№ 142
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110140939 по описа за 2023 година
Н. Е. П. е предявил срещу „Ф,,,,,,ЕООД обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство №4268953
е нищожен и за сумата от 50 лева като частичен от общо 200 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за
поръчителство №4268953, сключен между страните, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.При условията на евентуалност са предявени искове с правно
основание чл.26, ал.1, пр.1, пр.2 и пр.3 от ЗЗД.Искът с правно основание чл.55,
ал.1, пр.1 от ЗЗД е увеличен на основание чл.214 ГПК на сумата от 165.28
лева, като се счита за предявен в пълния му размер.
Ищецът поддържа, че на 24.09.2021 е сключил договор за паричен заем
№4268953 с „И,,,нт”АД.Твърди, че страните са договорили отпуснатияг заем
да бъде в размер на 400 лева, видът на вноската да е месечна, а размерът на
месечния лихвен процент не е посочен.Твърди, че в чл.4 от договора било
предвидено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант две физически лица поръчители или банкова гаранция в полза на
институцията.Твърди, че поръчителите следва да отговарят на определени
1
условия.Поддържа, че на датата на сключване на договора за заем е сключен и
договор за предоставяне на гаранция №4268953 с „Ф,,,,,,, по силата на който
ответникът е поел задължението да обезпечи пред И,,,нт АД задълженията на
ищеца.Обезпечението се изразявало в парични стредства и готовност за
изплащане на задълженията на кредитополучателя.Твърди, че въз основа на
сключеният договор за поръчителство, той се е задължил да заплати на
ответника възнаграждение, което е разсрочено на изплащане , заедно с
месечната вноска по договора за кредит.Твърди, че съгласно чл.3, ал.1 от
договора за поръчителство възнаграждение се дължи на поръчителя
„Ф,,,,,,ЕААД , като „И,,,нт”АД е единствено овластено да приеме
плащането.Поради това счита, че ответникът е материално легитимиран да
отговаря по предявената претенция.Твърди, че договорът за поръчителство е
акцесорен на договора за заем, поради това наличието на основание за
предоставяне на поръчителство е обусловено от валидността на договора за
заем.Твърди, че не е включено възнаграждението по договора за
поръчителство в ГПР по договора за заем като по този начин се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК.Твърди, че съгласно чл.22 от ЗПК във вр. с
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за кредит е недействителен ако в него не е
посочен ГПР.Поради неточно посочване на ГПР счита, че договорът за заем е
недействителен.Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е
нищожен поради липса на основание доколкото по него не се предоставя
услуга.Твърди, че срещу заплащането на възнаграждението по договора за
поръчителство ищецът не е получил никаква услуга.Освен това съгласно
чл.138 от ЗЗД поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение.А в случая договорът се
сключва между поръчителя и длъжника.Твърди, че клаузата на чл.3, ал.1 от
договора за поръчителство е нищожна поради накърняване на добрите
нрави.Твърди, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване
на договора за заем, доколкото плащайки задължението на потребителя в
полза на „И,,,нт”АД кредиторът плаща сам на себе си задължението.Твърди,
че договорът за поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите
нрави.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Ф,,,,,,ЕООД оспорва предявените
искове.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
2
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е предоставен погасителен план и плащания по договора за
поръчителство.
По силата на договор за предоставяне на гаранция №4268953 от
24.09.2021 „Ф,,,,,,ЕООД се е задължил в качеството на гарант, а потребителят
Н. Е. П. му е възложил да издаде гаранция за плащане / за изпълнение на
парични задължения/ в полза на „И,,,нт АД с цел гарантиране на всички
възникнали задължения на потребителя от договора за паричен заем, както и
за последиците от неизпълнението на тези задължения.
По делото е представен погасителен план и плащания по договор за
паричен заем №4268953 от 24.09.2023.
По силата на договор за паричен заем №4268953 от 24.09.2021
„И,,,нт”АД е предоставил на Н. Е. П. сумата от 400 лева в заем за срок от 16
седмици, платим на 16 вноски, всяка по 26.67 лева, при ГПР-46.37%.
Съгласно заключението на ССЕ заплатените от ищеца суми по договора
за поръчителство са в размер от 165.28 лева.Съгласно заключението на ССЕ
заплатените от ищеца суми са в размер от 592 лева, от които 426.72 лева за
задължения към „И,,,нт”АД и 165.28 лева за задължения към
„Ф,,,,,,ЕООД.Съгласно заключението на ССЕ при изчисляване на ГПР
единственият разход, който е включен е договорната лихва и ГПР е в размер
от 46.37%.Ако в ГПР бъде включено и възнаграждението за поръчителство,
ГПР ще възлиза в размер от 1027.83%.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за паричен заем №4268953 от 24.09.2021
„И,,,нт”АД е предоставил на Н. Е. П. сумата от 400 лева в заем за срок от 16
седмици, платим на 16 вноски, всяка по 26.67 лева, при ГПР-46.37%.
Съгласно чл.4 от договора за заем заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители, банкова
гаранция или одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
По силата на договор за предоставяне на гаранция №4268953 от
3
24.09.2021 „Ф,,,,,,ЕООД се е задължил в качеството на гарант, а потребителят
Н. Е. П. му е възложил да издаде гаранция за плащане / за изпълнение на
парични задължения/ в полза на „И,,,нт АД с цел гарантиране на всички
възникнали задължения на потребителя от договора за паричен заем, както и
за последиците от неизпълнението на тези задължения.
Съгласно чл.3, ал.1 от договора за гаранция за поемане на задължението
по чл.1 потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер от 165.28
лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 10.33 лева.
Видно от датата на договора за поръчителство -24.09.2021, същият е
сключен в деня на договора за заем.В този смисъл обезпечението по договора
за заем не следва да се ангажира в 3 –дневен срок от сключването на договора,
а то е предпоставка за сключването на договора. Освен това към датата на
сключване на договора за заем е известно възнаграждението по договора за
гаранция /поръчителство/ и същото е включено в погасителни вноски.В този
смисъл възнаграждението по договора за поръчителство следва да бъде
включено в ГПР като разход, който е бил известен още към момента на
сключване на договора за заем и предпоставка за сключването на договора.
Видно от договора за гаранция, сключен между ищеца и ответното
дружеството възнаграждението е в размер от 165.28 лева, при отпуснат заем
от 400 лева.В този смисъл сумата на възнаграждението по договора за
гаранция е почти 1/2 от размера на заема по договора за заем, което води до
нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за
неоснователно обогатяване на кредитора.Още повече, че ответното дружество
и „И,,,нт”АД са свързани лица..
Съгласно чл.3, ал.3 от договора за поръчителство „И,,,нт”АД е
овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на
потребителя за заплащане на възнаграждението по договора за гаранция.
Доколкото е известна сумата на възнаграждението по договора за
гаранция към момента на сключване на договора за заем, съдът намира, че
възнаграждението за поръчителство /по договора за гаранция/ следва да бъде
включено като разход в ГПР.
Още повече, че дружествата са свързани лица, както и че „И,,,нт”, който
е едноличен собственик на капитала на ответното дружество е овластено да
получи плащането на възнаграждението за поръчителство.
4
Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014г./ максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е
сключен на 24.09.2021, с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл.19, ал.4 от ЗПК.Основният лихвен процент
към м.09.2021 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%.В случая
по договора ГПР е 46.37 %.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
по договора за гаранция.
Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението по договора за гаранция представлява също разход по
кредита, който следва да бъде включен в ГПР.В случая към датата на
сключване на договора за заем възнаграждението по договора за гаранция е
начислено и за него също е изготвен погасителен план.
Съгласно заключението на ССЕ единственият разход, който е включен
при изчисляване на ГПР по договора за заем е договорната
лихва.Кредитирайки заключението на ССЕ съдът приема, че ако при
изчисляване на ГПР се включи и възнаграждението за поръчителство ГПР ще
възлиза в размер от 1027.83%.
Невключването на възнаграждението за поръчителство
/възнаграждението по договора за гаранция/ в ГПР представлява заобикаляне
на закона с оглед постигане на съответствие с ограничението по чл.19, ал.1 от
ЗПК. Възнаграждението за поръчителство представлява допълнителна скрита
печалба за сметка на потребителя, която е извън договорната
лихва.Възнаграждението за поръчителство /възнаграждението по договора за
гаранция/ води до оскъпяване на кредита.
Съгласно чл.11, т.10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя.Съгласно чл.22 от ЗПК ако не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1, т.7-т.12 договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съдът намира, че невключването на възнаграждението за
5
поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл.11, т.10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл.22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
заем е недействителен.
Договорът за поръчителство е акцесорен на договора за заем.Поради
това след като основният договор е недействителен, недействителен е и
акцесорният договор.В случая отпада основанието, на което е сключен
договора за поръчителство, като обезпечаващ задълженията по договора за
заем.Поради това договорът за гаранция /поръчителство/ е нищожен поради
липса на основание.
Освен това договорът за поръчителство е нищожен поради липса на
основание и поради това, че ответното дружество и „И,,,нт”АД са свързани
лица, както и поради това, че по него не се предоставя услуга от страна на
ответното дружество. Видно от Търговския регистър „И,,,нт”АД е едноличен
собственик на капитала на „Ф,,,,,,.С оглед на което длъжникът по сключен
договор за заем следва да плати възнаграждение на поръчителя, който да
гарантира сам пред себе си за отпуснатия заем.Още повече, че „И,,,,нт”АД е
овластен да получи плащането на възнаграждението по договора за
поръчителство.В този този смисъл срещу заплащане на възнаграждение не се
предоставя услуга от страна на ответното дружество.Поради което договорът
за гаранция /за поръчителство/ е лишено от основание и е нищожен поради
липса на основание- чл.26,ал.2, пр.4 от ЗЗД.
Отделно от това договорът за предоставяне на гаранция по същество
представлява договор за поръчителство, който следва да бъде сключен между
поръчителя и кредитора, а не между длъжника и поръчителя.В този смисъл
договорът за поръчителство е нищожен и поради противоречие със закона-
чл.138 от ЗЗД.
Освен това възнаграждението по договора за поръчителство е почти ½
от сумата на заема..В този смисъл това възнаграждение представлява скрита
печалба извън договорната лихва, която води до неоснователно обогатяване
на кредитора.С оглед на което съдът приема, че договорът за поръчителство
нарушава принципа на добросъвестност и справедливост и накърнява добрите
нрави.
Доколкото основният договор за заем е недействителен, недействителен
6
се явява и договора за поръчителство поради липса на основание.
Освен това договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно
основание поради противоречие със закона и поради нарушаване на добрите
нрави.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Предоставеното по нищожен договор е дадено без основание.
Кредитирайки заключението на ССЕ, съдът приема, че ищецът е
заплатил сума в общ размер 592 лева, от която 400 лева – главница по
договора за заем, 26.72 лева – договорна лихва и 165.28 лева –възнаграждение
за поръчителство..Доколкото договорът за поръчителство /договорът за
предоставяне на гаранция/ е нищожен, сумата от 165.28 лева е платена без
основание.
Съдът приема, че е налице имуществено разместване между
патримониума на ищеца и ответното дружество, доколкото „И,,,нт”АД е
овластено да получи плащането от името на ответното дружество.Освен това
„И,,,нт”АД е едноличен сбоственик на капитала на ответното дружество.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички препоставки
по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и предявеният иск следва да бъде уважен.
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца на основание чл.78, ал.1 от ГПК.Ищецът е реализирал разноски в
размер от 370 лева, от които 50 лева – държавна такса, 320 лева – депозит за
ССЕ.
Съдът констатира, че държавната такса не е внесена в пълен размер, а
именно: сумата от 100 лева.Поради това ищецъг следва да бъде осъден на
основание чл.77 от ГПК да заплати в полза на СРС допълнително сумата от 50
лева – държавна такса.
Процесуалното представителство на ищеца е осъществено по реда на
7
чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищеца
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от
ЗА. Неоснователно е искането за определяне на адвокатско възнаграждение по
всеки от двата иска. Вярно е, че е предвидено в Наредба №1, че се заплаща
възнаграждение по всеки от двата иска.Но заплащането на адвокатско
възнаграждение по всеки от двата иска /на ниска стойност/ води до
злоупотреба с право.Още повече, че защитата по възражение за нищожност и
иск за нищожност заедно с иск по чл.55 от ЗЗД е една и съща, а
именно:доказване на нищожността обуславя уважаване на иска по чл.55 от
ЗЗД.С оглед на което съдът намира, че в полза на процесуалния представител
на ищеца следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от
480 лева с ДДС.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на гаранция
№4268953 от 24.09.2021, по предявения от Н. Е. П., ЕГН**********,, със
съдебен адрес:гр.С,,,,олийски”№125-2, ет.5, офис 5.3., чрез адв. Милев, срещу
„Ф,,,,,,ЕООД, ЕИК20,,,690, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Д,,,ру”№28, „Сил,,нтър”, ет.2, офис 40-46, иск с правно основание
чл.26,ал.2, пр.4 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Ф,,,,,,ЕООД, ЕИК20,,,690, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Д,,,ру”№28, „Сил,,нтър”, ет.2, офис 40-46, да
заплати на Н. Е. П., ЕГН**********,, със съдебен
адрес:гр.С,,,,олийски”№125-2, ет.5, офис 5.3., чрез адв. Милев, на основание
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД сумата от 165.28 лева, представляваща недължимо
платена сума по нищожен договор за предоставяне на гаранция №4268953 от
24.09.2021, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Ф,,,,,,ЕООД, ЕИК20,,,690, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Д,,,ру”№28, „Сил,,нтър”, ет.2, офис 40-46, да
заплати на Н. Е. П., ЕГН**********,, със съдебен
8
адрес:гр.С,,,,олийски”№125-2, ет.5, офис 5.3., на основание чл.78, ал.1 от ГПК
сумата от 370 лева- разноски по делото.
ОСЪЖДА „Ф,,,,,,ЕООД, ЕИК20,,,690, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Д,,,ру”№28, „Сил,,нтър”, ет.2, офис 40-46, да
заплати на ЕАД „Димитър Милев”, процесуален представител на Н. Е. П., с
адрес:гр.С,,,,олийски”№125-2, ет.5, офис 5.3, на основание чл.38 от ЗА сумата
от 480 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Е. П., ЕГН**********,, със съдебен
адрес:гр.С,,,,олийски”№125-2, ет.5, офис 5.3, да заплати на СРС на основание
чл.77 от ГПК сумата от 50 лева – държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9