МОТИВИ:Срещу подсъдимия К.М.К.
*** повдигнато обвинение от Районна прокуратура гр.Тетевен за престъпление по
чл.129 ал.1 от НК. В съдебно заседание представителят на прокуратурата на
основание чл.287 от НПК измени обвинението в престъпление по чл.128 ал.1 от НК
и съдът допусна направеното изменение на обвинението за престъпление по чл.128
ал.1 от НК.
Пострадалият от деянието-М.С.К. е предявил против подсъдимия граждански
иск за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство и същият е конституиран като
граждански ищец и частен обвинител по делото.
Представителят на прокуратурата-районен прокурор Калина Кънчева подържа
обвинението за извършено от подсъдимия престъпление по чл.129 ал.1 от НК и
пледира на същия да бъде наложено наказание от 1 година лишаване от свобода,
което на основание чл.66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок.
Гражданският ищец и частен обвинител, чрез своя адвокат моли да бъде
признат подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му бъде
наложено справедливо наказание, както и да бъде уважен предявения граждански
иск за неимуществени вреди по справедливост.
Подсъдимият К.К. се явява в съдебно заседание,
лично и със своя адвокат-защитник, дава обяснения по обвинението, като твърди,
че е бил на абитуриентски бал и около 12,30 часа се прибрал в дома си. Твърди,
че малко след това получил обаждане по телефона от дъщеря си, която го
уведомила, че М.К. и синовете му са пребили неговия племенник М.. Твърди, че
станал и се облякъл и неговия племенник М. дошъл в дома им, като бил докаран от
свид.Щ.И.. Твърди, че М. му обяснил, че е бил пребит
и тогава решили да отидат и попитат М.К. и синовете му защо са били М.. Твърди,
че са тръгнали с лек автомобил, който се управлявал от Щ.И., а той се возел от
дясната страна. Твърди, че са срещнали друг автомобил, в който били М. и други
лица, че автомобилите спрели един срещу друг, че е излязъл от дясната страна,
че М. вече бил преминал през пътното платно и с брадва го ударил в лявото рамо.
Твърди, че са се сборичкали с М., че се е присъединил и А.А.
и го натиснали на платното и от там той се изправил и това било. Твърди, че е
бил превързан от Щ.И.. Твърди, че не е носел нож или брадва и че веднага след
инцидента е потърсил спешна помощ в болницата в гр.Ловеч, че два месеца не е
могъл да си служи в лявата ръка. Чрез своя адвокат-защитник моли да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, както и да бъде
отхвърлен предявения граждански иск за неимуществени вреди.
От събраните по делото доказателства-обясненията на подсъдимия,
показанията на разпитаните свидетели-М.С.К., А.И.А., Д.С.А., А.М.К., С.Б.М., С. к.ова К., Д.К.С.,
С.М.С., Б.М.С., Д.М.П., М М.Р., Ана Р.К., Щ.К.И.,
огласените показания на свидетеля Щ.И., дадени пред органа на досъдебното
производство, М.А.М., заключенията на съдебно-медицинските експертизи,
изготвени от д-р М. Г по отношение на А.А. и на
подсъдимия К.К., заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза, допълнителното заключение на тройната медицинска
експертиза, приложените по делото писмени доказателства, огласените чрез прочитане
писмени доказателства от досъдебното производство, предявеното по делото
веществено доказателство, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 09.06.2017 година в салон в
с.Г., Ловешка област се провеждало тържество-абитуриентски бал, на което
присъствали множество жители на селото, между които и свидетелите М.С.К.-пострадал
по делото и М.А.М.. Между посочените две лица по време на празника се стигнало до
конфликт, при който взаимно си разменили удари и едва намесата на техни близки
сложила край на инцидента. След приключването му и в края на тържеството свид.К.,
заедно със синовете си- свидетелите С.М.С. и Б.М.С., съпругата си- свид.С.Б.М. и с автомобила на техен познат- свид.А.И.А. потеглили към дома си.
Междувременно, за случилото се
на тържеството по телефона, свид.С. к.ова К., която е
братовчедка на М.М., уведомила баща си К.М.К..
Последният и съпругата му също по-рано посетили празника, но вече се били
прибрали и не станали свидетели на инцидента. Подсъдимият К.К.
уведомил брат си и баща на свид.М.М.-
свид.А.М.К., а по същото време свид.М.А.М.,
заедно със своя познат- свид. Щ.К.И. се прибрал в
дома си и разказал на близките си за конфликта му с К. и неговите синове.
Подсъдимият К. и брат му
решили да отидат да видят защо са били М. и с управлявания от свид.И. лек автомобил „О.К.“, четиримата потеглили към
салона в с.Г.. В района на детската градина в с.Г. двата автомобила се срещнали
и макар нищо да не налагало спирането им за изчакване при разминаване или по
друга причина, водачите спрели и пътуващите в автомобилите слезли, при което
веднага след това, с носени у тях брадви, ножове и с ръце се
стигнало до физическа разправа.
Пострадалият К., като слязъл
от автомобила, видял, че към него се приближава подсъдимия К. и неговия брат А.К.,
като в ръцете си подсъдимият К. носел нож в дясната ръка и брадва в лявата, а
брат му А.К. носел само брадва. Свидетелят А.К. замахнал
с брадвата към пострадалия и същият вдигнал дясната си ръка, за да се предпази
и удара с режещата част на брадвата попаднал в дясната ръка на пострадалия,
който хванал посечената си дясна ръка с лявата и тогава подсъдимият К. му
нанесъл удар с нож в областта на лявата лакътна
става.
Пострадалият
К. бил в тежко състояние след инцидента и бил транспортиран в болницата в
гр.Тетевен, където му била оказана спешна помощ и веднага след това бил
транспортиран в болницата в гр.Ловеч, а от там в болницата в гр.П., където в
съдова хирургия му била извършена животоспасяваща операция на дясната ръка.
От заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза, която съдът изцяло възприема и кредитира се
установява по несъмнен и безспорен начин, че в следствие на ударите с брадва и
нож на пострадалия М.К. е било причинено посечно
нараняване на дясната предмишница под лакътната става с нарушаване целостта на лакътната артерия и вена, което е било придружено с обилно
кървене и е наложило оперативно лечение в съдова хирургия, което е било
животоспасяващо и това нараняване е причинило такова разстройство на здравето,
което е било постоянно опасно за живота от момента на нараняването до
оперативната интервенция.
От допълнителното заключение
на тройната
съдебно-медицинска експертиза, която съдът изцяло възприема и кредитира се
установява, че това нараняване може да бъде причинено както с брадва, така и с
голям нож, като съдейки от описанието на раната в отделението по съдова
хирургия с размери 15/5 см, проминирани /обърнати
навън/ ръбове, а и е диагностицирана като посечна вещите лица приемат, че раната е причинена от удар
с брадва.
От заключението на тройната
съдебно-медицинска експертиза се установява по несъмнен и безспорен начин, че
на пострадалия К. е било причинено и пронизващо прободно-порезно
нараняване в областта на лявата лакътна става, с
нарушаване на целостта на лакътния нерв, което е
нарушило хватателната функция на левия горен крайник
и му е причинило трайно затруднение на движението на лявата ръка.
При съприкосновението между
членовете на двете фамилии и с участието и на техните познати, пострадали почти всички, но получените телесни увреждания
са леки и освен А.И.А., другите не потърсили лекарска помощ и не са се снабдили
с медицински свидетелства.
Пострадал също и подсъдимият К.,
като от заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че на К.
е била причинена посечна рана в областта на лява
лопатка с данни за счупване на същата и оперативно зашиване на раната, което е
причинило затруднение движенията на снагата за срок от около 2 месеца.
С оглед това заключение за причинените увреждания на подсъдимия К. и
предвид разпоредбата на чл.74 ал.3 от НПК, че „обвиняемият не може да упражнява
правата на пострадал в същото производство”, материалите, касаещи причиняването
на средна телесна повреда на подсъдимия К. правилно са били отделени в отделно
досъдебно производство с постановление на прокуратурата и в последствие е
служебно известно на настоящия състав на съда, че в РС Тетевен е било
образувано НОХД №232/2018 година по внесен обвинителен акт, по което подсъдим е
М.С.К..
Изложената фактическа обстановка, съдът приема за безспорно установена
от показанията на свидетелите-М.К.-пострадал, свидетелката С.М., с която пострадалия
живее на съпружески начала, свидетелите С.М.С. и Б.М.С.-синове на пострадалия,
свидетелката Д.С. майка на пострадалия, свидетелката Д.А., свидетелката Д.П.,
свидетеля А.А., свидетелката Милка М.Р.. От
показанията на тези свидетели преценени поотделно и в тяхната съвкупност безспорно
се установява, че между пострадалия и подсъдимия е имало съприкосновение, в
което е взел участие и брата на подсъдимия-свид.А.К..
Безспорно се установява, че когато пострадалият К. е слязъл от автомобила, видял
че към него се приближавали подсъдимия К. и неговия брат А.К., като в ръцете си
подсъдимият К. носел нож в дясната ръка и брадва в лявата, а брат му А.К. носел
само брадва. Установява се също, че свидетелят А.К. замахнал
с брадвата към пострадалия и последният вдигнал дясната си ръка, за да се
предпази и удара с режещата част на брадвата попаднал в дясната ръка на
пострадалия, който хванал посечената си дясна ръка с лявата и тогава
подсъдимият К. му нанесъл удар с нож в областта на лявата лакътна
става. Безспорно се установява също от показанията на пострадалия К., че
подсъдимият К. му е причинил с нож пронизващо
прободното-порезно нараняване в областта на лявата лакътна става, довело до нарушаване на целостта на лакътния нерв, което е нарушило хватателната
функция на левия горен крайник и му е причинило трайно затруднение на
движението на лявата ръка, което е средна телесна повреда по смисъла на чл.129
от НК, както и че причиненото му с брадва посечно
нараняване на дясната предмишница под лакътната става с нарушаване целостта на лакътната артерия и вена, което е било придружено с обилно
кървене и е наложило оперативно лечение в съдова хирургия, което е било
животоспасяващо и това нараняване е причинило такова разстройство на здравето,
което е било постоянно опасно за живота от момента на нараняването до
оперативната интервенция, което е тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 от НК не му е било причинено от подсъдимия К.К..
Съдът приема за обективни показанията на посочените по-горе свидетели и
преди всичко на пострадалия К., които показания кореспондират със заключението
на тройната съдебно медицинска експертиза и допълнителната такава относно това
кой лица са му нанесли телесните увреждания, а по отношение на премълчаното от
тях приема, че всеки един от тях има право да се възползва от закрилата на
чл.121 ал.1 от НПК.
Съдът приема за частично обективни показанията на свидетелката С.К.-
дъщеря на подсъдимия и на свидетелката Ана К.-съпруга на подсъдимия, тъй като и
двете свидетелки не са били на мястото на инцидента, като свид.С.К.
дава показания само за случилото се на тържеството, а свид.Ана
К. дава показания за факти и обстоятелства станали и известни от нейния съпруг.
Съдът приема за частично обективни показанията на свидетелите А.К.-брат
на подсъдимия, М.А.М.-племенник на подсъдимия и син на А.К. и Щ.К.И., доколкото
същите не противоречат на изложената фактическа обстановка и на показанията на
пострадалия и останалите свидетели, коментирани по-горе, като е безспорно, че и
тримата свидетели са били на мястото на инцидента, взели са участие в него и безспорно
премълчават факти и обстоятелства свързани с инцидента, като по отношение на премълчаното от тях, приема,
че същите имат право да се възползва от закрилата на чл.121 ал.1 от НПК, тъй
като от една страна и тримата свидетели са участвали в инцидента, а от друга
подсъдимият К.К. е близък роднина на А.К. и на М.М..
По отношение на обясненията на подсъдимия К.К.,
съдът приема за частично обективни същите и то само в частта им, че е бил на
абитуриентски бал и около 12,30 часа се прибрал в дома си, че малко след това
получил обаждане по телефона от дъщеря си, която го уведомила, че М.К. и
синовете му са пребили неговия племенник М., че станал и се облякъл и неговия
племенник М. дошъл в дома им, като бил докаран от свид.Щ.И.,
че М. му обяснил, че е бил пребит и тогава решили да отидат и попитат М.К. и
синовете му защо са били М., че са тръгнали с лек автомобил, който се
управлявал от Щ.И., че са срещнали друг автомобил, в който били М. и други
лица, че автомобилите спрели един срещу друг, че е излязъл от дясната страна,
че са се сборичкали с М., че е получил телесно увреждане и че веднага след
инцидента е потърсил спешна помощ в болницата в гр.Ловеч, че два месеца не е могъл
да си служи в лявата ръка. В останалата им част, че при инцидента не е носел
нож и брадва, че не е нанасял удари с нож или брадва, съдът не приема
обясненията му за обективни и съответно не им дава вяра, тъй като от една
страна противоречат на самите негови обяснения, че е имало съприкосновение
между него и пострадалия, „че са се сборичкали“, а от друга изцяло противоречат
на показанията на самия пострадал, който е категоричен при преразпита
му в съдебно заседание, че именно подсъдимият К. и неговия брат А.К. са се
приближили към него, като в ръцете си подсъдимият К. носел нож в дясната ръка и
брадва в лявата, а брат му А.К. носел само брадва, че свидетелят А.К. замахнал с брадвата към пострадалия и същият вдигнал
дясната си ръка, за да се предпази и удара с режещата част на брадвата попаднал
в дясната ръка на пострадалия, който хванал посечената си дясна ръка с лявата и
тогава подсъдимият К. му нанесъл удар с нож в областта на лявата лакътна става, както и че „К. ми е нанесъл само удари с
нож, а удара с брадвата ми е нанесъл А.-брат му“, на показанията на роднините
на пострадалия, а от там и на заключението на тройната съдебно-медицинска
експертиза и допълнителното заключение на същата.
Съдът не приема за обективно направеното възражение от защитата на
подсъдимия, че няма повдигнато обвинение за пронизващото прободно-порезно
нараняване в областта на лявата лакътна става, с
нарушаване на целостта на лакътния нерв и по
тази причина подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като
съгласно Решение №452 от 07.11.2001 година на ВКС по н. д. №407/2001
година, I н. о. докладчик съдията П. Томов оправдателна присъда се постановява
само когато деянието не съставлява престъпление изобщо, а не само когато не е
престъпление по повдигнатото обвинение, което в случая е за тежка телесна
повреда. В този смисъл е и Решение №209 от 4.07.2013 година на ВКС по н. д. № 487/2013 година I н.
о., НК, докладчик съдията П. Петков, че
оправдателна присъда може да
бъде постановена само когато стореното от дееца не може да бъде субсумирано под никакъв престъпен състав, изводим от
фактическата рамка на обвинението, а не и само по посочената в обвинителния
акт, правна квалификация на деянието.
С
оглед изложената фактическа обстановка съдът приема, че само причинената средна
телесна повреда на пострадалия К. е в причинна връзка с действията на
подсъдимия К., който с нож е нанесъл удар в областта на лявата лакътна става, в следствие на което му е причинил
пронизващо прободно-порезно нараняване в областта на
лявата лакътна става, с нарушаване на целостта на лакътния нерв, което е нарушило хватателната
функция на левия горен крайник и му е причинило трайно затруднение на
движението на лявата ръка. Съдът приема за безспорно установено, че автор на
деянието, с което на пострадалия е причинена само средната телесна повреда от
удара с нож е именно подсъдимият К.К.. Съдът прави
този извод на базата на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, коментирани по-горе, заключенията
на медицинските експертизи, на механизма на причиняване на средната телесна
повреда на пострадалия.
При така установената по
несъмнен и безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка е налице
престъпление по чл.129 ал.1 от НК, осъществено от обективна и субективна страна
от подсъдимия К.К., като от обективна страна на дата
10.06.2017 година в с.Г., Ловешка област, чрез удар с нож е причинил средна
телесна повреда на М.С.К. ***, изразяваща се в пронизващо прободно-порезно
нараняване в областта на лявата лакътна става, с
нарушаване на целостта на лакътния нерв, което е
нарушило хватателната функция на левия горен крайник
и му е причинило трайно затруднение на движението на лявата ръка, а от
субективна страна е осъществил деянието умишлено, като е съзнавал неговия общественоопасен характер, неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване.
По описания начин подсъдимият К.К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.129 ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този
текст и във връзка с чл.54 от същия кодекс му наложи наказание от 1 година
лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на
така наложеното му наказание за изпитателен срок от 3 години, като оправда
подсъдимия К. по повдигнатото му обвинение в съдебно заседание за престъпление
по чл.128 ал.1 от НК, тъй като по делото безспорно се установи, че тази тежка
телесна повреда не е причинена от подсъдимия К. на пострадалия.
Съдът наложи наказанието на
подсъдимия К.К. като взе предвид отегчаващите и
смекчаващи отговорността обстоятелства-от една страна степента на обществена
опасност на деянието и упоритостта на подсъдимия при осъществяването му,
предвид това, че е упражнил агресия срещу пострадалия във висока и изключително
опасна за здравето и живота му степен, а от друга-чистото съдебно минало на
подсъдимия К. и изминалия период от време от извършване на деянието до налагане
на наказание за същото, поради което наложи наказанието му при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, а именно от 1 година лишаване от
свобода, като прие, че целите на така наложеното му наказание могат да бъдат
постигнати и без ефективното изтърпяване на същото, поради което и на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното му наказание лишаване
от свобода за изпитателен срок от 3 години, за да се въздейства
възпиращо-предупредително и възпитателно, както на осъдения, така и на
останалите членове на обществото.
С оглед всички обстоятелства по
делото, състоянието на пострадалия, претърпените от него болки, страдания,
неудобство, характера и тежестта на причиненото му телесно увреждане, срока на
лечение и възстановяване, съдът уважи предявения граждански иск за
неимуществени вреди по справедливост частично като осъди подсъдимия К. да
заплати на пострадалия К. сумата от 3000 лева за причинените му неимуществени
вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното и
издължаване, като за разликата до пълния претендиран
размер от 5000 лева неимуществени вреди, гражданския иск като неоснователен и
недоказан, отхвърли.
С оглед изложените съображения,
съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: