О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр. София, 05.06.2020 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Наказателно
отделение, втори
въззивен състав, в закрито съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА
НИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. мл.с. БОРЯНА ГАЩАРОВА
след като разгледа докладваното от
младши съдия Гащарова ВЧНД № 190 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК. Образувано е по частна жалба от Т.Н. и М.В., чрез адв. Х.Я. - САК, срещу определение № 251 от 13.03.2020 г. на Районен съд-Б., постановено в закрито заседание по н. ч. х. д. № 550/2017 г. С обжалваното определение първоинстанционният съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, е осъдил всеки един от жалбоподателите Т.Н. и М. В. да заплати на К. И. П.сумата в размер на 350 лева, за разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция по в.н.ч.х.д. № 642/2019 г. по описа на Окръжен съд-София.
С
подадената частна жалба се иска обжалваното определение да се отмени изцяло
поради неговата недопустимост, с довода, че първоинстанционният съд не е
компетентен да присъди разноски направени пред въззивната инстанция. При
условия на евентуалност да се отмени изцяло като неоснователно и
незаконосъобразно. Жалбоподателите твърдят, че по делото не са представени
доказателства за направени разноски от частния обвинител и граждански ищец.
Софийският окръжен съд, след като се запозна с изложените в частната жалба доводи и с материалите по делото, и след като извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема за установено следното:
Производството по н.ч.х.д. № 550/2017 г. по описа на Районен съд - Б. е образувано по частна тъжба, депозирана от пострадалата К. И. П.срещу Т.Н. и М.В., за извършено престъпление по чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК.
С присъда № 36/07.12.2018 г., постановена по н.ч.х.д. № 550/2017 г. по описа на Районен съд – Б., подсъдимата Т.Н. е призната за виновна по обвинението, повдигнато с тъжба на пострадалата К. П., за извършване на престъпления по чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и е определено административно наказания „глоба“ в размер на 1200 лева. Със същата присъда подсъдимият М.В. е признат за виновен по обвинението, повдигнато с тъжба на пострадалата, за извършване на престъпления по чл. 130, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и е определено административно наказания „глоба“ в размер на 1200 лева.
С присъдата е уважен предявеният, от тъжителя срещу подсъдимите, граждански иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението, инкриминирани в тъжбата, за сумата от 1 000 лева, като искът е отхвърлен за разликата над 1000 лева до пълния предявен размер от 2 000 лева.
Присъдата е била предмет на инстанционен контрол, като по въззивна жалба от подсъдимите е било образувано в.н.ч.х.д. № 642/2019 г. по описа на Окръжен съд-София. Във въззивното производство частният тъжител е бил представляван от повереника - адв. М. О. К.– САК, по силата на представен договор за правна помощ с дата 19.11.2019 г. Видно от т. 2 от договора за правна помощ е договорено възнаграждение в размер на 700 лв., с уточнението, че възнаграждението е платено от клиента в пълен размер в момента на сключване на договора (л. 37 от в.н.ч.х.д. № 642/2019 г.).
В хода на съдебните прения пред въззивния съд от страна на повереника е направено искане за присъждане на сторените разноските пред тази съдебна инстанция. Въззивният съд с решение от 06.02.2020 г. е потвърдил изцяло постановената осъдителна присъда, но не се е произнесъл по направеното от повереника искане за присъждане на разноски.
С молба с вх. № 1620/21.02.2020 г. депозирана до Окръжен съд-София от повереника на частния тъжител е направено искане за допълване на постановеното от въззивния съд решение в частта за разноските. С резолюция от 25.02.2020 г. молбата е изпратена за произнасяне на Районен съд-Б.
С обжалваното определение първоинстанционният съд, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, е осъдил всеки един от подсъдимите Т.Н. и М. В. да заплати на пострадалата К. И. П.сумата в размер на 350 лева, представляваща направени разноски за заплатен адвокатски хонорар пред въззивната инстанция, по в.н.ч.х.д. № 642/2019 г. по описа на Окръжен съд-София.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд намира от правна страна, че частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. По същество, частната жалба е неоснователна.
Неоснователно е възражението, че обжалвания съдебен акт е недопустим, с довода, че първоинстанционният съд не е компетентен да присъди разноски, направени пред въззивната инстанция. Съдът се произнася по разноските със своя краен съдебен акт, а ако е пропуснал да стори това - с определение по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, за което е предвиден въззивен контрол. Съгласно трайната съдебна практика, когато въззивната инстанция е пропуснала да се произнесе с решението по направените разноски (какъвто е и настоящият случай), компетентен да се произнесе по тях по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК е първоинстанционният съд (в този смисъл определение № 51 от 17.05.2019 г. на ВКС по ч. н. д. № 484/2019 г., III н. о., НК, определение № 112 от 14.09.2018 г. на ВКС по ч. н. д. № 854/2018 г., I н. о., НК, определение № 114 от 4.11.2015 г. на ВКС по ч. н. д. № 1402/2015 г., III н. о., НК и др.). Въззивният съд би могъл да се произнесе по реда на чл. 306 от НПК, само когато е постановил нова присъда, каквато хипотеза в настоящия случай не е налице.
Разгледана по същество, молбата на частния тъжител за присъждане на направените от него разноски пред въззивната инстанция е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, както е в настоящия случай, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително за адвокатско възнаграждение за упълномощения от тъжителя повереник. По делото е представен договор за правна помощ с дата 19.11.2019 г. Видно от т. 2 от договора за правна помощ е договорено възнаграждение в размер на 700 лв., с уточнението, че възнаграждението е платено от клиента в пълен размер в момента на сключване на договора (л. 37 от в.н.ч.х.д. № 642/2019 г.). Искане за заплащане на разноските е било направено в хода на съдебните прения пред съда, пред който делото е било висящо – Окръжен съд-София. Следователно, налице са предпоставките за уважаване на заявената претенция и правилно, и законосъобразно това е сторил първостепенният съд.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл. 345, ал. 1 НПК Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 251 от 13.03.2020 г.,
постановено по н. ч. х. д. № 550/2017 г.
по описа на Районен съд-Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………........
(Н.
Николова)
ЧЛЕНОВЕ:
1:……………………
(Ян. Бозаджиева)
2:…………….…..…
(Б. Гащарова)