от ГПК, ищецът следва да установи по несъмнен начин при условията на пълно и
главно доказване твърдяното придобивно основание по отношение на процесните кв. м.,
вкл., че праводателят е бил титуляр на прехвърлените права.
От ангажирания нотариален акт от 09.12.2016 г. /л. 9/, който като официален
свидетелстващ документ се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, се
констатира по несъмнен начин, че Г. П. А. е придобила в своя патримониум абсолютново
вещно право на собственост върху процесните 12.50 кв. м., отредени за гаражна клетка № *,
ситуирани в подземен гараж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор * по КККР
на гр. В., с административен адрес гр. В., ул. „К. М.“ № *, по силата на материализирания в
документа частноправна сделка - договор за покупко-продажба, сключен с „Б.“ ООД, за
което дружество няма спор по делото, че е титуляр на продадените кв. м., който факт се
установява по несъмнен начин и от представения нотариален акт за учредяване право на
строеж от 04.12.2015 г. /л. 25/.
Ответницата се легитимира като собственик на процесните 12.50 кв. м., отредени за
гаражна клетка № *, които са идентични с тези, които са закупени от ищцата през 2016 г., на
основание договор за покупко-продажба от 06.08.2021 г., сключен със сем. П., които се
легитимират като собственици на основание договор за покупко-продажба, сключен на
05.03.2020 г. с праводателя на ищцата „Н.“ ООД /с предишна фирма „Б.“ ООД/.
Имайки предвид горните транслативни сукцесии, съдът счита, че сделката от
06.08.2021 г. не е породила вещнопрехвърлителния си ефект, тъй като към тази дата
праводателите на ответницата Д. и Д. П. не са били титуляри на абсолютното вещно право
на собственост върху процесната гаражна клетка № *. Един от основните принципи в
обективното гражданско право е, че никой не може да прехвърля повече права отколкото
има. Между търговското дружество-праводател на ищцата и продавачите на ответницата е
учредено единствено облигационно правоотношение, доколкото продажбата на чужда вещ
не е нищожна, а напротив - валидна, но целеният вещнопрехвърлителен ефект не е
3
постигнат посредством дериватирното придобивно основание, имайки предвид
обстоятелството, че продадените повторно през 2020 г. 12.50 кв. м., отредени за гаражна
клетка № *, към тази дата са били в патримониума на ищцата по силата на договора за
покупко-продажба от 2016 г.
Крайният извод на съда е, че изключителен собственик на процесната гаражна клетка
№ * по силата на договора за покупко-продажба от 2016 г. е ищцата, което обуславя
уважаването на иска.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва
да се присъдят сторените разноски съразмерно с уважената част от предявения иск, чийто
общ размер възлиза на 2 319.90 лева, от които: 2 000.00 лева – адвокатско възнаграждение и
319.90 лева – държавна такса, заплатена за образуване на делото /148.10 лева, като разликата
до първоначално платените 593.00 лева е възстановена на ищеца по посочената от него в
молбата с вх. № 70865/27.09.2023 г. банкова сметка с разпореждане № 37213/28.09.2023 г./ и
изпълнение на указанията на съда по редовността на исковата молба /171.80 лева/.
Релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК е частично основателно. Съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при
материален интерес от 14 810.74 лева минималният хонорар за един адвокат възлиза на
1 732.97 лева. Договореният хонорар в размер от 3 650.00 лева надхвърля с 1 917.03 лева
нормативния минимум, като разликата е прекомерна и следва да бъде редуцирана до
2 000.00 лева, имайки предвид действителната фактическа и правна сложност на делото и
обема на оказаната правна помощ и съдействие от процесуалния представител на ищцата.
Водим от горните мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по отношение на
Д. К. В., ЕГН **********, че Г. П. А., ЕГН ********** е титуляр на абсолютното вещно
право на собственост върху 12,50 кв. м. от самостоятелен обект с идентификатор № * по
КККР на гр. В., с адрес на самостоятелния обект гр. В. ул. „К. М.“ № *, ет. *,
предназначение „гараж в сграда“, който се намира в сграда № *, разположена в поземлен
имот с идентификатор № *, при граници на гаража: на същия етаж имот с идентификатор №
*; под обекта – няма; над обекта имоти с идентификатори №№ *, * и *, които 12.50 кв. м. са
предназначени за паркиране на автомобил и представляват Гаражна клетка № *, при
граници на гаражната клетка: маневрено хале, коридор, гаражна клетка № *, заедно с
маневрена площ от 18.01 кв. м., както и 5.85 кв. м. ид. ч. от общите части на сградата, ведно
със съответните ид. ч. от правото на строеж.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Д. К. В., ЕГН ********** да за плати
в полза на Г. П. А., ЕГН ********** сумата в общ размер на 2 319.90 лева – съдебно-
деловодни разноски, от които: 2 000.00 лева – адвокатско възнаграждение и 319.90 лева –
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр. Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4